вход, регистрирай се

Цитати на NeDa

Общо 4159 цитата от 1062 заглавия.

Страници: Първа  < 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 >  Последна

Литературата, колкото и разпалено да я отричаме, позволява да се спаси от забрава всичко онова, върху което съвременният поглед, от ден на ден все по-безнравствен, е склонен да се плъзне с абсолютно безразличие.
Една прашинка – колко прелест,
непостижима простота!
из Структури от Иван Методиев
от NeDa, 22.03.19 в 20:34, Рейтинг: 0
Това, с което си богат,
не можеш да го притежаваш...
из Структури от Иван Методиев
от NeDa, 22.03.19 в 20:20, Рейтинг: 0
Въпросите ги задава разумът. Отговорите ги дава интуицията.
из Структури от Иван Методиев
от NeDa, 22.03.19 в 20:19, Рейтинг: 0
Стръкчето трева върху голия камък
е по-величествено
от вековната гора!
из Структури от Иван Методиев
от NeDa, 22.03.19 в 20:16, Рейтинг: 0
КУКУВИЧА ПРЕЖДА

Селце планинско, сред което
Лениво есента пълзи
И блеят тук-таме кози
В шубраците на битието.

С една протяжно-мътна бара,
Сънуваща, че е река,
С два голи тръна за лъка
И мрак по църквицата стара.

Далечен вой, ята бездомни.
Полумъгла – полузвезди.
Пролайват псета – кой си ти
И кой с какво ще те запомни?

А в отговор – така позната,
Всебългарската тишина.
И тъмнина, и тъмнина
В дълбочините на душата.

Така животът си изтича...
Озърнеш се – ни чужд, ни свой.
Луна в ръждивия покой.
А през луната – бог наднича.

Сънлива влага се процежда
По хълбоците на нощта.
Две-три кратуни на плета.
Пред прага – кукувича прежда.
из Пейзажи на душата от Иван Методиев
от NeDa, 22.03.19 в 19:49, Рейтинг: 0
Дърво

Все пак
държа да съм с корона.
Обичам и венците на гнездата,
и химните на славеите - също.

Обичам висотата
и общувам
единствено със хоризонта.

Виновно ли съм, че стоите
под мене
и оставате във сянка?
из Присъствие от Николай Кънчев
от NeDa, 21.03.19 в 22:41, Рейтинг: 0
„Ван Гог“

Небето има
повече слънца,
отколкото се вижда.
Човекът има
повече лица,
отколкото се вижда.
Земята има
повече глупци,
отколкото се вижда.
Оплетени сме
в повече конци,
отколкото се вижда.

Да слагаш с болка
страшните бои,
но никой да не вярва.
Умът ти даже
да се побои,
но никой да не вярва.
Да казваш с точност
всичко за света,
но никой да не вярва.
Да стигаш често
чак до лудостта,
но никой да не вярва…

Безкрайно е жестока участта
да имаш дарба!
из Присъствие от Николай Кънчев
от NeDa, 21.03.19 в 22:36, Рейтинг: 0
По това време се явих на изпит в Художествената академия заедно с 42 души, от които скъсаха двама. Единият бях аз. Но желанието да рисувам не преставаше. Продължавах да продавам сладки пред Модерен театър. На другата година [1916] ме приеха в академията.
Сега пък ние имаме момченце: Лаврен! Нова грижа. Нова радост.
***
През зимните дни не ходих да работя в ателието. Оставах си вкъщи при Лаврен, с когото се спогаждаме и се обичаме много. Много любопитно е да наблюдаваш как един дух се пробужда в един детски образ.
Започнах голяма композиция - "Габрово 1847 година", поръчка за Електротелферния завод в Габрово.(30.12.1967)
На 18 т.м. приключва цикъла "Деветте симфонии на Бетховен", за които имахме абонаментни карти с Йорданка. Голямо нещо!
За мен радостите в живота са: концертите, изложбите, личното творчество и от време на врене някои хубави новини, които ме спохождат в противовес на болестите, които са моите верни спътници в живота.
Отказах и поради това, че не бива с моите картини да се правят подаръци на чужденци. Смятам че картините ми трябва да останат в родината ми.
Наскоро дохожда вкъщи журналиста Владимир Свинтила да ме интервюира за сп. "Изкуство". Аз бях в добро настроение и му продиктувах отговорите, като на место споменавах и препинателните знаци. Накрая той ми заяви, че такова щастие редко спохожда публицистите, такова конкретно интервю без излишества на думи.
Най-после картината "Селски панаир в Пловдив" добива окончателния си вид; сега минавам последния ретуш. А ти знаеш какъв е ситнеж! Добих една колоритна звучност, която ме радва. Това не е една картина, а десет, двадесет, сто картини в една! И всичко това да се обедини, да се хармонира, да се подложи на един багрен и рисунков ритъм, да се нанесат акценти, без те да увреждат на композиционния строеж, всичко това не бе и не е още лека работа.
Сега например пиша статия "По въпроса за транскрипцията на чуждите имена".
"Панаирът" напредва бавно, но сигурно. Много фигури, които трябва да се поставят на място, да се изградят във форма, движение, багри. И така да се изпишат, че не само да не си пречат, но и да се свържат в едно цяло, в композиционно-графично и багрено отношение. Красотата на картината ще се почувства чак когато всичко се избистри, когато всички фигури "дойдат на фокус", когато картината бъде изпипана в истинския смисъл на думата. А до тогава трябва да дисциплинно да работя, да запазя същото настроение. Месеци наред същото настроение!
За панаира - няма да дойда. Не мога да търпя врангалъка.
Почнах нова версия на картината ми "Панаир". Добре върви, но... пипкава работа. Много подробности, много фигури и какви ли не панаирджийски забави. И всичко това трябва да се организира, да се хармонира, да се раздвижи.
Колкото и бавно да се изпълва платното, всеки ден картината напредва.
въпреки тази дълга страдалческа година, аз вярвам, че ще оздравея и наново ще настъпи за мен плодовит творчески период. Защото аз си ги виждам, картините, които трябва да нарисувам!
Страници: Първа  < 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 >  Последна