Търсачи на необикновени автографи или Странствуванията, приключенията и разговорите на двама филоматици

Като видиш за първи път кенгуру, пише авторът, спираш се в недоумение. Що за нелепо създание! Тесни плещи и широка, тежка задна част. Къси предни лапи и удължени задни. Малка главичка, мощна опашка и като завършек на всичко, глупава торба на корема ... Изобщо пълна дисхармония. Щом видиш обаче кенгуру втори път, чувстваш, че проявяваш вече много по-голяма търпимост към това странно животно. А след известно време, като срещнеш на улицата кон, минава ти мисълта, че нещо не му достига ...

- Фило, Фило - повтори няколко пъти дебелият, сякаш пробваше името си на вкус - според мен не звучи лошо. Но тогава пък разрешете аз да ви наричам Мате.
- Не възразявам. Мате ... В това има намек за моето увлечение. Та нали по душа съм мате-матик!
- Но и аз по душа съм фило-лог - засмя се дебелият. - Филолог или, с други думи - любител на литературата, а също и на изкуствата. И значи ние заедно сме ...
- Фи-ло-ма-ти-ци! - завършиха двамата в хор. Хванаха се за ръце и започнаха да танцуват ...