Цитати

През 1966 Френската академия на поезията направи анкета сред всички академии на поезията и изпрати въпросите си до големи световни поети. Те трябваше да посочат десетте най-добри поети на века. 70 на сто от тях посочиха Кавафис.
Стефан Гечев

"Няма нива, колкото и добре да е обработена, където да не се срещат коприва, бодли и тръни, примесени с най-хубавите треви."
Бокачо

Имайте предвид, че преводът, по категоризацията на ООН, е в първата десятка от сложните професии в света. На пето или шесто място след космонавтиката по умствено напрежение.
Анелия Гуревич-Бобева

И той умря тука, в този апартамент. Там му беше столът, той беше диабетик и получи много тежка пневмония. И най-страшното, което описвам в семейната хроника, преди да затвори очите си, аз седях до него, разбрах, че ще свърши. Той ми хвана ръката и каза:
- Дита, късно ли е?
- За кое да е късно?
- За театъра.
- не съжалявам за театъра, папа - успокоих го аз. Упреквал се е. И той затвори очи.
Светла Лекарска

"Не би могъл да бъдеш смел,
щом със злини си се заел,
не се съмнявайте, защото
по-лесно се извършва злото."

Срещата става в дома на Казаков на укица "Граф Игнатиев" отсам моста - там, където до Освобождението е свършвал градът. Отвъд реката се простират пустеещите възвишения на Лозенец, наричани, кой знае защо, "син парцал".

"Приеми моите сърдечни поздравления за юнашката победа, която ми нанесе."
Петко Наумов до Добри Христов, спечелил първата награда на конкурса за откриване на Наридния театър с "Ивайло", 27 юни 1906 г.

"Но Цитерея из ясно небе им знамение прати -
изневиделица тръпна ефирът и с трясък отгоре
мълния блясна, и сякаш вселената цяла се срина,
и през простора ревът на тиренска тръба се разнесе.
Гледат: отново, отново огромният грохот отеква,
в сърцевината на облак сред ведри небесни простори
в пурпурен блясък доспехи един в друг се удрят и дрънкат.
Бяха потресени всички сърца, но троянският херос
сети звъна и обета на своята майка безсмъртна."

Смъртта идва сред нас с обувки,в които няма нозе,с костюм,в който няма човек. Тя идва и почуква с пръстен,на който няма камък и в който няма пръст. Идва и изкрещява без уста,без език,без гърло. Въпреки това ние чуваме стъпките и,чуваме как шумолят дрехите и.

Приложната работа ме съсипа. За залък хляб съм боядисвал черни дъски в училището. И съм ги разчертавал. Писал съм фирми и букви. И декори съм рисувал.

Природата и жената са най-обаятелните неща за рисуване.

От Смолянската група на художниците е издаден съвсем кратък некролог, от който вее мраморна студенина: "Художникът Вл. Рилски почина. Поклон пред паметта му." Tолкоз. Дори не са изписали изцяло името му. Така скърбят колегите.

"Скъпи чичо Владо,
Ти остави сърцето и душата си в нашето училище, твоята мъдрост и доброта - споменът за тебе, не ще изтлее никога в сърцата ни.
Богатото творчество, което ни остави, ще ни напомня и говори в ежедневието за тебе - нашият любим ГОРСКИ ЦАР!"

Мълчанието около убийството и смъртта му са поразяващи.

Не зная кой изрече тия злокобни думи: "Художникът Владимир Рилски е убит!" Беше 21 май 1969 г.
Сковах се. Сърцето ми спря. Посегнах към телефона. Но друг глас изрече: "Не е убит, но е тежко ранен!" Как? Защо? Къде са го откарали. В Девинската болница? Защо там? Добре бил, ще оздравее.

Поръчахме. Докато чакахме поръчката, Владо изрече:
- А сега да ти кажа нещо, дето ще те слиса!
- Какво е то?
- Ами това, че от половин век рисувам Родопите, а още не съм виждал Черно море!
- Не може да бъде!
- Повярвай ми, братко мой! Не съм виждал Черно море! - Владо сведе глава и дълго се умълча - Всяко лято летувам в планината или някъде по селата - да рисувам. И профуча животът ми, аз ще легна в гроба, без да съм видял Черно море.

Нито аз, нито Владимир Рилски можехме да знаем, че това ще бъде последното му интервю. И последната му снимка. Публикувах го в окръжния вестник "Родопски устрем" на 20 март 1969 година. Публикувахме и три снимки: снимка на художника в ателието му сред гората, и две репродукции от "Згуровския конак" и "Слънце над Райково". Това бе последната му снимка и последните му публикувани думи.

Още не знаем точният брой на създадените от Владимир Рилски творби. Със сигурност може да се каже, че те са над 400 творби. Без да броим скиците и етюдите.
При убийството му в Широка лъка, по описа, бяха заварени близо 70 картини.

Описаните картини и недовършените, по описа, са предоставени на учителя Стоян Калфов. А у Дамян Касров, в частната му колекция, има 13 картини от Рилски.

- Името ми не иде от Рила планина. Не съм изследвал рода си, той от край време си е Рилски. Може би в далечни времена потеклото ми да е имало връзка с Рила и особено със Самоковската школа. Де да знам. Гордея се, че нося това име. Само като си помислиш: Иван Рилски, Рилският манастир, Владимир Рилски - нали звучат хубаво, родно и много чисто. Пък и това да си Рилски, а да рисуваш цял живот Родопите е също интересно и хубаво.

Манол Радичев говори с мек, широколъшки говор:
- С чичо Влади се запознах през 1951 година. Запознах се в Мугла, където бях учител.
... От 1961 станах директор на основното училище в с. Широка лъка. Училището имаше голям юбилей - 130 години от откриването си. И Рилски се яви "като от бога паднал". Той ни беше потребен. Заживя в читалището и рисуваше.
Не бива да крием - той изнемогваше за средства. Поръчките му осигуряваха препитание. Отначало ме коряха, че прахосвам пари за нищо, ала сега училището разполага със 70 платна от Владимир Рилски - живопис и графика. А това е неоценимо богатство.

- Рилски внасяше неповторим живец в училището ни. Ние живеехме възвишено чрез него - а той - сгряващо и импулсивно чрез нас. Всяка стая, коридор и стълбище оживяваше чрез неговите картини и портрети... Съъ сладкодумието, жестовете и най-вече омаята да рисува "истински неща" като вълшебник завладяваше учениците. Децата го търсеха, застояваха се в извънучебно време за дълго около него - имаше какво да научат от него. Бе човек с много богата култура и знания.

През 20-те години учител в Родопите е бил Иван Милев.