Цитати на Abies

Тя гледаше над покривите на Анкх-Морпорк и разсъждаваше така: писането представлява само думите, които хората казват, притиснати между пластове хартия, докато се превърнат във вкаменелости (вкаменелостите бяха добре познати на свят Диск, огромни навити на спирала раковини и зле конструирани създания, които бяха останали от времето, когато Създателят не е бил решил точно какво иска да направи и, като че ли, просто мързеливо си е играл с Плейстоцена). А думите, които хората казваха, бяха само сенките на истинските неща. _Но_ някои неща бяха твърде големи, за да бъдат наистина уловени в думи, а даже и самите думи бяха твърде мощни, за да бъдат напълно опитомени с писане.

Проблемът е в това, че хората, които се интересуват от магия и мистицизъм, прекарват много време да се мотаят по самия ръб на светлината, така да се каже, което дава възможност на създанията от Подземните Измерения да ги забележат, а те пък от своя страна се опитват да ги използват в неуморните си усилия да проникнат в точно тази Реалност.

Живите често не си дават сметка колко сложен изглежда животът когато си мъртъв, защото, когато смъртта освобождава съзнанието от усмирителната риза на трите измерения, тя го отделя също така и от Времето, което е само друго, различно измерение. Така че, докато котката, която се търкаше в невидимите му крака, без съмнение беше същата котка, която той бе видял няколко минути по-рано, тя беше, съвсем ясно, и мъничко котенце, и дебела, полусляпа стара котка, както и всяко едно състояние между двете. Всичките наведнъж. Тъй като започваше от малка, тя приличаше на бял морков във формата на котка, описание, което ще трябва да ни задоволи, докато хората не измислят точните четириизмерни прилагателни имена.

В приказката на Дал дребничките рогати същества вършат пакости, за да си отмъстят на човеците, задето са унищожили техния вековен горски дом с цел да построят самолетна фабрика.

Смяташ, че някои от нас са по-достойни от други. А истината е, че всички ние сме твое отражение. Всички сме едно цяло. Не е задължително да си приличаме като две капки вода. Ние с нея споделяме еднаква същност. Разбери го най-после. Докато не проумееш, че всеки глас вътре в теб е част от същия кръг, няма да се чувстваш цялостна. Съедини ни в Едно.

Небето не е място, нито време. Небето — това е да бъдеш съвършен.
***
За да летиш бързо като мисълта докъдето и да било, трябва да започнеш със съзнанието, че вече си пристигнал…

Същите правила ни ръководят и сега, естествено: ние избираме следващия си свят чрез това, което сме научили в този. Не научим ли нищо, то и следващият свят ще е същият като сегашния — с все същите граници и все същите оловни тежести, които трябва да преодоляваме.