Цитати на dayredd

Половите въпроси не ме интересуват. Всеки може сам да си представи едни или други изяви на животинския живот. Друга, велика идея ме зове: веднъж завинаги да определя пагубния чар на нимфетките.

А за мен, макар че отдавна съм се примирил със съществуването на някаква вторична съдба (нещо като несръчна секретарка на Мак Фатум*, така да се каже), която все се сеща за дреболии и пречи на великодушните планове на своя началник, тези спирания със скърцане, това лутане наслуки по булевардите на Брайсленд бяха направо най-тежкото изпитание, преживяно досега от мен. *Мак Фатум - дявола

Чудеха се, че сме се опикали, че някои бяха срали в панталоните си, да помисли човек, че сега откриваха човешките жизнени нужди, да помисли човек, че те самите не са им подвластни, да помисли също, че нашите миризми са по-отблъскващи от техните. Под техните погледи имах чувството, че аз съм изобретил лайното, не че го имам, а че съм го сътворил, че съм отговорен, дори по-зле, че съм виновен за него! Докато ни водеха към участъка, ни преведоха през душовете, което ни позволи да възвърнем приличния си вид. Като видях радостта им при нашето връщане, добих усещането, че ако аз съм измислил лайното, те пък току-що бяха измислили чистотата.

Ако човек пробваше наркотика върху ближните си, никога нямаше да посегне към него.

Някои любовни истории дължат красотата си на своята ефимерност, поиска ли човек повече от тях, те започват да се мъчат, да гримасничат и да погрозняват. Като дивите коне, които тичат бързо, но за кратко, те блестят в свободен бяг, но се задъхват, сложиш ли им товар.

Смъртта трябва да бъде обградена от загадка. Живите не получават никакво знание приживе, защото, каквото и да става, ще прекрачат прага, когато дойде техният час… Онова, което пази живота ти, е че истината за смъртта е тайна. Онова, което придава сила на съществуването ти, е незнанието.

"... Прекараха в облаците много време, защото те бяха много дебели, и когато накрая излязоха над тях и Фенчърч се въртеше като морска звезда, носена от вълните на прилива, видяха, че именно над облаците нощта е сериозно осветена от луна. Скоро те се понесоха плавно, наподобяващи буквата "Т", нещо, което би накарало дори и Огнен дракон, преял с пица, да плесне с крила и да се прокашля... Усещаш грохота на въздушната вълна, движещата се стена от пищящ вятър и ако правиш това, което Артър и Фенчърч правеха, ще отхвърчиш настрани като пеперуда във виелица..." :)