Цитати

Диригентското изкуство е особено. Всички музиканти имат инструменти - зигулка, пиано..., на които свирят вкъщи, занимават се, пеят, а диригентът няма. Всичко, което той прави вкъши, е само подготовка за това, което му предстои да прави по време на репетицията с оркестъра.

Например, и досега някои музиканти спорят за Петата симфония на Шостакович - трагично или оптимистично е това произведение. Аз мисля, че е трагично и затова го дирижирам по своему.
5 февруари 1977

Редки събития
***
Открит е човек
седнал на пейка
и отворил без страх книга със стихове.

Но от малкия параход,
над кревата, в ъгъла на детската стая,
нощем мирише на ванилия, на канела,
морето се плиска и свързва света в едно.

И да знаеш, Минке, че последният комунист на планетата ще умре в България. Даже когато в Съветска Русия няма да има нито един жив комунист. Какъв народ сме, Минке, какъв народ...

Той вече гали тялото ми, от носа до кърмата, както се казва...

Присядам на ръба на ваната, загледана в хавлиите. Навремето ме възбуждаха. Означаваха равносметката на любовта.

Знам обаче, че не е вярно. Просто прехвърлям отговорността, както правят децата с майките.

Любов, възкликваше Леля Лидия с омерзение. Само да ви пипна.

- Е, просто няма да му казваме, нали? - твърдо заявява тя. Не, с нещо повече, с категоричен поглед, все едно щраква портмоне.

Той се загледал в него – само това най-сетне успя да измисли, изобщо за да каже нещо, – наблюдавал го колко старателно подреждал сака си. Явно бил много отговорен човек. Със сигурност полагал всички усилия, за да служи на държавата и на обществото. А той, Гилберт, искал да изкаже благодарността си от името на всички чужденци за това, че тази страна, Япония, била така отлично подредена: чиста, без миризми, отворена за туристите.
Гилберт някъде беше чел, че било добре да въвлечеш самоубийците в разговор, да насочиш мисълта им към нещо друго. Явно това действаше, особено в Япония, понеже при тези добри обноски просто беше изключено някой млад мъж да не отговори на въпросите на по-възрастен от него, дори и да не разбираше и думица от казаното.
Козята брадица потрепери, когато човекът вдигна сака си и последва Гилберт към изхода.

Чувствам се като захарен памук - захар и въздух. Стиснеш ли ме, ще се превърна в лепкава бучка, розово-червена и разплакана.

- Здравей - казва.
Стар поздрав.

Нещо не им достига, дори на най-свестните.

Помня съвета на кралица Виктория към дъщеря ѝ: "Затвори очи и мисли за Англия". Но това не е Англия.

Оглежда ни, сякаш съставя опис. Една коленичила жена в червено, една седнала жена в синьо, две в зелено, прави, и един-единствен мъж със слабо лице отзад.

Внушавам си, че няма значение, името е като телефонен номер - само другите имат полза от него.

Няколко дни не успях да говоря с нея, само се гледахме, кратички погледи, като глътки.

Откъде да знаем, че сме били щастливи?

Хубаво е да имаш малки цели, които се постигат лесно.