вход, регистрирай се

Цитати

Въведени са общо 10712 цитата от 2637 заглавия.

На българите не им трябваше да воюват. Как ще прокопса един народ, който воюва?
След една война се изискват най-малко 30 години, за да се оправят загубите. Същият закон е по отношение на вътрешния живот: ако всеки ден се сърдиш по 4 пъти, то е цяла война и после колко време ще употребиш, за да поправиш разрушеното в себе си?
Тя е безсмислица, утеха, която не ми помага. И не помага също "не се притеснявай", защото аз продължавам да се притеснявам и страхът е все още тук. Осезаем е и на моменти здраво нахлува в мен. Сама съм с него, защото не го споделят с мен, защото не ми го дават, защото не ми го признават. Иска ми се да кажат: "Разбира се, че те е страх. И нас ни е страх". Иска ми се да ми дадат право на страх, да го приемат, всички заедно да го споделим, да го укротим, овладеем и опитомим. Защото аз знам, че само това помага. Защото Урбан го знае и защото го знае моята лекарка. Те двамата казват: "Кого няма да го е страх?". И те двамата казват: "Да, от рак може и да се умре". Но те двамата са почти единствените. Единствените, които се осмеляват да прекрачат границата на ежедневните утехи, които са бързо успокоение само за тези, които ги изричат. Само за тях.
Понякога това се случва и тогава краката ми натежават. Тогава казвам: "Страх ме е, че ще умра". Или пък казвам: "Какво ще стане, ако не си отиде?". И тогава останалите, почти всички останали, винаги казват бързо: "Не говори така!". Или пък казват: "Разбира се, че ще си отиде, ще оздравееш, само бъди силна".
Трудно ми е да слушам тези изречения без съдържание. Знам, че искат да ме успокоят, но какво означават тези думи без значение? Какво означава да бъдеш силен? Какво изобщо е това? И какво ще стане, ако нямам достатъчно от тяхната сила? Може би само това, че се страхувам, означава, че съм без сила? Няма ли да оздравея, ако понякога ме е страх?
Знам, че ми желаят доброто, знам също, че чувам тези успокоения само защото нямат смелост да кажат истината , защото с истината разговорът става сложен. Защото единствената истина е, че никой не знае какво ще стане с мен, защото единствената истина е, че техният страх пред несигурността е твърде голям и твърде силен за искреността и затова това преструване е най-лесният път.
Единственият, първият, най-удобният избор. Но "ще оздравееш" за мен е лъжа.
Никога няма да видиш баба ми, Ния.
Как ходи с една смешна престилка,
с която забърсва всичко -
праха от мебелите, трохите от масата,
петната по прозореца, паяжината в ъгъла над
леглото, калните ръце, сълзите.
И тази престилка е винаги чиста.
Питам я как става така,
сълзите пречистват, ми вика.
Ирма дръпна спусъка. Пистолетът експлодира и я уби на място. Не беше голяма загуба.
из Сблъсък от Стивън Кинг
от unchita, 17.06.22 в 9:08, Рейтинг: 0
Но път върви и се не връща,
на суха цигла гущер се протяга,
по стръмно била крета куца къща,
а в жилав дрян расте тояга.
из Както те обичам от Петър Анастасов
от NeDa, 12.06.22 в 16:39, Рейтинг: 0
И двамата са с ръкавички, нейните - плетени с палец, неговите - кожени и петопръсти, от Амглия. Късите им ръце се достигат между седалките. С очи, вперени в "годеницата на принца", тя придърпва бялото си шушляково яке и покрива мястото, където се държат. Иван се усмихва унесено, без да вижда нищо пред себе си на екрана. Всичко това им се случва за първи път и точно с когото трябва. А филмът е час и половина.
И изведнъж, на някоя шумна комична сцена, която няма нищо общо с другата, романтичната линия във филма, тя издърпва ръка и сваля пламнала ръкавицата, той на мига - своята, в заслепяващия ни смях. и вече съблечени, чисти, без срам, ръцете им се сливат като телата на големите под завивката, направена от бялото ѝ яке.
На мига обикна повехналата вечност в детската...
Възрастният редактор отвори прозореца и надникна навън в опит да се разсее. Оглушителна пролет. Бледи кокичета сред боклуците, дървета като пъпчиви тинейджъри, ниски сгради без асансьор и старци, позиращи за безсмъртие в ренесансовите им дограми. А в калните локви - слънцето...
Понякога не мислех за нищо, а понякога си мислех за живота. Поне имах живот. Какъв живот? Живот. Живях. Не беше лесно. И все пак. Открих колко малко е това, което го прави непоносим.
из История на любовта от Никол Краус
от МаШе, 08.06.22 в 16:49, Рейтинг: 0
Научил се да живее с истината. Не да я приеме, а да живее с нея. Все едно да живее със слон. Стаята му била малка и всяка сутрин трябвало да се промуши покрай истината, за да отиде до тоалетната. За да стигне до гардероба за чифт прани гащи, трябвало да пропълзи под истината и да се моли, че тя няма да избере точно този момент да седне върху лицето му. Нощем, когато затворел очи, я усещал надвиснала над него.
из История на любовта от Никол Краус
от МаШе, 08.06.22 в 16:40, Рейтинг: 0
... има два вида хора: такива, които предпочитат да бъдат тъжни в компания, и други, които предпочитат да тъгуват сами.
из История на любовта от Никол Краус
от МаШе, 08.06.22 в 16:36, Рейтинг: 0
Дори сега все още не съществуват всички възможни чувства. Все още има такива, които са отвъд нашите сетива и въображение. От време на време, когато се появи нова мелодия или картина, или друго нещо, което сме неспособни да предскажем, да си представим, а още по-малко опишем, на света се появява ново чувство. И тогава, за милионен път в историята на чувствата, сърцето ускорява ритъм и поема удара.
из История на любовта от Никол Краус
от МаШе, 08.06.22 в 16:33, Рейтинг: 0
До тоалетната имаше телефон с монети. Бръкнах в джоба за монета и се обадих на Бруно. Звънна девет пъти. Момичето със синята коса мина покрай мен на път за тоалетната. Усмихнах ѝ се. Изумително! И тя ми се усмихна. На десетия път той вдигна.
-Бруно?
-Да?
-Не е ли прекрасно да си жив?
-Не, благодаря. Нищо не искам.
-Не се опитвам да ти продавам нещо! Лео съм! Слушай. Както си пиех кафето в "Старбъкс", внезапно ме блъсна в гърдите...
-Кой те е блъснал?
- Уф, слушай! Осъзнах колко е хубаво да си жив. Жив! И ми се прииска да ти кажа. Разбираш ли какво ти казвам? Че животът е красив, Бруно. Красив и безкрайна радост.
Пауза.
-Добре, Лео, както кажеш. Животът е красив.
-И безкрайна радост - добавих.
-Да, точно така. И безкрайна.
Зачаках.
-Радост.
Тъкмо да затворя и Бруно се обади:
-Лео?
-Да?
-За човешкия живот ли става дума?”
из История на любовта от Никол Краус
от МаШе, 08.06.22 в 16:17, Рейтинг: 0
Обикаляше из къщата по пеньоар на червени цветя и навсякъде след себе си ръсеше смачкани листове. Преди татко да умре, беше по-подредена. Сега обаче, ако човек искаше да я намери, трябваше просто да следва изподрасканите страници и в края на дирята бе тя - загледана през прозореца или в чаша вода, сякаш в нея има риба, видима само за нейните очи.
из История на любовта от Никол Краус
от МаШе, 08.06.22 в 16:03, Рейтинг: 0
"Кога ще проумееш, че за някои неща няма думи?"
из История на любовта от Никол Краус
от МаШе, 08.06.22 в 15:57, Рейтинг: 0
Имало едно време момче. Живеело в село, което вече не съществува, в къща, която вече не съществува, пред една поляна, която вече не съществува и където можело да се открие всичко и всичко било възможно. Пръчката ставала сабя. Камъчето - диамант. Дървото - замък.

Имало едно време момче, което живеело през поляната от едно момиче, което вече не съществува. Измисляли си хиляди игри. Тя била кралицата, а той кралят. На есенната светлина косата ѝ блестяла като корона. Двамата събирали света в малки шепи. Когато небето притъмнявало, се прибирали със сухи листа в косите.

Имало едно време едно момче, което обичало едно момиче, а смехът ѝ бил въпрос, на чийто отговор той искал да посвети живота си
из История на любовта от Никол Краус
от МаШе, 08.06.22 в 15:55, Рейтинг: 0
Докато се оправям да си легна, ми разказва историите си както винаги - все едно, че е за първи път. Дали наистина забравя, или така гравира завета си върху паметта ми?
из Направени от вина от Йоанна Елми
от NeDa, 07.06.22 в 17:16, Рейтинг: 0
Не знам толкова много за живота на майка си. Може би ако ми беше разказала, нямаше да бъда виновна, че не разбирах защо живеем така. Може би нямаше да бъдем непознати, приковани в задължението на кръвта.
из Направени от вина от Йоанна Елми
от NeDa, 07.06.22 в 17:14, Рейтинг: 0
Шкафовете на баба ми са пълни с неизживян живот, който някой е пуснал отнякъде, а тя е събирала, без да знае кога отново ще има.
из Направени от вина от Йоанна Елми
от NeDa, 07.06.22 в 17:10, Рейтинг: 0
В днешно време хората знаят цената на всичко, но не знаят стойността на нищо.
"-Ех, колко е хубаво да се живее!-провикна се Пипи и протегна краката си,докъдето можеха да стигнат."
"Има време за всяко нещо. Да. Време за събаряне и време за градене. Да. Време за мълчание и време за говорене."
...Но красотата, истинската красота свършва там, където започва интелигентността. Интелектът сам по себе си е вече едно допълнение и затова нарушава хармонията на всяко лице. Започне ли да мисли човек, лицето му веднага се превръща само в нос или само в чело, или в някаква друга подобна уродливост. Вземи изтъкнатите представители на която щеш хуманитарна наука. Колко са противни...
Интересуват се как си прекарвам времето. Казвам им, че понякога просто седя и мисля. Но не им казвам за какво. Карам ги да си блъскат главите. Казвам им, че понякога ми е приятно да вдигна глава, ей така, и да ловя дъждовните капки с езика си.
"... ние не можем да понасяме у хората недостатъците, които притежаваме сами."
Коровиев и Азазело бяха свалили фраковете до масата, редом с тях седеше, разбира се, и котаракът, който не беше пожелал да се раздели с папийонката си, въпреки че тя се беше превърнала направо в мръсна дрипа. Маргарита с олюляване отиде до масата и се опря на нея. Воланд пак й направи знак да се приближи и да седне до него.
— Е, много ли ви измъчихме? — попита Воланд.
— О, не, месир — отвърна, но едва чуто Маргарита.
— Ноблес оближ — обади се котаракът и наля на Маргарита някаква прозрачна течност във винена чаша.
— Водка ли е? — попита тихо Маргарита.
Котаракът подскочи на стола от обида.
— Но моля ви, кралице — изхриптя той, — как бих си позволил да налея на една дама водка? Това е чист спирт!
"-Все още съм луда. Толкова е приятно под дъжда. Страшно обичам да се разхождам, когато вали.
-Не мисля,че на мен би ми харесало - каза той.
- Може да ти хареса ако опиташ.
- Никога не съм опитвал.
Тя облиза устните си.
-Дъждът дори има приятен вкус.
-Какво, искаш да опиташ всичко поне веднъж, така ли? - попита той
-Понякога и два пъти."
— Чакай да помисля — каза Пипи. — Може да пишеш така: „Помогнете ни, инак ще загинем. Без енфие два дни изнемогваме на този остров.“
— Но, Пипи, как ще пишем такова нещо — упрекна я Томи. — Това не е вярно.
— Кое именно? — попита Пипи.
— Не може да пишем „без енфие“.
— Тъй ли? — учуди се Пипи. — Ти имаш ли енфие?
— Не — отговори Томи.
— А Аника има ли енфие?
— Не, разбира се, но …
— А аз имам ли енфие? — продължаваше Пипи.
— Не — възрази Томи, — но ние изобщо не употребяваме енфие.
— Да, именно затова искам и да напишеш: „Без енфие два дни…“
— Сигурен съм, че ако го напишем, хората ще помислят, че употребяваме енфие — упорствуваше Томи.
— Слушай, Томи — каза Пипи, — отговори ми на един въпрос: кои хора най-често остават без енфие? Онези, които го употребяват или тези, които не го употребяват?
— Тези, които не го употребяват, разбира се — отговори Томи.
— Е, тогава какво се опъваш? — заключи Пипи. — Пиши, каквото ти казвам.
"- Да се обвържеш ли?
- Разбира се - потвърди лисицата.- За мен ти още си само момченце, което прилича на сто хиляди други момченца. И нямам необходимост от теб. А и ти нямаш необходимост от мен. За теб аз съм лисица, която прилича на сто хиляди други лисици. Но ако ме опитомиш, ние ще изпитваме необходимост един от друг. За мен ти ще бъдеш единствен на света. За теб аз ще бъда единствена на света..."
Недей да се поддаваш на отчаянието. Това ще ти попречи да говориш със сърцето си. Само едно нещо прави мечтата невъзможна: страхът от неуспех.
из Алхимикът от Паулу Коелю
от gergan75, 22.04.10 в 22:49, Рейтинг: 9
Когато често се срещаме с дадени хора, те стават част от живота ни. И като станат част от живота ни, започват да се опитват да го променят. И се сърдят, когато не правим това, което те изискват от нас. Понеже всеки си мисли, че знае как другият трябва да живее живота си, но всъщност никой не знае как трябва да живее своя собствен.
из Алхимикът от Паулу Коелю
от gergan75, 22.04.10 в 19:54, Рейтинг: 9
"Когато едно дете за първи път изобличи възрастните, когато в сериозната му главица за първи път се вмъкне истината, че възрастните не са божествено всезнаещи, че преценките им не винаги са мъдри, а мисленето правилно и присъдите справедливи, неговият свят изведнъж се оказва в паническа пустота. Боговете се катурват, сигурността изчезва. И което е най-важното: боговете не падат постепенно, а с трясък, стават на парчета или потъват дълбоко в зеления жабуняк. Непосилна работа е да ги издигаш наново, те вече никога не изпускат същия блясък. И светът на детето никога повече не възвръща предишната си цялост. Мъчително е такова израстване."
из На изток от Рая от Джон Стайнбек
от gergan75, 22.04.10 в 21:38, Рейтинг: 8
"С цялата си несигурност, в едно съм сигурен: под най-горния пласт на своята слабохарактерност хората искат да бъдат добри и да ги обичат. Повечето им пороци практически са опит да стигнат по най-късия път до обичта. Стигне ли човек до смъртта, нищо, че е бил може би способен, с влияние, гениален, умира ли необичан, животът му положително изглежда провал, а самата смърт — смразяващ ужас. И ми се струва, че ако вие или аз трябва да избираме между два пътя на мисълта и действието, длъжни сме да помним, че ще умрем, следователно нека се опитаме да живеем така, че нашата смърт да не носи облекчение на света."
из На изток от Рая от Джон Стайнбек
от gergan75, 22.04.10 в 22:40, Рейтинг: 8
"Аз не говоря за самите неща, сър. Говоря за смисъла на нещата. Седя тук и зная, че живея."
"Но очите са слепи? Човек трябва да търси със сърцето си."
В същия миг в кабинета влезе жена с униформена куртка и фуражка, с черна пола и платненки. От чантичката на колана си жената извади бяло квадратче и тетрадка и попита:
- Тука ли е "Вариете"? Светкавична. Разпишете се.
Варенуха драсна в тетрадката на жената някаква заврънкулка и щом вратата хлопна подире и, разпечати квадратчето.
Като прочете телеграмата, той премига и подаде квадратчето на Римски.
В телеграмата пишеше следното: "Ялта "Вариете" Москва Днес единайсет и половина криминалната милиция се яви кестеняв горнище пижама панталон без обувки психопат се представя Лиходеев директор "Вариете" Пратете светкавична ялтенска милиция къде директорът Лиходеев."
- Те ти, булка, Спасовден! - възкликна Римски и добави - Още една изненада!
—Да излязат ония планети от миналия час—каза учителят.
Тези планети бяхме Живко, Сретен и аз.
—Ти,Живко,както е известно,си Слънцето.Застани тук и тихо,мирно и спокойно се върти около себе си!
—Ти,Сретене,също ще се въртиш около себе си,но въртейки се около себе си,ще тичаш и около Живко,който,както знаеш,представлява Слънцето.
След това постави и мен на мястото ми.
—Ти си Луната.Ти първо ще се въртиш около себе си.Въртейки се около себе си,ще се въртиш и около Сретен,а заедно с него ще се въртиш и около Слънцето,тоест около Живко.
Той взе пръчката и застана встрани като звероукротител.И започна под негово ръководство едно въртене,едно тичане—бог да ти е на помощ.Върти се Живко около себе си,върти се бедният Сретен около себе си и около Живко,въртя се и аз около себе си и около Сретен и двамата заедно тичаме около Живко.Още преди да направим както трябва първия кръг,и на тримата ни се зави свят и се сгромолясахме на земята.Най-напред паднах аз в качеството си на Луна,върху мен се стовари Земята,а върху нея—Слънцето.
из Автобиография от Бранислав Нушич
от AVIS, 17.09.10 в 22:21, Рейтинг: 7
И аз лесно бих простила неговата гордост, ако не беше засегнал моята.
Най-хубавите книги, осъзна той, ти казват онова, което вече знаеш.
из 1984 от Джордж Оруел
от zuzi, 21.06.11 в 21:38, Рейтинг: 7