Цитати

Реката бе необикновено бистра, рибите приличаха на стотици хиляди тирета на някаква непозната морзова азбука...

Както Ричард обичаше да казва, за децата целият свят е лаборатория. Остави ги да щъкат из нея. И ако дирещото дете има здрав домашен живот и обичливи родители, то ще расте все по-силно, няма да го смутят тъмните страни.

Списанията твърдяха, че това е ужасно, но изглежда много хора не мислеха така.
Като да се влюбиш.

Любовта може да е божествена, както казват поетите, мисли си той, но сексът е клоунът Бозо, който се дърпа от конци.

Най-важните неща се определят най-трудно. Това са неща, от които се срамуваш, защото думите ги принизяват; думите смаляват онова, което в главата ти е безгранично, и когато ги произнесеш, те представят нещата с обикновени житейски размери. Но има и нещо друго, нали? Най-важните неща се крият близо до мястото, на което принадлежи сърцето ти, те са като ориентири към съкровище, което твоите неприятели искат да ограбят. Можеш да направиш открития, които карат хората да те гледат странно, без да разбират какво точно си казал или пък си казват толкова ли е важно това, което мислиш, че ти иде да плачеш, когато говориш за него. Това е най-лошото, мисля: когато тайната остава заключена не по желание на разказвача, а по желание на човека, който би трябвало да те разбере.

Малкото кръгло камъче изчезна в ръкава на Анди и вече не падна на земята. Това ме порази… и изпитах възхищение от него. Въпреки неприятностите, които имаше, той си гледаше живота. Има хиляди хора, които не го правят, не искат да го направят или не могат да го направят, и повечето от едните или другите не са в затвора. И забелязах, че макар лицето му да изглеждаше така, сякаш по него е минала пресуквачна машина, ръцете му бяха спретнати и чисти, а ноктите — добре поддържани.

Старата жена се отдръпва от прозореца. Дори необичайните гледки омръзват.

След един ден в редакцията главата ми е изцедена като портокал, чиято вътрешност се е превърнала във фреш.

Когато се развеждаш с някого, с когото си бил толкова време, все едно се развеждаш със себе си...

Деси и Зара натрошават разговора на дребни парчета, на отделни реплики, на смехове и историйки.

От двете страни на светофара, на който се остарява, са се скупчили тълпи.

Съвременните писатели забравят, че имат народ. Забравят, че са част от нация. Безмилостно изличават чувството си за принадлежност, като твърдят, че принадлежат на света. Но се лъжат. Човек може да принадлежи на света и чрез родината.

Думите имат способността да създават свои собствени повели.

Няма вълшебни колове, с които да пронизваме сърцата на истинските чудовища, и това е ужасно, Рут.

Джеси бе открила също, че след трагедията съжалението се превръща в пошлост и че всичкото съжаление на света не струва и дупка от напикано в снега.

Струваше й се, че само възрастните могат да комбинират емоции по толкова смахнати начини - ако чувствата бяха храна, чувствата на възрастните щяха да са нещо като пържола в шоколадов сос, картофено пюре с ананас, кейк, поръсен с лют пипер, вместо с пудра захар. Джеси си помисли, че да бъдеш възрастен прилича повече на наказание, отколкото на награда.

Този процеп представляваше предметът на мъжката похот - поне що се отнася до хетеросексуалните мъже, - но често беше и обект на тяхното непонятно презрение, недоверие и омраза. Този мрачен гняв го нямаше във всичките им шеги, но в достатъчно от тях той присъстваше, а в някои от тях бе съвсем на повърхността, грозен като кървяща рана. "Какво е жената? Защитна система на путката."

Смешно - колко малко неща забелязват хората понякога. Колко малко са забелязали дори когато си мислят, че са видели всичко.

Подобни новини служеха само за да затвърждават убеждението й, че половият член е за мъжете не толкова дар, колкото проклятие.

Как беше онази стара поговорка, че сближението ражда презрението? Това не можеше да е вярно за влюбените, поне според поетите на Романтизма, които четеше за часовете по английска литература в колежа, но през следващите години бе открила, че съществуват житейски факти, за които Джон Кийтс и Пърси Шели никога не са писали.