вход, регистрирай се

Цитати на NeDa

Общо 5572 цитата от 1393 заглавия.

Страници: Първа  < 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 >  Последна

Няма вечна буря, няма и вечно затишие.
Вместо да чуем хармонията на света, чуваме какoфония от звуци, в които отчаяно търсим да доловим дори най-тиха мелодия и най-слаб ритъм.
... защото днес почти всички умеем да пишем и мнозина постигат умението, някога запазено за малцина - да изразят себе си в слово и разказ. Парадоксално обаче това е хор, съставен само от солисти. Гласовете се наслагват, борят се за внимание, тръгват в сходни посоки и накрая се заглушават едни други в какoфонията от звуци.
Март

Със месеци тревите тука спаха,
но ето, из снега пониква плаха
копривата, бълбукат тънки вади,
по пътя чер и в близките ливади
сивеят кръгове, земята пуши,
лалугер стопления въздух души,
подскачат катерички, хвъркат врани,
открили скрити семена от лани,
лисици лаят, пъплят таралежи,
изплитат паяци коварни мрежи,
тържествено кълвача чука, чука,
дарена с ласки гълъбица гука,
а благославещият всички Пан
наднича от разцъфналия дрян.
из Лирика 1989 от Петър Алипиев
от NeDa, 03.02.22 в 6:49, Рейтинг: 0
От тук нататък мога да измисля на мама какъвто искам живот. Каквато искам история. Мога да си играя със съдбата ѝ, с нея самата като с кукла за вуду магия. Мога да я въртя и премятам в трудни ситуации, в гърч от самота, безлюбовие и страхове, мога да пронизвам сърцето ѝ милиони пъти с детската си отмъстителна ръка. Мога да я направя и кралица. И богиня отново. Като в момичешка игра да преобличам тялото ѝ в красиви рокли, в парцалени дрипи, в магарешка кожа, в одежди от репей, в смъкнати от дворното плашило вехтории, после в дрехите на Пепеляшка, на Снежната царкиня, на онази с граховото зърно, на другата в шоколадовата къщурка, с голямата лопата и широко запалената пещ, с кокошите крака... Мога, но не искам.
из Ела и съдините от Женя Димова
от NeDa, 30.01.22 в 16:56, Рейтинг: 0
Харесвам една част от него, друга ме отблъсква. Симпатиите и противностите се редуват, той е като раиран - бяло, черно, бяло, черно, и се забавлява сам със себе си като разлюлява плата.
из Ела и съдините от Женя Димова
от NeDa, 30.01.22 в 16:25, Рейтинг: 0
Какво ми каза шивача

Ние, хората сме съшити
с бял конец, но и с черен конец.
А с такава тропоска - в душите
бяс беснее и дреме светец.
из Белег от подкова от Добромир Тонев
от NeDa, 22.01.22 в 9:38, Рейтинг: 0
Разказ за чиновника

Валеше леден град от кламери над всичко,
което той пред мене наговори.
из Белег от подкова от Добромир Тонев
от NeDa, 22.01.22 в 9:36, Рейтинг: 0
Прозорци

Прозорците са очила на скуката,
повярвайте светът изглежда друг.
из Белег от подкова от Добромир Тонев
от NeDa, 22.01.22 в 9:36, Рейтинг: 0
Покана за чуждоземни гости

Когато нощ се спусне над квартала
и падне тишина надлъж и шир -
едни и същи - вашите сигнали
улавям през панелния ефир.

Почуква морз на уморени чехли,
криле на вестник плясват по фотьойла,
скафандрите на делничните дрехи
прегръщат облегалката на стола...

И даже по едно и също време
вратите в коридора ще залостим.
Приличаме си, космос да ви вземе -
елате ни поне веднъж на гости.

Най-малкото със вас ни свързва партер
и ползваме една вода гореща...
На двайсет сантиметра, не на парсек
себеподобните ви чакат среща.

Посъберете мъничко кураж
и - нека поговорим като хора.
Елате тук, на третия етаж,
а после ще помислим за нагоре.
из Белег от подкова от Добромир Тонев
от NeDa, 22.01.22 в 9:35, Рейтинг: 0
Вместо да ги завиваме и да им закопчаваме дрешките, трябва да имаме вяра в тях, че ще се завиват и закопчават сами. И ако сбъркат нейде в новооткритата си свобода, ние трябва да останем спокойни, щедри и разсъдливи...
Защото ролята на родителя е да изрази своята загриженост и после да отстъпи три крачки назад.
София сякаш допускаше, че ако и понякога да обърква въртенето, земята като цяло е добронамерена планета.
Също като във филм, където танцьорите оформят две редици, така че един от тях да притича весело помежду им, всяка тревога на графа се представяше за обсъждане, покланяше се тържествено и после заемаше място в края на редицата, за да може следващата тревога да затанцува на преден план.
Но често, София, най-добрият ни път за действие изглежда неприемлив при първата стъпка. Всъщност почти винаги е така.
Докато изведнъж длъгнестият повелител на минутите се събра с по-нисичкия си брат в горния край на циферблата. Щом двамата се прегърнаха, пружините в корпуса на часовника се разхлабиха, колелцата се завъртяха и миниатюрното чукче удари първия от онези звънки звуци, които обявяваха настъпването на обяд.
Забравен GSM на дивана на тавана

Включвам го с трепет
пази ли в инбокса всичко онова.
из Жена ми винаги казва от Йордан Ефтимов
от NeDa, 14.01.22 в 20:58, Рейтинг: 0
И на нищичко няма да хванете вяра,
без да сметнете, да го сложите на кантара.
Нито някога някъде ще отидете,
без на картата пътя да видите.
из Поезия от Николай Гумильов
от NeDa, 11.01.22 в 20:56, Рейтинг: 0
Хубавото време е хубаво за всичко - и за работа, и да го изседиш.
из "Философия"
из Светът е стар от Станислав Сивриев
от NeDa, 09.01.22 в 21:20, Рейтинг: 0
След туй на места снегът взе да се прошарва. Вече миришеше на размразено. После зачерня сплавената от есента шума. При вятър клоните не пукаха, люлееха се гъвкаво. Най-сетне снегът се достопи. Трепнах една заран, като забелязах по небето бели забрадчици с разпуснати краища. До обяд напече. Небето се отдръпна в дълбока синева. Изсъхна и по сенките. По клоните изби странна на цвят резедаво-сива руменина. Тестяна корица с едва забележими пукнатини прошари рохкавата пръст. След два дни пъпките на люляка се свъртяха като охлювчета. И грейна неудържимо, нашироко, до най-тъмния ъгъл на вече опразнената плевня се разплиска светлина.
из Вик от рая от Димо Димовски
от NeDa, 05.01.22 в 22:56, Рейтинг: 0
Селцето, свлякло се под канарите, е неугледно и бедно. Къщите, строени след войната, са безлични. В околностите няма никакви забележителности. Реката е пресъхнала. В полето дърветата отдавна са изсечени. Понякога не ми се вярва, че съм роден тук. Жал ми е. Какви красиви места има по света.
Ще ми се да покажа на жена ми, на Цецилия, нещо, което да я впечатли. Мислено залесявам голите хълмове, осоленото поле. Засипвам каменистите дерета, разсаждам, кастря и облагородявам селцето, за да стане то такова, каквото е в мечтите ми. Домъквам видяна нейде над Батак ливада, стари корубести върби от поречието на Марица, бистрооки пирински езерца, роженски смърчове и бели старопланински буки, тръсталаци от Сребърна и лавандулови поля от Гьопса, жеравненски къщи и тополови горички от брега на Дунав. Пришивам заливи, потоци, топли извори, буча кипариси, лимони и смокини, докато моя край не се превърне в такъв, какъвто заслужава, в райско кътче.
из Вик от рая от Димо Димовски
от NeDa, 05.01.22 в 22:17, Рейтинг: 0
Страници: Първа  < 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 >  Последна