451 градуса по Фаренхайт
от Рей Бредбъри
Въведени са общо 26 книги от този автор.
Потребители прочели тази книга (88): Блум, инопланетянин, Весела, Марина, Dea, Аз Барух, Цветелина, Maya, мармотчето, Вилка, Иван Стоянов, Nola, ENIGMA, eskarina, grozeva, gal.eon, artelina, ifos, thracian, martoka, eliwolf, gergan75, Петя, Гълъбица, Светлина, Ralyyy, stefi__92, Sladost, Боряна, грийн.кат, Илияна, dgpetkova, len4ita, Fany, diana, epolitova, randonova, purpleisdead, stardust, piramida, Никол, Читалнята, Виолета, NeDa, right in two, nevermindme, landonova, dany, Deni_Todorova, rye, pavelpenkov, @Siss, mishela, Е.Илиева, P.Gencheva, moby, morwen, green_pigeon, alciona, Anoyafairy, eledven, yoana, Богдан, petyapileto, Анагностис, soul, Съни, karolinakolevaa, straho, jupas77, vladokar, Rock Rabbit, djordanowa, maggito, SolarWind, Мира, snujolin, Timeruler0, Марияна Т., victoriaCHASER, mishcata, Scarabei, Серафина Пеккала, pnio, mar4eliana, Elektra_, ni4are, яна
В момента четат тази книга (5): nadness, InLy, saleelsol13, Динев, Наталия Пешова
Смятат да я прочетат (22): meg76, Frosty, vani4ka, animalita, unchita, Mags, Dayana ॐ, daqna.avramova, радея, blue_mushroom, writer's colour, irini, Abies, Диана, Дина, sweetjacki, pendorin, Ем-, SonyaG, Нина77, GoddessDiana, s.valkova
Потребители прочели тази книга (88): Блум, инопланетянин, Весела, Марина, Dea, Аз Барух, Цветелина, Maya, мармотчето, Вилка, Иван Стоянов, Nola, ENIGMA, eskarina, grozeva, gal.eon, artelina, ifos, thracian, martoka, eliwolf, gergan75, Петя, Гълъбица, Светлина, Ralyyy, stefi__92, Sladost, Боряна, грийн.кат, Илияна, dgpetkova, len4ita, Fany, diana, epolitova, randonova, purpleisdead, stardust, piramida, Никол, Читалнята, Виолета, NeDa, right in two, nevermindme, landonova, dany, Deni_Todorova, rye, pavelpenkov, @Siss, mishela, Е.Илиева, P.Gencheva, moby, morwen, green_pigeon, alciona, Anoyafairy, eledven, yoana, Богдан, petyapileto, Анагностис, soul, Съни, karolinakolevaa, straho, jupas77, vladokar, Rock Rabbit, djordanowa, maggito, SolarWind, Мира, snujolin, Timeruler0, Марияна Т., victoriaCHASER, mishcata, Scarabei, Серафина Пеккала, pnio, mar4eliana, Elektra_, ni4are, яна
В момента четат тази книга (5): nadness, InLy, saleelsol13, Динев, Наталия Пешова
Смятат да я прочетат (22): meg76, Frosty, vani4ka, animalita, unchita, Mags, Dayana ॐ, daqna.avramova, радея, blue_mushroom, writer's colour, irini, Abies, Диана, Дина, sweetjacki, pendorin, Ем-, SonyaG, Нина77, GoddessDiana, s.valkova
прочетох я,
чета я в момента,
планирам да я прочета,Това заглавие е на български.
Заглавието и на други езици:
Цитати от книгата: (29)
покажи всички
“Дядо ми ни прожектира тези филми десетина пъти и каза, че един ден нашите градове ще разгърнат обятия и ще пуснат в себе си повече зеленина, земя, природа, за да помнят хората, че на нас ни е отделено малко място на земята и че ние живеем сред тази природа, която може да си вземе обратно всичко, дето ни е дала, само като извие ураганите си срещу нас или като изпрати морските си бури, за да ни покаже, че не сме чак толкова всемогъщи.”
“Набий в главите им безобидни данни, натъпчи ги с толкова много „факти“, че да се задушат от тях, като същевременно се смятат за „много умни“ поради това, което знаят.”
Не, не само от книги имате нужда вие! Търсете онова, от което имате нужда, навсякъде, където можете да го намерите — в стари грамофонни плочи, стари филми, стари приятели; търсете го в природата, търсете го у самия себе си. Книгите бяха само един от онези сандъци, в които пазим много неща, които се боим, че ще забравим. В тях няма нищо магическо. Магическото се крие само в онова, което книгите казват, в начина, по който те съшиват една о друга отделните части на вселената, така че тя да ни изглежда като нещо цяло.
„В това всъщност се крие красотата на смъртта: когато няма какво да губиш, поемаш какъвто си искаш риск.”
„Копчетата се заменят с ципове, а това лишава човека от секундите в утринния час, докато се облича, секунда на размишления и подари това и секунди на тъга.”
" Твърде много сме. Ние смемилиарди, а това е прекалено много. Никой никого не познава. Идват чужди хора инахълтват в дома ти. Идват чужди хора и ти изваждат сърцето. Идват чужди хора ити вземат кръвта. Господи, кои бяха тези хора? Не съм ги виждал никога в животаси! "
" Повече спорт за всички, повече компании, забавления — и тогава няма нужда да мислиш, нали? Организирайте, организирайте, свръхорганизирайте свръх-свръхспортни забавления. Повече картинки в книгите. Повече рисунки. Мозъкът се храни все по-малко и по-малко. Настъпва глад. Пътищата се задръстват от тълпи, които отиват някъде, някъде, някъде, никъде. Бежанци с коли. Градовете се превръщат в мотели, хората се носят като номадски орди от място на място, следват фазите на луната и тази вечер спят в стаята, в която ти си спал днес на обяд, а аз — миналата нощ..."
— Хората не говорят за нищо.
— Ами, все трябва да говорят за нещо!
— Не, не говорят за нищо. През цялото време дрънкат за разни коли, дрехи или за плувни басейни и само повтарят колко са хубави! Но те всички казват едни и същи неща, никой не казва нещо различно от други."
— Ами, все трябва да говорят за нещо!
— Не, не говорят за нищо. През цялото време дрънкат за разни коли, дрехи или за плувни басейни и само повтарят колко са хубави! Но те всички казват едни и същи неща, никой не казва нещо различно от други."
"Дядо ми казваше, че всеки трябва да остави нещо след себе си, когато умре. Дете или книга, или картина, или къща, или чифт обувки, които е изработил. Или пък градина, която е посадил. Нещо, до което ръката ти се е докоснала по такъв начин, че да има къде да отиде душата ти, когато умреш. И когато хората погледнат дървото или цветето, което си посадил, ще те видят в тях."
“…Когато училищата вместо изследователи, критици, учени и творци с въображение започнаха да произвеждат все повече и повече бегачи, скачачи, автомобилни състезатели, механици, прозвището „интелектуалец” съвсем естествено и заслужено стана обидно. Човек винаги изпитва страх от необичайното. Не може да не си спомняш онова особено надарено момче от твоя клас, което най-често са вдигали да декламира и да отговаря на въпроси, докато всички останали са седели като мумии и са го ненавиждали. Нима след училище най-често не биехте и не малтретирахте това момче? Разбира се, че е било тъй. Ние всички трябва да бъдем еднакви... И така! Книгата е заредена пушка в къщата на съседа ти. Изгори я! Извади патроните. Сломи желанието на човека да мисли! Кой знае коя ще бъде следващата жертва на начетените хора?...”
"Какво се крие в огъня, че е толкова красив? Какво ни влече към него независимо на каква възраст сме? Учените ни разправят разни измишльотини за триене и молекули. Но те всъщност нищо не знаят. Истинската му прелест се крие в това, че той унищожава отговорността и последствията. Ако някой проблем стане прекалено сложен, хвърли то в пещта!"
А ти какво даде на града , Монтег?
Пепел.
Какво си даваха хората един на друг?
Нищо.
Пепел.
Какво си даваха хората един на друг?
Нищо.
Може би наистина съм такава, за каквато ме мислят. Нямам никакви приятели. Според тях това доказва, че не съм нормална. Но всички, които познавам, или крещят, или танцуват като подивели, или се бият. Забелязал ли си как днес хората се нараняват един друг?
Но след това светът се претъпкал от очи,лакти и устни.
Защото Вселената не може да бъде измерена или преценена, без човек да се почувства нищожен и самотен. Зная, опитвал съм го - по дяволите всичко!
"Който не гради, трябва да изгаря. Това правило е старо като света и като младежката престъпност."
Аз тиквам децата в училище и там си стоят девет дни от десет. Търпя ги някак, когато си идват вкъщи три дни в месеца; не е чак толкова трудно. Натикваш ги в телевизионната гостна и завърташ копчето. Все едно, че переш пране; натъпчи прането в пералната машина и тръшни капака!
Малцина от нас имат възможност да отидат навсякъде, да разговарят с всекиго, да опознаят всички градове в света; ние нямаме нито време, нито пари, нито чак толкова много приятели. Нещата, които вие търсите, Монтег, съществуват на света, но обикновеният човек може да опознае деветдесет и девет на сто от тях единствено посредством книгите.
"Добрите писатели често се докосват до живота. Посредствените само повърхностно го погалват с ръка. Слабите направо го изнасилват и го хвърлят на боклука."
Дядо ми казваше, че всеки трябва да остави нещо след себе си, когато умре. Дете или книга, или картина, или къща, или чифт обувки, които е изработил. Или пък градина, която е посадил. Нещо, до което ръката ти се е докоснала по такъв начин, че да има къде да отиде душата ти, когато умреш. И когато хората погледнат дървото или цветето, което си посадил, ще те видят в тях.
Колко хора познаваш,които могат да пречупят собствената ти светлина върху самия теб,
да възприемат съкровените ти и трепетни мисли и да ги отразят обратно върху теб?
да възприемат съкровените ти и трепетни мисли и да ги отразят обратно върху теб?
Далеч преди Христа имало някаква глупава птица, наречена феникс, която на всеки няколко века си изграждала клада и се изгаряла на нея. Трябва да е била първи братовчед на човека. Но всеки път, когато се изгаряла, изскачала от пепелта и отново се раждала. Изглежда, че ние правим същото и го повтаряме отново и отново, но между нас и феникса има една дяволска разлика. Ние разбираме каква глупост току-що сме направили. Знаем за всички глупости, които сме правили в продължение на хиляди години, а щом знаем това и го помним, някой ден ще престанем да издигаме тези идиотски погребални клади и да скачаме върху тях. С всяко поколение идват все повече и повече хора, които помнят.
"Ако криеш невежеството си, никой няма да ти се присмее, но и никога нищо няма да научиш."
"Не може точно да се определи моментът , в който се поражда приятелството. Както, когато пълниш капка по капка някакъв съд с вода, най-сетне идва една капка, която го препълва, така и в поредицата от приятелство идва една, която грабва сърцето ти""
"...като циферблата на малък часовник, който едвам виждаш в тъмната стая, когато се събудиш посред нощ, за да провериш колко е часът - ...а часовникът бял, мълчалив и блестящ, ти сочи в тъмнината и часа и минутата, и секундата, уверено ти казва, че нощта ще продължи да става още по-тъмна, но неизменно ще доведе до нова зора."
"-Все още съм луда. Толкова е приятно под дъжда. Страшно обичам да се разхождам, когато вали.
-Не мисля,че на мен би ми харесало - каза той.
- Може да ти хареса ако опиташ.
- Никога не съм опитвал.
Тя облиза устните си.
-Дъждът дори има приятен вкус.
-Какво, искаш да опиташ всичко поне веднъж, така ли? - попита той
-Понякога и два пъти."
-Не мисля,че на мен би ми харесало - каза той.
- Може да ти хареса ако опиташ.
- Никога не съм опитвал.
Тя облиза устните си.
-Дъждът дори има приятен вкус.
-Какво, искаш да опиташ всичко поне веднъж, така ли? - попита той
-Понякога и два пъти."
Интересуват се как си прекарвам времето. Казвам им, че понякога просто седя и мисля. Но не им казвам за какво. Карам ги да си блъскат главите. Казвам им, че понякога ми е приятно да вдигна глава, ей така, и да ловя дъждовните капки с езика си.
"Има време за всяко нещо. Да. Време за събаряне и време за градене. Да. Време за мълчание и време за говорене."
"Аз не говоря за самите неща, сър. Говоря за смисъла на нещата. Седя тук и зная, че живея."
И вече сме на прага на безумието - същото,описано в книгата.