Читателски дневник

Последни събития

• вчера в 22:40, NeDa добавя Слънчогледи ; Самодивска китка ; Intermezzo ; Царски сонети от Кирил Христов
• вчера в 9:28, NeDa добавя цитат от Поезияот NeDa: Буря Гаснее, тъне слънце зад вълните. Заход е цял във кървав плам облян. Във мъртвото спокойствйе на водите роди се буен, бесен ураган. Стъмни се. Рукна дъжд. Корабът преко лети във непрогледна мрачина, клони, завива - и се плъзга леко - и праскат глухо морските платна. Но всички тамо са души моряшки, сърца корави, мускули юнашки. Бряг дал е бог за старец и за раб. Спокойно впиват взор те в мраковете: беда ли им е среща, фар ли свети, все с песни хвърка скитника-кораб. от Кирил Христов
• вчера в 9:24, NeDa добавя Поезия от Кирил Христов
• вчера в 8:06, Scarabei е прочел Една арабска принцеса: Още сълзи под воала от Джийн Сасън
• вчера в 0:02, Elektra_ в момента чете Конспирацията Моцарт от Скот Мариани
• вчера в 0:02, Elektra_ е прочел Ръкописът на Фулканели от Скот Мариани
• на 12.11 в 22:49, NeDa е прочел Вечната и святата от Елисавета Багряна
• на 12.11 в 22:37, NeDa добавя цитат от Вечната и святатаот NeDa: Всяка нощ насъне неизменно идеш и оставаш до зори. от Елисавета Багряна
• на 12.11 в 22:31, NeDa добавя цитат от Вечната и святатаот NeDa: Мъдрост Като в приказка - дреме гората, в своя есенен накит от злато. Нито птици унесено пеят, нито вятър в листата шуми. Само пътят се бодро белее - но и той се стопява в мъглата, и по него ний, сенки безмълвни, уморено вървиме сами. Колко много напразна тревога, колко мъка в очите прикрита, колко сълзи преглътнати мълком, колко плач във човешкия глас... Безнадеждно самотни и чужди - всеки лута се, дири и пита - а всевечната, земната мъдрост - тя разляна е вредом край нас: да ликуваме с ведрата пролет, да горим с кехлибарното лято, и наесен - с усмивка на обич към света, и прекрасен, и чист - без тъгата на спомени празни, без страха пред надежди крилати - да угаснем с вечерното слънце, да умрем с осланения лист... от Елисавета Багряна
• на 12.11 в 22:21, NeDa добавя цитат от Вечната и святатаот NeDa: Ти, който в летния зной уморено от пътя не бягаш, и, като мене, в леса - хладен не дириш подслон. Ти, който носиш в ръце - като жезъл - попътна тояга, който по хълма вървиш - сякаш възлизаш на трон. Кой е рода ти, не знам, но ела - и от дъбови листи аз ще ти сложа венец. Кой си, не искам да знам: Пан, олимпиец, пират ли, дошъл сред водите златисти белите кораби ти пепел да сториш и плам... Слушай: царица да бях, бих ти дала аз своето племе, вожд да му бъдеш и цар - ти, моя поглед сразил... - Пастирка малка сега - е сирашкия жребий мой земен, стадото мое брои - три само бели кози... от Елисавета Багряна
• на 12.11 в 22:05, NeDa добавя цитат от Вечната и святатаот NeDa: Унес Говори, говори, говори - аз притварям очи и те слушам: - ето, минахме сънни гори и летим над морета и суша... Вляво кървава вечер гори, вдясно тъмни пожарища пушат. Де ще стигнем, кога зазори? Този път накъде лъкатуши? Там ли, дато свободни ще бдим и ще бъдем два пламъка слети, и в нощта, сред безбройни звезди, като двойна звезда ще засветим? - Ти не знаеш? Аз също не знам - но води ме, води ме натам! от Елисавета Багряна
• на 12.11 в 21:57, NeDa добавя цитат от Вечната и святатаот NeDa: Съдба През улиците здрачни, през къщите, стените, през плачещия ромон на есенния ден, през този град, погребан в желязо и гранити - усещам, че ме чакаш - ликуващ и смутен. Усещам твоя поглед, отправен в тъмнината, усещам ти ръцете, протегнати насън, усещам как се вслушваш за стъпките познати и как сърцето трепва при всеки шум отвън. И аз потрепвам с тебе. Незрими нишки вплитат и теглят мойта воля, ръце, нозе, очи. И повече не мисля, и тръгвам, и не питам в какъв дом ще осъмна, къде е той и чий. от Елисавета Багряна
• на 12.11 в 21:54, NeDa добавя цитат от Вечната и святатаот NeDa: Кой си ти, на моя път застанал, моя сън от клепките прогонил, моя смях от устните откъснал? И магия някаква ли стана? Виждам те на старите икони, чувам те в съня си нощем късно: гледаш ме с очи на похитител, а в гласа ти всеки звук ме гали. Кой си ти, в духа ми смут запалил - Мефистотел ли, или Кръстител? от Елисавета Багряна
• на 12.11 в 21:29, NeDa добавя цитат от Вечната и святатаот NeDa: и говореха, толкова светло красива не съм никога още била. от Елисавета Багряна
• на 12.11 в 20:10, NeDa добавя цитат от Един живот в сянкаот NeDa: Тя Почеркът ѝ наподобяваше дантела, която някоя ръка е започнала да разплита, а после се е уморила и е оставила работата наполовина. от Стоян Загорчинов
• на 12.11 в 20:08, NeDa добавя цитат от Един живот в сянкаот NeDa: Сам Този град-село между равнината и морето прикъта за кратко време самотата му и скръбта по умрялата. Учител! Равнината и морето си приличаха толкова много, че отначало бъркаше посоките – запътваше се към сушата, а излизаше на водата. Като нямаше планина да затваря хоризонта дните изглеждаха дълги, безкрайно дълги. Вечерите бяха тъжни, утрините лъчезарни повече отвсякъде другаде със слънцето, което излизаше от морето червено, излъскано сякаш с керемиден прах. Чучулиги над земята, чайки над водата! На Костѝ се струваше, че те живееха във въздуха, там правеха гнездата си, там умираха. Огромният купол на небето бе на птиците и на облаците, които си съжителствуваха мирно, както хората и животните долу. Понякога духаше вятър – от морето влажен и солен, от сушата сух, прашен, той носеше вълма бурени и тръне, които се трупаха на преспи, както снегът зиме... от Стоян Загорчинов
• на 12.11 в 20:07, NeDa добавя Един живот в сянка от Стоян Загорчинов
• на 12.11 в 8:59, Блум в момента чете Доктор Фаустус от Томас Ман
• на 12.11 в 8:59, Блум добавя Доктор Фаустус от Томас Ман
• на 12.11 в 8:57, Блум коментира Островът от предишния денот Блум: Колосално произведение, искаше и се да я бях прочел много по-рано. от Умберто Еко