Цитати на lena_j

Абсолютно никаква лъжа на ония, които славят тината, не се позволява - абсолютно никаква лъжа! Вън, в света, може да лъжете колкото си искате - да лъжете и да ви лъжат. Но влезете ли в този път да служите на Бога, трябва да турите в ума си Истината.

Незнанието, невежеството е оправдано. Като не знае нещо, човек говори това, което знае, и така, както мисли. Обаче да знае човек истината и съзнателно да я прикрива, това не се извинява, нито се оправдава. Истината е велик принцип. Само чистият може да говори истината. Ако нечистият се опита да говори истината, тя ще го умъртви. Също така, само чистият може да разбере истината. Някой иска да му се каже истината. За да чуе истината, той трябва да е готов да умре. С други думи казано: Не можеш да чуеш и да разбереш истината, ако не си готов да се пожертваш за нея.

Важно е да се изнесе истината! Който говори истината, той е истински човек, той е едно с Бога. Ако едно дете говори истината, и него бих слушал, както и големия човек.

Някой казва: „Аз не казвам много голяма лъжа, а малка. Големите лъжи не са опасни, но малките лъжи са като микробите се размножават.

“Няма да питат ученика колко страдания е минал, но какво е научил от тях”
“Който се мъчи, той трябва да счита мъчението за една привилегия. Първото нещо, което ще почувствате, когато ще започнете да слизате в дъното на мъчението, е една тишина. Тя ще прониква в душата на всяко страдащо същество и то ще започне да разбира колко голямо е страданието и ще си каже: “Колко криво съм мислил досега!” У вас ще се събуди едно съжаление към всички същества, които се мъчат, и ще пожелаете от това място, дето сте паднали, дето стоите, да започнете да повдигате другите същества нагоре или поне да им облекчите мъченията. Онзи, който не е разбрал мъчението, той туря другите хора под краката си, качва се върху тях и казва: “Слез долу, аз ще възляза нагоре!” Учението, което Христос е учил, е да почувстваш, че всички същества се мъчат. Това разбира великото християнство.”

“Най-строгият съдия е вътре в самия човек. Най-голямото страдание, което съществува за един ученик, е, когато той съзнава, че не е направил това, което Бог му е казал”
“Страданието на земята е най-великото нещо за ученика. Защото чрез него той научава най-добрите уроци. В страданието ученикът се повдига. В страданието се пробужда съзнанието”
“Щом ученикът разбере правилно страданията, той ще научи Истината.”

“Страданията, през които човечеството минава, са временни, те са илюзии на временния живот. Няма страдания, които да засягат изцяло човечеството. Външно човек може да бъде ограничен, но в душата си да е свободен”
“Живот без противоречия няма. Хармоничният живот е едно стъпало по-високо над живота на страданията и скърбите. Щом разбираме смисъла на страданията и на радостите, ние ставаме силни. Тогава иде другото положение. Който е разбрал какво е страдание и какво е радост, той е силен и двете ще ги впрегне на работа. Това са две сили, това е поляризиране. А вие според вашите схващания искате да избягате от страданията. Като избягате от страданията, ще се лишите и от радостите. Който бяга от страданията, изгубва и радостта. И всеки, който търси страданието, намира радостта. А който търси само радостта, намира страданието. Отглеждайте страданието, за да намерите радостта. Ако така не мислите, вие ще бъдете хора, които са по-близо до света на животните”

“Спрямо страданието не трябва да си пасивен. Като дойде, приеми го тихо и спокойно. Така положението ти ще се уясни и ти ще извлечеш полза от него. Същевременно активно ще работиш, за да се справиш с него. Додето то трае, ти не изгубваш равновесието и мира си. Ти имаш разумно отношение към него, разбираш вътрешния му смисъл и значение. Така ти ще превърнеш страданието си в хармония.”
“От страданието не сте опитали. Който е страдал, той е як. Христос казва: “Скръбна е душата Ми до смърт.” Какво е чувствал Той в Себе Си? Опитайте се да влезете в такова състояние, да преживеете това, което Той е преживял. Силни са били Неговите преживявания! Да минеш през едно положение, без да си виновен, и да свършиш живота си като виновен, без да се оправдаваш. Това е характер. Това е посвещение”
"Щом страдате, от невидимия свят са ви намерили достойни за известна служба и са ви я поверили”

“Бог дава условия на човека, за да учи. Когато той не използва тези условия, идват страданията. Те са изпратени, за да го спасят от по-голямо зло. По този начин Провидението иска да предпази човека от някоя глупост.”
“Само когато издържиш страданията правилно, те ще те издигнат на една висота, за да можеш да вървиш по-нататък във Вечния Път."
“Радостта идва, когато изпълним Божия закон, а скръбта – когато не го изпълним. Това е мярка, за да познаваме кога го изпълняваме и кога не”
“Дойдете ли до страданието, не искайте времето да се съкрати. Защо? – Защото на всяко страдание отговаря радост. Колкото време трае страданието, толкова време ще трае радостта.”
“Докога ще страдате? Докато се усъвършенствате! Докато страданията ви се превърнат в радост”
“Човек, който може да издържа страданията, има по-силна воля от този, който може да издържа радостта. Чрез страданията се проверява доколко нервната система е добре организирана. Гениалният не се смущава от тях. Когато някой се ожесточава при страданията, това показва, че едвам сега започва да се развива”

“Никой не може да познае Любовта, докато не мине през големите страдания и изпитания.”
“Човешката любов започва добре, с големи планове, но свършва със страдания. Тези страдания са подготовление за Божествената Любов. Като дойде Любовта, туря се край на страданията; те вече се свършват. Трябва да изтърпиш деветдесет и девет страдания, за да имаш едно благо на Любовта”
“Онзи, който е минал през голямата скръб, той вече е разбрал Любовта.”
“Това, което спъва хората, е, че казват: “Не може ли да минем по друг път – без страдания?” Може и без страдания, но когато има Любов”
“Защо страдаш? За да добиеш Любовта. Защо ти е Любовта? За да нямаш страдание.”
“След като изпита човек Любовта, ще отиде да помага на другите хора; той е вече свободен, може да вземе дял от страданието им”

“Страданието е духовен процес – то представлява най-великото нещо в живота и предизвиква най-голямо раздвижване на силите в човешкия организъм, докато те се уравновесят.”
“Страданията са най-голямото благо на Земята. Защо идат страданията? Да ти донесат блага. Докато си на Земята, ще страдаш. Щом напуснеш земния живот, положението ти ще се измени”
“Когато хората те бият на Земята, това показва, че една нишка, която те свързва с твоята зла съдба, се скъсва. Ето защо Христос казва: “Ако те ударят от едната страна, обърни и другата.”

“Страданията носят велики блага за човешката душа. В страданията човек се учи, облагородява, развива. Всички велики и силни хора в света са били подложени на големи страдания, вследствие на което те се развиват бързо и се отличават от окръжаващите”
“Всяко едно страдание, ако го анализираш, то ще ти донесе силата, която е скрита в него”
“Всички недъзи и страдания, които сега светът има, всеки човек, който страда, това показва, че е пропуснато нещо”
“Вие се намирате в един свят, където всички неприятности, които ви се случват в живота, са нарочно устроени. Вас ви турят препятствия, за да се научите да работите. Природата иска да види можете ли да използвате тия препятствия, или не”

“Вие сте изпитали страданието само наполовина. Докато човек роптае, той не е опитал страданието.”
“Ако благодарите за страданията, неволята, мъчението, те ще ви напуснат по-скоро, отколкото ако роптаете”
“Нашите страдания са градивен материал за един по-висш живот, който сега се строи. И ако не участваме в страданията, не можем да участваме и в благата. В другия свят всички ваши страдания ще ви посрещнат и ще бъдат ваши ангели. Това е Божествен закон. Царството Божие наближава. Бог е, Който трябва да се изяви в света. Има вече едно зазоряване”

“Философията на живота се състои в това, да дойде човек до онова звено, което свързва и осмисля всички неща в света. Все трябва да се намери човек при някаква мъчнотия, за да се осмислят работите му. Мъчнотията е такова нещо, което събужда в човека мисъл. Ако страданието не предизвиква в човека някаква мисъл, то не е страдание. Под думите “скръб”, “страдание” аз разбирам само това, при което може да се роди нещо велико. Ако човек скърби и страда дълго време и нищо не се ражда в него, това не е никакво страдание. Само този човек страда, у когото се е родила някаква основна мисъл. При това положение той непременно ще забрави страданието си”

“Страданието произтича от това, че човек е изгубил нещо. Колкото изгубеното е по-ценно, толкова страданието е по-тежко. Най-голямото страдание е смъртта и в туй усамотение ти ще влезеш в новия живот.”
“Страданията идват най-първо, а после – най-хубавите неща. Туй, за което човек никога не е мислил, иде на края.”

“В страданията се ражда мисълта, там човек се учи да мисли правилно. Страданията са необходими за човека – те са подтик да мисли. След страданията идва радостта. Тя е награда за работата, която е извършил човек по пътя на страданията.”
“Всички страдания не са нищо друго освен безразборно изразходване на Божествена енергия, която е дадена за вашия живот.”

“Страданието е път към Любовта.”
“Страданията откриват вътрешния смисъл на живота.”
“Страданието е единственият начин на земята, по който ние можем да познаем Бога.”
“Страданията ще дохождат и ще си отиват, докато човек научи урока си.”
“Страданието трябва да дойде, за да дойде доброто. Доброто трябва да дойде, за да дойде Божието благословение. Божието благословение трябва да дойде, за да дойде Любовта.”
“Страданията са метод за растене. Страданията се превръщат в любов. Чрез страданията душата се изявява като любов.”

Да удържиш на думата си – независимо дали става въпрос за упражнения, отделяне на време за природата или просто за масаж след натоварена седмица – е, да спазиш обещанието към себе си означава да бъдеш честен със себе си. Когато държиш на думата си да се грижиш за себе си, тогава всъщност се цениш, отнасяш се с уважение към себе си. Когато нарушиш обещание към себе си се заблуждаваш и постепенно губиш доверие в себе си. Колкото повече обещания си даваш и нарушаваш, толкова повече губиш доверие в себе си. Рискуваш в крайна сметка да спреш напълно да вярваш в себе си. И ако спреш да вярваш в себе си като човек, смятай, че губиш всичко.

Когато човек остане сам със себе си, когато няма никой покрай него,той е в реалното. Има ли около него хора, той е в сенките.

Силите на Слънцето организират сърцето и белите дробове.
Силите на Сатурн организират черния дроб и костите.
Силите на Юпитер организират стомаха и слънчевия възел.
Силите на Марс - жлъчката и половата система.
Силите на Венера - бъбреците.
Силите на Меркурий и Луната - мозъка и нервите.
Далакът е проводник на слънчевата енергия и се намира под влиянието на Слънцето.
Юпитер управлява тимусната жлеза.
Меркурий управлява тироидната жлеза.
Сатурн и Уран - хипофизната жлеза.
Нептун - пиниалната жлеза.
ДО - Слънце - 1, РЕ - Меркурий - 2, МИ - Венера - 3, ФА - Луна и Земя - 4, СОЛ - Марс - 5, ЛА - Юпитер - 6, СИ - Сатурн - 7.
Сладките храни се отнасят към Венера, киселите - към Меркурий, лютите - към Марс.
Ръцете се намират под влиянието на Близнаци и Меркурий.
Краката се намират под влиянието на Риби и Юпитер.
Дробовете - под влияние на Рака, главата - под влияние на Овен.
Златото има отношение към Слънцето, медта - към Венера, среброто - към Луната, желязото - към Марс, калаят - към Юпитер, оловото - към Сатурн, платината - към Уран.

всичко да използваш. Сатурн пък ще те направи дървен философ, на нищо друго да не вярваш, освен на себе си. Като изпита нещо 99 пъти, само тогава може да повярва веднъж - затуй е добър банкер. Когато дава пари назаем, урежда си работите така, че да има трима-четирима гаранти - той никога не губи. Уран се занимава с духовните дарби но и те са дребнави. Единствените, които са останали чисти, са слънчевите типове не са скръжави. Всички други са скръжави. Всички дават с гаранти. Единствените, които дават без гаранти, са слънчевите типове. Та казвам: под думата „дух" се разбират онези, чистите слънчеви типове. Духът е, който раздава. Под думата слънчева система" разбирам онези разумни, възвишени типове, които регулират влиянията.
Изучавайте пророците, постарайте се да ги разберете, защото всеки говори на свой език.
Който има развито сърце обича Йоан, който има развит ум, обича Павел, който е догматик, обича Петър, праведният обича да чете Яков.

Сатурновите хора са сухи, храносмилателната система е слабо развита, стомахът им винаги нещо не е в ред. Имат силен дух, критичен ум. Ако искаш някой да ти покаже правия път, намери сатурнов тип. Разсъдителният център, личните чувства, страхът са чрезмерно развити в тях. Честолюбието, докачането, мнителността, тщеславието, предпазването са характерни черти на сатурнянците.
Лунните типове никога не прокопсват, все се чудят защо нещата не стават тъй, както те мислят, и все са изненадани. Но много не се обезсърчават, имат вяра, вярват на късмет. Не обичат да работят, инертни са, надяват се на късмета си. Челото им горе е широко, лицата са валчести, доста правилни. Вярват в добрата страна на съдбата.
Юпитер, чието влияние обикновено е хубаво, понякога действа много зловещо върху човека. Юпитер развива толкова силно достойнството на човека, че умът му се засенчва и той иска да бъде всякога и във всичко прав - на всяка цена. Влиянието на Венера ще те направи мекичък, благичък и мекушав. Меркурий ще те направи практичен навсякъде да се вреш и