Цитати

Приличахме на двама опитни актьори, които скромно празнуват тристотното си представление на малка камерна пиеска.

Отдавна не вярвам в случайности. Мисля, че съществува някаква последователност от събития, която ни води от едно място на друго. Неспособни да контролираме това движение, ние го наричаме случайност. Но, разбира се, нищо не е случайно.

Изкарвах разни черни боклучета от дупчицата на всяка буква и след това отстрани почиствах иглата. И така внимателно буква по буква. Първо големите букви, след това малките, после цифрите и препинателните знаци. След това идваше ред на четчицата. Тя премахваше всичко, което останеше след игличката. А после настъпваше мигът на крайното удоволствие, слагах лист в машината и проверявах резултата. Буквите се появяваха ясни, чисти и отчетливи.
Ако днес ви се прииска да ме сринете психически, достатъчно е да сложите пред мен няколко от тези неща: кутийка с лепило, комплект за почистване на пишеща машина, неизсъхнал орех, етикетчета за буркани ... Ако искате наистина да ме доубиете, това ще е напълно достатъчно.

Двамата с мъжа ми седим на масата и духаме в лъжиците с гореща сипа, аз му се усмихвам, както всяка жена трябва да се усмихва на съпруга си по време на хранене, изпълняваме ритуала на подай-ми-моля-те-солта, искаш-ли-още-малко-супа, какво-има-тази-вечер-по-телевизията, бих-могъл-малко-да-подремна-искаш-ли-и-ти и ето-ти-половината-вестник и всички са щастливи.

Никаква музика, която да захароса или джазира случката.

По някаква причина, която решително не съм в състояние да схвана, ви смятат за нормален само ако живеете в разрез с потребностите си.

Боят настава, тупат сърца ни,
ето ги близо наште душмани.
Кураж, дружина вярна, сговорна.
Ний не сме веке рая покорна!

"На бой", Вазов 1876

На 18 години Луси среща Нейт и това е любов от пръв поглед. Тя е убедена, че той е Единственият. Те се целуват под Моста на въздишките във Венеция на залез слънце и според легендата съдбите им са свързани завинаги.
Десет години по-късно двамата почти са забравили за някогашната си кратка връзка. После съдбата ги среща отново. И отново. И отново. Само че този път преживяването не е толкова хубаво, колкото първия път. Но ако Нейт не е Единственият, тогава защо е така трудно да се скъсаш с него? И какъв е замисъла на съдбата?

Държа да отбележа, че властта и парите са невероятен афродизиак. Почти не ми се е случвало заможен мъж да ме разочарова в сексуален аспект.

Силните обичат жертвите. Харесва им да дават прошка - може би така се преживяват като всевишния...

Имаше на една маса две курабийки, едната във форма на мъж с шапка на главата, другата - жена без шапка, но украсена с някаква захарна пяна ... Мъжът имаше от лявата страна една горчива ядка, която представляваше сърцето му, жената, напротив, бе от чиста захар. Те лежеха на масата за реклама и лежаха дълго, и се влюбиха, но не откриха любовта си ...
Той е мъж, той трябва да каже първата дума, мислеше тя, но бе доволна само от туй, че любовта ѝ с любов среща.
Дни и седмици те лежаха на масата и изсъхнаха. Мислите на жената ставаха все по-нежни и по-женствени. Достатъчно е, че съм близо до него, мислеше тя и в туй време се пукна през средата.
Да би знаяла моята любов, би издържала повече, мислеше той.

Великият град на царете, царицата на градовете, хранилището на патриаршески скиптри и царски корони - старото Търново - празнува черно разпятие.

"Не ме плачи, невясто. Продай всичко. Купи зехтин и запали всички кандила по черковите. Да горят пред Бога, както гореше сърцето ми за свободата на България."
Хаджи Велчо Джамджията

"Откри, че сърцето му изведнъж се изпълва с щастие и проста благодарност. Хубаво е да откриеш, че все още имаш сърце, че обикновените грижи на обикновените дни не са го износили, но още по-добре е да откриеш, че то все още може да говори през устата ти."

Това беше наивна надежда, като всички надежди, които се основават върху твърде рязкото разграничение между доброто и злото, между миналото и бъдещето, но ние бяхме живели с нея... Защото не може да се мечтае с години, с десетилетия за един по-добър свят, без да си го представяш съвършен.

Дните ми бяха радостни и тъжни, но сега съжалявах и за едните и за другите, тъй много бяха наситени с живот. От тогавашния ми живот днес ми оставаше само колкото да търпя глад и студ: вече не бях достатъчно жив, за да съумея да посегна на живота си.

Тъй като нашият глад съвсем не беше онова чувство на човек, пропуснал едно ядене, така и начинът, по който студувахме изискваше друга дума. Ние казваме "глад", казваме "умора", "страх", "болка", казваме "зима", но това са други неща. Това са думи свободни, създадени и използвани от свободни хора, които живеят, радват се и страдат в своите домове. Ако лагерите бяха продължили да съществуват по-дълго, щеше да се роди един нов, суров език; такъв език е нужен, за да се обясни какво значи да се мъчиш цял ден на вятър, под нулата, само по риза, долни гащи и раирани затворнически дрехи от док - гладен, уморен, съзнаващ близкия си край.

Тогава за първи път установихме, че в нашия език липсват думи, които да изразят тази обида, това сриване на човека.

Поезията не е площадна дейност.

Отзвъняваше лятото с бавни лилави камбани -
звук след звук от невидими църкви ...