Не ме оставяй

Единственото,в което съм сигурен е,че ми отне почти петдесет години,за да открия, че истинските герои са онези, които правят нужното, когато трябва, независимо от последиците. Но дори и героите са хора,и те биват сполетявани от нещастия.

Има два вида трансформации. Истинските се случват сякаш незабележими,в пълна тишина,и само най-близките ни са в състояние да ги доловят. И тези, природните. Те са като пудрата захар върху сладкишите. Правят ги красиви,но е достатъчен и най-лесният повей,за да развали декорацията и да я превърне в бял облак прах.

Достатъчен е един миг,за да извършим деяние,което ще ни терзае цял живот.

Ако знаехме какво ни готви вивотът, щяхме ли да бъдем по-добри?Щяхме ли да не се забъркваме в каши, да допускаме по-малко грешки, да си спестяваме някои думи, за които после бихме съжелявали?Може би. Бихме могли да действаме по възможно най-удачния начин, да вземаме най-сполучливите решения, но със сигурност щяхме да се лишим от сладкото досадно неудобство всеки път, когато животът ни поднася изненадите си.

Мозъкът на мъжете е устроен по-различно от този на жените. Първият е по-голям по размер, но вторият е с по-голяма плътност. Нащият е предразположен да се защитава от атаки, при дамите е характерно желанието да общуват. Онова, което обаче учените не успяват да разберат е именно защо, ако ние - представителите на Y - хромозомата, изглежда, чисто и просто сме обикновени създания, пончкога дори и грубовати, то те - жените, се превръщат в чародейки.