вход, регистрирай се

Цитати

Въведени са общо 11018 цитата от 2732 заглавия.

За него това беше начин на живот. Да се научиш да бъдеш тук и сега, а не някъде другаде; да ес откъснеш от грижите за бъдещето и от съжаленията по миналото. Това е...Признавам в началото е доста трудно. Толкова сме свикнали да предъвкваме или да изпреварваме нещата. Много рядко наистина присъстваме в сегашното.
Сегашният момент има предимство пред всички останали: той ни принадлежи.
Когда видишь пожилого человека, у которого наблюдается: обидчивость, крикливость, тиранство, догматичность или прижимистость, то можно смело утверждать, что он ещё не созрел и не достиг уровня первой зрелости.
Если же человек в зрелом возрасте, а ещё лучше в молодости, начнёт задумываться об этих вопросах, сделает усилие и устремится к поиску ответов на них, то для него открываются новые этапы жизни. Он может подойти к пенсии в другом психическом состоянии, с другим сознанием, и своевременно перейти во вторую зрелость.
Вторая зрелость наступает тогда, когда человек выполнил задачи зрелого человека, осознал задачи второй зрелости и готов их выполнять.

Взрослый человек умеет наслаждаться жизнью. Любовь к себе для него не просто слова, а основа жизни.
Для него труд один из способов раскрыть себя, поэтому он интенсивно, целенаправленно и с удовлетворением трудиться.
Взрослый человек знает ценность физического тела, понимает значение природы и старается уделять время своему здоровью и активному отдыху.
Взаимоотношения мужчины и женщины, в том числе, и сексуальные, являются неотъемлемой частью его жизни.
Пара, семья, род для него не просто общепринятые категории, а важные ценности его мировоззрения.
Он осознаёт задачу своей жизни и начинает её выполнять.
...человек может считать себя взрослым, зрелым, если он не остановился в своём психическом развитии на одном из более ранних этапов: детском, подростковом, юношеском, и проявляет следующие характерные качества.
Взрослый человек уважает права других людей и старается не нарушать их свободу. В его Миропонимании, с одной стороны, «я» и «он» индивидуальны и самостоятельны, но с другой - часть целого.
В жизни приобретает большую ценность не количество, а качество.
Взрослый человек - способный ученик, он уже умеет учиться, знает, чему учиться, и применяет полученные знания и опыт других людей в своей жизни. Он сознательно реализует свой творческий потенциал.
Его устремления направлены на развитие личности.
Он сбалансировал свои качества.
Он гибок и некатегоричен.
В нём проявляется мудрость.
Он осознаёт единство Мира и своё место в нём.
Сострадание он стремится выразить конкретным действием, уменьшающим страдния.
Его сфера жизни объёмна, разнообразна и в ней выстроена истинная система ценностей.
Он активен и динамичен.
Има моменти, когато всяка утеха е безсмислена.
из Дървесна история от Ричард Пауърс
от djifka, 08.07.24 в 6:52, Рейтинг: 0
Государственная система заинтересована в ином мировоззрении и много сделала для того, чтобы укрепить человека в перевёрнутой системе ценностей, где на первых позициях страна, работа, дети..., а сам человек где-то на окраине. Таким человеком, с перевёрнутым мировоззрением, легче управлять.
Пара, создав семью, может родить ребёнка. Я выделил слово «может» для того, что бы ещё раз напомнить, что главная цель семьи не рождение детей, а раскрытие себя в тесном взаимодействии мужчины и женщины, в условиях совместного проживания.
...Как говорит Анастасия: «Нельзя преступно рожать детей, не подготовив для них пространства любви».
Если дети растут в семье, где любовь распределяется верно, то там создаются оптимальные условия для их воспитания и формирования их счастливой судьбы. Таким образом, родители передают своё счастье и любовь своим детям. В этом случае им есть что передать! И дети изначально усваивают истинное мировоззрение с естественной системой ценностей, и они строят свои отношения с Миром более гармонично.
Мир всячески пытается напомнить человеку истинную систему ценностей, даёт различные знаки, а когда тот игнорирует их и продолжает напрягать Мир, то он убирает самую большую ценность с пути человека. Поэтому и подмечено, то, что человек более всего любит, к чему больше всего привязан и боится потерять, то он чаще всего и теряет.
Система ценности взрослого человека:
Так вот, в центр, в начало всего поместите себя! Если Вы сами не будете наполнены любовью к себе, если не будет звучать любовью каждая клеточка, то что Вы сможете отдать вовне? Если Вы сами не будете любить себя, то кто Вас будет любить? Жалеть — да, жалеть будут, но любить нет! Потому что настоящая любовь строится на уважении. Любя и уважая себя, Вы проецируете своё состояние вовне, начинаете формировать ту иерархию ценностей, которая позволит добиться в жизни полной своей реализации.
...первый круг любви окажется неполным, если в нём не будет места для любимого человека.
...Вторым кругом является то пространство, который создаёт эта пара. Это тот комплекс психологических, социальных и экономических отношений, которые создают семью.
...мы пришли к третьему кругу любви к детям.
...На четвёртом месте находится любовь к родителям, к своим корням.
...На пятом месте в иерархии любви находится творческая реализация человека в социуме, проще говоря, его деятельность, работа.
...На шестом месте находится всё остальное: друзья, хобби, общественные, религиозные и другие интересы, любовь к животным...
Цял ден се бъхта. Тегли бурени. Копа.
Вдън бездните на тиквения цвят се взира.
Забий сега мотиката в пръстта.

И остави градината на мира.
Влак

Така, забил в стъклото глава,
с гръб към локомотива,
мога малко по-дълго да гледам това,
което завинаги си отива.
Мамули в нива - зреят свещите.
Жълтее восъчното зърно.

В мир спете, селяни, съсечени
със сабите на кукурузите.
Зелки в мъглата

Планетариум.
Пеперуда в пеперудения храст

Вятърът
няма
да я събори.

Слънцето
няма
да я стопи.

Ще се разтвори.
Ще се затвори.
Ще се разтвори.

Ще отлети.
Лято

Ние сме се тръшнали
да спим.

А те работят.

Слънцето
хвърля
светлина.

Дървото -
сянка.
Наполни смыслом каждое мгновение
Часов и дней неумолимый бег
Тогда весь мир ты примешь во владенье,
Тогда, мой сын, ты будешь человек.
Киплинг
То, что гусеница называет Концом Света, Учитель называет бабочкой. - Ричард Бах
оставих я да втасва от досада...
из Аз, Анна Комнина от Вера Мутафчиева
от NeDa, 24.06.24 в 22:30, Рейтинг: 0
Но от юношество до края на зрелостта човек открива на собствен гръб всичко, което неговата баба би му съобщила с кухия си глас.
из Аз, Анна Комнина от Вера Мутафчиева
от NeDa, 24.06.24 в 22:27, Рейтинг: 0
В днешно време хората знаят цената на всичко, но не знаят стойността на нищо.
"-Ех, колко е хубаво да се живее!-провикна се Пипи и протегна краката си,докъдето можеха да стигнат."
Интересуват се как си прекарвам времето. Казвам им, че понякога просто седя и мисля. Но не им казвам за какво. Карам ги да си блъскат главите. Казвам им, че понякога ми е приятно да вдигна глава, ей така, и да ловя дъждовните капки с езика си.
"Има време за всяко нещо. Да. Време за събаряне и време за градене. Да. Време за мълчание и време за говорене."
...Но красотата, истинската красота свършва там, където започва интелигентността. Интелектът сам по себе си е вече едно допълнение и затова нарушава хармонията на всяко лице. Започне ли да мисли човек, лицето му веднага се превръща само в нос или само в чело, или в някаква друга подобна уродливост. Вземи изтъкнатите представители на която щеш хуманитарна наука. Колко са противни...
"... ние не можем да понасяме у хората недостатъците, които притежаваме сами."
"-Все още съм луда. Толкова е приятно под дъжда. Страшно обичам да се разхождам, когато вали.
-Не мисля,че на мен би ми харесало - каза той.
- Може да ти хареса ако опиташ.
- Никога не съм опитвал.
Тя облиза устните си.
-Дъждът дори има приятен вкус.
-Какво, искаш да опиташ всичко поне веднъж, така ли? - попита той
-Понякога и два пъти."
— Чакай да помисля — каза Пипи. — Може да пишеш така: „Помогнете ни, инак ще загинем. Без енфие два дни изнемогваме на този остров.“
— Но, Пипи, как ще пишем такова нещо — упрекна я Томи. — Това не е вярно.
— Кое именно? — попита Пипи.
— Не може да пишем „без енфие“.
— Тъй ли? — учуди се Пипи. — Ти имаш ли енфие?
— Не — отговори Томи.
— А Аника има ли енфие?
— Не, разбира се, но …
— А аз имам ли енфие? — продължаваше Пипи.
— Не — възрази Томи, — но ние изобщо не употребяваме енфие.
— Да, именно затова искам и да напишеш: „Без енфие два дни…“
— Сигурен съм, че ако го напишем, хората ще помислят, че употребяваме енфие — упорствуваше Томи.
— Слушай, Томи — каза Пипи, — отговори ми на един въпрос: кои хора най-често остават без енфие? Онези, които го употребяват или тези, които не го употребяват?
— Тези, които не го употребяват, разбира се — отговори Томи.
— Е, тогава какво се опъваш? — заключи Пипи. — Пиши, каквото ти казвам.
Коровиев и Азазело бяха свалили фраковете до масата, редом с тях седеше, разбира се, и котаракът, който не беше пожелал да се раздели с папийонката си, въпреки че тя се беше превърнала направо в мръсна дрипа. Маргарита с олюляване отиде до масата и се опря на нея. Воланд пак й направи знак да се приближи и да седне до него.
— Е, много ли ви измъчихме? — попита Воланд.
— О, не, месир — отвърна, но едва чуто Маргарита.
— Ноблес оближ — обади се котаракът и наля на Маргарита някаква прозрачна течност във винена чаша.
— Водка ли е? — попита тихо Маргарита.
Котаракът подскочи на стола от обида.
— Но моля ви, кралице — изхриптя той, — как бих си позволил да налея на една дама водка? Това е чист спирт!
"- Да се обвържеш ли?
- Разбира се - потвърди лисицата.- За мен ти още си само момченце, което прилича на сто хиляди други момченца. И нямам необходимост от теб. А и ти нямаш необходимост от мен. За теб аз съм лисица, която прилича на сто хиляди други лисици. Но ако ме опитомиш, ние ще изпитваме необходимост един от друг. За мен ти ще бъдеш единствен на света. За теб аз ще бъда единствена на света..."
Недей да се поддаваш на отчаянието. Това ще ти попречи да говориш със сърцето си. Само едно нещо прави мечтата невъзможна: страхът от неуспех.
из Алхимикът от Паулу Коелю
от gergan75, 22.04.10 в 22:49, Рейтинг: 9
Когато често се срещаме с дадени хора, те стават част от живота ни. И като станат част от живота ни, започват да се опитват да го променят. И се сърдят, когато не правим това, което те изискват от нас. Понеже всеки си мисли, че знае как другият трябва да живее живота си, но всъщност никой не знае как трябва да живее своя собствен.
из Алхимикът от Паулу Коелю
от gergan75, 22.04.10 в 19:54, Рейтинг: 9
"Когато едно дете за първи път изобличи възрастните, когато в сериозната му главица за първи път се вмъкне истината, че възрастните не са божествено всезнаещи, че преценките им не винаги са мъдри, а мисленето правилно и присъдите справедливи, неговият свят изведнъж се оказва в паническа пустота. Боговете се катурват, сигурността изчезва. И което е най-важното: боговете не падат постепенно, а с трясък, стават на парчета или потъват дълбоко в зеления жабуняк. Непосилна работа е да ги издигаш наново, те вече никога не изпускат същия блясък. И светът на детето никога повече не възвръща предишната си цялост. Мъчително е такова израстване."
из На изток от Рая от Джон Стайнбек
от gergan75, 22.04.10 в 21:38, Рейтинг: 8
"С цялата си несигурност, в едно съм сигурен: под най-горния пласт на своята слабохарактерност хората искат да бъдат добри и да ги обичат. Повечето им пороци практически са опит да стигнат по най-късия път до обичта. Стигне ли човек до смъртта, нищо, че е бил може би способен, с влияние, гениален, умира ли необичан, животът му положително изглежда провал, а самата смърт — смразяващ ужас. И ми се струва, че ако вие или аз трябва да избираме между два пътя на мисълта и действието, длъжни сме да помним, че ще умрем, следователно нека се опитаме да живеем така, че нашата смърт да не носи облекчение на света."
из На изток от Рая от Джон Стайнбек
от gergan75, 22.04.10 в 22:40, Рейтинг: 8
"Аз не говоря за самите неща, сър. Говоря за смисъла на нещата. Седя тук и зная, че живея."
"Пипи тръгна по улицата. С единия си крак стъпваше на ръба на тротоара, а с другия — на паважа. Томи и Аника я проследиха с очи, докато се скри от погледа им. След малко тя се върна. Сега пък вървеше заднишком. Правеше го, за да си спести обръщането, когато тръгваше обратно към дома. Пипи стигна до портата на Томи и Аника и спря. Децата мълчаливо се разглеждаха. Най-сетне Томи попита:
— Защо вървиш заднишком?
— Защо вървя заднишком ли? — възкликна Пипи. — Не живеем ли в свободна страна? Човек не може ли да върви както си иска?"
—Да излязат ония планети от миналия час—каза учителят.
Тези планети бяхме Живко, Сретен и аз.
—Ти,Живко,както е известно,си Слънцето.Застани тук и тихо,мирно и спокойно се върти около себе си!
—Ти,Сретене,също ще се въртиш около себе си,но въртейки се около себе си,ще тичаш и около Живко,който,както знаеш,представлява Слънцето.
След това постави и мен на мястото ми.
—Ти си Луната.Ти първо ще се въртиш около себе си.Въртейки се около себе си,ще се въртиш и около Сретен,а заедно с него ще се въртиш и около Слънцето,тоест около Живко.
Той взе пръчката и застана встрани като звероукротител.И започна под негово ръководство едно въртене,едно тичане—бог да ти е на помощ.Върти се Живко около себе си,върти се бедният Сретен около себе си и около Живко,въртя се и аз около себе си и около Сретен и двамата заедно тичаме около Живко.Още преди да направим както трябва първия кръг,и на тримата ни се зави свят и се сгромолясахме на земята.Най-напред паднах аз в качеството си на Луна,върху мен се стовари Земята,а върху нея—Слънцето.
из Автобиография от Бранислав Нушич
от AVIS, 17.09.10 в 22:21, Рейтинг: 7
"Обичаш ли някого, ти просто го обичаш и нямаш ли какво друго да му дадеш, пак му даваш обич. "
из 1984 от Джордж Оруел
от leonoel, 21.12.11 в 8:34, Рейтинг: 7
В същия миг в кабинета влезе жена с униформена куртка и фуражка, с черна пола и платненки. От чантичката на колана си жената извади бяло квадратче и тетрадка и попита:
- Тука ли е "Вариете"? Светкавична. Разпишете се.
Варенуха драсна в тетрадката на жената някаква заврънкулка и щом вратата хлопна подире и, разпечати квадратчето.
Като прочете телеграмата, той премига и подаде квадратчето на Римски.
В телеграмата пишеше следното: "Ялта "Вариете" Москва Днес единайсет и половина криминалната милиция се яви кестеняв горнище пижама панталон без обувки психопат се представя Лиходеев директор "Вариете" Пратете светкавична ялтенска милиция къде директорът Лиходеев."
- Те ти, булка, Спасовден! - възкликна Римски и добави - Още една изненада!
...в света винаги има двама души,които се търсят било сред пустинята,било в големите градове. А когато се открият и очите им се срещнат, миналото и бъдещето вече изгубват всякакво значение, съществува само този момент и тая невероятна увереност, че всички неща под слънцето са написани от една и съща Ръка. Ръката,която събужда Любовта и която е създала сродна душа за всеки,който работи,почива и търси съкровища под слънцето. Защото, ако не беше така,мечтите на човешката раса нямаше да имат никакъв смисъл.
из Алхимикът от Паулу Коелю
от gergan75, 22.04.10 в 21:29, Рейтинг: 7