Избрани произведения в два тома. Том 2 Пиеси

Земята спомена - това ли е
тоз тягостен и мрачен свят,
който луната само осветява?

Той е най-плътното, най-тежкото кълбо
от всички, що в пространството се реят.

Кажи, там никога ли слънцето не грее?

Естествено, че грее слънце там,
ала не винаги ...

из "Игра-сън"

Ротмистърът: Да, аз плача, макар да съм мъж. Но няма ли мъжът очи? Няма ли мъжът ръце, органи, усещания, мисли, страсти? Не живее ли той от същата храна, не го ли наранява същото оръжие, не зъзне ли той и не се ли стопля от същата зима, от същото лято като жената? Ако ни убодете, не пускаме ли кръв? Ако ни гъделичкате, не прихваме ли да се смеем? Ако ни отровите, не умираме ли? Защо един мъж да не може да се вайка, един войник да не хлипа? Защото не е мъжествено. Защо да не е мъжествено?
из "Бащата"

Затова се ограничих до една-единствена обстановка на сцената - и за да постигна сливането на персонажите с обкръжението им, и за да сложа край на лукса при декорите. Щом обаче е налице една обстановка, тя трябва да е съвсем достоверна. Ала няма нищо по-трудно от това, една стая на сцената да прилича на истинска стая, независимо колко е сръчен художникът на театъра в изрисуването на вулкани, бълващи лава, и на водопади.
Дори да се налага стенните ѝ да бъдат платнени, крайно време е по тях вече да не се изографисват кухненски рафтове и посуда. Има толкова други условности на сцената, в които се изисква да повярваме, че може поне да ни се спести усилието да вярваме на изтипосани тенджери.
из предговора към "Госпожица Юлия"

Животът не е дотам идиотски математически, че само големите да изяждат малките, напротив, също тъй често се случва осата да убие лъва или поне да го влуди.
из предговора към "Госпожица Юлия"