вход, регистрирай се

Цитати на gal.eon

Общо 17 цитата от 14 заглавия.

Най-после разбрах какъв искам да бъда, когато порасна.
Когато порасна, искам да бъда малко момче.
из Нещо се случи от Джоузеф Хелър
от gal.eon, 20.07.14 в 21:47, Рейтинг: 1
Светът просто не е наред. Той е представа, чието време е отминало.
из Нещо се случи от Джоузеф Хелър
от gal.eon, 20.07.14 в 21:45, Рейтинг: 0
Вярваше в някаква врата. Трябваше да я открие. Вратата беше път към… към…
Вратата беше Пътят.
Е, така по биваше.
Главните букви винаги са най-добрият начин да се справиш с разни неща, за които нямаш добър отговор.
Целият свят е един виц, който Господ Бог е разказал на самия себе си. Пък и самият Господ Бог е същото нещо.
из Чапаев и пустота от Виктор Пелевин
от gal.eon, 26.10.12 в 7:53, Рейтинг: 0
А компромисът е такова нещо, от опит знам, при което не всички са равно доволни, а всички са равно незадоволени, само мир да има.
из Нано от Николай Теллалов
от gal.eon, 02.10.12 в 7:43, Рейтинг: 0
A puppet is free as long as he loves his strings.
из Free Will от Sam Harris
от gal.eon, 23.08.12 в 13:40, Рейтинг: 0
Проститутката, която каза, че се нарича Сандра, ми предложи удоволствия, недостижими извън "Плас Пигал" и Порт Саид. Казах, че ми е безразлично, и тя беше достатъчно умна да ми отговори, че и на нея й и безразлично. Както после се разбра, и двамата бяхме надценили апатията си, но не кой знае колко много.
из Котешка люлка от Кърт Вонегът
от gal.eon, 14.08.12 в 21:45, Рейтинг: 0
В края на краищата няма жив човек, който да може да разбере другия, защото всеки от нас гастролира пред отделни хора с отделни, избрани измислици от собствения си аз!
Ако съм говорил за времето, то е, защото зреещият в мен писател най-накрая се бе научил да обитава онези пустеещи пространства, които времето пропуска – бе започнал, така да се каже, да живее помежду тиктаканията на часовника. Вечното настояще, което е истинската история на този колективен анекдот човешкият ум; когато миналото е мъртво, а бъдещето се свежда до желания и страхове, какво остава освен този случаен миг, който не може да се измери, нито пропусне? За повечето от нас така нареченото Настояще е като разточителна трапеза, която ни се показва и още преди да успеем да се пресегнем към пищните ù блюда, някой мигом ни я отнема сякаш с магическа пръчка – преди да сме взели и една хапка.
Освен това, да се привежда довод, че едно прегрешение е безкрайно, загдето посягало срещу Бога, който е безкрайно Същество, е все едно да се привежда за довод това, че е свято, понеже Бог е свят, както да се мисли, че хулите, отправени към един тигър, трябва да бъдат раирани.
Паметта ни в значителна степен се подхранва от онова, което другите си спомнят за нас. Имаме склонност да възприемаме като наши чуждите спомени, включително и мнимите.
Повтарящата се вечност може да се стори кошмарна за страничния наблюдател; за онези, които пребивават в нея е нещо приятно. Няма лоши вести и болести, винаги се живее като за пръв път, без спомен от миналото.
...не изключвам възможността да има не един рай; ако съществува един-единствен за всички и там ни очакват очарователното семейство и литературните вечери в сряда, мнозина от нас просто биха престанали да умират.
Мъжът се калява в битките и в любовта. Битката трябва да е справедлива, любовта трябва да е чиста. Без да са налице тези условия, мъжествеността се губи в мерзост и угризения.
Някога, много отдавна, в една далечна страна имало една черна овца.
Разстреляли я.
Век по-късно разкаяното стадо и издигнало конен паметник, който паснал удивително добре на местния парк.
Затова по-нататък всеки път, щом отнякъде се появели черни овце, гледали бързо да ги отстрелят, за да могат идните поколения редови овце също да си опитат силите в скулптурата.
...вълчицата казва на своите вълчета: "Хапете като мен", и това е достатъчно, и зайката учи своите зайчета: "Офейквайте като мен", но човек учи детето си: "Мисли като мен", а това вече е престъпленние
И... не е истина просто какъв е кефът и... и едновременно с това каква е... невероятната случайност, че от една на... безброй... милиарди възможности съм се родил точно аз и че изживях точно моя си Живот.
из Project Dostoevski от Радослав Парушев
от gal.eon, 18.04.10 в 21:03, Рейтинг: 0