вход, регистрирай се

Цитати

Въведени са общо 8488 цитата от 2116 заглавия.

Разчистване

Нищо за продан.
Едно-друго за подаряване.
Очила

Счупиха се
с сряда мисля че е сряда но
може да сме вторник или утре
не е голяма беля
бяха за далече
за там трябва поглед
свеж и невеж.
щурци, ветрец, магаре - онова, с което
върви се под небето.

из "С магарето"
Доверие

но не чак да оставиш
да ти сгъне парашута друг
освен майка ти.
Корабокрушенец

или просто някакъв крушенец,
проснал се
на моя бряг.
Първо да го спасявам ли,
първо да го обера ли.
Едва напуснахме Белоградчик, за да се спуснем по южната страна на склона, и пред очите ни се открива неочакван и неповторим изглед. Озоваваме се пред тесни и криволичещи проходи, над които се извисяват червеникави скали с най-чудновати форми. Отдалечени една от друга, тези скали наподобяват ту обелиски, ту огромни катурнати сталактити, понякога с невероятна прилика на животни, кораби, къщи. Наредени са отляво и отдясно на пътя като дървета от двете страни на алея. Повечето са високи близо двеста метра и изглеждат ронливи шисти. Някои като че ли изскачат посред букет от дървета, докато други имат букети от дървета на върха си. А над този булевард от великани летят стотици грабливи птици.
Бланки
Ние смело ядохме с пръсти напълно антифренската вечеря. Сред многото ястия, състоящи се главно от месо и зеленчуци, заслужава да бъде споменат един вид кюфтета, обвити на малки топки в лозови листа, сготвени заедно и полети с кисело мляко.
Жером-Адолф Бланки(1798-1854), френски икономист, професор. След Нишкото въстание (1841) посещава България и прави анкета за последствията от потушаването му. Издава книгата "Пътуване в България през 1841 г." (1843)
По платната взеха да надзъртат изпърво плахо, после по-смело простите бедни жители от покрайнините с каскети и шаечни панталони, перачки, погрознели селяни, мъже и жени - измъчени и тъжни ; погребения, задушници, манастири и всякакви сцени и предмети от най-сивия делничен бит...
из Иван Милев от Александър Стаменов
от NeDa, 20.07.17 в 21:52, Рейтинг: 0
Сън, при който активно осъзнаваме, че сънуваме, докато сънят се случва? Да, звучи парадоксално. Но може да промени живота ви. Тази книга ще ви разкрие как.
Осъзнато сънуване е вълнуващо пътешествие, което обединява ученията на тибетската йога на съня и модерните западни теории и в което ще откриете:
техники за осъзнато сънуване за начинаещи и напреднали, основани на повече от 12 години практика и стотици семинари;
исторически данни и научни изследвания за предимствата на осъзнатото сънуване и тибетската йога на съня;
иновативен нов подход, наречен проникновен сън и сънуване, който предлага реални възможности за трансформация на реалността;
практически ключове към ползите от осъзнатото сънуване: психологическо и физическо лечение; преодоляване на зависимости и комплекси; трениране на умения; творческа стимулация и духовно израстване.
Човек прекарва 30 години от живота си в сън. Описаните от Чарли Морли методи ще ви позволят да се възползвате от тях, за да отключите пълния си потенциал и да се пробудите за по-пълноценен и по-щастлив живот.
из Осъзнато сънуване от Чарли Морли
от Mavroff, 13.07.17 в 15:05, Рейтинг: 0
Светът се е смотанясал.
из Кръгът от Дейв Егърс
от NeDa, 12.07.17 в 23:57, Рейтинг: 0
Най-важно е българската литература да намери международно признание през името на определен автор - така той ще представи всички, дори и да не харесва колегите си...
Рейнол Перес Васкес
из Намерени в превода от Митко Новков
от NeDa, 06.07.17 в 13:58, Рейтинг: 0
Два следобед

Всички бръчки се стигат
към седемдесетгодишната ѝ уста,
когато говори
на отдавна мъртвия си съпруг.
Неделята ръмжи в краката ѝ,
два кипариса бодат небето
и какво щастие, какво щастие -
градът завинаги е отдалечен
от гробището точно толкова,
че цветята, които носи,
да не увехнат.

Винаги с малката чанта отдясно,
тя пристъпва пеша,
поправя с невидимо движение
изящната шапка на вдовството си,
прибира бръчките нагоре, преди да си тръгне.
Защото истинските дами
не плачат на места,
където могат да бъдат видени.

И възпитанието
е страшно полезно понякога.
из малки букви от Ина Иванова
от NeDa, 03.07.17 в 9:32, Рейтинг: 0
светът е самоотбрана за напреднали
из малки букви от Ина Иванова
от NeDa, 03.07.17 в 9:28, Рейтинг: 0
Noblesse oblige

не е за вярване
но те обичам
по всички начини
неприемливи за здравия разум

а на пазара на честолюбивите
два грама нежност
струват всичките ми запаси
инстинкт за самосъхранение
из малки букви от Ина Иванова
от NeDa, 03.07.17 в 9:21, Рейтинг: 0
Помен

Камък върху камък, пясък върху вятър,
хората си тръгват, нищо не остава.
Думите са къщи, думите са вяра -
малко излиняла, нестабилна някак.

Като връв през шия, като ключ под прага
думите запомням и за път ги стягам.
Покрив върху въздух, вяра върху пясък,
горе, под небето, тате ще ги чака.
из малки букви от Ина Иванова
от NeDa, 03.07.17 в 9:17, Рейтинг: 0
Градът е пълен с четирилистни детелини.
Такава девалвация на щастието.
из малки букви от Ина Иванова
от NeDa, 03.07.17 в 9:05, Рейтинг: 0
"Да си бизнесмен само за да си богат, е губене на време."
„Дори когато бях все още никой и не притежавах почти нищо, мечтаех да разширя компанията. Никога не съм лежал на лаврите си и не съм избирал лесния път. Самоуспокоението и прекаленият оптимизъм може да са крайно негативни. Човек трябва да рискува! Винаги казвам това на новопостъпилите. Това значи да се придържаме към амбициозната си цел с пълна всеотдайност, както ние, неколцината основоположници, правим от самото начало. Всеки ден изникват нови идеи и ние ги прегръщаме, без да робуваме на закостенели представи. Растежът е механизъм за оцеляване. Ако една компания не расте, умира. А нашата трябва да просъществува заради хората, вложили толкова усилия за нейното развитие. Ето че съм вече на седемдесет и две, но продължавам да мисля по същия начин. Не можем да спрем да се развиваме, трябва да растем."
В разговор от същата 2008 Амансио казва: "Да, сега сме добре позиционирани, но преди, когато основавахме Inditex и мислехме за името, беше нужно да се борим всекидневно, за да поддържаме избрания курс. Правим го и днес. Компанията винаги е била мой приоритет. Още от първия й ден съм й посветил сто процента от усилията си. Няма да се уморя да повтарям, че всичко, което съм постигнал, е благодарение на хората, които проявиха същата всеотдайност като мен. Аз съм много амбициозен, не мога да го отрека."
През земята ни мина болярин - богат, самонадеян и смел. Тежко имане носеше той, наследено от далечни, забравени прадеди: девет ковани сандъка с одежди, везани със злато и слънце, девет чимширови ракли с нанизи, топени в багрите на първата дъга, една златокована ръка, една жадна душа, живяла някога в дъното на коралово море, и едно неспокойно сърце... тъй би трябвало да почва приказката за Иван Милев, ако някой поиска да пише приказка за него.
Сирак Скитник, 1929
из Иван Милев 1897-1997 от Ружа Маринска
от NeDa, 25.06.17 в 10:44, Рейтинг: 0
В днешно време хората знаят цената на всичко, но не знаят стойността на нищо.
"-Ех, колко е хубаво да се живее!-провикна се Пипи и протегна краката си,докъдето можеха да стигнат."
"Има време за всяко нещо. Да. Време за събаряне и време за градене. Да. Време за мълчание и време за говорене."
...Но красотата, истинската красота свършва там, където започва интелигентността. Интелектът сам по себе си е вече едно допълнение и затова нарушава хармонията на всяко лице. Започне ли да мисли човек, лицето му веднага се превръща само в нос или само в чело, или в някаква друга подобна уродливост. Вземи изтъкнатите представители на която щеш хуманитарна наука. Колко са противни...
Интересуват се как си прекарвам времето. Казвам им, че понякога просто седя и мисля. Но не им казвам за какво. Карам ги да си блъскат главите. Казвам им, че понякога ми е приятно да вдигна глава, ей така, и да ловя дъждовните капки с езика си.
"... ние не можем да понасяме у хората недостатъците, които притежаваме сами."
"-Все още съм луда. Толкова е приятно под дъжда. Страшно обичам да се разхождам, когато вали.
-Не мисля,че на мен би ми харесало - каза той.
- Може да ти хареса ако опиташ.
- Никога не съм опитвал.
Тя облиза устните си.
-Дъждът дори има приятен вкус.
-Какво, искаш да опиташ всичко поне веднъж, така ли? - попита той
-Понякога и два пъти."
— Чакай да помисля — каза Пипи. — Може да пишеш така: „Помогнете ни, инак ще загинем. Без енфие два дни изнемогваме на този остров.“
— Но, Пипи, как ще пишем такова нещо — упрекна я Томи. — Това не е вярно.
— Кое именно? — попита Пипи.
— Не може да пишем „без енфие“.
— Тъй ли? — учуди се Пипи. — Ти имаш ли енфие?
— Не — отговори Томи.
— А Аника има ли енфие?
— Не, разбира се, но …
— А аз имам ли енфие? — продължаваше Пипи.
— Не — възрази Томи, — но ние изобщо не употребяваме енфие.
— Да, именно затова искам и да напишеш: „Без енфие два дни…“
— Сигурен съм, че ако го напишем, хората ще помислят, че употребяваме енфие — упорствуваше Томи.
— Слушай, Томи — каза Пипи, — отговори ми на един въпрос: кои хора най-често остават без енфие? Онези, които го употребяват или тези, които не го употребяват?
— Тези, които не го употребяват, разбира се — отговори Томи.
— Е, тогава какво се опъваш? — заключи Пипи. — Пиши, каквото ти казвам.
Коровиев и Азазело бяха свалили фраковете до масата, редом с тях седеше, разбира се, и котаракът, който не беше пожелал да се раздели с папийонката си, въпреки че тя се беше превърнала направо в мръсна дрипа. Маргарита с олюляване отиде до масата и се опря на нея. Воланд пак й направи знак да се приближи и да седне до него.
— Е, много ли ви измъчихме? — попита Воланд.
— О, не, месир — отвърна, но едва чуто Маргарита.
— Ноблес оближ — обади се котаракът и наля на Маргарита някаква прозрачна течност във винена чаша.
— Водка ли е? — попита тихо Маргарита.
Котаракът подскочи на стола от обида.
— Но моля ви, кралице — изхриптя той, — как бих си позволил да налея на една дама водка? Това е чист спирт!
Недей да се поддаваш на отчаянието. Това ще ти попречи да говориш със сърцето си. Само едно нещо прави мечтата невъзможна: страхът от неуспех.
из Алхимикът от Паулу Коелю
от gergan75, 22.04.10 в 22:49, Рейтинг: 9
Когато често се срещаме с дадени хора, те стават част от живота ни. И като станат част от живота ни, започват да се опитват да го променят. И се сърдят, когато не правим това, което те изискват от нас. Понеже всеки си мисли, че знае как другият трябва да живее живота си, но всъщност никой не знае как трябва да живее своя собствен.
из Алхимикът от Паулу Коелю
от gergan75, 22.04.10 в 19:54, Рейтинг: 9
"- Да се обвържеш ли?
- Разбира се - потвърди лисицата.- За мен ти още си само момченце, което прилича на сто хиляди други момченца. И нямам необходимост от теб. А и ти нямаш необходимост от мен. За теб аз съм лисица, която прилича на сто хиляди други лисици. Но ако ме опитомиш, ние ще изпитваме необходимост един от друг. За мен ти ще бъдеш единствен на света. За теб аз ще бъда единствена на света..."
"С цялата си несигурност, в едно съм сигурен: под най-горния пласт на своята слабохарактерност хората искат да бъдат добри и да ги обичат. Повечето им пороци практически са опит да стигнат по най-късия път до обичта. Стигне ли човек до смъртта, нищо, че е бил може би способен, с влияние, гениален, умира ли необичан, животът му положително изглежда провал, а самата смърт — смразяващ ужас. И ми се струва, че ако вие или аз трябва да избираме между два пътя на мисълта и действието, длъжни сме да помним, че ще умрем, следователно нека се опитаме да живеем така, че нашата смърт да не носи облекчение на света."
из На изток от Рая от Джон Стайнбек
от gergan75, 22.04.10 в 22:40, Рейтинг: 8
"Когато едно дете за първи път изобличи възрастните, когато в сериозната му главица за първи път се вмъкне истината, че възрастните не са божествено всезнаещи, че преценките им не винаги са мъдри, а мисленето правилно и присъдите справедливи, неговият свят изведнъж се оказва в паническа пустота. Боговете се катурват, сигурността изчезва. И което е най-важното: боговете не падат постепенно, а с трясък, стават на парчета или потъват дълбоко в зеления жабуняк. Непосилна работа е да ги издигаш наново, те вече никога не изпускат същия блясък. И светът на детето никога повече не възвръща предишната си цялост. Мъчително е такова израстване."
из На изток от Рая от Джон Стайнбек
от gergan75, 22.04.10 в 21:38, Рейтинг: 8
"Пипи тръгна по улицата. С единия си крак стъпваше на ръба на тротоара, а с другия — на паважа. Томи и Аника я проследиха с очи, докато се скри от погледа им. След малко тя се върна. Сега пък вървеше заднишком. Правеше го, за да си спести обръщането, когато тръгваше обратно към дома. Пипи стигна до портата на Томи и Аника и спря. Децата мълчаливо се разглеждаха. Най-сетне Томи попита:
— Защо вървиш заднишком?
— Защо вървя заднишком ли? — възкликна Пипи. — Не живеем ли в свободна страна? Човек не може ли да върви както си иска?"
Най-хубавите книги, осъзна той, ти казват онова, което вече знаеш.
из 1984 от Джордж Оруел
от zuzi, 21.06.11 в 21:38, Рейтинг: 7
В същия миг в кабинета влезе жена с униформена куртка и фуражка, с черна пола и платненки. От чантичката на колана си жената извади бяло квадратче и тетрадка и попита:
- Тука ли е "Вариете"? Светкавична. Разпишете се.
Варенуха драсна в тетрадката на жената някаква заврънкулка и щом вратата хлопна подире и, разпечати квадратчето.
Като прочете телеграмата, той премига и подаде квадратчето на Римски.
В телеграмата пишеше следното: "Ялта "Вариете" Москва Днес единайсет и половина криминалната милиция се яви кестеняв горнище пижама панталон без обувки психопат се представя Лиходеев директор "Вариете" Пратете светкавична ялтенска милиция къде директорът Лиходеев."
- Те ти, булка, Спасовден! - възкликна Римски и добави - Още една изненада!
Когато всички дни станат еднакви, това означава, че хората са престанали да забелязват хубавите неща в живота.
из Алхимикът от Паулу Коелю
от gergan75, 22.04.10 в 19:59, Рейтинг: 7
...в света винаги има двама души,които се търсят било сред пустинята,било в големите градове. А когато се открият и очите им се срещнат, миналото и бъдещето вече изгубват всякакво значение, съществува само този момент и тая невероятна увереност, че всички неща под слънцето са написани от една и съща Ръка. Ръката,която събужда Любовта и която е създала сродна душа за всеки,който работи,почива и търси съкровища под слънцето. Защото, ако не беше така,мечтите на човешката раса нямаше да имат никакъв смисъл.
из Алхимикът от Паулу Коелю
от gergan75, 22.04.10 в 21:29, Рейтинг: 7
И аз лесно бих простила неговата гордост, ако не беше засегнал моята.