Цитати

Не я обичам или нея обичам?

Понякога най-малкият интервал е бездната на най-голямата пустота. В крехкостта на тази уж незначителна раздалеченост се крие урокът, заради който всички ние се явяваме на поправителен.

“Само любовта може да даде име на безименните и глас на безгласните.”

"Истински абсурден реализъм: да живееш, а после да умреш."

"Дъщерята на стареца не преставаше да докосва баща си. Дотогава, в продължение на четири десетилетия, между тях не бе имало никакъв близък физически контакт."

"За да бъдеш човеколюбив и да обичаш всеки, трябва да си възприел оптимизма за свое верую и да се държиш здраво за него."

Владеех изцяло положението, когато Алис беше дете. Изцяло! Беше чудесно. изобщо не очаквах, че един ден дъщеря ми ще порасне. Да ми се чудиш на ума!

Въпросът ми онзи, който на петдесет години ме доведе до мисълта за самоубийство - бе най-простичкият, лежащ в душата на Всеки човек: от глупавomo дете до най-мъдрия старец; Въпросът, без който животът е невъзможен, и го изпитах в действителност. Той се заключава в следното: „Какво ще излезе от това, което правя днес, какво ще правя утре, а какво ще излезе от целия ми живот?".
Иначе казано, Въпросът би звучал така: „Защо ми е да живея, защо ми е да желая или да върша каквото и да било?". А може да се изрази и по друг начин: „Има ли в живота ми смисъл, който да не се изчерпва от неизбежно предстоящата смърт?".

Животът беше низ от неща за вършене и каква по-дълбока връзка можеше да има човек с него от това да ги прави. Любовта не беше летливо вещество, още по-малко един-единствен човек, който въплъщава цялата ѝ природа. Тя беше във вниманието към нещата, в признаването на реда, в умението да правиш неотменното. Поливаш цветя, тупаш черги, готвиш супа, омъжваш се, раждаш деца, гледаш ги и строиш фабрика, защото това са проявленията на живота.

Никоя любов не може да бъде скрита, а тяхната беше невидима – сливаше се със светлината и другите не я забелязваха.

Когато обичта ти към някого е толкова голяма, че е част от теб, тогава липсата му се превръща в част от твоето ДНК, от костите и от кожата ти.

БРЕМЕТО НА БЕЛИЯ ЧОВЕК
Носете свойто бреме! И своите синове
във жертва принесете на чужди богове-
сред варварски народи с навъсени лица —
от дявол по-коварни, по-чисти от деца.
Носете свойто бреме! С търпение в гръдта
Гнева си обуздайте, смирете Гордостта!
Със ясно, просто слово, с език открит и смел
засейте чужда нива, гонете чужда цел!
Носете свойто бреме! На Глад и Нищета
навеки запушете бездънните уста!
И бдете: може всичко, на крачка от целта,
дивашкото Безумство да срине в пепелта.
Носете свойто бреме без позата на бог!
Трудът ви да е робски, животът — прост и строг.
И пътя към земите на вашите мечти
кракът ви да проправи, кръвта да освети!
Носете свойто бреме! И приемете в дар
вековната омраза на роб към господар;
и ропотът на всяка тълпа към своя вожд:
„О, по-добре в Египет, в добрата черна нощ!…“

БАЛАДА ЗА ИЗТОКА И ЗАПАДА
О, Изток е Изток и Запад е Запад - и вечно ще бъде така,
дордето за Съд на Небе и Земя Бог не простре ръка.
Но няма ни Изток, ни Запад, ни Юг; Граница, Род, Баща -
застане ли Мъж срещу истински Мъж - даже накрай света.
...
„Тук няма псета! Днес Вълкът се срещна с Единак!
И занапред да съм проклет, презра ли ти честта!…
Кой дявол те довя, та тъй се гавриш със Смъртта!?“
„Говори в мен — Синът рекъл — на моя род кръвта:
Кобилата е яздил Мъж — да бъде твоя тя!“

Човек все си остава по-привързан към лошото чувство, колкото и да се стреми към радостта.

Ако не днес, то утре ще дойдат болести, смърт (вече бяха идвали) на любими хора, моята собствена, и няма да остане нищо освен смрад и червеи. Делата ми, каквито и да са били, ще бъдат забравени рано или късно, а пък и мен няма да ме има. Та защо се занимавам? Как може човек да не вижда това и да живее emo kakßo e yдивителното! Може да живееш само докато си опиянен от всичко, а щом отрезвееш, тогава не ще пропуснеш да забележиш, че същото всичко е една лъжа, и то глупава! Точно maka, дори няма нищо смешно и остроумно, просто е жестоко и глупаво.

Ако ми се бе явила вълшебница и беше предложила да изпълни моите копнежи, едва ли щях да знам какво да й кажа. И ако в мигове на пиянство имам не желания, но навиk om предишни желания, то в минути на трезвеност разбирам, че те са измама и аз за нищо не жадувам. Дори не можех да поискам да узная истината, защото се досещах в какво се състоеше тя. Истината бе, че животът е безсмислица.

Случи се това, което се случва на всеки, който се разболява от смъртоносна вътрешна болест. Първо се появяват нищожни признаци на неразположение, на които болният не обръща внимание, после тези признаци се повтарят nak u nak и се сливат в едно неразделно във времето страдание. Страданието нараства, болният не успява да се опомни и осъзнава, че онова, което е вземал за неразположение, всъщност е най-значимото нещо за него на този свят - смъртта.

Молитва

Свободата в като хляба.
Всеки ден се замесва,
изпича,
изяжда.

Свободата трябва
всеки да е прясна,
топла,
сладка,
достатъчна, за да я споделиш с друг...

Поздемните реки
не стигат до морето,
но напояват всички корени.

С цялата си душа копнеех да бъда добър, но бях малък и имах щения, а бях сам, напълно сам, в търсенията си. Всеки път, когато се опитвах да изкажа онова, в което се заключаваха най-съкровените ми желания че искам да съм нравствено добър, срещах презрение и присмех, а веднага щом се оmдавах на мръсни страсти, ме хвалеха и поощряваха. Честолюбието, властолюбието, користолюбиеmo, noxomma, гордостта, гневът, отмъщението – всички те се тачеха. Отдавайки им се, аз заприличвах на възрастен и чувствах, че другите са доволни.

"Каквото - такова, мислеше си, човек трябва да приключи със старото, докато още има сила да подхване нещо ново."