Цитати на lena_j

В чём основные причины возникновения этого пагубного чувства? Первая и самая важная: женщина не осознаёт смысл своей жизни и, в следствии этого, нарушается система ценностей.
Второй причиной являются подобные проблемы у родителей и прародителей. То есть, как правило, эта проблема идёт из глубины рода и передаётся по наследству последующим потомкам.
Третьей причиной являются моральные установки и традиции современного общества, заставляющие ставить детей на первое место в жизни. Проблема усугубляется ещё и тем, что «святое материнство» заложено религиями в самую глубину верований, и это является основой мировоззрения.

Что это значит чрезмерная, сильная материнская любовь? Это когда любовь к детям становится сильнее любви к мужу, когда дети выходят на первое место в системе ценностей матери, а отец, да и часто сама мать, отодвигаются на задний план.
Есть определённые критерии, показывающие чрезмерность материнской любви. Это, в первую очередь, болезни и сложные судьбы детей. Во- вторых, недостаточная реализация мужа, его болезни и, чаще всего, алкоголизм. В третьих, наличие больших проблем в семейных отношениях. Это то, что лежит на поверхности. Далее, в целом в обществе, огромное число нереализованных мужчин и женщин — также имеет корни в избыточной материнской любви.

И знаете, я заме-тил, когда мать называет ребёнка «своим», а не «нашим», то это сразу показывает какие в семье отношения и даже увидеть, какая будет судьба у ребёнка. Это как простейший тест, но он всегда точен и даёт очень объективную картину.
А с мужем плохие отношения, скорее всего, именно из-за того, что для Вас дети — самая большая ценность в жизни. Да и пьют мужчины часто из-за того, что нет любви женщины, что она всю свою женскую энергию переводит в материнство, обделяя мужа. Вот они и начинают пить, гулять...

Вие вече сте велики, защото в лицето на безкрайния безпорядък и сигурна смърт вие продължавате да избирате за какво да ви пука и за какво не. Този факт, това просто предпочитание към собствените ви житейски ценности вече ви прави красиви, вече ви прави преуспяващи и обичани. Дори и да не го осъзнавате. Дори и да спите по подлезите и да гладувате.

Когато доверието бъде изгубено може да се възстанови само ако се направят следните две стъпки
1) предалият доверието признава кои са истинските ценности, довели до измяната, и поема вината и
2) предалият доверието изгражда добра репутация на подобрено поведение. Без първата стъпка поначало не трябва да се прави опит за възстановяване на доверието.

Това, което трябва да се случи, е мамещите да започнат да обелват своето самоосъзнаване като глава лук и да видят коя сбъркана ценност ги е накарала да разрушат доверието в дадени отношения (и дали всъщност още ценят тези отношения). Трябва да си кажат „Знаеш ли какво? Аз съм егоист. Държа на себе си повече, отколкото на връзката. И да съм пределно честен - вече изобщо не ми пука за тази връзка“. Ако мамещите не могат да изразят скапаните си ценности и да покажат, че тези ценности са отхвърлени, тогава няма причина да смятаме, че може да им се вярва. А щом не може да им се вярва, тогава връзката не може да стане по-добра или да се промени.

Ако хората изневеряват, то е, защото нещо друго е станало по-важно за тях, нещо, различно от връзката им. Може да е власт над другите. Може да е утвърждаване чрез секс. Може да се поддават на собствените си импулси. Но каквото и да е, става ясно, че ценностите на мамещия не са настроени за поддържане на здрава връзка. И ако не си го признава и не го приема, ако продължава да дава тъпи отговори от рода на „Не знам какво съм си мислил, бях напрегнат и пиян и тя беше там“, тогава на него му липсва сериозното самоосъзнаване, необходимо за решаването на всеки проблем в една връзка.

Тук не става въпрос за секс. Става въпрос за доверието, което е било изгубено като резултат от секса. Без доверие връзката повече не може да функционира. Затова или отново започвате да градите доверие, или си казвате довиждане.
Често получавам имейли от хора, на които техните половинки са изневерили, но искат да останат с тях и се питат как могат отново да им вярват. Без доверие, казват те, връзката е започнала да тежи като камък, чувствали я като заплаха, която непрекъснато да проверяват и поставят под съмнение, а не нещо, на което да се радват.

Доверието е най-важната съставка във всички отношения поради простата причина, че без доверие отношенията всъщност не означават нищо. Човек може да каже, че ви обича, че иска да бъде с вас, би дал всичко за вас, но ако не му/й вярвате, нямате никаква полза от тези твърдения. Не се чувствате обичани, докато не се уверите, че в любовта към вас няма никакви специални условия или задни мисли.
Ето защо изневярата е толкова разрушителна.

За да бъде една връзка здрава, и двете страни в нея трябва да са готови както да казват, така и да чуват „не“. Без такова отрицание, без такъв отказ от време на време границите се разпадат и проблемите и ценностите на едната страна ще започнат да доминират над тези на другата. Конфликтът е не само нещо нормално- той е абсолютно необходим за поддържане на здрава връзка. Ако двама души са близки и не могат да изяснят различията си открито и гласно, тогава връзката им е основана на манипулация и грешни представи един за друг и тя бавно ще се превърне в горчилка.

Без конфликт не може да има доверие. Конфликтът съществува, за да ни подсказва кой е готов да ни приеме безусловно и кой заради някаква облага. Никой няма доверие на човек, който казва само „да “.

Хора с ясно очертани граници не се страхуват от истерични изблици, караници или да не бъдат наранени. Хора с размити граници се ужасяват от тези неща и постоянно ще моделират поведението си към възходите и паденията на емоционалното влакче на ужасите на своя партньор.
Хора с ясно очертани граници разбират, че е неразумно да се очаква от двама души да сенагодят един към друг на 100 процента и да изпълняват всяка нужда на другата страна. Хора с ясно очертани граници разбират, че понякога могат да наранят другия, но в крайна сметка не зависи от тях как се чувства другият човек. Хора с ясно очертани граници разбират, че под здрави отношения не се разбира контролирането на емоциите на другия, а по-скоро взаимната подкрепа и помощ в индивидуалното развитие, както и в решаването на собствените проблеми.
Не става въпрос да ви пука за всичко, за което му пука и на партньора ви, а за това да ви пука за вашия партньор, независимо от това за какво му/й пука на него/нея. Ето това е безусловна любов, бейби.

Те прекарват целия си живот, чувствайки се ценени и обичани само когато спасяват някой друг, така че да се откажат от тази нужда също им се струва ужасяващо.
Ако правите саможертва за някого, на когото държите, то трябва да я направите само и единствено защото искате, а не защото се чувствате длъжни или се боите от последиците, ако не го направите. Ако вашият партньор иска да се жертва за вас, трябва да го стори само защото наистина го иска, а не защото вие сте го манипулирали с гнева си или насадено чувство за вина. Проявите на любов са истински само когато се извършват без никакви условия или надежди

Вместо това обаче жертвите и спасителите се използват едни други, за да постигнат емоционално удовлетворение. Това е нещо като пристрастяване, чиито нужди утоляват един спрямо друг. По ирония на съдбата, когато се срещнат с емоционално здрав потенциален партньор, те обикновено се чувстват отегчени и твърдят, че между тях не се е получила „химията". Подминават такива емоционално здрави индивиди, защото ясните им граници не им се струват достатъчно „вълнуващи", за да стимулират постоянната нужда от временни удоволствия, необходими на овластения.
За жертвите най-трудното нещо на света е да държат себе си отговорни за своите проблеми. Прекарват целия си живот, убедени, че другите са отговорни за съдбата им. Тази първа стъпка - да се нагърбят с отговорността за себе си, е често ужасяваща.
За спасителите най-трудното нещо на света е да спрат да се товарят с проблемите на другите.

Жертвата създава все повече и повече проблеми за решаване не защото съществуват още реални проблеми, а защото те предизвикват вниманието и обичта, за които тя копнее. Спасителят решава ли, решава, но не защото го е грижа за проблемите, а защото вярва, че трябва да оправи проблемите на другите, за да заслужи внимание и обич. И в двата случая намеренията са егоистични и условни и така човек върви срещу себе си и много рядко преживява искрена любов. Жертвата, ако наистина обича спасителя, би трябвало да каже „Виж какво, това е мой проблем, не трябва ти да ми го оправяш. Просто ме подкрепяй, докато сам се справям с него". Това наистина би било демонстрация на истинска любов - да поемете отговорност за своите собствени проблеми и да не прехвърляте отговорността за тях върху партньора си.
Ако спасителят наистина иска да спаси жертвата, би трябвало да й каже: „Виж какво, ти обвиняваш другите за твоите проблеми сега се оправяй сам“. И може да ви се стори странно, но това действително би било проява на истинска любов - да помогнете на някого сам да реши проблемите си.

Това са ин и ян на всяка зависима връзка - жертвата и спасителя, жената, която разпалва пожари, защото това я кара да се чувства важна, и мъжът, който гаси пожари, защото това го кара да се чувства важен.
Тези два типа хора силно се привличат един друг и обикновено свършват заедно. Техните патологични отклонения ce съвместяват превъзходно. Често са израснали с родители, които проявяват някоя от двете наклонности. Затова техният пример за „щастлива" връзка се основава на овластяване и неясни граници. Тъжно, но и двамата не успяват да посрещнат истинските нужди на другия. Всъщност техният модел на прекалено обвиняване и прекалено поемане на вина затвърждава чувството на овластяване и лоша самооценка, които поначало са им попречили да посрещнат собствените си емоционални нужди.

Установяването на точни граници не означава, че не бива да помагате и подкрепяте партньора си или пък сами да получите помощ и подкрепа. Двамата трябва да се подкрепяте. Но само защото вие решавате да подкрепите или да бъдете подкрепяни, а не защото се чувствате задължени или овластени.
Овластените хора, които обвиняват другите за собствените си емоции и действия, постъпват така, защото вярват, че ако постоянно се представят за жертви, някой ще се смили и ще дойде да ги спаси, а те ще получат любовта, която са търсили цял живот.
Овластените хора, които поемат вината за чуждите емоции и действия, постъпват така, защото вярват, че ако „поправят "партньора си и го/я спасят, ще получат любовта и благодарността, които са търсили цял живот.

Когато имате мъгляви граници на отговорност за вашите емоции и действия, граници, зад които не става ясно кой за какво носи отговорност, чия е вината, защо правите дадено нещо, никога няма да развиете устойчиви ценности за себе си. Вашата единствена ценност става да направите вашия партньор щастлив. Или обратното - вашата единствена ценност става вашият партньор да направи вас щастливи.
Това, разбира се, е да си вкараш автогол. Отношения, характеризиращи се с такава неяснота на границите, обикновено се сгромолясват на земята в трясъци и пламъци като „Хинденбург".
Хората не могат да решават вашите проблеми вместо вас. И не трябва да се опитват да го правят, защото това няма да ви направи щастливи. Но и вие не можете да решавате проблемите на другите, защото това също няма да ги направи щастливи. Една нездрава връзка се познава по това, че и двамата се опитват да решат проблемите на другия само за да се почувстват по-добре. Здравата връзка е, когато всеки си решава сам проблемите, за да може да се чувстват двамата по-добре един с друг.

Под „граници имам предвид разграничаването на личните отговорности на всеки от двамата. Хората, имащи здрави връзки с ясно очертани граници, ще поемат отговорност за своите собствени ценности и проблеми, без да поемат отговорност за тези на партньора си. Хората в нездрава връзка, които поставят неясни или никакви граници, редовно ще избягват отговорността за собствените си проблеми и/или ще поемат отговорността за проблемите на партньора им.

Истината е, че има здрави и нездрави форми на любов. Нездравата любов се основава на това двама души да се опитват да избягат от проблемите си с помощта на емоциите, които изпитват един към друг с други думи казано, те се използват взаимно като начин на бягство. Здравата любов се основава на това двама души да признават и споделят проблемите си и да се подкрепят един друг.
Разликата между здравите и нездравите отношения се свежда до две неща
1) до каква степен всеки един от двамата е готов да поеме отговорност и
2) готовността на всеки един от двамата да отхвърли или да бъде отхвърлен от другия партньор.
Навсякъде, където има нездрави и зависими отношения, там ще има и несигурно и нестабилно чувство за отговорност и от двете страни, както и неспособност да се отказва и да се приема отказ. Навсякъде, където има здрави и обичливи отношения, там ще има и ясни граници между двамата партньори и техните ценности, както и зелена улица за даване или получаване на отказ, когато е необходимо.