Цитати
Въведени са общо 11054 цитата от 2750 заглавия.
"Беше по същото време, когато поставиха първия часовник на фасадата на кметството, за да може времето на принадлежи на всички.
Ева Фуего прояви такъв цинизъм, че постави медна табела, която упоменаваше, че ако съкровището бъде открито, трябва да бъде поделено между всички жители на селото."
Ева Фуего прояви такъв цинизъм, че постави медна табела, която упоменаваше, че ако съкровището бъде открито, трябва да бъде поделено между всички жители на селото."
Постави го в положение да се влюби, без да иска, без да може да го понесе. Нали уж съдбата ни раздава само ръце, които можем да отиграем? А сега собствената му ръка се схвана внезапно. Уплаши се. Ами ако никога не я отиграя тази ръка?
Очите на Лоте - ако може човек да се изрази така - са паднали на колене пред погледа на баща ѝ.
из Романи за деца : Антон и Точица ; Хвърчащата класна стая ; Двойната Лотхен от Ерих Кестнер
от NeDa, 29.11.24 в 8:06, Рейтинг:
от NeDa, 29.11.24 в 8:06, Рейтинг:
"Революцията бе извадила на показ лошото у хората. На никого вече не можеше да се има доверие. Дори и на собствения си брат и на собствената си сестра. Беше чел в книгите за царете, че такива хора е имало винаги. Предателството и престъплението са присъщи на хората."
"Когато нещата вървят добре, това зависи от нас, а когато вървят лошо - също."
"Растенията вехнеха от скръб. В хоуза няколко риби се носеха върху водата с коремчетата нагоре, старата котка умря на покрива на джамията."
Обичам те, татко. Не можах да ти го кажа, защото емоционалните откровения не бяха на мода в нашето семейство.
Защото никой не е абсолютно сам на този свят, в това съм сигурна. ангелите са навсякъде около нас, ние просто не ги виждаме. Щом стигнем до моста, ще ни подадат ръка и ще ни помогнат да го преминем.
Най-ужасните „ако“ се отнасят за хора. Най- прекрасните – също.
…промеждутъчните мигове, които лесно се забравят и в които сякаш не се случва нищо, но чиято липса се превъзмогва най-трудно.
С възрастта възприема все повече живота като низ от картини, обърнати назад във времето, оценява всеки отминал сезон като реколтата на вино, разделя току-що изживените години на исторически епохи: Годините на въжделения. Годините на съмнения. Славните години. Годините на заблуди. Годините на надежди.
Грешиш. Отношенията между двама души никога не ти дават всичко. Дават ти само някои неща. Взимаш всичко, което искаш да получиш от някого: да кажем, сексуално привличане, добър разговор, финансова подкрепа, интелектуална съвместимост, добро отношение, вярност, и си избираш три от тези неща. Точно три. Хайде четири, ако ти провърви много. Останалите трябва да търсиш другаде. Само във филмите намираш човек, който ти дава всичко накуп. Но това тук не е кино. Това е суровата действителност и трябва да определиш с кои три качества искаш да прекараш остатъка от живота си, а после да ги потърсиш у някой друг. Такава е суровата действителност. Толкова ли не виждаш, че е капан? Ако и занапред се опитваш да намериш всичко накуп, накрая ще останеш с празни ръце.
... защото да си жив, означава да се притесняваш.
Можеш ли да имаш истински приятели, ако дълбоко в себе си очакваш да те предадат?
...според мен ключът към приятелството е да намериш хора, които са по-добри от теб: не по-умни, не по-оправни, а по-добри по душа, по-щедри, по-великодушни, а после да ги цениш заради онова, на което могат да те научат, да ги слушаш, когато ти казват нещо за теб, независимо колко лошо - или добро - е то, и да им се доверяваш, което е най-трудното. Но и на-хубавото.
..."справедливо" никога не е отговор и така нататък, и така нататък, - той казва едва чуто: - Затова пък е правилно.
Справедливостта е за щастливите хора, за хора, на които им е провървяло да имат живот, предопределян от сигурни неща, а не от неясноти. Правилно и погрешно обаче са за - е, не точно за нещастните, а може би за хората с белези, със страхове.
... и от тежкия въздух Уилем се размечта за пролет, за дървета, окичени с жълти цветове, за ято косове с криле, сякаш лакирани, намазани със зехтин, които се плъзгат безшумно по небето с цвят на море.
"Розмаринът сякаш изнемогваше от ослепителната октомврийска светлина, от вцепенението на цикадите, от пъхтенето на мъжете наблизо, които се мъчеха да откачат една врата от пантите й."
Единственото,в което съм сигурен е,че ми отне почти петдесет години,за да открия, че истинските герои са онези, които правят нужното, когато трябва, независимо от последиците. Но дори и героите са хора,и те биват сполетявани от нещастия.