Цитати на NeDa

Много млад играх възрастни герои, в нашия театър нямаше подходящи актьори за тези роли. Стоянка играеше бабите, аз играех дядовците, затова сега ни мислят, че сме на по 120 години...

По онова време се имах за грозен, аз после се разхубавих. Исках да следвам театрално изкуство, но нашите бяха категорично против. И аз също мислех, че нямам достатъчно данни, нямаше и кой да ме насочи и затова кандидатствах право, зъболекарство и медицина. Приеха ме и в трите, бях отличен ученик и останах да уча медицина. Учих медицина няколко години, но тук, в София, започнах да не излизам от театрите. Старото желание се разпали у мен.
Георги Парцалев пред сп. Отечество, бр. 188, 9 август 1983 г.

Има два вида красота - духовна и телесна.
Духовната се проявява в ума, приличието, щедростта и доброто възпитание. А всички тези качества могат да красят и грозния човек. Когато погледът се спре на тази красота, а не на телесната, се поражда силна и трайна любов. Напълно ми е ясно, Санчо, че не съм красавец, но напълно ти е ясно, че не съм и някакъв изрод. За един почтен мъж достатъчно е да не е чудовище, за да бъде силно обичан. Разбира се, ако притежава душевните качества, които ти изброих.
Любимият пасаж на Георги Парцалев от "Дон Кихот" на Сервантес

Парцалев: В живота и на сцената най-важни са паузите. Понякога трудно ги уцелвам, защото съм припрян човек. С годините откривам колко са важни. Паузите са като издишания дим от бавната цигара. Времето, отредено само за мен...

Сърчаджиев събрал трупата в антракта и разказал финала - положителните герои се въздигат, а отрицателните потъват в оркестрината. И така, най-важната част от представлението се изиграла на прима виста. Всеотдайният Парцалев, макар и с малка роля, се хвърлил самоотвержено в кошарата на оркестъра. След него скочила Стоянка Мутафова и другите отрицателни герои.

За първа пиеса била избрана "Баня" на Маяковски. Ролите в нея са много, но повечето малки. Как да се удържи егото на толкова талантливи артисти, зарязали театри из цялата страна, за да блеснат на софийска сцена!
На Парцалев е отредена епизодична роля на бюрократа Оптимистенко, секретар на главния герой Победоносов.
Въпреки незначителната си поява в спектакъла Георги положил огромни усилия да направи интересен и запомнящ се образ. Прекарвал дълги часове в Народна библиотека, за да изчете всичко за Маяковски. Там се запозна със студентка по руска литература от Силистра на име Анастасия, с която изживели романтична любов.

- Мъчно ли ти е, Джонда? - жалеха я колибарките.
- Не! - отговаряше Джонда. - При такива мъже - по́ е добре човек да си умре!

Ако вие наистина сте миньор, за какъвто се представяте, предварително искам да ви кажа, г-н Халачев, че аз дълбоко уважавам вашия адски тежък физически труд и бих могъл да ви отговоря, както отговорих на друг ваш събрат, който също като вас ми беше писал: "Докога ще ви хрантутим разните там писателчета, художничета, професорчета и прочие лентяи, че и все сте недоволни!" - та казах му аз на този ваш събрат: "Вземи и препиши "Война и мир", спестявам ти съчиняването, лентяят Толстой е преписал тези 2500 печатни страници на ръка 8 пъти, ти ги препиши веднъж и ми се обади!" - но той не се обади.
из "Делата умират, думите остават"

А непонятната дума е семе, хвърлено върху мрамор - то умира.

Странна диагноза
...
Тъй избягвах живота, течащ по масло.
Всичко мое пред вас съм изрекъл.
И расте ми наивник, голям като слон.
Не мъдрец, компетентни ми лекарю.

Дойде и пролетта, така мечтана,
с криле в небето, с капки по стрехите.
Зарастват вече зимните ми рани
и пак настъпи времето за скитане.

Горчив мед

Не вкуси, виждаш, от покоя,
но що нектар си насъбрал!...
Неповторими са и твои
вгорчената до сладост жал...
[...]
Завръщаше се от земята
с най-тънки аромати, блед,
но някой пита ли пчелата
отде събира своя мед?...
Назад жуженето остава
и тя замира в светостта
на чувството, че омедява
горчивините на света...

Не познавам по-голям скъперник от теб, щедрата…

А ръцете му - пипала на бръшлян,
увиват ме цялата.

ОТНОВО СТАРИ СМЕТКИ ЗА УРЕЖДАНЕ
И безнадеждно е,
когато примката е на врата
нахлузена
и чакаш кармата - дежурен инквизитор,
да ритне бурето
с илюзиите.
Не сте ли виждали душа обесена?
Люлее се
като отвес провесена,
между студените стени на самотата ми.
Пропукват старите пробойни
във надеждите.
През тях сълзите на деня
ще се изцеждат.
Виси душата на проклетото бесило,
а аз не вярвам. че е мъртва.
Хиляда пъти е била обесвана
и пак намирала е сила
да възкръсне.
Стоя и чакам.

ВЕЩИТЕ

Каква привързаност към тях!
А те след нас
ще служат и на друг,
с оная преданост,
с каквато са ни служили.
И проумяла -
подарявам, подарявам...
Привиквам с неизбежната раздяла.
С обидата, че ще ме надживеят.
Подарявам...
Навярно мислят, че съм щедра.
А аз мъстя
за бъдещото им предателство.

В душата ми са кандилото и цветята.
Даже виното за преливане.

МИСЛИ В СИВО

Врабчетата...
Чирикат и нехаят
за онези простреляни птици,
дръзнали да политнат към слънцето.
С калта
и със мръсния сняг се сливат
и подскачат щастливо.
Потъмнели са клоните от врабчета.
На изчезване са орлите и птиците,
литнали по-високо от жицата.
А те
тъй невзрачни и мънички -
оцеляват.
И земята от тях
посивява.

БОЛОНКА

Кълбо от вълна неизпредена.
и две очи,
изпълнени със преданост.
Не е за вярване:
с какво доверие ме гледат
в това разбойническо време!
Кълбото дреме.
Но знам,
че е нащрек -
заради мене.

Промеждутъците между чаканията запълваше с мисли.
Никога не беше знаела, че спомнянето може да се превърне в толкова активна дейност.