За Фокнър, по повърхността

Искам да привлека вниманието ви върху Уилям Фокнър. Според мен той е бил много умен и смел човек. В момента чета "Врява и безумство", което предизвиква в мен ментални вълнения и водовъртежи и в големи количества отдалечаване от реалността в литературния смисъл.

Някои откъси от интервю с него

направено от Джийн ван ден Хойвел, 1956 г.

(Взето е от превода на “Либерален преглед” (http://www.librev.com) (много добро място, препоръчвам), които от своя страна са го взели от (theparisreview.org)◊

(...)
Искате да кажете, че писателят трябва да бъде напълно безскрупулен?

Единствената отговорност на писателя е пред неговото изкуство. Той ще бъде напълно безскрупулен, ако е добър. Той има мечта. Тя го измъчва толкова много, че трябва да се отърве от нея. Дотогава той няма мира. Всичко бива изхвърлено през борда: чест, гордост, порядъчност, сигурност, щастие; всичко, за да се напише книгата. Ако писателят трябва да ограби майка си, той няма да се поколебае; "Ода за гръцката урна" струва колкото всякакъв брой стари дами.

(...) Собственият ми опит е, че сечивата, от които се нуждая за моя занаят, са хартия, тютюн, храна и малко уиски.

Бърбън, искате да кажете?

Не съм чак толкова специален. Между Скоч и нищо, ще избера Скоча.

(...)

Някои хора казват, че не могат да разберат писането ви, дори и след като са го прочели два или три пъти. Какво бихте ги посъветвали да направят?

Да го прочетат четири пъти.
(...)

Говори се, че вие сте писател, обсебен от насилието.

Това е същото като да кажете, че дърводелецът е обсебен от чука си.

(...)

Критиците също подсказват, че вашите герои никога не избират съзнателно между доброто и злото.

Животът не се интересува от добро и зло. Дон Кихот постоянно избира между доброто и злото, но пък той избира в състояние на бленуване. Той е луд. Той навлиза в реалността само когато е толкова зает с опитите си да се справи с хората, че няма време да прави разлика между добро и зло. Тъй като хората съществуват само в живота, те трябва да посветят времето си просто на това да бъдат живи. Животът е движение, а движението се занимава с нещата, които карат човека да се движи – тоест амбиция, власт, удоволствие. Времето, което човекът може да посвети на морала, той трябва насила да вземе от движението, от което е част. Той рано или късно е принуден да избира между добро и зло, защото съвестта изисква това от него, за да може той да живее със себе си и утре. Съвестта е проклятието, което той трябва да приеме от боговете, за да получи от тях правото да мечтае.

(...)

Цялото интервю – тук. Предполагам, че преводът на интервюто е направен от издателя на “Либерален преглед” - Златко Енев. Лично аз съм му много благодарен за труда.

Речта на Уилям Фокнър по случай получаването на нобеловата награда за литература през 1949 г, текст: http://www.librev.com/... И същото нещо със звук, можете да се насладите на прекрасния му южняшки акцент, липсва му само банджо: http://vbox7.com/play...

Ето две негови приказки:

"Всички ние не успяхме да реализираме мечтата си за съвършенство. Така че аз ни оценявам въз основа на нашия блестящ неуспех да извършим невъзможното."

Звучи толкова неамериканско, и все пак без капка примирение.

"Човек може дълго време да живее с парите, които чака."

Трябваше да получи и нобелова награда за икономика.

Много усмивки,
Иван