вход, регистрирай се

Цитати

Въведени са общо 9651 цитата от 2390 заглавия.

И така, смехът е просто резултат от механизъм, установен у нас от природата или - което е почти същото - от дългия навик за обществен живот. Той си действа съвсем сам, като същински отговор на удара с удар. Няма възможност да гледа всеки път къде поразява. Смехът наказва някои недостатъци така, както болестта наказва някои прекомерности, засягайки невинните, пощадявайки виновните, целейки някакъв общ резултат, без да успее да окаже на всеки частен случай честта да го разгледа поотделно. Така е с всичко онова, което се изпълнява по естествени пътища, вместо да се прави под влияние на съзнателно размишление. Справедливостта може да се яви като средно аритметично в общия резултат, ала не и в отделните частни случаи.
из Смехът от Анри Бергсон
от NeDa, 06.04.20 в 19:25, Рейтинг: 0
Впрочем смехът има тъкмо функцията да пресича сепаратистките тенденции. Неговата роля е да принуди закостенялостта да отстъпи място на гъвкавостта, да приспособява отново всеки към всички, с една дума - да заглажда острите ръбове.
из Смехът от Анри Бергсон
от NeDa, 06.04.20 в 18:51, Рейтинг: 0
В този смисъл би могло да се каже, че специфичното лекарство против суетността е смехът и че най-смешният недостатък е суетността.
из Смехът от Анри Бергсон
от NeDa, 06.04.20 в 18:39, Рейтинг: 0
Истиската скромност не може да бъде нищо друго освен размисъл над суетността. Тя се ражда от наблюдението на илюзиите на другите и от страха, сам ти да не изпаднеш в заблуждение. Прилича на научно благоразумие по отношение на това, което ще кажеш и помислиш за себе си. Изградена е от корекции и ретуши. В крайна сметка тя е придобита добродетел.
из Смехът от Анри Бергсон
от NeDa, 06.04.20 в 18:35, Рейтинг: 0
Със самото това ще анализираме остроумието, което не е нищо друго освен изветряло комично.
из Смехът от Анри Бергсон
от NeDa, 06.04.20 в 15:36, Рейтинг: 0
Още Кант е казал: "Смехът е афект от внезапното превръщане на напрегнатото очакване в нищо".
из Смехът от Анри Бергсон
от NeDa, 06.04.20 в 13:48, Рейтинг: 0
Една от причините, които навярно са породили немалко погрешни или незадоволителни теории за комичното, е тази, че много неща са комични на теория, без да бъдат действително такива, тъй като непрекъснатата им употреба е притъпила комичното им свойство. Нужно е внезапно нарушаване на непрекъснатостта, разрив с модата, за да се пробуди това свойство. Тогава ще се сметне, че нарушаването на непрекъснатостта поражда комичното, докато то просто ни го разкрива.
из Смехът от Анри Бергсон
от NeDa, 06.04.20 в 12:43, Рейтинг: 0
Нека отбележим още сега - тъкмо в този смисъл смехът поправя нравите. Той ни заставя незабавно да се постараем да изглеждаме такива, каквито би трябвало да дъдем, такива, каквито в крайна сметка един ден несъмнено наистина ще станем.
из Смехът от Анри Бергсон
от NeDa, 06.04.20 в 11:12, Рейтинг: 0
Човек никога не е твърде малък, за да има чувства.
из Разбойнически ръце от Фин-Оле Хайнрих
от NeDa, 04.04.20 в 23:28, Рейтинг: 0
Мразя, че родителите имат силата да се намесват винаги и да развалят всичко. Така или иначе на човек му се налага да ги изключи, независимо дали са на хероин, или пекат курабийки. Те винаги ще искат да заемат място в живота ни, вмъкват се вътре с измама, със сълзи, цветя или плетки. Трябва да му е все тая на човек за родителите му, да ги зарови, забрави, да обръгне на присъствието им. Или рискува завинаги да остане тяхното дете.
из Разбойнически ръце от Фин-Оле Хайнрих
от NeDa, 04.04.20 в 23:23, Рейтинг: 0
Защо трябва винаги да търсим голямата приказка, защо да кроим велики планове там, където на първо време има само любопитство.
из Разбойнически ръце от Фин-Оле Хайнрих
от NeDa, 04.04.20 в 22:18, Рейтинг: 0
Начинът, по който гледат на нас, не се е променил. Онова, което се е променило, е, че вече не могат да ни отхвърлят открито. Просто малко по-лицемерно.
из Теа от Поречието от Жан-Марк Тюрин
от NeDa, 04.04.20 в 11:29, Рейтинг: 0
Момичета и момчета играят на любов и възпроизвеждат поведение, наследено от техните майки и бащи.
из Теа от Поречието от Жан-Марк Тюрин
от NeDa, 04.04.20 в 11:25, Рейтинг: 0
Хората имат такава нужда от свободно дишане, че си въобразяват какво ли не, за да поддържат слабата надеждица за по-различен живот.
из Теа от Поречието от Жан-Марк Тюрин
от NeDa, 04.04.20 в 11:23, Рейтинг: 0
Школата за търпение обаче е отлична. Какво значение има, че стоиш, потънал в мисли за дома, без сведения за всичко, което става там? Такива мисли могат само да влудят човека. Не мога обаче напълно да се примиря с този живот. Това не е нито живот, нито смърт, а някакво средно състояние. Изчакване, което ни коства най-пълноценните и жизнени години.
Главата ми -
кървав фенер с разтрошени стъкла,
загубен през вятър и дъжд и мъгла,
в полунощни поля.
из Гео Милев от Нина Андонова
от NeDa, 01.04.20 в 22:52, Рейтинг: 0
Ако театралното изкуство е неосъществената мечта на Гео Милев - до края на живота си той така и не стана режисьор в Народния театър, - мисия, за която от младини вдъхновено се подготвя, то живописта е сякаш "завареното му дете". Надарен с точна ръка, той твърде отрано започва да рисува скици, изображения на писатели, карикатури, илюстрации с размах, с чистота в рисунъка и тънкост на графичния детайл, които обещават голямо бъдеще. Рисува много и страстно - с упоритост, която може да бъде присъща само на такъв характер като неговия.
Но колкото целеустремен, толкова и капризен е темпераментът на Гео Милев. Нехайно, небрежно - сякаш търсена раздяла с разлюбена жена, той изоставя рисуването. При друг това би било престъпление към себе си, при него е епизод от развитието му. Очевидно по-властна любов изпълва неговото съществование - към литературата и театъра. И той я носи до гроб.
Гео Милев е оставил няколко автопортрета.
из Гео Милев от Нина Андонова
от NeDa, 01.04.20 в 19:10, Рейтинг: 0
Никога не споменахме какво се случи този ден на връщане от реката, когато се изкачвахме по неименната пътека. Продължихме да се държим така, сякаш нищо не се е случило. Но вече всичко беше различно. Вече нямаше как да не знаем, че най-голямата жестокост не се извършва след избора. Дори не е самият избор. Най-голямата жестокост се извършва преди, много преди това и именно тя прави избора възможен или необходим. Жестокостта на любовта. По-голяма или по-малка.
из "Ангелите отвътре"
Дните, в които ни се случва нещо важно, не започват непременно някак различно. Хубаво щеше да бъде да не става така. Би трябвало да има някакво предизвестие. Нещо простичко. Може би да получаваме sms
good morning, today is gonna be different, good luck
из "Свидни неща, които ми умират в ръцете"
Ти се роди пръв, им казваше често майка им, посочвайки Алфонсо. След това се обръщаще към Педро, ти не се бави много след него. Щом те видя, бабата рече, толкова са еднакви, че трябва да ги бележим още сега. Ако сега ги объркаме, повече няма да се знае кой е по-големият.
из "Еднакви"
В днешно време хората знаят цената на всичко, но не знаят стойността на нищо.
"-Ех, колко е хубаво да се живее!-провикна се Пипи и протегна краката си,докъдето можеха да стигнат."
...Но красотата, истинската красота свършва там, където започва интелигентността. Интелектът сам по себе си е вече едно допълнение и затова нарушава хармонията на всяко лице. Започне ли да мисли човек, лицето му веднага се превръща само в нос или само в чело, или в някаква друга подобна уродливост. Вземи изтъкнатите представители на която щеш хуманитарна наука. Колко са противни...
Интересуват се как си прекарвам времето. Казвам им, че понякога просто седя и мисля. Но не им казвам за какво. Карам ги да си блъскат главите. Казвам им, че понякога ми е приятно да вдигна глава, ей така, и да ловя дъждовните капки с езика си.
"Има време за всяко нещо. Да. Време за събаряне и време за градене. Да. Време за мълчание и време за говорене."
"... ние не можем да понасяме у хората недостатъците, които притежаваме сами."
Коровиев и Азазело бяха свалили фраковете до масата, редом с тях седеше, разбира се, и котаракът, който не беше пожелал да се раздели с папийонката си, въпреки че тя се беше превърнала направо в мръсна дрипа. Маргарита с олюляване отиде до масата и се опря на нея. Воланд пак й направи знак да се приближи и да седне до него.
— Е, много ли ви измъчихме? — попита Воланд.
— О, не, месир — отвърна, но едва чуто Маргарита.
— Ноблес оближ — обади се котаракът и наля на Маргарита някаква прозрачна течност във винена чаша.
— Водка ли е? — попита тихо Маргарита.
Котаракът подскочи на стола от обида.
— Но моля ви, кралице — изхриптя той, — как бих си позволил да налея на една дама водка? Това е чист спирт!
— Чакай да помисля — каза Пипи. — Може да пишеш така: „Помогнете ни, инак ще загинем. Без енфие два дни изнемогваме на този остров.“
— Но, Пипи, как ще пишем такова нещо — упрекна я Томи. — Това не е вярно.
— Кое именно? — попита Пипи.
— Не може да пишем „без енфие“.
— Тъй ли? — учуди се Пипи. — Ти имаш ли енфие?
— Не — отговори Томи.
— А Аника има ли енфие?
— Не, разбира се, но …
— А аз имам ли енфие? — продължаваше Пипи.
— Не — възрази Томи, — но ние изобщо не употребяваме енфие.
— Да, именно затова искам и да напишеш: „Без енфие два дни…“
— Сигурен съм, че ако го напишем, хората ще помислят, че употребяваме енфие — упорствуваше Томи.
— Слушай, Томи — каза Пипи, — отговори ми на един въпрос: кои хора най-често остават без енфие? Онези, които го употребяват или тези, които не го употребяват?
— Тези, които не го употребяват, разбира се — отговори Томи.
— Е, тогава какво се опъваш? — заключи Пипи. — Пиши, каквото ти казвам.
"-Все още съм луда. Толкова е приятно под дъжда. Страшно обичам да се разхождам, когато вали.
-Не мисля,че на мен би ми харесало - каза той.
- Може да ти хареса ако опиташ.
- Никога не съм опитвал.
Тя облиза устните си.
-Дъждът дори има приятен вкус.
-Какво, искаш да опиташ всичко поне веднъж, така ли? - попита той
-Понякога и два пъти."
Когато често се срещаме с дадени хора, те стават част от живота ни. И като станат част от живота ни, започват да се опитват да го променят. И се сърдят, когато не правим това, което те изискват от нас. Понеже всеки си мисли, че знае как другият трябва да живее живота си, но всъщност никой не знае как трябва да живее своя собствен.
из Алхимикът от Паулу Коелю
от gergan75, 22.04.10 в 19:54, Рейтинг: 9
"- Да се обвържеш ли?
- Разбира се - потвърди лисицата.- За мен ти още си само момченце, което прилича на сто хиляди други момченца. И нямам необходимост от теб. А и ти нямаш необходимост от мен. За теб аз съм лисица, която прилича на сто хиляди други лисици. Но ако ме опитомиш, ние ще изпитваме необходимост един от друг. За мен ти ще бъдеш единствен на света. За теб аз ще бъда единствена на света..."
Недей да се поддаваш на отчаянието. Това ще ти попречи да говориш със сърцето си. Само едно нещо прави мечтата невъзможна: страхът от неуспех.
из Алхимикът от Паулу Коелю
от gergan75, 22.04.10 в 22:49, Рейтинг: 9
"С цялата си несигурност, в едно съм сигурен: под най-горния пласт на своята слабохарактерност хората искат да бъдат добри и да ги обичат. Повечето им пороци практически са опит да стигнат по най-късия път до обичта. Стигне ли човек до смъртта, нищо, че е бил може би способен, с влияние, гениален, умира ли необичан, животът му положително изглежда провал, а самата смърт — смразяващ ужас. И ми се струва, че ако вие или аз трябва да избираме между два пътя на мисълта и действието, длъжни сме да помним, че ще умрем, следователно нека се опитаме да живеем така, че нашата смърт да не носи облекчение на света."
из На изток от Рая от Джон Стайнбек
от gergan75, 22.04.10 в 22:40, Рейтинг: 8
"Когато едно дете за първи път изобличи възрастните, когато в сериозната му главица за първи път се вмъкне истината, че възрастните не са божествено всезнаещи, че преценките им не винаги са мъдри, а мисленето правилно и присъдите справедливи, неговият свят изведнъж се оказва в паническа пустота. Боговете се катурват, сигурността изчезва. И което е най-важното: боговете не падат постепенно, а с трясък, стават на парчета или потъват дълбоко в зеления жабуняк. Непосилна работа е да ги издигаш наново, те вече никога не изпускат същия блясък. И светът на детето никога повече не възвръща предишната си цялост. Мъчително е такова израстване."
из На изток от Рая от Джон Стайнбек
от gergan75, 22.04.10 в 21:38, Рейтинг: 8
Ще се срещнем там, където няма тъмнина.
из 1984 от Джордж Оруел
от AVIS, 03.09.10 в 22:04, Рейтинг: 7
"Но очите са слепи? Човек трябва да търси със сърцето си."
Когато всички дни станат еднакви, това означава, че хората са престанали да забелязват хубавите неща в живота.
из Алхимикът от Паулу Коелю
от gergan75, 22.04.10 в 19:59, Рейтинг: 7
...в света винаги има двама души,които се търсят било сред пустинята,било в големите градове. А когато се открият и очите им се срещнат, миналото и бъдещето вече изгубват всякакво значение, съществува само този момент и тая невероятна увереност, че всички неща под слънцето са написани от една и съща Ръка. Ръката,която събужда Любовта и която е създала сродна душа за всеки,който работи,почива и търси съкровища под слънцето. Защото, ако не беше така,мечтите на човешката раса нямаше да имат никакъв смисъл.
из Алхимикът от Паулу Коелю
от gergan75, 22.04.10 в 21:29, Рейтинг: 7
В същия миг в кабинета влезе жена с униформена куртка и фуражка, с черна пола и платненки. От чантичката на колана си жената извади бяло квадратче и тетрадка и попита:
- Тука ли е "Вариете"? Светкавична. Разпишете се.
Варенуха драсна в тетрадката на жената някаква заврънкулка и щом вратата хлопна подире и, разпечати квадратчето.
Като прочете телеграмата, той премига и подаде квадратчето на Римски.
В телеграмата пишеше следното: "Ялта "Вариете" Москва Днес единайсет и половина криминалната милиция се яви кестеняв горнище пижама панталон без обувки психопат се представя Лиходеев директор "Вариете" Пратете светкавична ялтенска милиция къде директорът Лиходеев."
- Те ти, булка, Спасовден! - възкликна Римски и добави - Още една изненада!
Най-хубавите книги, осъзна той, ти казват онова, което вече знаеш.
из 1984 от Джордж Оруел
от zuzi, 21.06.11 в 21:38, Рейтинг: 7