В днешно време хората знаят цената на всичко, но не знаят стойността на нищо.
...Но красотата, истинската красота свършва там, където започва интелигентността. Интелектът сам по себе си е вече едно допълнение и затова нарушава хармонията на всяко лице. Започне ли да мисли човек, лицето му веднага се превръща само в нос или само в чело, или в някаква друга подобна уродливост. Вземи изтъкнатите представители на която щеш хуманитарна наука. Колко са противни...
"... ние не можем да понасяме у хората недостатъците, които притежаваме сами."
"В своите отношения с човека съдбата никога не приключва сметките си."
"Аз никога не одобрявам, нито порицавам: по-глупаво отношение към живота не би могло да се измисли. Не сме изпратени на този свят, за да парадираме с моралните си предразсъдъци. Никога не обръщам внимание на думите на скучните хора и никога не се бъркам в постъпките на ония, които са ми интересни."
"- Смятам, че не си прав, Базил, но няма да споря с теб. Спорят само умствено недоразвитите."
"- Смехът не е лошо начало на едно приятелство, но е още по-добър негов край."
Никоя цена не е достатъчно висока за едно ново усещане.
Обожавам простите удоволствия. Те са последното убежище за сложните натури.
"- Всъщност, Дориан - промълви той /лорд Хенри/ след малко - каква полза има човек да спечели целия свят, ако - как беше по-нататък? - загуби душата си?"
"Човек никога не бива да върши нещо, за което не може да разказва след вечеря."
Животът не се ръководи от волята или намеренията. Животът е нерви, фибри и бавно изграждани клетки, в които зреят мисли и се раждат поривите на страстта. "Чувстваш се сигурен в себе си. Мислиш се за силен. Но цветът на един предмет в някоя стая или утринното небе; обичан някога парфюм, който събужда смътни спомени; стих от забравена поема, която отново прочиташ; фраза от пиеса, която отдавна си престанал да свириш - това са нещата, от които зависи животът ни, уверявам те, Дориан. Браунинг го е написал някъде. Ние не владеем чувствата си. Има мигове, когато внезапно облъхналият ме аромат на бял люляк ме кара да изживявам отново някой от трепетните месеци в моя живот."
"Обикновените хора чакат, докато животът сам им разкрие тайните си, и само за малцина, за избраниците, тайните на живота се откриват, преди да бъде дръпнато покривалото. Понякога това се постига чрез изкуството и най-вече чрез литературата, която непосредствено въздейства на страстите и ума."
В днешно време младите хора си въобразяват, че парите са всичко, а когато остареят, вече го знаят със сигурност.
"Вие никога няма да се омъжите отново, лейди Нарбъро — намеси се лорд Хенри. — Бракът ви е бил щастлив. Една жена се омъжва повторно само тогава, когато е ненавиждала първия си съпруг. А мъжът се жени повторно, когато е обожавал първата си жена. Жените обичат да проверяват късмета си, а мъжете го залагат на карта."
"... Само ограничените духом хора имат нужда от цели години, за да се освободят от дадено чувство. Но оня, който е господар на себе си, може да сложи край на една мъка така лесно, както и да си намери забавление. Не искам да разчитам на благоволението на чувствата си. Искам да ги изживявам, да им се радвам и да властвувам над тях... "
"Хората много обичат да раздават онова, от което самите те най-много се нуждаят."
"Зададох му този въпрос от най-добри подбуди, единствените подбуди, които оправдават всеки въпрос - от най-просто любопитство."
"Искаш ли да развалиш нечий характер, достатъчно е да започнеш да го преобразяваш."
"Ако закъснея, сигурно ще се ядоса, а не искам да се карам с него, когато съм с тази шапка. Тя е твърде изящна и всяка по-груба дума може да я развали."
"Днешният идеал е високообразованият човек. А умът на високообразования човек е нещо ужасно. Той е като антикварен магазин, пълен с уродливи и прашни вехтории, чиято оценка е винаги по-висока от действителната им стойност."
В наше време все по-голямата част от хората бавно гният от едно всеобщо заболяване – благоразумието, и откриват, когато е твърде късно, че единствното нещо, за което никога не бива да се съжалява, са собствените им грешки.
Чудя се кой е изказал твърдението, че човекът е разумно същество! Струва ми се, че това е най-неуместното от всички твърдения. Човекът притежава какво ли не, но в никакъв случай разум.
" Повърхностните страдания и повърхностната любов живеят. Голямата любов и големите страсти се саморазрушават чрез своята пълноценност."
"... Той, изглежда мисли, че Мънмът се е оженил за мен от чисто научни интереси, смятайки ме за един от най-добрите екземпляри, които могат да се открият сред съвременните пеперуди.
- Е, надявам се, че няма да ви забоде с карфица! - забеляза съм смях Дориан.
- О, моята прислужница вече го прави, мистър Грей, когато ми се разсърди.
- Че за какво може да ви се сърди, херцогиньо?
- За най-дребни неща, мистър Грей, уверявам ви. Обикновено заради това, че пристигам в девет без десет и казвам, че трябва да съм облечена до осем и половина.
- Колко непочтително от нейна страна!..."
Тя е прекрасна и ако от живота разбира толкова малко, колкото от актьорска игра, ще бъде много интересен обект за изследване. Интересни са само два вида хора: ония, които знаят всичко, и ония, които съвсем нищо не знаят.
Когато трябва да се защитят, жените нападат като най-неочаквано се предават.
Жените са декоративен пол. Никога нямат какво да кажат, но го казват очарователно. Те олицетворяват тържеството на материята над мисълта, както ние мъжете олицетворяваме тържеството на мисълта над морала.
Една жена се омъжва повторно само тогава, когато е ненавиждала първия си съпруг. А мъжът се жени повторно, когато е обожавал първата си жена. Жените обичат да проверяват късмета си, а мъжете го залагат на карта.
Мъжът може да е щастлив с всяка жена стига да не я обича.
Ние сме наказани заради нашите самоограничения. Всеки порив, който се стараем да сподавим, продължава да стои в съзнанието ни и да го трови. Тялото греши и веднага се избавя от влечението към греха, тъй като задоволяването на желанието е един вид пречистване. След това остава само споменът за наслаждението или изтънченото удоволствие от разкаянието. Единственият начин да се отървем от изкушението, е да му се подчиним. Противопоставим ли му се, душата започва да се стреми към онова, което й се струва нечестиво и престъпно благодарение на противоестествените закони, които сами сме си измислили. Казано е, че най-големите събития на света се творят в мозъка. По същия начин в мозъка и единствено в мозъка възникват и най-големите грехове на този свят…
Защото да влияеш на някого, означава да се вселиш в душата му собствената си душа. Той вече не мисли със собствените си мисли и не изгаря от собствените си страсти. Добродетелите му престават да бъдат негови. Пороците му, ако изобщо съществуват пороци, са заимствани. Той става ехо на чужда песен, изпълнител на роля, която не е била написана за него. Целта на живота е самоизявата.
Постепенно започнах да обичам таинствеността. Само тя може да направи днешният живот загадъчен и привликателен. И най - обикновенното нещо придобива очарование, щом започнеш да го криеш.
прочетох я,
чета я в момента,
планирам да я прочета,
;)
:)
видя ли сега, че НАИСТИНА е умно копелето му с копеле?! :)
за съжаление малко му е бил кофти живота [особено на финала]. виж този филм
весел ден!
За мен дилемата си остава - Кой е по - ... Хари или Дори?