Цитати

Куфарите на Барух бяха в антрето. Там бяха и обувките и палтата. За да стигне дотам, Арон Барух трябваше да мине покрай войника. Минавайки, той всеки път и с ръка, и с рамо, и с усмивка, и с походка се извиняваше, че пречи.
Това не беше подмазване.
Това беше потребност да се установи поне някакъв контакт с нещо непонятно и страшно, което изтръгва хората от земята и може да им стори всякакво зло, да се открие в това нещо душата - дори тя да е зла, но да е душа - да се изнамери поне нещо подобно на каквото и да било, известно на човека в областта на живия свят.

6 април 1941г. осъмна с хубаво утро. Беше неделя. Слънцето, без да бърза, осветяваше дворовете. Имаше цял ден пред себе си. Докосваше прозорците, влизаше в тях, простираше спокойни квадрати светлина на пода, надничаше в лицата на креватите. При този поздрав младите и най- малките се размърдваха, обръщаха се на другата страна, завиваха се презглава и още по- дълбоко затъваха в съня, а по-възрастните, полубудни, се наслаждаваха на редкия момент в живота, когато няма нито движения, нито грижи, нито мисли, нито планове, когато човек е просто жив.

Големите житейски истини са малко на брой. Те се издигат високо над безредните храсталаци на всекидневието - спокойни и видими от всички страни. Понякога е просто достатъчно да вдигнеш поглед и да ги забележиш, без мъчително мъдруване къде са и какви са и без сложни изчисления къде се намират.

Едва тогава заплака с тежък, страшен плач, с какъвто се плаче веднъж в живота, с плач, през който се чува как от сърцето се откъсват тежки, пълни с кръв късове и мокро и тежко плясват в дъното на душата.

Къщата изглеждаше като връстница на вечността.
...
Стара и мъдра, къщата знаеше, че всичко това, та дори и смъртта, е живот. Затова стоеше, без да се старае да оцелее, но и без да бърза да изчезне: сънлива, неподвластна на годините и леко омагьосана.

В душата му ечаха цели хорове на надеждата.

...емоционалната история не е като историческа книга, нейните реалности непрекъснато се променят и са верни дори когато са несъвместими.

Вършеше две неща едновременно: разсъждаваше ясно и изпадаше в паника. Такъв беше животът му навремето. Днес винаги разсъждаваше ясно, ала от време на време усещаше, че паниката му липсва.

Нищо никога не свършва, не и ако е било толкова дълбоко.

Гневът обаче, особено облеченият в самодоволство (а, изглежда, всеки гняв беше такъв), много често беше проява на нещо различно:отегчение, презрение, превъзходство, провал, омраза.

Странно как, като си млад, не дължиш нищо на бъдещето, но остарееш ли, имаш задължения към миналото. Към единственото, което не можеш да промениш.

Понякога то си задаваше въпроси относно живота. Кои спомени са по-верни: щастливите или нещастните? Накрая реши, че въпросът няма отговор.

Редно е някои открития да стават по-късно в живота, когато от тях боли по-малко.

Нима порастването не е по необходимост загуба на невинността?

Животът прилича на напречен разрез, а спомените са разцепване по жилките чак до края.

...няма смисъл да изискваш повече, отколкото изисква или дава темпераментът ти.

Любовта е еластична. Не разрежда, а сгъстява. Не отнема другите чувства.

Научи се да си запълва времето. Така става с живота, ние всички просто си търсим безопасно място. И ако не го намерим, трябва да се научим как да си прекарваме времето.

Има известно удоволствие в това не да бъдеш сама, а да можеш да бъдеш сама.

...стремеше се да се загуби, обичаше да се губи, успяваше да се изгуби.