вход, регистрирай се

Цитати

Въведени са общо 8911 цитата от 2233 заглавия.

Страници:  1 2 3 4 5 6 7 >  Последна

Едно нещо никога не се променяше у хората - винаги се опитваха да получат нещо от нищо. Затова и адът не оставаше без работа.
из Триумфът на сукубата от Ришел Мийд
от Jerry, 19.02.19 в 16:14, Рейтинг: 0
Но общата култура, която всички имаме, не трябва да бъде библиотечно нещо, а да бъде вкарана в това практическо нещо на живеенето. Когато някой познава Платон и Аристотел, той трябва да вкара знанието си за тях в това, което става.
Животът общо взето е сив, без събития, с негативен знак. Малцина от нас са тези, които могат да понасят безсъбитийността. Затова ядем различно ядене, тъй като, ако ядем едно и също ядене всеки ден, ни казват, че е неполезно, а е тъкмо напротив - полезно е; децата го доказват, но ние търсим събитие поне в храненето си. И други разни събития се опитваме да произведем.
Придобиването е трупане на сигурност. Ние сме несигурни същества: дебне ни смъртта накрая на живота, старостта, глупостта, всякакви неща ни дебнат, затова ние се връщаме с много предмети вкъщи - трупаме сигурност.
Една от неинтелигентните форми на необразованост е вкопчването в принцип, формула и дума.
Та това е моят повик: моля да четем литературата, все едно четем самите себе си. А не да бягаме от себе си в голямата литература, защото не можем да се справим със собствения си текст. Ние сме текстови същества.
"Любопитството е свойство на състрадателните"
из Клетниците от Виктор Юго
от Ивана, 14.02.19 в 14:00, Рейтинг: 0
Не беше безделие, не беше мързел - бе празник. За почти двайсетгодишния си живот Таня никога не беше попадала на толкова щастливо място, където работата, грижите, задълженията и бързането бяха отменени. Двамата пияници разполагаха с толкова много свобода, че стигаше и за нея.
из Казусът Кукоцки от Людмила Улицка
от NeDa, 08.02.19 в 20:47, Рейтинг: 0
…Павел Алексеевич от десетилетия наблюдаваше все един и същ обект, разтваряше бледите му двери с пъхнатата си в гумена ръкавица лява ръка, вкарваше вътре огледалцето с извита дръжка и внимателно се взираше в бездънното отверстие на света. Оттам беше дошло всичко живо, това бяха истинските порти на вечността – нещо, за което всичките тези момичета и жени, селски стринки и градски дами, които доверчиво разчекваха краха пред него, изобщо не се замисляха.
из Казусът Кукоцки от Людмила Улицка
от NeDa, 08.02.19 в 20:41, Рейтинг: 0
Най-тежките обиди са тъкмо защото най-близките помежду си хора прокарват външните и вътрешните радиуси на личността си по различен начин. На някой просто му трябва жена му да го попита сто пъти: „Защо си такъв бледен? Да не ти е зле?“. Други път възприемат дори един по-внимателен поглед като посегателство срещу свободата си…
из Казусът Кукоцки от Людмила Улицка
от NeDa, 08.02.19 в 20:40, Рейтинг: 0
Има много причини, които пречат на хората да постигнат близост: стеснителността, страхът от намеса, равнодушието, физическото отвращение в крайна сметка. Но има и противоположен поток, който влече, привлича до най-голямата, до невъзможната близост. Къде е тази граница? Доколко е реална? След като очертае условния си магически кръг – по-голям или по-малък, - всеки живее в клетката, която си е направил сам, и отношението му към това умозрително пространство също е различно. Едни ценят въображаемата си клетка като съкровище, други се измъчват от нея, трети искат да пуснат в личното си пространство избраните си любими и да прогонят онези, които напират да влязат в нея…
из Казусът Кукоцки от Людмила Улицка
от NeDa, 08.02.19 в 20:39, Рейтинг: 0
Недогалена като малка, непознала изпълнена с обич милувка и като дете, и сега, макар вече да беше осигурена с всичко необходимо, на нея все така ѝ липсваше изпълнената с любов ласка, без която всичко живо страда, боледува и линее... Може би и това, че беше останала дребничка, се обясняваше с факта, че е трудно да пораснеш без пълно с обич докосване, все едно без някакъв незнаен специален витамин...
из Казусът Кукоцки от Людмила Улицка
от NeDa, 07.02.19 в 22:13, Рейтинг: 0
Снабдих се с всички излезли до тогава педагогически книги, списания и ръководства. Четях, прилагах прочетеното и наблюдавах за резултатите. И постепенно си изработих свой собствен метод за преподаване, а и за отношенията ми към учениците. Постепенно разбрах как трябва да се отнасям към умните, тъпите, мирните, буйните, ленивите, лъжливите, мръсните, нечистите и пр. Често възнаграждавах прилежните, като им подарявах някои учебни пособия - писалки, калеми, хартии, тетрадки и пр. Помагах и на бедните ученици с дребни, но чувствителни за тогава помощи. И колко ми бе драго, като виждах ясно прекрасните резултати от дейността ми. Изваждах учениците си на разходка в полето, а една събота ходихме с по-големите на планината "Голеш", "Ат-бунар" и даже до върха на Стара планина (Равна). Такива удоволствия съм изпитвал от учителстването си в Златица, каквито никога след напущане на учителството не съм изпитвал.
Работа ми бе по воля, по сърце, по угодата ми.
В Лом за пръв път видяхме Дунава. Струваше ми се, че не е река, каквато бях навикнал до тогава да виждам, а поле, залято с вода, която може да се прегази; дълбочината не си представях.
Когато се променяш,се променя и всичко около теб. Това е магия!
Когато се променяш,се променя и всичко около теб. Това е магия!
Това е той, животът,
американче. Гладът му за хляб и за сирене приспива всичко останало – срам, честолюбие,
покаяние – огладнее ли животът, те всичките заспиват.
И точно тя не ме оставя на мира; идеята, че всяка трудност в живота е чук,
който да ни даде закалка. Понякога ми се струва, че две насрещни сили воюват за власт над
нашата воля. Тялото се стреми към покой и разтуха. Не ме ранявай, вика то с цяло гърло и
ако вземе, че го пореже ножът, бори се да оздрави всяка рана. Понеже ранено, тялото
изтлява. Духът обаче иска да го раняват. Режи ме, вика, и дири все нови рани, понеже в покой
и разтуха духът повяхва. Точно тук, струва ми се, седи раздвоението на онзи, който стиска в
ръката си ножа – да се пореже ли, или не?
С влака за Санта Маргерита. Палми, портокалови дървета, туристи. По-нататък с кораб или автобус. Да кажем с кораб. С автобус е делник. С кораб е почивка.
из Цюндел си отива от Маркус Вернер
от NeDa, 24.01.19 в 6:35, Рейтинг: 0
Страници:  1 2 3 4 5 6 7 >  Последна