Читателски дневник

Последни събития

• днес в 7:39, djifka е прочел Затворникът на Рая от Карлос Руис Сафон
• днес в 7:39, djifka е прочел Играта на ангела от Карлос Руис Сафон
• вчера в 8:39, djifka е прочел Кладата на суетата от Том Улф
• вчера в 8:39, djifka добавя Кладата на суетата от Том Улф
• вчера в 8:38, djifka редактира Том Улфот djifka:
• на 06.12 в 1:36, Doroteya е прочел Необичайните заподозрени от Доминик Карильо
• на 06.12 в 1:36, Doroteya добавя Необичайните заподозрени от Доминик Карильо
• на 06.12 в 1:35, Doroteya редактира Доминик Карильоот Doroteya:
• на 05.12 в 22:30, NeDa добавя цитат от Лирикаот NeDa: Обреченост Понякога излишни ми се струват, напълно безполезни стиховете. Наистина - кого интересуват? От просяка - си мисля - до поета е само милиметър разстоянив. Презирам се, когато ме погали преструвката на нечие внимание... от Николай Колев
• на 05.12 в 22:23, NeDa добавя цитат от Лирикаот NeDa: Есенно утро Сребрее осланената поляна, в изровен от порои дол пропада и стига, полегата и неравна, порутената гробищна ограда. Зад хълмите студено утро блика. Небето се събужда бледосиньо. Подсвирква тънко като през тръстика и бръсне вятър, откъдето мине. Прехвръкват врани, надалеч се мяркат, над хълм, над дол, над разорани ниви. Присвил е хоризонтът мокър лакът и гледа отегчено и сънливо. от Николай Колев
• на 05.12 в 22:18, NeDa добавя цитат от Лирикаот NeDa: Ето ме в жълтия сън на листата, с болест прекрасна богато дарен, легнал на спрялото време в следата, влюбен в облеклия облаци ден. от Николай Колев
• на 05.12 в 22:15, NeDa добавя цитат от Лирикаот NeDa: Защо се мъча да разпаля на овъглени настроения неповторимото начало? от Николай Колев
• на 05.12 в 21:59, NeDa добавя цитат от Лирикаот NeDa: Скърцаше под дтъпките снегът и заслушан в сребърния шепот, гледах как преливаше градът светли сенки и гирлянден трепет. В миг разсънената кръв въстана. Топлият ѝ шал ръцете сгря. И една ликуваща камбана вляво на гърдите ми запя. от Николай Колев
• на 05.12 в 18:14, NeDa добавя цитат от Лирикаот NeDa: Събирам пътища неверни и правя кръстопът голям, където гилотина черна е мисълта ми, че съм сам. Глава съм сложил доброволно и чакам удар милостив да заличи каквото помня, с което бил съм и щастлив. от Николай Колев
• на 05.12 в 18:13, NeDa добавя Лирика от Николай Колев
• на 05.12 в 14:02, NeDa добавя цитат от Спасена паметот NeDa: Моята песен Годините ми, пламнали от лятната жарава, се нижат в прашни пътища към родното ми село. Картина неочаквана! Набързо преминава... Крайпътната табела с едри букви ме прострелва, а в бяло и зелено пак побягва Добромирка. Не виждам прашни пътища, не виждам даже село, но чувам, че настойчив глас у мен протяжно вика. Завърта сини бесове небето и ме просва... "Ще можеш ли - ме пита - да си спомниш чучулига?" "Това ли е, което трепка и слуха докосва, а музиката на житата знае как да вдига?" И камъкът не може с бързина такава падна в разтворените страници на тая земна книга, прочетена от детското ми и високо пладне... Помни, небе, че все пак съм спасил една загадка! Обичах те без облаци, и с облаци, и всякак! Рисувах те в омачкана от полети тетрадка... Не спрях до хоризонта, а видях и по-нататък! Добре, че ми напомни кой отвесна песен вдига! От музиката на житата нося отпечатък... И той ще ме повтори с радостта на чучулига! от Николай Колев
• на 05.12 в 13:55, NeDa добавя цитат от Спасена паметот NeDa: И обикнах немите възторзи, на мълчанието, мъдростта... Под привидно безразлична поза океанно пей човечността. от Николай Колев
• на 05.12 в 13:37, NeDa е прочел Спасена памет от Николай Колев
• на 05.12 в 13:35, NeDa добавя цитат от Спасена паметот NeDa: Страшно е като в окото на внезапно ослепял - черна музика без ноти някой в мене е създал. от Николай Колев
• на 05.12 в 12:09, NeDa добавя цитат от Спасена паметот NeDa: Ако от чувства няма полза, от скучен разум няма дваж! от Николай Колев