Лев Николаевич Толстой

Лев Николаевич Толстой (1828 - 1910)

Роден е през 1828 г. в имението Ясна Поляна в семейството на граф Николай Илич Толстой и княжна Волконска /дъщерята на княз Волконски/ - Мария Николаевна Толстая .

Учи в Казанския университет арабски език и литература.

Завръща се в родното си село, където известно време е учител.

По време на Кримската война е мобилизиран на Добруджанския фронт като офицер за свръзка в щаба на генерал Горчаков (град Силистра). Участва и в отбраната на Севастопол.

През 1855 г. заминава за Петербург, където поддържа връзки с изтъкнати писатели и революционери като Н. А. Некрасов, Н. Г. Чернишевски, И. С. Тургенев, А. Н. Островски и др.

Толстой започва да пише мнoгo рано, едва 22-годишен. Първа се появява трилогията "Детство" /юли 1852г./, "Юношество" /април 1854г./ и "Младост" /септември 1856г./. Текстовете му веднага са забелязани от литературните кръгове. В писмо до Е. Колбасин /29.Х.1854г./ Тургенев споделя очарован: "Много се радвам за успеха на "Юношество". Да даде само Бог на Толстой да поживее и твърдо се надявам, че той още повече ще удиви всички нас - това е талант първостепенен!"

В резултат на дълъг творчески подем, от 1850 - до 1910 г. се появяват много разкази, /най-известни сред тях са Кавказките и Севастополските/, статии, дневници, пиеси, очерци, писма, доклади за Международния конгрес на мира в Стокхолм, повестите "Казаци", "Кройцерова соната", "Хаджи Мурат", "Смъртта на Иван Илич", "Отец Сергий" и др.

Безсмъртните романи "Ана Каренина", "Възкресение", и "Война и мир" остават като част от златния фонд на световната литература.

Авторът е известен също и с трактатите "Изповед", "Но какво да правим", "Що е изкуство", с религиозно-философските съчинения "Изследване на догматическото богословие", "В какво е моята вяра", "Царството Божие е вътре във вас", "За религията и нравствеността", "Християнското учение", "Кратко изложение на Евангелието", "Към духовенството", "Пътят на живота" и др.

Колосалният писателски труд на Лев Толстой може да бъде събран в 90 тома!

През 1857 г. напуска страната и посещава Германия, Швейцария, Франция и Италия. Тук той поддържа връзки с големите умове на Русия, намиращи се в емиграция, като М. Бакунин, Херцен, Нечаев и др. Под тяхно влияние усвоява безвластническите и народнически идеи, които по-късно доразвива. В страните, които посещава, се запознава и с тяхната педагогическа мисъл.

Идеите за създаване на училище, в което равенството и свободата да бъдат поставени на първо място, го принуждават да се върне в Русия, и в края на 50-те години открива в Ясна поляна собствено училище.

Отявлен противник на царизма и закостенялата Руска империя, радетел за свобода и равенство между хората, той нееднократно е преследван, отлъчен е от църквата, училището е затваряно, а книгите му изземвани.

През 1910 г., на 83-годишна възраст, разочарован от интригите и заговорите около него, Толстой напуска тайно имението си в Ясна поляна и своите близки, отричайки се от графската титла, светския и семейния живот. На път за България, където по покана на една от многото толстоистки комуни е смятал да прекара остатъка от живота си, този голям мислител приключва своя земен път на ж.п. станцията край село Астапово.

Идеите му, обаче, още дълги години след неговата смърт, продължават да се развиват и намират поддръжници. Като борец за свобода и равенство, Толстой е противник на собствеността и държавата. Горещ привърженик е на "свободното възпитание" и се стреми да освободи детето от всички фактори с държавен и религиозен оттенък, които могат да спрат неговото развитие. Проповядва "непротивене на злото с насилие" . Вдъхновител е на много борци и движения за човешки права, използващи тактиката на ненасилието - Махатма Ганди, Мартин Лутер Кинг и др.