вход, регистрирай се

Цитати

Въведени са общо 9927 цитата от 2428 заглавия.

Стереометрията

Агатарх е бил първият, който е нарисувал в перспектива декорациите за кулиси, когато се изпълнявали трагедиите на Есхил.
***
как трябва да се разтварят лъчите от някоя определена точка, избрана за център, за да могат определените образи от определен предмет да създават върху театралната декорация впечатление на здания и изобразените в равнината предмети да изглеждат в някои части отдръпнати назар, а в някои - издадени напред.
Кленси в разлив
Взех, писмо че му проводих, но като не знам где ходи,
пратих му го в Лаклан, дето срещнахме се първи път.
Вълна стрижеше тогава и си рекох, че тъй става:
адресирах плика „Кленси в Разлив“, ще го предадат.
Отговор получих слисан, с почерк непознат написан
(писан сякаш с нокът, топнат в катраница с овча лой).
Бе другарят му; намирам, че е редно да цитирам:
„Кленси в Куийнсленд овчарува, но не знаем де е той.“
Мигом ясно си представих там какво ли Кленси прави:
по реката Купър води своите хилядни стада,
бавно стоката едрее, Кленси крачи и си пее,
че овчарят си живее както никой във града.
Там приятели чудесни с радост те посрещат, с песни,
бризът тихо прошептява, а реката сом бразди.
Ширят се поля безкрайни в пладне знойно и омайно,
нощем пък, в сияйна слава, светят вечните звезди.

превод Кръстан Дянков
из Птиците умират сами от Колийн Маккълоу
от NeDa, 04.07.20 в 11:32, Рейтинг: 0
Изначално. Оброчно. Обречено.
Безпричинна. Безпрекословно.
Категорично отсечено.
Необмислено. Малко виновно.
Безпаметно. Шеметно. Жадно.
Неистово. Нелогично.
Непосилно. Отчаяно. Ядно.
Ей тъй. Просто. Напук. Те обичам.

Никъде не съм чел толкова много (20 на брой, събрани на 8 реда) изречения, изречени за любов, след които тишината да отеква като гръм.В тази тишина-гръм е събрана цялата ирационална сила на любовта...
Пламен Цолов
из Пространства и измерения от Мая Ценова
от NeDa, 03.07.20 в 12:59, Рейтинг: 0
Новите цифри се употребявали предимно в манастирите за пресмятане на датата на подвижния празник Великден.
Най-важната цифра е нулата. да се направи от нищото нещо, да се даде на това нещо име и да се измисли за него символ - това е било гениална идея.
***
Преди всичко изглеждала странна нулата. "Единствено този знак причинява затруднение и неясност", писал някой от 15 в.... Нулата не е нищо, но въпреки това удесеторява цифрите, които стоят пред нея. Това никак не могло да се проумее.
Най-старият текст, в който се срещат дроби, е "Илиадата" на Омир (К253): "От нощта две части минаха и остана третата част".
Параклис в гората

Дърварите не идват да се молят.
Те идват само есен по веднъж,
когато посред пътя за надолу
настигне ги нечакан дъжд.

Те влизат тихо. Вият си цигари
с ръцете си, изтръпнали за сън,
и с някаква привичка много стара
оставят само брадвите отвън.

А древният зографин на стената
изписал тъй светеца слаб и стар,
че сякаш той самият в тъмнината
прилича на умрял за сън дървар.
Двама селяни на плажа

Смутени от толкова голи жени,
от чайките литнали с крясък,
те седнаха мъничко по-настрани,
сами върху топлия пясък.

Те седнаха мъничко по-настрани.
Те гледаха само морето
и с някакви свои си величини
на ум го сравниха с полето.

И после сами по ронливия бряг
погалиха с шепи водата.
Сами и тревожни сред чуждия смях,
сами и съвсем непознати...

Но слънцето, слънцето, то ги позна
и някак си нежно и свойски
на техните черни добри рамена
отпусна се като ръкойка...
Моят град е далечен и южен,
Марица го прегръща със завой...
Шофьорът на голямата кола

За какъв ли щях да го помисля?
Навярно - мълчалив и много груб.
Но в тоя миг спирачката натисна
пред птичките, накацали накуп...
"На ключовите места в Координационния съвет на СДС, в организацията на коалицията стояха поставени от Държавна сигурност нейни сътрудници. Прави са тези, които твърдят, че БКП бе избрала [този първи] СДС за свой политически опонент."
"Политиката у нас все още прави пари, а те отново правят политика, както е вярно, че парите правят политика, а тя им връща повече пари."
Аз се опитах да представя големите математици като живо сред живи хора и да възпроизведа впечатлението, което те са правили на съвременниците си. Поради липсата на източници това не навсякъде ми се удаде, но такива забележителни личности като Питагор, Архит, Тестет и Архимед можаха да се покажат в много ясна светлина.
А след това ще видим, че математическите доказателства са били образци както за диалектиката на Платон, така и за логиката на Аристотел.
Издевателството разчита на невежеството на тия, над които се издевателствува.
из Чамкория от Милен Русков
от Дихра, 25.06.20 в 21:01, Рейтинг: 0
Изповед

Не пожелавай жената... десетата
от заповедите Божии гласи.
А за мъжа - нито дума,
тогава навярно може.
И аз си го пожелавах,
и неведнъж, нито дваж,
и се сбъдваха понякога пожеланията.
Сега, ако съм грешна, Господи.
справедливо ме накажи,
но по-напред
заповедите си Божии допълни,
да н еизпада и друг някой
като ме в грях.
2002
Съмнително целомъдрие

Един до друг си лягаме отново,
възглавниците ни са се допрели
като главите на годежния портрет
от рамката овална на стената.
Ни с поглед, ни с ръка, ни с устни
никой към никого не се присяга,
само завивките свенливо се докосват...
И цяла нощ тъй целомъдрено и кротко бихме спали
щом лампата сънливо натежали клепки спусне
и мрачината с длан приспивна ни погали.
Благодаря ти, че не си съвършен,
че си толкова земен,
нараним, уязвим, съвсем като мен.

1984
Цена

И отново тази жажда за изживяване
на каквато и да било цена.
1975
Микрокосмос

И често ми се струва, че си ти
за мене кладенец спокоен и избистрен,
където като камъче прониквам
до дъното чакълесто и чисто.
В днешно време хората знаят цената на всичко, но не знаят стойността на нищо.
"-Ех, колко е хубаво да се живее!-провикна се Пипи и протегна краката си,докъдето можеха да стигнат."
...Но красотата, истинската красота свършва там, където започва интелигентността. Интелектът сам по себе си е вече едно допълнение и затова нарушава хармонията на всяко лице. Започне ли да мисли човек, лицето му веднага се превръща само в нос или само в чело, или в някаква друга подобна уродливост. Вземи изтъкнатите представители на която щеш хуманитарна наука. Колко са противни...
Интересуват се как си прекарвам времето. Казвам им, че понякога просто седя и мисля. Но не им казвам за какво. Карам ги да си блъскат главите. Казвам им, че понякога ми е приятно да вдигна глава, ей така, и да ловя дъждовните капки с езика си.
"Има време за всяко нещо. Да. Време за събаряне и време за градене. Да. Време за мълчание и време за говорене."
"... ние не можем да понасяме у хората недостатъците, които притежаваме сами."
Коровиев и Азазело бяха свалили фраковете до масата, редом с тях седеше, разбира се, и котаракът, който не беше пожелал да се раздели с папийонката си, въпреки че тя се беше превърнала направо в мръсна дрипа. Маргарита с олюляване отиде до масата и се опря на нея. Воланд пак й направи знак да се приближи и да седне до него.
— Е, много ли ви измъчихме? — попита Воланд.
— О, не, месир — отвърна, но едва чуто Маргарита.
— Ноблес оближ — обади се котаракът и наля на Маргарита някаква прозрачна течност във винена чаша.
— Водка ли е? — попита тихо Маргарита.
Котаракът подскочи на стола от обида.
— Но моля ви, кралице — изхриптя той, — как бих си позволил да налея на една дама водка? Това е чист спирт!
"-Все още съм луда. Толкова е приятно под дъжда. Страшно обичам да се разхождам, когато вали.
-Не мисля,че на мен би ми харесало - каза той.
- Може да ти хареса ако опиташ.
- Никога не съм опитвал.
Тя облиза устните си.
-Дъждът дори има приятен вкус.
-Какво, искаш да опиташ всичко поне веднъж, така ли? - попита той
-Понякога и два пъти."
— Чакай да помисля — каза Пипи. — Може да пишеш така: „Помогнете ни, инак ще загинем. Без енфие два дни изнемогваме на този остров.“
— Но, Пипи, как ще пишем такова нещо — упрекна я Томи. — Това не е вярно.
— Кое именно? — попита Пипи.
— Не може да пишем „без енфие“.
— Тъй ли? — учуди се Пипи. — Ти имаш ли енфие?
— Не — отговори Томи.
— А Аника има ли енфие?
— Не, разбира се, но …
— А аз имам ли енфие? — продължаваше Пипи.
— Не — възрази Томи, — но ние изобщо не употребяваме енфие.
— Да, именно затова искам и да напишеш: „Без енфие два дни…“
— Сигурен съм, че ако го напишем, хората ще помислят, че употребяваме енфие — упорствуваше Томи.
— Слушай, Томи — каза Пипи, — отговори ми на един въпрос: кои хора най-често остават без енфие? Онези, които го употребяват или тези, които не го употребяват?
— Тези, които не го употребяват, разбира се — отговори Томи.
— Е, тогава какво се опъваш? — заключи Пипи. — Пиши, каквото ти казвам.
"- Да се обвържеш ли?
- Разбира се - потвърди лисицата.- За мен ти още си само момченце, което прилича на сто хиляди други момченца. И нямам необходимост от теб. А и ти нямаш необходимост от мен. За теб аз съм лисица, която прилича на сто хиляди други лисици. Но ако ме опитомиш, ние ще изпитваме необходимост един от друг. За мен ти ще бъдеш единствен на света. За теб аз ще бъда единствена на света..."
Когато често се срещаме с дадени хора, те стават част от живота ни. И като станат част от живота ни, започват да се опитват да го променят. И се сърдят, когато не правим това, което те изискват от нас. Понеже всеки си мисли, че знае как другият трябва да живее живота си, но всъщност никой не знае как трябва да живее своя собствен.
из Алхимикът от Паулу Коелю
от gergan75, 22.04.10 в 19:54, Рейтинг: 9
Недей да се поддаваш на отчаянието. Това ще ти попречи да говориш със сърцето си. Само едно нещо прави мечтата невъзможна: страхът от неуспех.
из Алхимикът от Паулу Коелю
от gergan75, 22.04.10 в 22:49, Рейтинг: 9
"Когато едно дете за първи път изобличи възрастните, когато в сериозната му главица за първи път се вмъкне истината, че възрастните не са божествено всезнаещи, че преценките им не винаги са мъдри, а мисленето правилно и присъдите справедливи, неговият свят изведнъж се оказва в паническа пустота. Боговете се катурват, сигурността изчезва. И което е най-важното: боговете не падат постепенно, а с трясък, стават на парчета или потъват дълбоко в зеления жабуняк. Непосилна работа е да ги издигаш наново, те вече никога не изпускат същия блясък. И светът на детето никога повече не възвръща предишната си цялост. Мъчително е такова израстване."
из На изток от Рая от Джон Стайнбек
от gergan75, 22.04.10 в 21:38, Рейтинг: 8
"С цялата си несигурност, в едно съм сигурен: под най-горния пласт на своята слабохарактерност хората искат да бъдат добри и да ги обичат. Повечето им пороци практически са опит да стигнат по най-късия път до обичта. Стигне ли човек до смъртта, нищо, че е бил може би способен, с влияние, гениален, умира ли необичан, животът му положително изглежда провал, а самата смърт — смразяващ ужас. И ми се струва, че ако вие или аз трябва да избираме между два пътя на мисълта и действието, длъжни сме да помним, че ще умрем, следователно нека се опитаме да живеем така, че нашата смърт да не носи облекчение на света."
из На изток от Рая от Джон Стайнбек
от gergan75, 22.04.10 в 22:40, Рейтинг: 8
"Обичаш ли някого, ти просто го обичаш и нямаш ли какво друго да му дадеш, пак му даваш обич. "
из 1984 от Джордж Оруел
от leonoel, 21.12.11 в 8:34, Рейтинг: 7
—Да излязат ония планети от миналия час—каза учителят.
Тези планети бяхме Живко, Сретен и аз.
—Ти,Живко,както е известно,си Слънцето.Застани тук и тихо,мирно и спокойно се върти около себе си!
—Ти,Сретене,също ще се въртиш около себе си,но въртейки се около себе си,ще тичаш и около Живко,който,както знаеш,представлява Слънцето.
След това постави и мен на мястото ми.
—Ти си Луната.Ти първо ще се въртиш около себе си.Въртейки се около себе си,ще се въртиш и около Сретен,а заедно с него ще се въртиш и около Слънцето,тоест около Живко.
Той взе пръчката и застана встрани като звероукротител.И започна под негово ръководство едно въртене,едно тичане—бог да ти е на помощ.Върти се Живко около себе си,върти се бедният Сретен около себе си и около Живко,въртя се и аз около себе си и около Сретен и двамата заедно тичаме около Живко.Още преди да направим както трябва първия кръг,и на тримата ни се зави свят и се сгромолясахме на земята.Най-напред паднах аз в качеството си на Луна,върху мен се стовари Земята,а върху нея—Слънцето.
из Автобиография от Бранислав Нушич
от AVIS, 17.09.10 в 22:21, Рейтинг: 7
"Аз не говоря за самите неща, сър. Говоря за смисъла на нещата. Седя тук и зная, че живея."
—Макар че ти иначе си магаре,Живко,сега ще представляваш Слънцето.Земята ще бъде както и друг път главата на Сретен,а за Луна ще ни послужи ето този малкият,от втория чин.
Този малкият от втория чин бях аз.
—Когато Слънцето е там,където е сега Живко,а Земята там,където е Сретен,и Луната там, където е тоя малкият,тогава Слънцето изпраща своите лъчи и осветява и Земята,и Луната.Така ли е?
Всички мълчат, понеже не могат да разберат как Живко осветява и с какво осветява.
— Обаче в своя път около Слънцето Земята се оказва в един момент между Слънцето и Луната,ето така!Сега,както виждате,тоя главчо Сретен е засенчил оня малкия и Живковата светлина не може да го освети.Вследствие на това настъпва лунно затъмнение.Разбрахте ли?
—Аз не разбрах—промърмори Живко,източникът на светлината.
Обстоятелството,че не е разбрал точно този,който трябва да даде светлина на другите,разгневи учителя и той му плесна такъв шамар,че бедният Живко получи,изглежда,съвсем нагледна представа за затъмнението,защото веднага добави,мигайки с очи:
—Сега разбрах!
И разбра не само той.Всички ние си изяснихме защо тоя раздел от географията се нарича физическа география.
из Автобиография от Бранислав Нушич
от AVIS, 17.09.10 в 22:15, Рейтинг: 7
...в света винаги има двама души,които се търсят било сред пустинята,било в големите градове. А когато се открият и очите им се срещнат, миналото и бъдещето вече изгубват всякакво значение, съществува само този момент и тая невероятна увереност, че всички неща под слънцето са написани от една и съща Ръка. Ръката,която събужда Любовта и която е създала сродна душа за всеки,който работи,почива и търси съкровища под слънцето. Защото, ако не беше така,мечтите на човешката раса нямаше да имат никакъв смисъл.
из Алхимикът от Паулу Коелю
от gergan75, 22.04.10 в 21:29, Рейтинг: 7
И аз лесно бих простила неговата гордост, ако не беше засегнал моята.