Цитати на n_rdimitrova

"- Охо, госпожице Ловки пръсти, да не си ровила из гардероба ми?
- Може би. - Тя се изчерви. - Харесва ми как мирише.
- На какво? Препарат за колосване?
Тя се усмихна смутено.
- На теб."

"Загледа я, докато говореше с бармана, и почти му се прииска да усети нещо, каквото и да е, най-беглия гъдел, но в ума му не идваше нито една от обичайните му мисли за хубави момичета.
Супер. Щеше да се превърне в проклет евнух - досущ като Феникс. Как беше възможно на него да се случи подобно нещо?"

"Предвид настроението му в момента малко секс щеше да е отличен отдушник за гнева му.
Руса беше, със сини очи и привлекателна фигура. И очевидно нямаше да има нищо против. Но имаше един недостатък, който натежаваше над всичко: не беше Джордан."

"Феникс се облегна на стената и скръсти ръце.
- Ще ми кажеш ли какво се е случило?
- Не искам да говоря за това. - И нямаше да говори.
- Така каза и Кирос, но всички сме наясно, че се е случило нещо ужасно, а мен ме избраха да науча какво.
Джордан закачи палтото си и се обърна с лице към него.
- Откъде знаете?
- Разби парника."

"Няма такова нещо като съдба. Има свободна воля и избор, а също и случайни събития като пожари и наводнения, и катастрофи, и паднали самолети, и престъпни действия. Хората чисто и просто извървяват живота си. Понякога нещата се нареждат, понякога не, но в крайна сметка е важно единствено как са се държали с другите."

"Никой не заслужава да му се случват гадости, даже и онези, които не са прекрасни хора. Но животът раздава и лоши карти наред с хубавите и все на някой се пада късата клечка."

"И след като я уведоми, че е единственият му шанс за Рая, със същия небрежен тон, с който би казал, че им трябва още мляко, той дръпна стола и й направи жест да седне."

"Ама че ирония. Цял живот бе утолявал похотта си с момичета, които не означаваха нищо за него. А единствената, която имаше значение, която имаше силата да спаси покварената му душа с обичта си, изпитваше към него само това, което и той към онези отдавна забравени момичета."

"- А Мефисто винаги ли са студени като камък?
- Върви със званието син на Ада. Не ни бива особено във веселбите. - Той кимна към леглото. - Особено при положение, че един от нашите бере душа."

"- Значи ако стана безсмъртна, и шестимата ще искат да са с мен?
- Не, само един от тях. Такава е сделката, която Луцифер сключи с Бог при създаването им. Скарат ли се за Анаво, неминуемо ще последва непоправим разрив. А именно единството ги прави достатъчно силни, за да се бият срещу Ерикс. Затова Бог настоя всеки от тях да знае кой от тях е предопределен за дадена Анаво.
Тази идея едновременно я привличаше и отвращаваше.
- И как разбират?
- По миризмата."

"- Какво искаш от мен?
Мъртвите му очи се плъзнаха бавно по тялото й, сякаш я преценяваше.
- Искам да ми родиш деца."

"По дяволите, Тес!
- Всичко е наред - казвам. - Няма да се счупя.
И за да го докажа, го бутам назад и го притискам към стената на къщата. Този път не е нежно. Езикът ми атакува устата му, търси неговия, среща го. Топлите му ръце са около мен. Дланта му е отзад на тила ми и мястото там се затопля. Ръката ми се плъзва бавно по гърба му. Притискам се плътно в него, но не ми е достатъчно. Искам да вляза в него. Да живея в него. Да бъда той."

"Бебето на Зоуи е тук. Пулсът му тиктака. Скоро няма да бъде. И когато тя подпише онези документи и излезе от стаята, вече няма да е същата."

"-Ужасно е! - простенва тя. - Мислех, че ще ми дадат някакво хапче и то ще изпадне. Защо е тази операция?
Тук греши обаче. Миналата вечер разглеждах справочника по семейна медицина и изчетох всичко за бременността. Исках да разбера колко е голямо едно бебе на шестнайсет седмици и разбрах, че е колкото глухарче."

"Знам само, че имам два пътя - да лежа под юргана и да си бъбря със смъртта, или да извадя онзи списък от кошчето за боклук и да живея с живите."

"Лео, защо мълчиш? Всеки път когато спешно чакам отговор от теб, ме побъркваш! Напиши поне едно "да", "не", "пфу". Каквото и да е! Ако продължаваш в същия дух, не е изключено някой малък самолет да се приземи на терасата ти. Само да не кажеш, че не съм те предупредила! Еми"

"Тази жена- допълних аз- ми позволява да отклоня мислите си от теб, но същевременно да изпитвам същите чувства. Тя ме провокира и вълнува. Понякога ми идва да я пратя по дяволите, но в следващия миг умее да изслушва. Тя е интелигентна и духовита и винаги е до мен. А това е най-важното."

"Лео, толкова сте сладък! Наивен като двайсетгодишен младеж. Повярвайте ми, никой не е сложил на вратата на стаята си табела "Влизането забранено", нито пък канапетата ни са "недостъпни за външни лица". На леглата ни няма надпис "Внимание, зло куче!""

"Често си мисля за вас- рано сутрин, на обед, вечер, през нощта, а и в останалото време."

"По някаква причина това, че дори един човек на този свят знае моята история, променя всичко. Може би е както се казва в стихотворението. Може би това е моят начин да си отида кротко. Да не се предам.
Обичам те."