вход, регистрирай се

Цитати

Въведени са общо 8591 цитата от 2147 заглавия.

Страници:  1 2 3 4 5 6 7 >  Последна

На раирания фон на стъпалата, качващите се или слизащи спрели тела, разиграли се като ноти върху петолиние, се разнася една недоловима мелодия, която обаче внушава присъствието на отвъдното и го превръща в прозрачно видимо.
С изключение на момичето, което пред входа се подписва из предверието със забелязващото се лъкатушене като на усукан чорап, усамотените или вкупчени на гроздове силуети, осеяли павираната шир, напомнят по-скоро пътници в очакване на връзка.
Не е достатъчно да се заяви, че опитът от четенето или писането е негоден да замени опита на преживяването. Не са нужни демонстрации, за да се докаже, че думата "кръв" няма нищо общо с кръвта, която можеш да видиш, че думата "пламък" никога не ще подпали страницата, на която е изписана. Но не това желая аз от думите. Чрез тях, както и чрез размишлението или образите съм ранен, без кръвта ми да потече, и познавам пламъците, без да бъда обгорен. Посред това събиране навътре, което навярно е отваряне, участвам в света и без присъствие, невключен в него. Струва ми се, че се впускам вдън себе си, че разговарям с мен самия, може би с един автор. Имам усещането, че разпознавам собствения си опит и наново го изживявам, обогатен, че стигам до обяснението му. Възликувам от догаждането, че не съм единственият, изпитал такова или такова вълнение.
Същата загадка просмуква и толкова прозаичните жестове на бръснаря. Какъв танц около мен, колко излишно наглед пилеене на крачки, обиколки напред-назад, навеждане и изправяне, доближаване и отдръпване! И непрекъснатият съпровод на щракащата ножица, която хвърка около косата ми с колебанията на пеперуда и с не по-малко усилия, отиващи на вятъра: колко ли удари в празното отиват за един, който кръцва истински? Повторението ги превръща във верига от жестове, ту по-далечни, ту по-близки до главата ми, за да кацне за миг един от тях на точно определено място: това е ловуване. Отново и отново се повтаря движението в китката, в ръката, в цялото тяло на бръснаря. Сам по себе си той е една работилница, разтърсвана от предавки, чието раздвижване и непрекъснато въртене са необходими за едно нищо в края на краищата: колко стъпки напред и назад, колко щракания на ножицата, повдигания, отклонени кацания, подновени в полет опити, напомнящи пчели, които влизат и излизат от устата на кошера, и всичко това само за един кичур, за един-единствен!
... очите му са уловили някакъв конкретен детайл, но той не спира да размотава гранката на размишлението.
Добротата е верижна реакция.
из Птичка на перваза от Катерина Стойкова
от NeDa, 09.01.18 в 21:45, Рейтинг: 0
Ако не можеш да кажеш "не" на собствените си пристрастявания, няма да можеш да кажеш "да" на това, което е истински важно в живота ти.
из Птичка на перваза от Катерина Стойкова
от NeDa, 09.01.18 в 21:44, Рейтинг: 0
Ако намериш дума, намираш врата.
из Птичка на перваза от Катерина Стойкова
от NeDa, 09.01.18 в 21:43, Рейтинг: 0
Не е лесно да покажеш на някого, че светът, също както чорапът, има опако и е достатъчно едно ловко движение, за да си разменят лицето и опакото местата, едно ловко и бързо движение, без никой да забележи промяната и всички да приемат, че вярват, как опакото е истинското лице на света.
из Гьоц и Майер от Давид Албахари
от NeDa, 07.01.18 в 20:01, Рейтинг: 0
В автобуса плисна тишина като вода, хвърлена от леген.
из Гьоц и Майер от Давид Албахари
от NeDa, 07.01.18 в 19:55, Рейтинг: 0
... външни стени няма, има само вътрешни.
из Гьоц и Майер от Давид Албахари
от NeDa, 07.01.18 в 19:55, Рейтинг: 0
Далеч по-трудно е да ги господар на съдбата си; просто е само господарството над чуждата.
из Гьоц и Майер от Давид Албахари
от NeDa, 07.01.18 в 19:54, Рейтинг: 0
... животът не е в съществителните, животът е в глаголите.
из Гьоц и Майер от Давид Албахари
от NeDa, 07.01.18 в 19:53, Рейтинг: 0
Знанието никога няма да достигне мощта на незнанието.
из Гьоц и Майер от Давид Албахари
от NeDa, 07.01.18 в 19:53, Рейтинг: 0
Баща ми ламтеше за светлината. Често се печеше на слънце. Обичаше небесното светило да овъгли на прах земните му мисли.
из Баща на мъртвите от Балаж Дьоре
от NeDa, 07.01.18 в 10:08, Рейтинг: 0
"В младостта си посещавах почти всяка изява, където изпълняваха творба на Барток. Тогава имах чувството, но и сега, припомняйки си ония времена, отново чувствам как се готвех и отивах на тези музикални събития сякаш на любовна среща. А в такива моменти винаги съм бил сам- труфенето със самота е неизлечимата ми болест." - е написал баща ми през септември 1986-а, по случай петдесетгодишнината от композирането на Музика за струнни ударни и челеста. Не празнуваше своя петдесети или шестдесети рожден ден, а музиката.
из Баща на мъртвите от Балаж Дьоре
от NeDa, 07.01.18 в 10:06, Рейтинг: 0
Напразно у дома имахме две хиляди книги. За да живееш, световната литература не стига.
из Баща на мъртвите от Балаж Дьоре
от NeDa, 07.01.18 в 9:26, Рейтинг: 0
В края на книгата си записваше номерата на по-важните страници. Обичаше книгите си - своята гвардия. На титулната страница списваше името си, с мастило, отдолу, донейде полегато, с лек наклон нагоре. Най-важният предмет на света за него бяха книгите.
из Баща на мъртвите от Балаж Дьоре
от NeDa, 07.01.18 в 9:23, Рейтинг: 0
Сияем ли с разумна светлина
в космически нищожната си трайност?
Дано!
Защото всички сме една
верига от великата безкрайност.
из Разумна светлина от Николай Й. Генчев
от NeDa, 03.01.18 в 19:36, Рейтинг: 0
Освен това само сутрин мога да изпия наш, нормален чай. Онова, дето ти го предлагат тук за чай, е най-обикновено сено, попарено с вряла вода.
из Сахиб от Ненад Величкович
от NeDa, 31.12.17 в 20:41, Рейтинг: 0
Страници:  1 2 3 4 5 6 7 >  Последна