вход, регистрирай се

Цитати

Въведени са общо 8735 цитата от 2179 заглавия.

Страници:  1 2 3 4 5 6 7 >  Последна

лятото нараства,
небето прибира дъжда си и остава само слънце.
тогава следобедите започват, без да имат ясен край.
топлината трайно се настанява в кожата ти.

привечер улиците те водят
някъде, където сладоледът се топи.
чупливо е да обичаш
трябва ли
да сложим морето в чаша
и облаците върху лист хартия,
да накараме слънцето
да слезе
в черно-бяла снимка,
да се приближим до нещо вечно,
за да го стопим
в минутите на своя живот?
не ме мислиш, не съм твой.
тя
живее с въпроси в очите,
цигара между пръстите,
с пъпка на цвете вместо сърце.
в очакване миналото да ѝ стори път
вали
равномерно, спокойно.
ние
скитаме по улиците без чадър,
дланите ни образуват площад.
по небето птици
висят на конци от светлина
Маймунката била в лошо настроение. Затова тя седяла на една финикова палма и ядяла фурми. Колкото повече ядяла, толкова по-голям апетит ѝ се отварял. Ала настроението ѝ, кой знае защо, не се подобрявало. Било ѝ вкусно, но тъжно.
В този момент маймунката видяла слончето. Слончето също я видяло и извикало:
- Маймунке! Боата ти праща поздрави!
- Благодаря! - рекла маймунката. Тя слязла от палмата, избърсала ръцете си в тревата и протегнала ръка. - Давай ги!
- Какво! - не разбрало слончето.
- Как какво? - учудила се маймунката. - Поздравите. От боата. Давай ги тук.
- Не са у мен - казало слончето.
- А къде са? - разтревожила се маймунката. - Къде си ги дянало?
За всеки случай маймунката надникнала зад ушите на слончето, но там наистина нямало никакви поздрави.
- Ти си ги загубило! - закрещяла маймунката. -Признай си, че си ги загубило.
— Претърпелите слонокрушение благополучно са изхвърлени на брега! — удовлетворено казала боата.
— Боичке - заявил папагалът докато се изправял, - според мен твоят сън е ужасно страшен.
— Нищо подобно! - възразила боата. - Обикновен сън. Със средна ужасност. Значи - продължила тя, - сънувам, че попадате на необитаем остров. И още щом попадате там, той веднага става обитаем.
— Защо? - учудило се слончето.
— Защото сега вие то обитавате - обяснила боата.
— Аз ще обитавам на дърво! - казала маймунката и се покатерила на палмата.
— Слизай! - настояла боата. Тая палма не ми се е присънила.
— А коя ти се е присънила?
— Никакви палми не са ми се присънили - заявила боата. - На този остров няма палми.
В едно писмо до столичния кмет писателят Орлин Василев ще напише от Кавала на 20 септември 1944 г.: "Радостен съм, че криволица в собствения мой тежък път сви покрай общината, та откри личността Ви, толкова грижливо прикривана от самия Вас, че човек по-малко опитен, лесно може да се измами и да покрие тая личност със служебно-административното понятие кмет, та макар и столичен... Ако в кабинета Ви не винаги може да се влезе, никой не може да ни възпре от далече да ви почитаме, да Ви ценим, да вземаме пример от Вас и да Ви обичаме искрено..."
Човек не го терзаят нещата, които е направил, а тези, които не е. Които не са му стрували нищо или поне е можел да се опита да направи, но не ги е направил.
из Тази нощ я видях от Драги Янчар
от МаШе, 02.08.18 в 15:23, Рейтинг: 0
Живеем във време, когато се ценят единствено хората, живи или мъртви, готови да се борят, дори да се жертват за общата идея. Така мислят победителите и победените. Никой не цени хората, които са искали само да живеят. Само да обичат другите хора, природата, животните, света и да се чувстват добре с всичко това около тях. За днешното време това е твърде малко.
...
Вероника. Искаше просто да живее в съгласие със самата себе си и просто да разбира себе си и хората около себе си.
из Тази нощ я видях от Драги Янчар
от МаШе, 02.08.18 в 15:20, Рейтинг: 0
Плаша се от хора, които така тъмно гледат.
из Тази нощ я видях от Драги Янчар
от МаШе, 02.08.18 в 15:08, Рейтинг: 0
Какво, Стево, рече, не можеш да спиш ли? Исках да ѝ кажа: мислех, че живееш в Горенска, под зеления склон, в равнината с широките поля, това исках да ѝ кажа, яздиш ли там наоколо? Но тя си отиде, изчезна.
...
Все едно, тази нощ, тя дойде при мен, тази нощ я видях, защото дойде сама. Тя - Вероника.
из Тази нощ я видях от Драги Янчар
от МаШе, 02.08.18 в 15:07, Рейтинг: 0
... и сте гледали на секса като на нещо повече от добра възможност да полегнете.
Заобикалящата природа е великолепна и пищно зелена. Простено ви е, ако мислите, че основната промишленост във Великобритания е производство на хлорофил.
В "Книга за домакинята" (Издателство на Националния съвет на Отечествения фронт, 1958) ще откриете невероятни начини за премахване на петна, направо ще ви се прииска да се окапете. Не е нормално да перем 5 килограма дрехи с вреден препарат, защото три от тях имат по едно петно.
В съня и смъртта всеки влиза сам, но до вратата е добре да си с някой. из "до вратата"
август
Следобедът на годината.
- Да. Но в самото начало аз направих една непростима грешка. Позволих на моето предчувствие, на моето много силно предчувствие да остане само едно впечатление. Помислих си, че е само интуиция. В един уравновесен, здравомислещ ум няма такова нещо като интуиция или вдъхновено предположение! Естествено, човек може да предполага и предположението е или вярно, или погрешно. Ако е вярно, ние казваме, че това е интуиция. Ако е погрешно, обикновено не говорим за това. Но интуицията е всъщност впечатление, основано на логично умозаключение или лично преживяване. Когато един експерт чувства, че има нещо нередно в някоя картина, мебел или подпис на чек,чувството му се основава на множество малки подробности и признаци. На него не му е необходимо да ги изучава в най-големи подробности, неговият опит прави това излишно и резултатът е общото впечатление, че нещо не е наред. Но това не е предположение, а впечатление, основано на опита.
из Азбучните убийства от Агата Кристи
от NeDa, 05.07.18 в 9:18, Рейтинг: 0
Страници:  1 2 3 4 5 6 7 >  Последна