Цитати

“Парите са само средство да не мислиш за пари.”

“Но човек се нуждае от известна доза химери. Необходима е мечта, за да се понася действителността.”

“С любимата жена е същото както с родината - загубиш ли я, изпадаш във вцепенение. Мъжът, който е измерил тези бездни на съдбата, може да умре, но ако оживее, той не е същият.”

“Колкото повече се мъчим да виждаме в човек това, което го отличава от другите, което е присъщо единствено на него, толкова по-потресени оставаме, когато открием, че същественото у него е именно това, което е присъщо на другите.”

“Страшно е да чакаш. По-страшно е да не чакаш.”

“- Жените, с които спиш, лесна работа. Опасни са тия, с които не спиш...”

“Зашото и любовта подобно на човека умира, за нещастие, умира в томление и въздишки, пот и гърчове и този, който е допуснал тя да стане толкова силна, че да страда, е по-лош от убиец.”

“Никога не знаем как да постъпим, за да ни обичат - дали да се покажем такива, каквито сме, или да лъжем. Колебаем се между истината и лъжата. Впрочем защо не по малко и от двете, както се случи. Мъчим се да се покажем такива, каквито бихме искали да бъдем, каквито смятаме, че трябва да бъдем в очите на другите, а после си казваме: "Това не съм аз". И тогава се показваме...в най-лошия си вид...най-неприятни... А кой знае дали всъщност това не е средство да ни харесат?”

Лесно е да си кажеш: "Заминавам" , но ако отведеш със себе си и този заради когото заминаваш?

Мамино юначе

Викнало да плаче
мамино юначе:
- Мишка ей такава
под кревата шава!
Олеле, елате,
татко, майко, бате,
дайте ми капана,
искам да я хвана!...

Като цяло той минаваше сам през света...

реката се забули от пунктирите на мекия августовски дъжд
***
докато същевременно жълти лампи осветяваха платното на пътя като полилеи от студен неон

- А не може ли да не се явяваш и изчезваш тъй бърже? Зашеметяваш ме!
- Добре, - рече Котакът.
Тоя път той изчезна доста бавно; започна с крайчеца на опашката си и свърши с усмивката, която остана да се вижда още малко, след като цялото му тяло беше изчезнало.
"Наистина, често съм виждала котка без усмивка," помисли Алиса, "но сега видях усмивка без котка! Най-чудното, което съм виждала в живота си!"

- Ако всеки си гледаше работата, - изръмжа Херцогинята дрезгаво - светът щеше да се върти много по-бърже, отколкото сега!

- Имаш ли извънредни предмети? - запита Лигавата Костенурка малко обезпокоена.
- Да! - отговори Алиса. - Учим френски и пиано.
- А пране? - попита Лигавата Костенурка.
- Разбира се, че не! - възмути се Алиса.
- А. тогаз вашето училище не е много добро.
***
- Какво друго имахте?
- Ами... имахме Лудория, - отговори Лигавата Костенурка, като изброи предметите на ципите на едната си лапа. - Стара и нова Лудория, и Мореография. Сетне... Краснопискане и Бесуване.

Делба на стара къща след погребение

"Все тая, майко."
Джойс Кери. "Направо от извора"

Това и това - да.
Онова с онова - да.
Всичкото това-онова - да.
Или това - не.
Или другото - не.
Или всичкото друго - не...
(А като погледнеш -
какво да видиш и какво да чуеш,
пътеките обрасли,
следите са отмити.)
И само песента на много тъжно куче
ляга на земята
под капака от облаци бавни
за покрив.

МЕЧТАТЕЛ

Аз израснах див сред слънчогледите,
шибан от коприва и лъчи,
бях сираче, босо, непогледнато,
с тъмни и уплашени очи.

Слушах песни, дето стръвно викаха
вечна жажда, скърби и беди,
и поглъщах с огнените приказки
лами и русалки, и звезди.

Слоговете, блатото край селото,
канарите, буйната трева,
всичко туй за мене бе населено
с приказни и чудни същества.

Жабите с корони там се гуркаха,
под водите бляскаха дворци,
пирове ехтяха под печурките,
свиреха джуджета и щурци.

А в луната бикове се бореха,
та в нощта отхвръкваха искри
и бучаха змейове в просторите,
и шумяха тъмните гори.

В тоя свят на парата и жиците —
ето ме загубен без следа
с мойта дива нежност във зениците
и в душата — с късче от звезда.

Що да сторя сам посред бетоните,
господи, какво да сторя аз,
който бродя, оглушал от стонове,
и не чувам нийде твоя глас?

Цезарят плуваше в кръв, Рим и целият езически свят беснееше. Но тези, които не можеха да понасят повече престъпленията и безумията, тези, които бяха тъпкани, тези, чийто живот беше нещастен и угнетен, всички потиснати, всички скръбни, всички нещастни идваха да слушат чудния разказ за бога, който от любов към хората се бе оставил да бъде разпнат, за да изкупи техните грехове.

И намирайки бог, когото можеха да обичат, те намираха онова, което не би могъл да даде на никого тогавашният свят — щастие, изградено върху любовта.

Ох, ако аз бях селяк, с камшик по белите плещи щях да те науча на ум и без поп щях да се наситя на твоята хубост — ако аз бях селяк, а не рицар!

Кой знае къде е тоя, когото бе избрала със сърцето си. Трябва вече да се е върнал от Сечта, може би е някъде в същата тая степ. Той ще я търси и ще я намери и тогава радост ще смени сълзите, веселие — тъгата, заплахите и тревогите ще отминат веднъж завинаги — ще дойде спокойствие и утеха.