Поети, писатели & останалата менажерия; Не мога да си спомня едно изречение

И така, години след това стои Флориян Петрович, наричан Цвеле, на градското кръстовище, на което безсмислено, в прецизен ритъм напразно се сменят червената и зелената светлина и изненадан от собствения си спомен, слуша предаването на футболния мач Хърватия-Югославия. Глъчката от далечния, пълен стадион витае над опустелите неделни улици. Напрежението расте, само миг и небето ще се разтвори. И когато гласът на коментатора, давейки се от вълнение на самата граница на припадъка, възвестява, че най-добрият играч на мача, няколко минути преди края, се приближава към топката, за да изпълни решаващата дузпа, Флориян Петрович, наричан Цвеле, който не знае името на нито един днешен играч и не играе за никого, схваща, че футболът съществува може би за това - човек навреме да научи, че истински победител в любовта, в работата, в алкохола, в политиката или в живота изобщо, защо не, се става единствено чрез поражението.

Всички, които мислят, че филмът е само илюзия, грешат: филмът е истина под формата на илюзия.

По-добре да се чете Чехов, отколкото да се пише като Чехов.

- Когато добрият писател каже хляб, от страницата, на която е употребил тази дума, замирисва на фурна.
Когато каже кръв, аз си спомням вкуса на кръвта, която в детските си години смучех от порязания пръст ...

Тичаме полека, сякаш размотаваме дълга филмова лента ...

... случаят е само другото има на неизбежност.