вход, регистрирай се

Цитати на Jerry

Общо 28 цитата от 13 заглавия.

Страници:  1 2 > 

Обичаше да свири. Обожаваше музиката и това как може да лекува и да кара всичко да изглежда възможно и героично.
Надявах се да приеме болката си, да я преглътне. - Той се усмихна горестно. - Примириш ли се с болката, можеш да надживееш всичко. Някои хора дори я приемат с отворени обятия в живота си, научават се да я обичат. Някои я понасят, като я давят в тъга или си налагат да я забравят. Трети пък я превръщат в гняв.
Веднага прокарах пръсти по гръбчетата на книгите върху близкия рафт, вече бях влюбена във всяка от тях. Книгите бяха моето убежище, свят, различен от реалността. Каквото и да се беше случвало през деня, годината, можех да прочета история, в която някой преодоляваше най-мрачния момент в живота си. Не бях единствена.
из Сирената от Кийра Кас
от Jerry, 06.09.19 в 15:12, Рейтинг: 0
Едно нещо никога не се променяше у хората - винаги се опитваха да получат нещо от нищо. Затова и адът не оставаше без работа.
из Триумфът на сукубата от Ришел Мийд
от Jerry, 19.02.19 в 16:14, Рейтинг: 0
Когато се променяш,се променя и всичко около теб. Това е магия!
Когато се променяш,се променя и всичко около теб. Това е магия!
Това е той, животът,
американче. Гладът му за хляб и за сирене приспива всичко останало – срам, честолюбие,
покаяние – огладнее ли животът, те всичките заспиват.
И точно тя не ме оставя на мира; идеята, че всяка трудност в живота е чук,
който да ни даде закалка. Понякога ми се струва, че две насрещни сили воюват за власт над
нашата воля. Тялото се стреми към покой и разтуха. Не ме ранявай, вика то с цяло гърло и
ако вземе, че го пореже ножът, бори се да оздрави всяка рана. Понеже ранено, тялото
изтлява. Духът обаче иска да го раняват. Режи ме, вика, и дири все нови рани, понеже в покой
и разтуха духът повяхва. Точно тук, струва ми се, седи раздвоението на онзи, който стиска в
ръката си ножа – да се пореже ли, или не?
На дъното на душата ми се спотайва черна яма, в която мога да падам до безкрайност.
- В днешно време обаче най-много ни липсва добротата. В името на прогреса унищожихме душите си и нищо няма значение.
- Не знам каква мъка носиш в себе си. Не знам и как си се сдобил с нея,но,Хари,миналото си е минало. Ти си жив днес и само това има значение.
Трябва да помниш, защото миналото си ти самият,но тъкмо защото си ти самият,никога не бива да се разкайваш за него. Да се разкайваш за миналото, означава да се разкайваш за душата си.
- Трябва да си зададеш въпроса:дали доброто, което правиш на някой друг,като му помагаш да превъзмогне проблема си-какъвто и да е той,да кажем,че страда от подагра,дали помощта,която оказваш на другия,за да се излекува от подагра,е по-важна от вредата, изтощението и познатото отвращение,които си причиняваш в ролята си на помощник? Съзнавам,че не звучи благородно,Хари,но не е благородно и да се съсипваш заради останалите, защото после ще се нуждаеш от възстановяване и в опит да ти помогнат, останалите,на свой ред,ще се съсипят;това ще продължава до безкрайност и,честно казано,накрая всички ще се окажат в по-ужасна каша, отколкото са били първоначално.
- Доктор Август, не съществува по-голяма изолация за човека от самотата сред тълпата.Човек може да кима, да се усмихва и да казва правилните неща, но въпреки тази преструвка душата му се отдалечава все повече от човешката близост.
Carpe diem (Улови мига)
Всикчи ние сме късчета от това, което си спомняме. Съхраняваме в себе си надеждите и страховете на онези, които ни обичат. Има ли обич и спомени, не може да има истинска загуба.
- Трябва да творя, иначе всичко е било напразно. Трябва да творя, иначе ще се поддам на отчаянието и няма да изляза от леглото. Трябва да творя, защото не знам как да се справя с това. Тя сложи ръка на гърдите си и очите ми пламнаха още повече. - Трудно е - рече Тъкачката, без да извръща полед от лицето ми, - и боли, но спра ли, оставя ли стана и совалката... - Най-накрая откъсна очи от мен и гги впри в гоблена. - Тогава в Празнотата няма да белсти Надежда.
Той чукна яашата си в моята.
- За звездите, които ни служат, и за мечтите, които се сбъдват.
Четенето запълваше времето ми, предлагаше ми спокойна, надежна компания в лицето на персонажите, които, макар и нереални, някак притъпяваха чувството ми на самота.
Някои ме търсят цял живот и пак не ме намират,
други аз целувам, а те на прах ме стриват
Понякога докосвам тези с красота и мъдрост,
но винаги ценя онези с много дързост
Ръката ми е нежна, ако съм приета,
а отхвърлена, мога да убия човека
Всеки мой удар по сила е славен,
но когато убивам, убивам аз бавно...
- Нуждаем се от надежда, както се нуждаем от хляб и месо - прекъсна ме той с рядко ясен поглед. - Имаме нужда от надежда иначе няма да оцелеем. Затова нека запазим тази надежда, Фейра.Дай и възможност да си представи по-добър живот. По-добър свят.
Страници:  1 2 >