вход, регистрирай се

Цитати

Въведени са общо 8659 цитата от 2158 заглавия.

Когато пораснал, започнал притчи от нищо и от всичко, но не ги довършвал никога. Питат го например колко е часът и Амина им казва - часът е толкова, колкото разполагаш с него. На колко си години, го питат. На десет от отредените ми, казвал. Кой ден сме днес, Амине? Който ще ни приближи или отдалечи от истината.
из Кедер от Йорданка Белева
от МаШе, 22.02.18 в 11:50, Рейтинг: 0
...най-лесно се цапат чистите хора...
из Кедер от Йорданка Белева
от МаШе, 22.02.18 в 11:45, Рейтинг: 0
Защото какво остава от човека след смъртта? Заблуждава ни окончателното на всеки написан ред, роден внук или построена къща. Нищо не е така трайно както недовършеното. С неговата будна кома, с нередовното захранване между скачените съдове на надеждата и примирението. Недовършените неща, миналото недовършено време. И някой да те разказва в него.
из Кедер от Йорданка Белева
от МаШе, 22.02.18 в 11:45, Рейтинг: 0
Въздишките приличали на тонове памук, само привидно леки, но душата си знаела най-добре как се живее с привидно леки неща. И как се умира с тях.
из Кедер от Йорданка Белева
от МаШе, 22.02.18 в 11:44, Рейтинг: 0
Кедер е турска дума, означава мъка. Някога старите турци вярвали, че когато човек умре, завещава на близките си точно четиресет мъки. По една за всеки от четиридесетте дни след смъртта. С дните и броят на мъките намалявал, но последната оставала завинаги.
из Кедер от Йорданка Белева
от МаШе, 22.02.18 в 11:41, Рейтинг: 0
Малкото, видяно като голямо, е смисълът на цялото християнство.
из Кедер от Йорданка Белева
от МаШе, 22.02.18 в 11:37, Рейтинг: 0
Учеше ни да вярваме в несъществуващото, но никога да не го търсим, защото, ако го намерим, един копнеж ще умре.
из Кедер от Йорданка Белева
от МаШе, 22.02.18 в 11:35, Рейтинг: 0
Сара знаеше как изглежда нещастието: обикновено то си имаше екип от пари, имоти и успехи, но нищо друго си нямаше.
из Кедер от Йорданка Белева
от МаШе, 22.02.18 в 11:22, Рейтинг: 0
Децата ѝ са пръснати някъде по света, не се прибират нито за големите празници, нито за малките колебания на съвестта.
из Кедер от Йорданка Белева
от МаШе, 22.02.18 в 11:19, Рейтинг: 0
Защо хем е вярно, че ще се видим чак когато умра, хем умирам всеки път, когато искам да го прегърна.
из Кедер от Йорданка Белева
от МаШе, 22.02.18 в 11:15, Рейтинг: 0
...когато носиш в себе си чужди ключове, някои врати в този живот са ти отказани, но пък всички останали врати може би са твои.
из Кедер от Йорданка Белева
от МаШе, 22.02.18 в 11:12, Рейтинг: 0
...ключовете са най-честното нещо този свят: остават при теб, дори когато си загубил вратите на притежанията си.
из Кедер от Йорданка Белева
от МаШе, 22.02.18 в 11:10, Рейтинг: 0
...ако днес се престориш на богат пред някого, утре ще си още по-беден с него.
из Кедер от Йорданка Белева
от МаШе, 22.02.18 в 11:01, Рейтинг: 0
Обаче, за да си позволиш да затъваш, трябва да имаш ръка, която да те издърпа нагоре.
из Кедер от Йорданка Белева
от МаШе, 22.02.18 в 10:59, Рейтинг: 0
Болката е особен туристически обект. Някъде по света има входни такси за големите трагедии. Къщи, където години наред са измъчвали някого, училища, в които е имало масов разстрел, пътни участъци с влакови катастрофи. В раната на баба се влизаше безплатно.
из Кедер от Йорданка Белева
от МаШе, 22.02.18 в 10:57, Рейтинг: 0
Стиска зъби - държи болката да не плисне навън.
из Зулейха отваря очи от Гузел Яхина
от МаШе, 16.02.18 в 15:14, Рейтинг: 0
Смъртта беше вездесъща - по-хитра, по-умна и много по-могъща от глупавия живот, който винаги губеше битката с нея.
из Зулейха отваря очи от Гузел Яхина
от МаШе, 16.02.18 в 15:11, Рейтинг: 0
Работи, Зулейха, работи. Как го казваше майка ти? Работата гони скръбта. Ох, мамо, моята скръб не е чувала поговорките ти...
из Зулейха отваря очи от Гузел Яхина
от МаШе, 16.02.18 в 15:06, Рейтинг: 0
Не зная дали тя наистина го знае, но такъв е животът.Ужасно море.Потъваш надълбоко, после те изхвърля нависоко, а изведнъж се озоваваш на гребена на вълната и всичко около теб се върти.
из Зимни новели от Ингвилд Х.Рисхьой
от Мира, 08.02.18 в 17:23, Рейтинг: 0
И разбрах, че страшното в живота става тихо и естествено...
В днешно време хората знаят цената на всичко, но не знаят стойността на нищо.
"-Ех, колко е хубаво да се живее!-провикна се Пипи и протегна краката си,докъдето можеха да стигнат."
...Но красотата, истинската красота свършва там, където започва интелигентността. Интелектът сам по себе си е вече едно допълнение и затова нарушава хармонията на всяко лице. Започне ли да мисли човек, лицето му веднага се превръща само в нос или само в чело, или в някаква друга подобна уродливост. Вземи изтъкнатите представители на която щеш хуманитарна наука. Колко са противни...
"Има време за всяко нещо. Да. Време за събаряне и време за градене. Да. Време за мълчание и време за говорене."
Интересуват се как си прекарвам времето. Казвам им, че понякога просто седя и мисля. Но не им казвам за какво. Карам ги да си блъскат главите. Казвам им, че понякога ми е приятно да вдигна глава, ей така, и да ловя дъждовните капки с езика си.
"... ние не можем да понасяме у хората недостатъците, които притежаваме сами."
"-Все още съм луда. Толкова е приятно под дъжда. Страшно обичам да се разхождам, когато вали.
-Не мисля,че на мен би ми харесало - каза той.
- Може да ти хареса ако опиташ.
- Никога не съм опитвал.
Тя облиза устните си.
-Дъждът дори има приятен вкус.
-Какво, искаш да опиташ всичко поне веднъж, така ли? - попита той
-Понякога и два пъти."
— Чакай да помисля — каза Пипи. — Може да пишеш така: „Помогнете ни, инак ще загинем. Без енфие два дни изнемогваме на този остров.“
— Но, Пипи, как ще пишем такова нещо — упрекна я Томи. — Това не е вярно.
— Кое именно? — попита Пипи.
— Не може да пишем „без енфие“.
— Тъй ли? — учуди се Пипи. — Ти имаш ли енфие?
— Не — отговори Томи.
— А Аника има ли енфие?
— Не, разбира се, но …
— А аз имам ли енфие? — продължаваше Пипи.
— Не — възрази Томи, — но ние изобщо не употребяваме енфие.
— Да, именно затова искам и да напишеш: „Без енфие два дни…“
— Сигурен съм, че ако го напишем, хората ще помислят, че употребяваме енфие — упорствуваше Томи.
— Слушай, Томи — каза Пипи, — отговори ми на един въпрос: кои хора най-често остават без енфие? Онези, които го употребяват или тези, които не го употребяват?
— Тези, които не го употребяват, разбира се — отговори Томи.
— Е, тогава какво се опъваш? — заключи Пипи. — Пиши, каквото ти казвам.
Коровиев и Азазело бяха свалили фраковете до масата, редом с тях седеше, разбира се, и котаракът, който не беше пожелал да се раздели с папийонката си, въпреки че тя се беше превърнала направо в мръсна дрипа. Маргарита с олюляване отиде до масата и се опря на нея. Воланд пак й направи знак да се приближи и да седне до него.
— Е, много ли ви измъчихме? — попита Воланд.
— О, не, месир — отвърна, но едва чуто Маргарита.
— Ноблес оближ — обади се котаракът и наля на Маргарита някаква прозрачна течност във винена чаша.
— Водка ли е? — попита тихо Маргарита.
Котаракът подскочи на стола от обида.
— Но моля ви, кралице — изхриптя той, — как бих си позволил да налея на една дама водка? Това е чист спирт!
Когато често се срещаме с дадени хора, те стават част от живота ни. И като станат част от живота ни, започват да се опитват да го променят. И се сърдят, когато не правим това, което те изискват от нас. Понеже всеки си мисли, че знае как другият трябва да живее живота си, но всъщност никой не знае как трябва да живее своя собствен.
из Алхимикът от Паулу Коелю
от gergan75, 22.04.10 в 19:54, Рейтинг: 9
Недей да се поддаваш на отчаянието. Това ще ти попречи да говориш със сърцето си. Само едно нещо прави мечтата невъзможна: страхът от неуспех.
из Алхимикът от Паулу Коелю
от gergan75, 22.04.10 в 22:49, Рейтинг: 9
"- Да се обвържеш ли?
- Разбира се - потвърди лисицата.- За мен ти още си само момченце, което прилича на сто хиляди други момченца. И нямам необходимост от теб. А и ти нямаш необходимост от мен. За теб аз съм лисица, която прилича на сто хиляди други лисици. Но ако ме опитомиш, ние ще изпитваме необходимост един от друг. За мен ти ще бъдеш единствен на света. За теб аз ще бъда единствена на света..."
"С цялата си несигурност, в едно съм сигурен: под най-горния пласт на своята слабохарактерност хората искат да бъдат добри и да ги обичат. Повечето им пороци практически са опит да стигнат по най-късия път до обичта. Стигне ли човек до смъртта, нищо, че е бил може би способен, с влияние, гениален, умира ли необичан, животът му положително изглежда провал, а самата смърт — смразяващ ужас. И ми се струва, че ако вие или аз трябва да избираме между два пътя на мисълта и действието, длъжни сме да помним, че ще умрем, следователно нека се опитаме да живеем така, че нашата смърт да не носи облекчение на света."
из На изток от Рая от Джон Стайнбек
от gergan75, 22.04.10 в 22:40, Рейтинг: 8
"Когато едно дете за първи път изобличи възрастните, когато в сериозната му главица за първи път се вмъкне истината, че възрастните не са божествено всезнаещи, че преценките им не винаги са мъдри, а мисленето правилно и присъдите справедливи, неговият свят изведнъж се оказва в паническа пустота. Боговете се катурват, сигурността изчезва. И което е най-важното: боговете не падат постепенно, а с трясък, стават на парчета или потъват дълбоко в зеления жабуняк. Непосилна работа е да ги издигаш наново, те вече никога не изпускат същия блясък. И светът на детето никога повече не възвръща предишната си цялост. Мъчително е такова израстване."
из На изток от Рая от Джон Стайнбек
от gergan75, 22.04.10 в 21:38, Рейтинг: 8
И аз лесно бих простила неговата гордост, ако не беше засегнал моята.
Ще се срещнем там, където няма тъмнина.
из 1984 от Джордж Оруел
от AVIS, 03.09.10 в 22:04, Рейтинг: 7
"Пипи тръгна по улицата. С единия си крак стъпваше на ръба на тротоара, а с другия — на паважа. Томи и Аника я проследиха с очи, докато се скри от погледа им. След малко тя се върна. Сега пък вървеше заднишком. Правеше го, за да си спести обръщането, когато тръгваше обратно към дома. Пипи стигна до портата на Томи и Аника и спря. Децата мълчаливо се разглеждаха. Най-сетне Томи попита:
— Защо вървиш заднишком?
— Защо вървя заднишком ли? — възкликна Пипи. — Не живеем ли в свободна страна? Човек не може ли да върви както си иска?"
"Аз не говоря за самите неща, сър. Говоря за смисъла на нещата. Седя тук и зная, че живея."
"Но очите са слепи? Човек трябва да търси със сърцето си."
"Обичаш ли някого, ти просто го обичаш и нямаш ли какво друго да му дадеш, пак му даваш обич. "
из 1984 от Джордж Оруел
от leonoel, 21.12.11 в 8:34, Рейтинг: 7