вход, регистрирай се

Цитати

Въведени са общо 8472 цитата от 2109 заглавия.

Страници:  1 2 3 4 5 6 7 >  Последна

"Да си бизнесмен само за да си богат, е губене на време."
„Дори когато бях все още никой и не притежавах почти нищо, мечтаех да разширя компанията. Никога не съм лежал на лаврите си и не съм избирал лесния път. Самоуспокоението и прекаленият оптимизъм може да са крайно негативни. Човек трябва да рискува! Винаги казвам това на новопостъпилите. Това значи да се придържаме към амбициозната си цел с пълна всеотдайност, както ние, неколцината основоположници, правим от самото начало. Всеки ден изникват нови идеи и ние ги прегръщаме, без да робуваме на закостенели представи. Растежът е механизъм за оцеляване. Ако една компания не расте, умира. А нашата трябва да просъществува заради хората, вложили толкова усилия за нейното развитие. Ето че съм вече на седемдесет и две, но продължавам да мисля по същия начин. Не можем да спрем да се развиваме, трябва да растем."
В разговор от същата 2008 Амансио казва: "Да, сега сме добре позиционирани, но преди, когато основавахме Inditex и мислехме за името, беше нужно да се борим всекидневно, за да поддържаме избрания курс. Правим го и днес. Компанията винаги е била мой приоритет. Още от първия й ден съм й посветил сто процента от усилията си. Няма да се уморя да повтарям, че всичко, което съм постигнал, е благодарение на хората, които проявиха същата всеотдайност като мен. Аз съм много амбициозен, не мога да го отрека."
През земята ни мина болярин - богат, самонадеян и смел. Тежко имане носеше той, наследено от далечни, забравени прадеди: девет ковани сандъка с одежди, везани със злато и слънце, девет чимширови ракли с нанизи, топени в багрите на първата дъга, една златокована ръка, една жадна душа, живяла някога в дъното на коралово море, и едно неспокойно сърце... тъй би трябвало да почва приказката за Иван Милев, ако някой поиска да пише приказка за него.
Сирак Скитник, 1929
из Иван Милев 1897-1997 от Ружа Маринска
от NeDa, 25.06.17 в 10:44, Рейтинг: 0
Преди седем години Милев слезе от малък балкански град, за да ни изненада и образова със свежестта на декоративната си поезия.
Любомир Пипков, 1927
из Иван Милев 1897-1997 от Ружа Маринска
от NeDa, 25.06.17 в 8:46, Рейтинг: 0
Да носиш в очите си неугасващия празник на всички цветове, на всички светлини и сенки - земни и небесни, - да участваш непрестанно в тяхната преливна и неуловима игра, да потъваш в магията на тия лъчезария подобно на ония чудотворци, които ловят от въздуха нечувани от никой друг звуци и съзвучия, за да правят от тях симфонии, сонати, рапсодии, хорали - нима това не е непостижимо щастие, пред което всичко друго добива вкус на пепел?

Константин Константинов,
"Път през годините", София, 1962
из Иван Милев 1897-1997 от Ружа Маринска
от NeDa, 25.06.17 в 1:14, Рейтинг: 0
Четките паднаха от ръцете му твърде рано.
Анна Каменова, 1929
из Иван Милев 1897-1997 от Ружа Маринска
от NeDa, 25.06.17 в 1:02, Рейтинг: 0
вила "Рай без Ева"
из Иван Милев 1897-1997 от Ружа Маринска
от NeDa, 25.06.17 в 0:37, Рейтинг: 0
Аз съм човек не за тоя век.
11.IV.1918
из писмо до Кузман Кузманов
из Иван Милев 1897-1997 от Ружа Маринска
от NeDa, 25.06.17 в 0:01, Рейтинг: 0
В театъра ходя, речи го, почти всяка вечер и гледам - работи и хубави, и лоши. Гледах новата драма на д-р Янков "Кръвта измива" и познах, че в театъра има партизанство. Такава глупост да се изкара на сцената, това е мисля аз престъпление. Героят е такъв отвратителен човек и такъв безхарактерен, че просто не може да се гледа. Публиката през цялото представление спеше и благодарение, че свършва с убийство, и то с револвер, се събуди и си отиде.

11.IV.1918
из писмо до Кузман Кузманов
из Иван Милев 1897-1997 от Ружа Маринска
от NeDa, 24.06.17 в 23:58, Рейтинг: 0
Напускал е пределите на страната два пъти. Веднъж през лятото на 1923 година, когато с група студенти, водени от проф. Ганушев, вижда Цариград, Гърция и Италия. Остава чужд, както говорят колегите му, на Ренесанса и богатствата на Ватикана. Мислят, че и там пред погледа му са бащините овце, на които мечтае да варакоса рогата и каноса челата.
из Иван Милев 1897-1997 от Ружа Маринска
от NeDa, 23.06.17 в 1:10, Рейтинг: 0
Това, което за другите е начало, за него остава всичко.
из Иван Милев 1897-1997 от Ружа Маринска
от NeDa, 23.06.17 в 0:13, Рейтинг: 0
Аз
дохождам при вас
като пратеник
на човешката красота.
Аз ви казвам:
Бъдете празнични
даже в делничните неща!

Бъдете
празнични в пориви,
намерения и дела!
Носете
празнични помисли
зад високите си чела!

Възприемайте
като извори
на несекваща красота
всички поздрави, всички изгреви,
всички гълъби и листа!

Запомнете го като правило,
приемете го като вик:
Не бъдете празни -
а празнични
всеки ден,
всеки час,
всеки миг.

Да не слизат случайни облаци,
суха сянка да не вгорчи
лъчезарните ваши образи,
слънценосните ви очи.

Усмихнете се
като праскови -
да е светло около вас...
Пак повтарям:
Бъдете празнични!
Всичко друго е в наша власт.
из Бъдете празнични от Иван Николов
от NeDa, 22.06.17 в 0:04, Рейтинг: 0
Вижте, лятото гази в утрото през горите,
пренебрегва човешките граници,
обруля зрели градини. Вечерта е залив с
надвиснали клони над него.
Часовникът изглежда неподвижен като
слънчоглед, отброяващ зърната си
в зъбите на август.
Камбаната звъни в полунощ и все пак е
безсилна да отвори устата на времето.
из Избрана лирика от Весна Парун
от NeDa, 21.06.17 в 13:12, Рейтинг: 0
Облаците може би се мислят за свободни,
но не знаят, че има долу
кладенец
с хиляди зяпнали уста, които
ги дебнат в засада.

И наистина, когато гледаме през прозорците
розовеещите облаци,
не ни ли минава през ума, че още утре
те ще лежат спокойно
върху старата дъбова маса,
хванати и покорени,
заедно с нашите ръце
и с една стомна
и хляб.
из Избрана лирика от Весна Парун
от NeDa, 21.06.17 в 13:09, Рейтинг: 0
Клиника на сърцето

В студени зимни нощи усещам как избързва
сърцето ми смутено, предчувствайки тъгата.
Към обич непозната безмерно се привързва.
А ветровете свирят, напъпва мрак в гората.

Дали ще го запратя към знойния екватор,
в оазиси и палми и дъждове лечебни.
В крайбрежия горещи, с тропическия вятър
сред черните пустини, де жарка тайна дебне.

И нека си играе със кактуси сърцето,
на слънце да се смее и слонове да води.
И нека се сдружава със черните джуджета,
да учи лудории и в джунглите да броди.

О, час за чародейство! И няма вече отдих.
Сърцето е леярна на тежки минерали.
В ръцете на безгрижния пулсира пак живота
и дебнещата гибел, като шега нахална.
из Избрана лирика от Весна Парун
от NeDa, 21.06.17 в 12:03, Рейтинг: 0
Приказка

Полека, като че понесла торба златни ябълки
на свойте кехлибарени плещи, луната
пое по стълбата на стихналата нощ.
След туй приведена се спусна в долината
на синята пътека към селото.

Три слънчогледа чакаха на прага
на търпелива къща. Сам в бръшляните
тъгуваше заключения кладенец.

Луната смъкна златната торба
и влезе в къщичката кай реката
в кортеж от трите стройни слънчогледа.
из Избрана лирика от Весна Парун
от NeDa, 21.06.17 в 12:01, Рейтинг: 0
Когато двама пляскат
само с една ръка,
отеква любов.
из Ябълката на Сезан от Йосип Ости
от NeDa, 17.06.17 в 23:33, Рейтинг: 0
Мечтата на бежанеца -
писмо с марка от
родния край.
из Ябълката на Сезан от Йосип Ости
от NeDa, 17.06.17 в 23:31, Рейтинг: 0
Когато си на другия
край, прегръщаме
и земята.
из Ябълката на Сезан от Йосип Ости
от NeDa, 17.06.17 в 23:18, Рейтинг: 0
Страници:  1 2 3 4 5 6 7 >  Последна