Събрани съчинения в 10 тома, т.2: Разкази 1903-1910

Небето е чисто ...
Сега то блести като изпотено огледало и по него изскачат и се реят в недоумение бързи облаци, пратеници на тежки дъждовни армии, които ще се повлечат по небето на война с ветровете.
из "Есен"

- У, Лепо ... Ти като че не си спал цяла година. Я си виж очите!
- Как ще си видя очите ... Дай ми твоите, да видя моите ...
из "Лепо"

Върху водите на бента спят спокойно гъстите сенки на върбите. Всичко тихо. Само воденицата непримиримо се кара с реката ...
из "Лепо"

От големия орех пред поповата къща върху нея падаха едно след друго мъртви корави листа като замръзнали въздишки и я покриваха, но тя не трепна да ги отърси.
из "Невеста Нена"

А песента се ширеше, волна и млада, чиста като извор, пълна с надежди и желания. Тя кичеше на китки мили хубави думи и ги пращаше с любов някому някъде.
из "По жътва"

Пътя на прищевки се вие из хубавия пролез на реката и ту полазва върху плочестите нанагорници, ту се спуща край песъчливи брегове. Наоколо се вдигат високи върхове и гори, облечени в зелено. В синьото небе над тях се спряло юлското слънце и пече, та гори. В задухата между баирите реката тежко диша хладина, немирно се мята, негодува и бърза към полето да си отдъхне на широко.
из "Престъпление"

Полето пусто. Път кален и безкраен. Цялата земя мъртва и мокра като удавена бабичка. Небето се слупило над земята облачно, грозно и безнадеждно...
Пътят напусна полето и полази въз един храсталат баир. По голите шубраци висят едри капки от скорошния дъжд. Отстрани на пътя, като някакви странни животни са налягали един през друг големи, мокри камънаци и спят като всичко наоколо.
из "Хитец"

Беше хладна и ясна есенна утрин. Тънка първа слана сребреше покривите и буренака край пътя. Над високите и тъмни гори на изток се пръскаха силни слънчеви зари, и чистото небе и сънната земя умилено гледаха нататък.
из "Вдовец"