Цитати

В сърцето си като иконостас съм скътал образа на мама...
Димчо Дебелянов

Моето детство беше наистина неповторимо и вълшебно, с благородна майка, с баща, с грижовни двама братя, по-големи от мен, с незаменими приятели, към които се връщах в най-тежките си мигове; връщам се и сега. Израснах на воля, без уроци по пиано и английски. Израснах редом със селските магарета и кучета, в бистрите вирове в горното течение на Ропотамо, в странджанската гора...
- А книжките на приказниците?
- Четях от ежедневието, какро се казва, сред селските говеда, слушах приказките на майка, на леля Йова и баба Злата, песните на баща ми,
- Грамотни ли бяха родителите ви?
- Изключително...

"Това сигурно е най-голямата трагедия на един човек. Да не е бил обичан, а той самият да не е обичал никого...Да не знае каква е тая работа любовта. Най-голямата и в същото време най-скъпата трагедия. На моето погребение сигурно най - много некой гълъб да долети!"

Щадете се, прощавайте си, утешавайте се - ето цялата наука на любовта.
...
Деца мои, бъдете щастливи, пазете вашето щастие, хубаво го пазете.

Хората изграждат доверие помежду си, Еван. Така функционират взаимоотношенията. Или поне такива са истинските взаимоотношения.

Любимата "IKEA", с която е пълна половината къща, също е име абревиатура от инициалите на създателя на тази търговска компания в следвоенна Швеция: Ингвар Кампрад от село Елмтарид в енория Агунарид.

Няма лекарство от големия град, което да излекува дребните душици и онова, което мислят за различните.

но никой не ни разбира
най-нормалните винаги
ни пращат в лудницата

мартенски хроники

алена смърт
краси ревера ти
пижо и пенда
обесени на конеца

Кога да встъпим в брак
Не препирайте много-много за женитба. Бедата сама ще дойде.

Песен

Страшно дълго е небето
между тебе и мечтата.
С метъра от сто измами
май ще го измеря точно.
За какво ли ми е точност?
Да изгубя сто години
с този метър - сто измами,
за да стигна твойта скука.
С изповеди подсладени
да се запозная бързо
с принцовете преди мене.
Седнем ли - да се надвесят,
млъкнем ли - да се разхилят
и напразно да ги беся
с виковете ти хрипливи.
Най-накрай да се погледнем,
нищо други не остава,
да търкулнем малко думи,
всеки в своята посока.
Страшно дълго е небето -
следващият с педя мери.
За какво ли му е точност?
Друг е тръгнал подир него.

Войнишко гробище

Подравнено по конец, пусто.
Шахматна дъска, добре разчертана,
захвърлена вече десетки години
след една прeкалено разпалена партия.

Потънаха в тревите
конете, офицерите,
топовете, царете.
потънаха пешките една по една...

Няма ги майките с избелели чорапи -
печални роднини жито да хапнат,
годениците внуци разхождат далече.
Небето - инвалид със злaтен орден,
небето само го наглежда...

Войнишко гробище накрай града,
от другата страна - казармите.

Човек най-трудно забравя мечтите си.

След смъртта на майка ми получих писмо от приятел в Чикаго, бивш свещеник от "Меринол", който интуитивно усещаше какво точно изпитвам. Смъртта на родител, пишеше той, "въпреки цялата ни подготовка и всъщност въпреки възрастта ни, разбутва разни неща дълбоко в нас, задейства реакции, които ни изненадват, отключва спомени и чувства, които сме смятали за отдавна погребани. В този неопределен период, наречен траур, ние сме като в подводница, стоим притихнали на морското дъно и слушаме дълбочинните бомби, които избухват ту наблизо, ту надалеч и ни обстрелват със спомени".

Най-голямото предизвикателство в моята работа са глупостта, скрита зад много приказки; несправедливостта, загърната с ученост; духовното оскотяване, облечено в костюм за няколко хиляди.

Щом трябва да ги будим, вероятно пак ще си заспят.

Не е нужно да чакаме велики промени. Достатъчно е да започнем с малки, но неотклонни стъпки. Често те се оказват достатъчни.

Няма момент, в който да е късно за каквото и да е. С думата "късно" хората обозначават мързела, нерешителността и нежеланието си.

За да има лъжец, е необходимо
да се намери и вярващ.
Дори да са един и същи човек.

...има ли смисъл хората да са живи, ако не си помагат един на друг.