Цитати

книгите не са отговор на всичко.

Паметта се държи като продавач на вратовръзки в пустинята.

"Едно хвърляне на заровете никога не ще заличи случайността."
Маларме

Изборите неизменно се печелят с 98.8 на сто! Конното състезание е с един кон.

Валеше, без да спира, сняг, трупаше своите парцали, покриваше земята и пътеките с още една-две педи, Петър М. Гемишев препускаше като бесен по снежните полета и се връщаше чак след дълги часове при Данчо е Шизофреник. Заварваше го още по-дебел, отколкото преди, тъжен, четящ рецепти за отслабване. Той изплезваше език и лягаше на снега до него. От умореното му тяло се вдигаше лека пара.
- Нищичко не хапвам - започваше да се оплаква снежният човек, - а дебелея просто с часове. Приличам вече на бъчва, не мога да се понасям. Ще се стопя от мъка.

- Само да узрея - мислеше си Рагаца. - Да поотрасна малко. Ще тръгна да пътувам по този широк свят, ще отида даже и в Булонския лес, където Френското грозде никога не е било и няма да отиде ...

Рагаца беше така учудена, че не спираше да се кланя. Това не направи никакво впечатление на настъпения гост - той имаше много кисел вид и беше съвсем жълт.
- Забравих да ви се представя - поклони се още веднъж Рагаца. - Казвам се Рагаца.
- Лимасол! рече в отговор настъпеният с ужасно кисел вид. - Лимонът Лимасол.

Не след дълго таксито я остави пред прочутата Айфелова кула. Рагаца вдигна глава да види колко е висока, но не успя ...
- Госпожицата за кулата ли е? - попита я учтиво един глас.
- И аз съм за кулата - каза Рагаца. - Не само госпожицата.
- Много ще се радвам да придружа госпожицата докато разглежда кулата- каза същият мек и любезен глас. - Ще разрешите ли?
Рагаца се огледа и видя, че освен нея няма никой друг, който да бъде наречен госпожица. Изглежда този говореше на нея.

Говореше една круша. Тя плаваше в стъклен буркан, на който имаше етикет с надпис: "Компот от круши".
... - Но вие може да дойдете - обърна се Рагаца към крушата в буркана. - Ще ви хареса много, сигурна съм. Такава трева, приятели като Петър М. Гемишев, събеседници като Грамофончето и Френското грозде няма да намерите никъде. Хайде елате.
Крушата от буркана поклати глава.
- Свикнала съм на друг живот - каза тя. - С удобства. Ето, сега имам собствен плувен басейн, по цял ден си плувам, къпя се. Не, кон за магаре не сменям.
Тя се гмурна, излезе отново на повърхността и като се отърсваше от водата каза:
- В никакъв случай. Едва се измъкнах от този начин на живот и сега пак да се връщам към него... когато съм осигурена с всичко. Не!...
- Както искате - каза Рагаца. - Плувайте си. То май че и да искате, няма да можете да тръгнете - отгоре има капак.
- Това е покрит плувен басейн - обясни крушата. - Те са най-скъпи.

- А сама ли живееш? - попита Рагаца.
- Сама - отвърна поповата лъжичка. - Бяхме шест, цял сервиз, но другите една по една заминаха нанякъде. И оттогава не знам нищо за тях.

Заселването на врабчетата беше страшен удар за Плашилото. Да оставим настрана самочувствието му и доброто му име на плашило, но тези врабчета със своето поведение обезсмислиха въобще цялото му съществуване. Каквото и да си въобразяваш за себе си, каквото и да си мислиш, когато един ден във вътрешния ти джоб се заселят врабчета, които би трябвало да припадат от страх, само като те зърнат и да пищят от ужас - всичко е свършено.

- Ходих да погледна календара - каза той на майския бръмбар. - И знаеш ли кой месец сме?
- Кой? - попита майският бръмбар.
- Април, Април 1971 година - каза Петър М. Гемишев. - Затова се обърках преди малко и мислех, че е самолет. Къде си тръгнал да се разхождаш през април, бе драги? Нали си майски бръмбар?
- Април ли е? - изненадано попита майският бръмбар. - Не може да бъде.
- В как да не може да бъде - каза Петър М. Гемишев. - нали ти казах, че ходих да гледам календара.
- Но в такъв случай ... - обърка се майският бръмбар. - В такъв случай аз не знам какво да правя. А бе, гледам аз, че се обърквам непрекъснато, нещо не виждам същите цветя и храсти, една друга обстановка виждам, ама ...

Валеше тихо сняг ... валеше така, че не можеше да се разбере от небето ли пада сняг на земята, или от земята на небето.

"Висшата проява на милосърдие в нашия свят представлява неспособността на човешкия разум да свърже в едно цяло всичките му компоненти.Живеем на спокойното си островче на невежеството насред черния океан на безкрая и не ни е съдено да плаваме надалеч. Науките, всяка от които дърпа колата в своята посока, досега не са ни навредили кой знае колко; ще дойде ден обаче, когато събирането на разпокъсаните до този момент елементи на знанието ще разкрие пред нас такива чудовищни бездни на реалността, че ние или ще изгубим разсъдъка си от видяното, или ще бъдем завинаги прокудени от светлината на знанието и ще подирим покой и безопасност в гробницата на нови тъмни векове."

"Върховният ужас често парализира паметта по милостив начин."

Човек може да се престори, че има чувства, но не може да се престори, че има мисли.

Жизненият опит е свещ, която осветява само човека, който я държи.

Вместо човек да се оплаква от тъмното, по-добре да запали светлина.

Извисеният човек се показва приятелски настроен, без да фамилиарничи, а вулгарният фамилиарничи без приятелско чувство.

Старика често обича да казва на Сам :

" КЪДЕТО ИМА ЖИВОТ ИМА И НАДЕЖДА " .