вход, регистрирай се

Цитати

Въведени са общо 8837 цитата от 2210 заглавия.

Страници:  1 2 3 4 5 6 7 >  Последна

Трева

Ще се просна в тревата.
Ще притворя очи.
Скакалец
ще заскърца.
Бавен облак ще мине.
И ще слушам как все по-ниско
над мене бръмчи
Времето-

тази машина за минало.
из Ленива лава от Любомир Гергов Николов
от NeDa, 08.12.18 в 16:27, Рейтинг: 0
Пастелна земя с цветове умълчани.
Полета разтребени. Кротки поляни.
Кафяво, прошарено. Шипки и сламки.
И пътища като напукани рамки.
Това е спокойствие. Не е умора.
Картина, приятно лишена от хора.
Току под небето – резка в акварела –
баири от синьозелена дантела.
И точно до пътя – подробност последна –
един топъл камък, на който да седна.
С прозрачни копита, със мека муцуна,
дойде тишината, за да я целуна.
Оса ли ме жилна, тъга ли ме жегна –
какъв хубав камък, под който да легна…
из Щастливи времена от Мария Донева
от NeDa, 04.12.18 в 17:57, Рейтинг: 0
Когато вече бъда сам,
ще се помоля на тревите
да ми покажат
в своята гора
пътека.

Когато вече бъда сам,
на мравките ще се помоля
да ме приемат като равен,
да ме обикнат.

Едно зърно ще ме изхрани
в мойта дълга зима,
когато бъда сам.
из Виждане от Кръстьо Станишев
от NeDa, 01.12.18 в 19:40, Рейтинг: 0
Наред с глупаците мъже
напред напират с бързи крачки
немалък брой жени-глупачки,
чието було замених
с глупашка шапка в своя стих.
И не една мома надяна
чрез мен глупашката премяна,
та тъй да може да показва
по напращялата си пазва
на всеки млад и всеки стар
върви ли млечния пазар;
тя носи панделки сега,
в косите ѝ стърчат рога,
с които като луда крава
из този свят се подвизава.
Не ще се стигне до сръдни
с достопочтените жени,
но съм описал всички други
съгласно техните заслуги,
защото хем в живота, хем
на кораба ще ги съзрем.
из Корабът на глупците от Себастиан Брант
от NeDa, 01.12.18 в 17:53, Рейтинг: 0
В книжлето ми глупци се свират,
които мъдростта презират,
но моля всеки да запомни
от стихчетата твърде скромни
не само множеството грешки,
а и достойнствата човешки.
из Корабът на глупците от Себастиан Брант
от NeDa, 01.12.18 в 17:49, Рейтинг: 0
Да, корабът е по начало
едно глупашко огледало -
попиташ ли го, то веднага
най-верен отговор предлага
и ти разбираш, че не бива
да си с осанка горделива,
че даже мъдрият все пак
по нещичко си е глупак,
ала съзнава ли това,
той значи, мъдра е глава;
а перчиш ли се, си събрат
на моя твърде глупав сват,
от който ще си патя зле,
не му ли дам това книжле.
Пътуват с моя флот мнозина
и в тая весела дружина
достига всеки до целта,
доказвайки, че глупостта
е волна и безгрижна. Цял
свят сякаш тук се е събрал!
Ще предизвика мойта книжка
и смях, и не една въздишка,
ще я прелистват мъдреци,
но и събратята глупци
и всеки, който зачете я,
ще се открие вътре в нея.
А аз на всекиго от тия
глупци по шапка ще ушия,
макар да знам, че някой може
и да не иска да я сложи,
и ако бяха с имена,
би рекъл: "Ти се припозна!"
На хората душевно здрави
книжлето ми ще се понрави
(те вярвам ще познаят лесно,
че пиша право, пиша честно),
но за същинска своя цел
глупаците съм предпочел.
из Корабът на глупците от Себастиан Брант
от NeDa, 01.12.18 в 17:46, Рейтинг: 0
Едва ли има днес страна
да не гъмжи от писмена,
чиято главна цел се смята
спасението на душата.
Да, много книги! Но тогава
защо ли по-добър не става
човекът, а е все тъй лош?
Светът живее в тъмна нощ
и вместо бога да зове,
затъва в страшни грехове.
По улици и по сокаци
сноват рояци от глупаци.
Умувах дълго и реших
да седна и от своя стих
за всички тях и с труд, и с пот
да сътворя глупашки флот,
където вече са събрани
фрегати, шхуни, тримарани,
върху които са приети
глупци с каруци и с карети,
а и с шейни! Но знам добре:
не може той да побере
глупаците от тоя свят,
та някои напред-назад
ще плуват и ще се стремят
на борда да се изкачат
и всеки ще е обладан
от блян да стане капитан.
И взех, че изрисувах всички
глупаци с техните привички,
та ако някой тук не ще
или не може да чете,
да се погледне отстрани,
да се сравни и прецени...
из Корабът на глупците от Себастиан Брант
от NeDa, 01.12.18 в 17:36, Рейтинг: 0
Но им полза от това, че
и сервитьори, и готвачи
из кухните по цели дни
привикват на горещини -
така не ще ги изненада
оная клада посред ада.
из Корабът на глупците от Себастиан Брант
от NeDa, 01.12.18 в 17:27, Рейтинг: 0
Дори във всеки танц проклет
глупаците откриват ред:
напред-назад, назад-напред!

Най-глупавите същества
познават се и по това,
че в разни танци пъчат гръд
и като бесни се въртят.
из Корабът на глупците от Себастиан Брант
от NeDa, 01.12.18 в 12:20, Рейтинг: 0
На бавен огън от зори
глупакът кашица вари
и с огледалото в ръка
на себе си мълви така:
"Да, умен съм поне за двама...
А по-красив от мене няма..."
из Корабът на глупците от Себастиан Брант
от NeDa, 01.12.18 в 12:18, Рейтинг: 0
Ако човек, макар и стар,
гаси не свой, а чужд пожар,
за глупостта му няма цяр.

Когато някой позабрави
за себе си, а със стремглави
усилия и с много шум
подкрепя друг, той няма ум.

Добре е всеки да си гледа
сам себе си, а не съседа
и да не се стреми веднага
на чужди хора да помага,
и да запомни, че не бива
да жъне първо в чужда нива,
когато собствената не е,
успял докрая да засее.
из Корабът на глупците от Себастиан Брант
от NeDa, 01.12.18 в 12:15, Рейтинг: 0
Личи глупакът по това,
че всички лекарски слова
и всички лекарски съвети -
сиропи, хапове, диети -
така му пречат, че почти
би искал да си ги спести.
из Корабът на глупците от Себастиан Брант
от NeDa, 01.12.18 в 12:09, Рейтинг: 0
Глупак е, който се тревожи,
че няма слънцето да може
без него и че никак не е
излишно той да го подгрее.
из Корабът на глупците от Себастиан Брант
от NeDa, 01.12.18 в 12:07, Рейтинг: 0
- Веднъж - разказал той - (столетия оттогаз)
намислил Слънчо да се жени.
Щом чули жабите, смутили се завчас
и свойта участ, нажалени
те заокайвали на глас.
- Какво ще правим, щом му се родят, деца? -
рекли те. - Слънцето едно едва се трае.
На всичките блата, кажи го, идва края,
когато заблестят рояк слънца.
Прощавай, тръст и глен! Отива нашто племе
във ледения Стикс без време.

из Басни от Жан дьо Лафонтен
от NeDa, 28.11.18 в 20:34, Рейтинг: 0
По-много с кротост се постига.
из Басни от Жан дьо Лафонтен
от NeDa, 28.11.18 в 20:24, Рейтинг: 0
Наведох се през предните седалки, дръпнах нагоре ризата му и отлепих парчето марля. Върху бледата му кожа се открояваше черно-бял правоъгълник, толкова малък, че трябваше да погледна два пъти, за да видя какво пише: "Най-добър до: 19 март 2007 г."
из Аз преди теб от Джоджо Мойс
от lena_j, 28.11.18 в 17:03, Рейтинг: 0
Щастлив те прави онова особено щастие, което идва преди самото щастие.
Et tamen dies oritur. / и все пак се съмва/
Това би трябвало да се каже в ден като този.
Зората изтласква лятната нощ, блясъкът на младото слънце наднича и се разстила на всички страни - денят безмилостно настъпва.
И все пак се съмва. Изговарям това и ми се струва, че в тази единствена дума - все пак - и в това, че е подчертана, се съдържа цялата тежест на човешкия живот.
Само активните хора с тяхната борбеност и дързост движат живота напред, но само пасивните и тяхното търпение и доброта го правят възможен и поносим.
Ако слънцето на родния край напусне човека, кой ще му свети по пътя на връщане.
Страници:  1 2 3 4 5 6 7 >  Последна