Цитати на Спасова

О, как искам да говоря свободно италиански! Това чувство ми напомни за времето, когато бях четиригодишна и още не можех да чета, но си умирах да се науча. Помня как седях в приемната на един лекарски кабинет с майка си, държах списание „Грижа за дома“ пред лицето си, прелиствах бавно страниците, взирах се в текста и се надявах възрастните в приемната да помислят, че всъщност чета. Оттогава не съм чувствала такъв глад да науча нещо.

"Бих могла да се заблудя, да повярвам, че съм красива като красивите жени, като заглежданите жени, защото наистина ме заглеждат много. Но знам, че въпросът не е в красотата, а в нещо друго, например в мисловната нагласа. Изглеждам, каквато си поискам, красива също, ако от мен се иска да бъда такава, красива или миловидна, миловидна, не повече, всичко каквото поискат, мога да стана. И да го повярвам! Да повярвам, че съм очарователна дори..."

"Улесненията в нашия живот се роят като спортовете в олимпийската програма. И най-често тези постижения на науката и техниката са напълно безсмислени. По-коварни са предметите, без които сме убедени, че вече не можем. На първо място в тази класация стои безспорно мобилният телефон. Фактът, че можеш да бъдеш намерен навсяскъде и по всяко време, може да те радва само ако си момиче на повикване."

"Това, което съм е напълно достатъчно! Вземи ме или хващай пътя!"

"Никой не иска да повярва в най-лошите постъпки на най-добрите си приятели, нито пък да се изправи срещу собствената си наивност и слепота."

"Ако контролираш петрола, контролираш държавата, но ако контролираш храната, контролираш всички хора на света."

Преди секс мъжът не мисли трезво, а жената мисли по-трезво. След секс нещата се обръщат. Мъжът започва да мисли трезво, а жената си губи разсъдъка.

"Да, знам какво имате предвид, мис Прайс. Две неща му ги няма. Сърце и мозък!"

"Отмъщение зверско, но оправдаемо и от бога, и от съвестта. Кръвожадност, но добра черта. Българинът пет века е бил овца - звяр да бъде е по-добре. Човеците уважават пръча повече отколкото козата, кучето - повече от пръча, кръволочния тигър - повече от вълка и мечката, и плътоядния сокол - повече от кокошката, която му дава превъзходна гозба. Защо? Защото олицетворяват силата, която е правото и свободата... Философията нека процъфтява; природата остая, каквато си е. Христос е казал: ако те плеснат от една страна, дай и другата. Това е божествено и се покланям. По обичам Мойсея, който дума: зъб за зъб, око за око! Това е естествено и го следвам. Ето жестокия, свещения принцип, на който трябва да положим борбата си с тираните... Да имаш милост към немилостивите е така подло, както да я очакваш от тях..."

Щом буди любопитство, значи е жена! Дори повече от някоя "мис"! - заявява Асен.
"Д'Анунцио избирал най-невзрачната жена на някой бал и започвал да я ухажва. Тя разцъфтявала под комплиментите и погледите му и ставала най-интересната дама на сезона, заобиколена от поклонници...
- Значи, вкусът е стадно чувство! - заключава Присмехулникът.
- Не, женската привлекателност е творение на мъжа."

"Когато излезе от черупката си, пилето взема за майка първото нещо, което се движи. Льомерл ме прибра от улицата, даде ми положение в обществото и най-вече върна ми гордостта. Разбира се, аз го обичах, при това с безрезервното обожание на новоизлюпено пиле.

НЕ ОБИЧАЙ МНОГО, ОБИЧАЙ ЗАВИНАГИ!
Колко безумно от моя страна..."

"Ние сме природно свързани, ти и аз. Като въздуха и водата - ние сме възпламеними по природа. Не можеш да промениш елемента, от който си съставен. Затова никога няма да оставим пътищата, скъпа моя Л'Еле, тъй като огънят не може да не гори и птицата не може да остави небето."

Разстояния

„Обичам те” – й рекъл той
(преди да бе обичал още).
„Щастлива съм” – отвърнала
(преди да бе щастлива още).
Избързалите думи отлетели,
пробили хоризонтите
и се превърнали в далечини,
в пространства, в необятност...
Напразно дирели и двамата
една опорна точка,
една възможност,
една илюзия,
за да се заловят –
ръцете им увиснали.
Веднъж, за да се приближи,
той се опитал да й спомни
първата им среща.
Да, да – отвърнала
(без да си спомня нещо).

И пак отново като колело
се завъртели празни думи,
безсилни, немощни да стоплят
тясното легло...

Отплата

Защо си днес ти блед и мълчалив,
защо не се посмееш, пошегуваш?
Какво, ревнуваш ли? Нима боли,
нима, загубвайки ме, ти тъгуваш?

Край огъня се грееше и ти,
но мъките ми бяха ли известни?
За тебе плаках и се причестих,
и пях молитвено смирени песни.

Сега - свободен си. Върни се там
и ако можеш - забрави веднага
и мен, и моя сън - горчив и ням,
на който днес самичка се полагам.

Иди при нея, мене прокълни -
аз даже, както трябва, не обичам:
мен и снегът валящ ме пияни,
и всяка нова песен ме развлича.

"Тя е изменчива, тя е капризна, тя е непохватна, изпълнена с тръпчива грация на палаво хлапе. Неудържимо е привлекателна от глава до пети - като се почне от готовата панделка и фибите в косата и се свърши с малкия белег долу на стройния ѝ глезен (ритнало я момче от Писки с ролкова кънка) точно над равнището на бялото късо вълнено чорапче."

"Внезапно обаче се оказахме влюбени един в друг - безумно, недодялано, безсрамно, мъчително; бих добавил - безнадеждно, защото лудешкият ни стремеж към взаимно притежаване би се оказал утолен само ако всеки от нас би погълнал и усвоил всяка частица от тялото и душата на другия..."

Истинският мъж няма лице. Защото няма значение как изглежда. Той има характер и принципи, опънати като струните на цигулка Страдивариус. Различава се от всички останали по това, че ще те промени изцяло. Ще пренареди целия ти душевен пъзел. Ще те накара да летиш, пълзиш, да влизаш и излизаш от гроба, да гледаш с очите на гладно бездомно куче. И да го правиш с много любов.

Истинският мъж не те убеждава в нищо. Не пречи и не настоява. Той се появява точно когато най-малко го очакваш. С аромат на праскови, дъжд и ванилова торта изниква пред теб ненадейно. Не мисли да остава. Но и не бърза да си тръгне. Влиза в твоя свят незабелязано, като цигарена струйка дим в заведение. Прекосява те на пръсти, без да бърза, а движенията му са точни и право в целта. Като прецизно програмирана машина.

- Какво пише там? - заинтересува се Пипи.
- Пише: "Страдате ли от лунички?" - обясни й Аника.
Тя бутна вратата и влезе в магазина, последвана от Томи и Аника. На щанда стоеше възрастна дама. Пипи тръгна право към нея.
- Не! - заяви решително тя.
- Какво обичаш? - попита дамата.
- Не! - повтори Пипи.
- Не разбирам, какво искаш да кажеш - учуди се дамата.
- Не, съвсем не страдам от лунички! - заяви Пипи.
Едва сега дамата проумя, но когато се загледа в Пипи, не можа да се въздържи и възкликна:
- Но, мило дете, цялото ти лице е обсипано с лунички!
- Ами, че да! - отвърна Пипи. - Но не страдам от тях, а си ги харесвам! ДОВИЖДАНЕ!

"Адът не е нищо в сравнение с яростта на измамена жена."