Читателски дневник
Какво обичаш да четеш?
Имай собствен онлайн читателски дневник, споделяй го с приятелите си и разглеждай техните.
Обогатявай списъка с автори и книги, добавяй ги в дневника си и напиши любимите си цитати от тях.
Поискай покана на този адрес и се регистрирай. Много е лесно.
В момента тук има въведени 10836 заглавия от 4264 автори, 9413 цитата, от 1458 потребители.
Последни събития
-
днес в 7:39,
djifka е прочел Затворникът на Рая от Карлос Руис Сафон
-
днес в 7:39,
djifka е прочел Играта на ангела от Карлос Руис Сафон
-
вчера в 8:39,
djifka е прочел Кладата на суетата от Том Улф
-
вчера в 8:39,
djifka добавя Кладата на суетата от Том Улф
-
вчера в 8:38,
djifka редактира от djifka:
-
на 06.12 в 1:36,
Doroteya е прочел Необичайните заподозрени от Доминик Карильо
-
на 06.12 в 1:36,
Doroteya добавя Необичайните заподозрени от Доминик Карильо
-
на 06.12 в 1:35,
Doroteya редактира от Doroteya:
-
на 05.12 в 22:30,
NeDa добавя цитат от от NeDa: Обреченост
Понякога излишни ми се струват,
напълно безполезни стиховете.
Наистина - кого интересуват?
От просяка - си мисля - до поета
е само милиметър разстоянив.
Презирам се, когато ме погали
преструвката на нечие внимание... от Николай Колев
-
на 05.12 в 22:23,
NeDa добавя цитат от от NeDa: Есенно утро
Сребрее осланената поляна,
в изровен от порои дол пропада
и стига, полегата и неравна,
порутената гробищна ограда.
Зад хълмите студено утро блика.
Небето се събужда бледосиньо.
Подсвирква тънко като през тръстика
и бръсне вятър, откъдето мине.
Прехвръкват врани, надалеч се мяркат,
над хълм, над дол, над разорани ниви.
Присвил е хоризонтът мокър лакът
и гледа отегчено и сънливо.
от Николай Колев
-
на 05.12 в 22:18,
NeDa добавя цитат от от NeDa: Ето ме в жълтия сън на листата,
с болест прекрасна богато дарен,
легнал на спрялото време в следата,
влюбен в облеклия облаци ден. от Николай Колев
-
на 05.12 в 22:15,
NeDa добавя цитат от от NeDa: Защо се мъча да разпаля
на овъглени настроения
неповторимото начало?
от Николай Колев
-
на 05.12 в 21:59,
NeDa добавя цитат от от NeDa: Скърцаше под дтъпките снегът
и заслушан в сребърния шепот,
гледах как преливаше градът
светли сенки и гирлянден трепет.
В миг разсънената кръв въстана.
Топлият ѝ шал ръцете сгря.
И една ликуваща камбана
вляво на гърдите ми запя. от Николай Колев
-
на 05.12 в 18:14,
NeDa добавя цитат от от NeDa: Събирам пътища неверни
и правя кръстопът голям,
където гилотина черна
е мисълта ми, че съм сам.
Глава съм сложил доброволно
и чакам удар милостив
да заличи каквото помня,
с което бил съм и щастлив. от Николай Колев
-
на 05.12 в 18:13,
NeDa добавя Лирика от Николай Колев
-
на 05.12 в 14:02,
NeDa добавя цитат от от NeDa: Моята песен
Годините ми, пламнали от лятната жарава,
се нижат в прашни пътища към родното ми село.
Картина неочаквана! Набързо преминава...
Крайпътната табела с едри букви ме прострелва,
а в бяло и зелено пак побягва Добромирка.
Не виждам прашни пътища, не виждам даже село,
но чувам, че настойчив глас у мен протяжно вика.
Завърта сини бесове небето и ме просва...
"Ще можеш ли - ме пита - да си спомниш чучулига?"
"Това ли е, което трепка и слуха докосва,
а музиката на житата знае как да вдига?"
И камъкът не може с бързина такава падна
в разтворените страници на тая земна книга,
прочетена от детското ми и високо пладне...
Помни, небе, че все пак съм спасил една загадка!
Обичах те без облаци, и с облаци, и всякак!
Рисувах те в омачкана от полети тетрадка...
Не спрях до хоризонта, а видях и по-нататък!
Добре, че ми напомни кой отвесна песен вдига!
От музиката на житата нося отпечатък...
И той ще ме повтори с радостта на чучулига!
от Николай Колев
-
на 05.12 в 13:55,
NeDa добавя цитат от от NeDa: И обикнах немите възторзи,
на мълчанието, мъдростта...
Под привидно безразлична поза
океанно пей човечността. от Николай Колев
-
на 05.12 в 13:37,
NeDa е прочел Спасена памет от Николай Колев
-
на 05.12 в 13:35,
NeDa добавя цитат от от NeDa: Страшно е като в окото
на внезапно ослепял -
черна музика без ноти
някой в мене е създал. от Николай Колев
-
на 05.12 в 12:09,
NeDa добавя цитат от от NeDa: Ако от чувства няма полза,
от скучен разум няма дваж! от Николай Колев