Цитати на Irena

"Понякога хвалят бедните за това, че са пестеливи. Но да проповядваш пестеливост сред бедните е както гротеско, така и обидно. Равнява се на това да препоръчаш на човек, който умира от глад, да яде по-малко. За един селски или градски работник пестеливостта е напълно неморална. Човек никога не бива да показва, че може да живее като недохранено животно. Напълно наложително е той да откаже да живее по този начин и трябва или да започне да краде, или да получава помощ заради бедност. Що се отнася до просията, по-сигурно е да просиш, отколкото да крадеш, но е по-достойно да крадеш, отколкото да просиш."/Душата на човек през социализма/

"Често ни казват, че бедните са благодарни на тези, които се занимават с благотворителност. Несъмнено някои от тях са, но най-добрите между бедните никога не изпитват благодарност... Те чувстват, че благотворителността е едно от две неща: или компенсация, която е напълно неадекватна, или милостиня, която е съвсем сантиментална, обикновено придружена с безсрамен опит на сантименталният човек да се намеси деспотично в живота на бедния…
В очите на всеки, запознат с историята на човечеството, неподчинението е първородната добродетел на човека. Прогресът е винаги резултат от неподчинение. Неподчинение и бунт…"/Душата на човек през социализма/

Известно е, че поезията на вогоните е на трето място сред най-бездарните в цялата Вселена. На второ място е тази на азготите от Криа. Веднъж по време на рецитал техният главен поет Грухтос Бомбастични изпълни стихотворението си „Ода в чест на малката бучка зелен маджун, която открих под мишницата си една лятна утрин“, в резултат на което четирима души от публиката починали от вътрешни кръвоизливи, а председателят на Средногалактическия художествен Ноблингов комитет е оцелял, като сам си прегризал единия крак. Говори се, че Грухтос останал „разочарован“ от приема на стихотворението си и тъкмо се канел да започне да чете дванадесеттомната си епопея, озаглавена „Любимите ми гърголения в банята“, когато собственото му дебело черво при отчаян опит да спаси живота на хората и цивилизацията, скокнало право нагоре, минало през гърлото му и заседнало в мозъка му.

Фактът, че едно тъй полезно нещо може да се е развило по някаква случайност, е толкова поразително невероятен, че някои философи виждат в това окончателното и необходимо доказателство за несъществуването на бог.
Спорът звучи горе-долу така:
„— Отказвам да приведа доказателства, че съществувам — казва бог, — защото доказателствата изключват вярата, а ако няма вяра, аз съм нищо.
— Но — отвръща човекът — Вавилонската рибка е пълно опровержение на това, нали? Тя не може да се е развила по някаква случайност. Тя е доказателство, че ти съществуваш и следователно, според собствените ти доводи, не съществуваш. И тъй като това се опитвахме да докажем, спорът може да се счита за приключил.
— Олеле… — каза бог — не се бях сетил за това — и тозчас изчезна, отвеян от тази ефирна логика.
— О, я виж колко лесно стана — казва си човекът и както е насъбрал инерция, решава да докаже, че черното е бяло, и бива прегазен на следващата зебра.“

„Светът, приятелю Говинда, не е несъвършен и не върви съвсем бавно по пътя към съвършенството: не, той е съвършен във всеки миг. Всеки миг носи в себе си своето спасение, във всяко невръстно дете вече е стаен старецът, във всяко кърмаче — смъртта, а във всички смъртни — вечният живот. Нито един човек не може да разбере до къде е стигнал другият в пътя си: в разбойника и в играча на зарове се намира Буда, в брамина — разбойникът. Отдаден на съзерцание, човек може да преодолее времето, да види едновременно целия минал, настоящ и бъден живот, и тогава всичко е добро, всичко е съвършено, всичко е Брахман....Изпитах с тялото и душата си, че грехът ми е бил нужен, нужно ми бе сладострастието, стремежът към богатства, суетата, позорното разочарование, за да се науча да се съпротивлявам, за да мога да обичам света, за да престана да го сравнявам с измисления от мен свят, с измисления от мен образ на съвършенството, а да го оставя такъв, какъвто е, да го обичам и да изпитвам радост, че му принадлежа...”