вход, регистрирай се

Цитати

Въведени са общо 10560 цитата от 2582 заглавия.

нов... прощален съюз помежду ни
сключват трите небесни думи:
слънце, вятър и свобода!
из Археологически разкопки от Иван Цанев
от NeDa, 28.11.21 в 17:31, Рейтинг: 0
Ще вървя тихомълком, далеч от гонитбата луда.
А защото баща съм, каквото и с мен да се случи,
аз не мога да скръстя ръце, трябва пак да се трудя
и ще правя шосета за мравки, канали за ручеи.

"Екогласно отклонение"
из Археологически разкопки от Иван Цанев
от NeDa, 28.11.21 в 17:23, Рейтинг: 0
дълбок и ясен бе като буквар за неграмотни.

"Авторът на Страници"
из Археологически разкопки от Иван Цанев
от NeDa, 28.11.21 в 17:21, Рейтинг: 0
И все нащрек - призван или обречен -
ухо на трпета съм, тръпно чакам
да зънне жило и да зажужука някой,

и към един щастлив четирилистен речник
да ме упъти с призивното си жужене.

"Ухо на трепета"
из Археологически разкопки от Иван Цанев
от NeDa, 28.11.21 в 17:20, Рейтинг: 0
... но си имах баба Юра. Тя не бе виждала морето.
- Като нива ли е то? - питаше ме.
- Не е като нива, като небето е, само че небе, пълно през цялото време с риби и лодки.

из "Лунна пътека"
из Юлски разкази от Здравка Евтимова
от NeDa, 27.11.21 в 18:57, Рейтинг: 0
Някой блъска по вратата ми. Гася цигарата. Отварям прозореца.
- Един момент, моля!
Отключвам и пускам задачите от чуждите бележници при себе си.
из Места за загубване от Иванка Могилска
от NeDa, 27.11.21 в 8:07, Рейтинг: 0
За първи път неделята не е идеално подредено очакване на понеделника.
из Места за загубване от Иванка Могилска
от NeDa, 27.11.21 в 8:05, Рейтинг: 0
Единствената ни среща след години
е разговор между два стола
на студена маса.
из Миг от Вислава Шимборска
от NeDa, 27.11.21 в 7:50, Рейтинг: 0
"културна непровинция"
Стоян Камбарев
"един вълшебник, който може да разказва приказки за невидимите неща на видимия ни свят"
Крикор Азарян
... Навярно играта на черно и светло, на демони и ангели, на ад и рай е любимата игра на Твореца. И човеците я играят всеки път, във всеки свой живот като за последно. Но съм убеден в едно - ще искат да я играят вечно...

Странно е.. Малкият човек искрено вярва, че е по-голям от истината. Не мисля, че Бог ни е направил толкова глупаво самонадеяни.

А всяка разплата минава през истината. Отложените истини винаги се изплащат с най-тежките лихви. Добре е да помниш, че съдбата няма длъжници.

Последната котва е най-тежка, Екатерина. И ако прекалено много те бави или изцежда, режи я, но отплувай! Довери се на морето, не на кораба.

Когато счупиш някого, започни да събираш себе си.

Ти не разбираш! Понякога на човек не са му нужни ангел и спасение, а още кал. Още кални черни хора наоколо, още кални мисли, още черни думи, още низки пориви и желания...

Демонът обича себе си чрез теб. Доколкото извратено може да обича злото... Преяло с болката на душата ти, то се оглежда в собствените ти очи - уж твои, и се усмихва... На себе си."
Аз не искам да идва чак толкова много народ в театъра. Но на нас, които получаваме по ч60 лева заплата, съжалява, дайте ни от време на време по едно ръкопляскане.
С.Ш.
При откриването на седмата радиоизложба на 28 август 1930 г. в Берлин откриващият Алберт Айнщайн, след като отдал почит на дузина имена, свързани по различен начин с появата на радиото, казал между другото и следното: "Трябва да се срамуват ония, които механично използват чудесата на науката и техниката, без да са узнали за тях повече, отколкото знае кравата за ботаниката на растенията, които пасе."
из Поезия и медия от Георги Господинов
от NeDa, 20.11.21 в 7:59, Рейтинг: 0
Защо трябва други да плащат цената на вашето упорство?
И няма никога да можем, хванати
за парапета на дъжда,
по стъпала от мокри облаци
да слезем за минута
там, дето дъбовете закопчават
дълги шуби от ръжда
и споменът за нас -
като перо на птица -
в есенните далнини се лута.
Запустяла къща

В съседни дворове залайват псета,
че мерна се човек във дома пуст.
Скрибуцнаха ръждивите резета
и встъпи бавно гостът в тъмний пруст.

От много годин къщицата вета
оставил, иде днес той като чужд.
Ей стайцата, где палави момчета
крещяха Ботева те наизуст.

Окъртено, една до друга рана
в стените: паежини вред висят;
по пода гъби, текло от тавана.

Що радост е умряла в тоя кът!
И дълго, дълго той стоя на двора,
като пред гробница на мили хора.

К.Х.
из Рими и формули от Невена Христова
от NeDa, 13.11.21 в 18:38, Рейтинг: 0
Бързах да пропускам...
С изчезващите животни изчезва и нещо човешко завинаги...
Б.Д.
Направи си сам бяла лястовица
"Както с приеманието византийската култура ние се показахме маймуни и достигнахме да бъдеме робове на азиатските варвари, така и със сляпото поддържание на Европа ние ще да достигнеме да бъдеме робове сами на себе си."

— Букурещ, 15 марта (из [Излечима ли е нашата болест], в. Знаме, г. I, бр. 11 от 16 март 1875 г.)
из Политическа зима от Христо Ботев
от Nikolaus , 09.11.21 в 1:03, Рейтинг: 0
Извираща отнийде светлина
гранити напоява и градини.
Нева в небето вля руменина,
небето във реката - тръпки сини.
из "Бели нощи"
В днешно време хората знаят цената на всичко, но не знаят стойността на нищо.
"-Ех, колко е хубаво да се живее!-провикна се Пипи и протегна краката си,докъдето можеха да стигнат."
Интересуват се как си прекарвам времето. Казвам им, че понякога просто седя и мисля. Но не им казвам за какво. Карам ги да си блъскат главите. Казвам им, че понякога ми е приятно да вдигна глава, ей така, и да ловя дъждовните капки с езика си.
...Но красотата, истинската красота свършва там, където започва интелигентността. Интелектът сам по себе си е вече едно допълнение и затова нарушава хармонията на всяко лице. Започне ли да мисли човек, лицето му веднага се превръща само в нос или само в чело, или в някаква друга подобна уродливост. Вземи изтъкнатите представители на която щеш хуманитарна наука. Колко са противни...
"Има време за всяко нещо. Да. Време за събаряне и време за градене. Да. Време за мълчание и време за говорене."
"... ние не можем да понасяме у хората недостатъците, които притежаваме сами."
Коровиев и Азазело бяха свалили фраковете до масата, редом с тях седеше, разбира се, и котаракът, който не беше пожелал да се раздели с папийонката си, въпреки че тя се беше превърнала направо в мръсна дрипа. Маргарита с олюляване отиде до масата и се опря на нея. Воланд пак й направи знак да се приближи и да седне до него.
— Е, много ли ви измъчихме? — попита Воланд.
— О, не, месир — отвърна, но едва чуто Маргарита.
— Ноблес оближ — обади се котаракът и наля на Маргарита някаква прозрачна течност във винена чаша.
— Водка ли е? — попита тихо Маргарита.
Котаракът подскочи на стола от обида.
— Но моля ви, кралице — изхриптя той, — как бих си позволил да налея на една дама водка? Това е чист спирт!
"-Все още съм луда. Толкова е приятно под дъжда. Страшно обичам да се разхождам, когато вали.
-Не мисля,че на мен би ми харесало - каза той.
- Може да ти хареса ако опиташ.
- Никога не съм опитвал.
Тя облиза устните си.
-Дъждът дори има приятен вкус.
-Какво, искаш да опиташ всичко поне веднъж, така ли? - попита той
-Понякога и два пъти."
— Чакай да помисля — каза Пипи. — Може да пишеш така: „Помогнете ни, инак ще загинем. Без енфие два дни изнемогваме на този остров.“
— Но, Пипи, как ще пишем такова нещо — упрекна я Томи. — Това не е вярно.
— Кое именно? — попита Пипи.
— Не може да пишем „без енфие“.
— Тъй ли? — учуди се Пипи. — Ти имаш ли енфие?
— Не — отговори Томи.
— А Аника има ли енфие?
— Не, разбира се, но …
— А аз имам ли енфие? — продължаваше Пипи.
— Не — възрази Томи, — но ние изобщо не употребяваме енфие.
— Да, именно затова искам и да напишеш: „Без енфие два дни…“
— Сигурен съм, че ако го напишем, хората ще помислят, че употребяваме енфие — упорствуваше Томи.
— Слушай, Томи — каза Пипи, — отговори ми на един въпрос: кои хора най-често остават без енфие? Онези, които го употребяват или тези, които не го употребяват?
— Тези, които не го употребяват, разбира се — отговори Томи.
— Е, тогава какво се опъваш? — заключи Пипи. — Пиши, каквото ти казвам.
Когато често се срещаме с дадени хора, те стават част от живота ни. И като станат част от живота ни, започват да се опитват да го променят. И се сърдят, когато не правим това, което те изискват от нас. Понеже всеки си мисли, че знае как другият трябва да живее живота си, но всъщност никой не знае как трябва да живее своя собствен.
из Алхимикът от Паулу Коелю
от gergan75, 22.04.10 в 19:54, Рейтинг: 9
Недей да се поддаваш на отчаянието. Това ще ти попречи да говориш със сърцето си. Само едно нещо прави мечтата невъзможна: страхът от неуспех.
из Алхимикът от Паулу Коелю
от gergan75, 22.04.10 в 22:49, Рейтинг: 9
"- Да се обвържеш ли?
- Разбира се - потвърди лисицата.- За мен ти още си само момченце, което прилича на сто хиляди други момченца. И нямам необходимост от теб. А и ти нямаш необходимост от мен. За теб аз съм лисица, която прилича на сто хиляди други лисици. Но ако ме опитомиш, ние ще изпитваме необходимост един от друг. За мен ти ще бъдеш единствен на света. За теб аз ще бъда единствена на света..."
"Когато едно дете за първи път изобличи възрастните, когато в сериозната му главица за първи път се вмъкне истината, че възрастните не са божествено всезнаещи, че преценките им не винаги са мъдри, а мисленето правилно и присъдите справедливи, неговият свят изведнъж се оказва в паническа пустота. Боговете се катурват, сигурността изчезва. И което е най-важното: боговете не падат постепенно, а с трясък, стават на парчета или потъват дълбоко в зеления жабуняк. Непосилна работа е да ги издигаш наново, те вече никога не изпускат същия блясък. И светът на детето никога повече не възвръща предишната си цялост. Мъчително е такова израстване."
из На изток от Рая от Джон Стайнбек
от gergan75, 22.04.10 в 21:38, Рейтинг: 8
"С цялата си несигурност, в едно съм сигурен: под най-горния пласт на своята слабохарактерност хората искат да бъдат добри и да ги обичат. Повечето им пороци практически са опит да стигнат по най-късия път до обичта. Стигне ли човек до смъртта, нищо, че е бил може би способен, с влияние, гениален, умира ли необичан, животът му положително изглежда провал, а самата смърт — смразяващ ужас. И ми се струва, че ако вие или аз трябва да избираме между два пътя на мисълта и действието, длъжни сме да помним, че ще умрем, следователно нека се опитаме да живеем така, че нашата смърт да не носи облекчение на света."
из На изток от Рая от Джон Стайнбек
от gergan75, 22.04.10 в 22:40, Рейтинг: 8
"Аз не говоря за самите неща, сър. Говоря за смисъла на нещата. Седя тук и зная, че живея."
Когато всички дни станат еднакви, това означава, че хората са престанали да забелязват хубавите неща в живота.
из Алхимикът от Паулу Коелю
от gergan75, 22.04.10 в 19:59, Рейтинг: 7
"Но очите са слепи? Човек трябва да търси със сърцето си."
И аз лесно бих простила неговата гордост, ако не беше засегнал моята.
"Пипи тръгна по улицата. С единия си крак стъпваше на ръба на тротоара, а с другия — на паважа. Томи и Аника я проследиха с очи, докато се скри от погледа им. След малко тя се върна. Сега пък вървеше заднишком. Правеше го, за да си спести обръщането, когато тръгваше обратно към дома. Пипи стигна до портата на Томи и Аника и спря. Децата мълчаливо се разглеждаха. Най-сетне Томи попита:
— Защо вървиш заднишком?
— Защо вървя заднишком ли? — възкликна Пипи. — Не живеем ли в свободна страна? Човек не може ли да върви както си иска?"
...в света винаги има двама души,които се търсят било сред пустинята,било в големите градове. А когато се открият и очите им се срещнат, миналото и бъдещето вече изгубват всякакво значение, съществува само този момент и тая невероятна увереност, че всички неща под слънцето са написани от една и съща Ръка. Ръката,която събужда Любовта и която е създала сродна душа за всеки,който работи,почива и търси съкровища под слънцето. Защото, ако не беше така,мечтите на човешката раса нямаше да имат никакъв смисъл.
из Алхимикът от Паулу Коелю
от gergan75, 22.04.10 в 21:29, Рейтинг: 7