Читателски дневник

Последни събития

• днес в 0:31, s.valkova в момента чете Дни на кръв и звездна светлина от Лейни Тейлър
• днес в 0:31, s.valkova е прочел Създадена от дим и кост от Лейни Тейлър
• на 24.06 в 18:55, МаШе в момента чете Рапорт пред Ел Греко от Никос Казандзакис
• на 23.06 в 19:44, Nikolaus в момента чете Мъртви души от Николай Гогол
• на 23.06 в 16:55, s.valkova в момента чете Създадена от дим и кост от Лейни Тейлър
• на 23.06 в 16:55, s.valkova е прочел Въглен в пепелта от Сабаа Тахир
• на 23.06 в 16:45, s.valkova е прочел Въглен в пепелта от Сабаа Тахир
• на 23.06 в 11:03, яна е прочел Кратки редове от големи книги от Авторски колектив
• на 23.06 в 11:03, яна добавя Кратки редове от големи книги от Авторски колектив
• на 23.06 в 1:24, Nikolaus е прочел Ревизор от Николай Гогол
• на 22.06 в 23:58, NeDa добавя цитат от Бялото се пере на деветдесетот NeDa: Тя е безсмислица, утеха, която не ми помага. И не помага също "не се притеснявай", защото аз продължавам да се притеснявам и страхът е все още тук. Осезаем е и на моменти здраво нахлува в мен. Сама съм с него, защото не го споделят с мен, защото не ми го дават, защото не ми го признават. Иска ми се да кажат: "Разбира се, че те е страх. И нас ни е страх". Иска ми се да ми дадат право на страх, да го приемат, всички заедно да го споделим, да го укротим, овладеем и опитомим. Защото аз знам, че само това помага. Защото Урбанго знаеи защото го знае моята лекарка. Те двамата казват: "Кого няма да го е страх?". И те двамата казват: "Да, от рак може и да се умре". Но те двамата са почти единствените. Единствените, които се осмеляват да прекрачат границата на ежедневните утехи, които са бързо успокоение само за тези, които ги изричат. Само за тях. от Броня Жакел
• на 22.06 в 23:46, NeDa добавя цитат от Бялото се пере на деветдесетот NeDa: Понякога това се случва и тогава краката ми натежават. Тогава казвам: "Страх ме е, че ще умра". Или пък казвам: "Какво ще стане, ако не си отиде?". И тогава останалите, почти всички останали, винаги казват бързо: "Не говори така!". Или пък казват: "Разбира се, че ще си отиде, ще оздравееш, само бъди силна". Трудно ми е да слушам тези изречения без съдържание. Знам, че искат да ме успокоят, но какво означават тези думи без значение? Какво означава да бъдеш силен? Какво изобщо е това? И какво ще стане, ако нямам достатъчно от тяхната сила? Може би само това, че се страхувам, означава, че съм без сила? Няма ли да оздравея, ако понякога ме е страх? Знам, че ми желаят доброто, знам също, че чувам тези успокоения само защото нямат смелост да кажат истината , защото с истината разговорът става сложен. Защото единствената истина е, че никой не знае какво ще стане с мен, защото единствената истина е, че техният страх пред несигурността е твърде голям и твърде силен за искреността и затова това преструване е най-лесният път. Единственият, първият, най-удобният избор. Но "ще оздравееш" за мен е лъжа. от Броня Жакел
• на 22.06 в 23:31, NeDa е прочел Бялото се пере на деветдесет от Броня Жакел
• на 22.06 в 23:31, NeDa добавя Бялото се пере на деветдесет от Броня Жакел
• на 22.06 в 23:30, NeDa редактира Броня Жакелот NeDa:
• на 22.06 в 15:31, Иван Стоянов е прочел Черната къща от Питър Мей
• на 22.06 в 8:49, Elektra_ в момента чете The glittering hour от Iona Grey
• на 22.06 в 8:49, Elektra_ добавя The glittering hour от Iona Grey
• на 22.06 в 8:48, Elektra_ редактира Iona Greyот Elektra_:
• на 22.06 в 8:46, Elektra_ е прочел The cure от Глен Купър