Нишка

Животът беше низ от неща за вършене и каква по-дълбока връзка можеше да има човек с него от това да ги прави. Любовта не беше летливо вещество, още по-малко един-единствен човек, който въплъщава цялата ѝ природа. Тя беше във вниманието към нещата, в признаването на реда, в умението да правиш неотменното. Поливаш цветя, тупаш черги, готвиш супа, омъжваш се, раждаш деца, гледаш ги и строиш фабрика, защото това са проявленията на живота.

Никоя любов не може да бъде скрита, а тяхната беше невидима – сливаше се със светлината и другите не я забелязваха.

Човек все си остава по-привързан към лошото чувство, колкото и да се стреми към радостта.