вход, регистрирай се

Цитати

Въведени са общо 9062 цитата от 2266 заглавия.

Аз приличам на човек, който се е затекъл в различни посоки и поради това не отива никъде. Стоя и в желанието да извърша всичко, не върша нищо.
из Писма от Атанас Далчев
от NeDa, 16.06.19 в 9:04, Рейтинг: 0
Хареса ми книгата на Геров ("Свободен стих"), дето има пет хубави стихотворения, пет, но каквито друг не може да напише.
из Писма от Атанас Далчев
от NeDa, 16.06.19 в 8:55, Рейтинг: 0
Да, всъщност аз не съм бил никога писател. За мен е била достатъчна само мисълта. Тя ме радва. Всичко след нея ми е неприятно.
из Писма от Атанас Далчев
от NeDa, 16.06.19 в 8:36, Рейтинг: 0
Поезията, особено когато е хубава, се чете неведнъж. Това е може би обезщетението, което тя получава от късотата си, за разлика от дългите романи, които се прочитат само веднъж.
из Писма от Атанас Далчев
от NeDa, 16.06.19 в 8:35, Рейтинг: 0
Дъщерята

Моята майка
(дано не сте я виждали!)
беше много грозна жена.
Това дори е малко да се каже:
тя беше направо непоносима.

Още от рождение
една гърбица сграбчила снагата ѝ,
за да не може да расте
стройна като фиданка.

Тя нямала детство.
Децата бягали от нея.
Майка ѝ я проклинала:
- По-добре да не бях те раждала.

Каква ли мома е била?
Коя ли дружка ще я повика,
да им смути компанията?
Мама се е криела вечно в къщи.

Отде се намерил моят баща.
Този груб и разтърсен човек
какво ѝ харесал?

Какво го поблазнило?
Мама не е имала
ни чеиз, ни пендари,
ни къща.

Любов ли е било?
Състрадание ли?
Но всеки случай -
чувство.
Иначе как щях да се родя
стройна, усмихната и весела? ...

Всички казват,
че съм най-хубавата в квартала.
Може и да преувеличават,
но все пак съм хубава.

Мама много обича
да излизаме двете,
да я хвана подръка,
да поздравяваме хората.

из Обстоятелства от Радой Ралин
от NeDa, 14.06.19 в 20:53, Рейтинг: 0
Аз си оставам наистина убеден, че всеки гигантски кристал е жива книга, която на всекиго може да служи за просвета. Вярвам, Че един ден тайните на природата, записани върху страниците на "каменните книги", които събирах цял живот с любов, труд и упорство, ще бъдат изучени и разгадани от идните поколения, а това е най-голямото удовлетворение и награда за мен.
По нея се усмихват в колесници
престъпници, пигмеи и царе,
а дните в едноцветни върволици
отлитат, като непознати птици,
над нейното нестихващо море.
из "Улицата"
из Да бъде ден от Христо Смирненски
от NeDa, 12.06.19 в 22:15, Рейтинг: 0
И все пак писмото ме натъжи. "Не знам какво да правя на този свят" - се жалваше Спийк. Глупости на търкалета! Така, де! Какво толкова има да се прави? Просто трябва да ходиш, да играеш, да учиш, да се смееш и още няколко други неща. Въпросът е какво да НЕ правиш.
из Харесва ми на този свят от Хюс Кайер
от NeDa, 11.06.19 в 23:58, Рейтинг: 0
Най-често не правим нищо особено. Слушаме птиците.
из Харесва ми на този свят от Хюс Кайер
от NeDa, 11.06.19 в 23:40, Рейтинг: 0
– Какъв всъщност искаш да станеш, като пораснеш? – попита го дамата.
– Щастлив – отговори Томас.
из Книгата на всички неща от Хюс Кайер
от NeDa, 09.06.19 в 13:56, Рейтинг: 0
Понякога казваше нещо, което Егер не можеше да разбере. Употребяваше думи, които той чуваше за пръв път и предполагаше в себе си, че тя просто си ги измисля, когато ѝ се изчерпеха действително правилните.
из Цял един живот от Роберт Зееталер
от NeDa, 04.06.19 в 12:20, Рейтинг: 0
...любовта на този, когото не обичаме, се отлага на повърхността на паметта и бързо се изпарява..
кибритът е имал различни имена,
сред които най-романтичното "пламък в шепите"
и най-практичното "огън на дребно".
"Всичко е лично, и най-малкото нещо. Наричат го бизнес. Добре. Но то е дяволски лично"
из Кръстникът от Марио Пузо
от Нели Генова, 18.05.19 в 13:41, Рейтинг: 0
Вървиш ли право пред себе си, няма да отидеш много далеч….
Няма как

Да бъдеш сам и затворен
в безкрая на четири празни стени
с мазилка сякаш от зърнест сняг -
тогава разбираш какво е з а е д н о.

Едно дърво - и не импозантно,
а хилаво, криво, надникло в прозореца
и не дотегливо навътре,
но не и съвсем отдръпнато -
достатъчно, за да го чувстваш интимно.

Готово винаги да ти заговори,
но само когато искаш да слушаш
за приумиците на вятъра,
за внезапната излиятелност на дъжда,
за съчувствието на тишината.

И най-важното всъщност:
че нищо от тебе не иска,
не те поучава на бодрост,
дори със свойто присъствие
ти помага да бъдеш сам.

И призори от прозореца
след някоя злоумишлена нощ -
едно резедаво помахване,
едно разлистено: "Как си?",
на което няма как да не отговориш
с изправяне на нозе: - Добре съм.
из Как от Блага Димитрова
от NeDa, 15.05.19 в 21:56, Рейтинг: 0
Откритие

Чакам празния неделен ден със сърцебиене.
Не че непредвиден хоризонт ще ми отключи,
не че ще ме срещне с новости до световиене -
просто за това, че нищо няма да се случи.

Всяка възраст на деня ще бъде моя собствена:
рошавото русо утро с детската сънливост,
бавно зреещата, сочна плодност на следобеда,
залезът самовглъбен, със вечността се сливащ.

И преди да спусна със домашен жест завесите,
в оня промеждутък между ден и нощ внезапно
ще съзра света, стопен във сенките... Къде си ти,
властна, хищна яркост, дето цял живот ми грабна?

И ще ме застигне закъснялото откритие:
пълен е денят без никакви неща големи,
ден без шум, без екзалтации и без събитие.
Дишам и не иде нищо дъх да ми отнеме.

1967
из Как от Блага Димитрова
от NeDa, 15.05.19 в 21:34, Рейтинг: 0
Все бързам, все нямам време за тебе, майко.
Все скъсвам броеницата на твоите думи.
Когато броеницата се скъса завинаги,
тогава бавно, внимателно ще започна
да ги нанизвам дума по дума
на белия косъм на спомена
и ще треперя да не се скъса.
из Как от Блага Димитрова
от NeDa, 15.05.19 в 21:23, Рейтинг: 0
Слепци се раждаме, слепци.
Прогледналото ни сърце,
догдето стигне до най-близкия -
ще го намери мъртъв.
из Как от Блага Димитрова
от NeDa, 15.05.19 в 21:21, Рейтинг: 0
Страх

Без причина се будя среднощ.
Тишината е пълна с ослушване.
Някой чужд у дома се е вмъкнал.
Ето... подът проскърцва нащрек.
Ето... вещите в мрака се сгушват.

Зная, майко, дошъл е за теб.
Спирам дъх и за твойто дихание
със отворени устни се взирам.
Нито лъх. За един празен миг
те загубвам. И студ ме пронизва.

И аз ставам сирак побелял,
а вселената - сиропиталище.
Една детска усмивка по-малко.
И със още една самота
натежава космичния мрак.

А в зори ме събужда гласът,
който всеки ден шибва пред слънцето:
- Бързо ставай! И всичко забравям,
и се мръщя, и влизам в деня
с една детска сърдита усмивка.

И не сещам на твойте плещи
натежалото земно притегляне.
И не виждам за мен на прага
как се готвиш за път делово,
вече всичко от себе си дала.

Още тази нощ, майко, почакай!
Още... утре ми дай като ябълка,
от гласа ти обелена, слънцето!
Ти земята на гръб повдигни,
за да бъда аз още дете.

Още колко...
1969


из Как от Блага Димитрова
от NeDa, 15.05.19 в 21:19, Рейтинг: 0
В днешно време хората знаят цената на всичко, но не знаят стойността на нищо.
"-Ех, колко е хубаво да се живее!-провикна се Пипи и протегна краката си,докъдето можеха да стигнат."
Интересуват се как си прекарвам времето. Казвам им, че понякога просто седя и мисля. Но не им казвам за какво. Карам ги да си блъскат главите. Казвам им, че понякога ми е приятно да вдигна глава, ей така, и да ловя дъждовните капки с езика си.
"Има време за всяко нещо. Да. Време за събаряне и време за градене. Да. Време за мълчание и време за говорене."
...Но красотата, истинската красота свършва там, където започва интелигентността. Интелектът сам по себе си е вече едно допълнение и затова нарушава хармонията на всяко лице. Започне ли да мисли човек, лицето му веднага се превръща само в нос или само в чело, или в някаква друга подобна уродливост. Вземи изтъкнатите представители на която щеш хуманитарна наука. Колко са противни...
"... ние не можем да понасяме у хората недостатъците, които притежаваме сами."
"-Все още съм луда. Толкова е приятно под дъжда. Страшно обичам да се разхождам, когато вали.
-Не мисля,че на мен би ми харесало - каза той.
- Може да ти хареса ако опиташ.
- Никога не съм опитвал.
Тя облиза устните си.
-Дъждът дори има приятен вкус.
-Какво, искаш да опиташ всичко поне веднъж, така ли? - попита той
-Понякога и два пъти."
Коровиев и Азазело бяха свалили фраковете до масата, редом с тях седеше, разбира се, и котаракът, който не беше пожелал да се раздели с папийонката си, въпреки че тя се беше превърнала направо в мръсна дрипа. Маргарита с олюляване отиде до масата и се опря на нея. Воланд пак й направи знак да се приближи и да седне до него.
— Е, много ли ви измъчихме? — попита Воланд.
— О, не, месир — отвърна, но едва чуто Маргарита.
— Ноблес оближ — обади се котаракът и наля на Маргарита някаква прозрачна течност във винена чаша.
— Водка ли е? — попита тихо Маргарита.
Котаракът подскочи на стола от обида.
— Но моля ви, кралице — изхриптя той, — как бих си позволил да налея на една дама водка? Това е чист спирт!
— Чакай да помисля — каза Пипи. — Може да пишеш така: „Помогнете ни, инак ще загинем. Без енфие два дни изнемогваме на този остров.“
— Но, Пипи, как ще пишем такова нещо — упрекна я Томи. — Това не е вярно.
— Кое именно? — попита Пипи.
— Не може да пишем „без енфие“.
— Тъй ли? — учуди се Пипи. — Ти имаш ли енфие?
— Не — отговори Томи.
— А Аника има ли енфие?
— Не, разбира се, но …
— А аз имам ли енфие? — продължаваше Пипи.
— Не — възрази Томи, — но ние изобщо не употребяваме енфие.
— Да, именно затова искам и да напишеш: „Без енфие два дни…“
— Сигурен съм, че ако го напишем, хората ще помислят, че употребяваме енфие — упорствуваше Томи.
— Слушай, Томи — каза Пипи, — отговори ми на един въпрос: кои хора най-често остават без енфие? Онези, които го употребяват или тези, които не го употребяват?
— Тези, които не го употребяват, разбира се — отговори Томи.
— Е, тогава какво се опъваш? — заключи Пипи. — Пиши, каквото ти казвам.
"- Да се обвържеш ли?
- Разбира се - потвърди лисицата.- За мен ти още си само момченце, което прилича на сто хиляди други момченца. И нямам необходимост от теб. А и ти нямаш необходимост от мен. За теб аз съм лисица, която прилича на сто хиляди други лисици. Но ако ме опитомиш, ние ще изпитваме необходимост един от друг. За мен ти ще бъдеш единствен на света. За теб аз ще бъда единствена на света..."
Недей да се поддаваш на отчаянието. Това ще ти попречи да говориш със сърцето си. Само едно нещо прави мечтата невъзможна: страхът от неуспех.
из Алхимикът от Паулу Коелю
от gergan75, 22.04.10 в 22:49, Рейтинг: 9
Когато често се срещаме с дадени хора, те стават част от живота ни. И като станат част от живота ни, започват да се опитват да го променят. И се сърдят, когато не правим това, което те изискват от нас. Понеже всеки си мисли, че знае как другият трябва да живее живота си, но всъщност никой не знае как трябва да живее своя собствен.
из Алхимикът от Паулу Коелю
от gergan75, 22.04.10 в 19:54, Рейтинг: 9
"С цялата си несигурност, в едно съм сигурен: под най-горния пласт на своята слабохарактерност хората искат да бъдат добри и да ги обичат. Повечето им пороци практически са опит да стигнат по най-късия път до обичта. Стигне ли човек до смъртта, нищо, че е бил може би способен, с влияние, гениален, умира ли необичан, животът му положително изглежда провал, а самата смърт — смразяващ ужас. И ми се струва, че ако вие или аз трябва да избираме между два пътя на мисълта и действието, длъжни сме да помним, че ще умрем, следователно нека се опитаме да живеем така, че нашата смърт да не носи облекчение на света."
из На изток от Рая от Джон Стайнбек
от gergan75, 22.04.10 в 22:40, Рейтинг: 8
"Когато едно дете за първи път изобличи възрастните, когато в сериозната му главица за първи път се вмъкне истината, че възрастните не са божествено всезнаещи, че преценките им не винаги са мъдри, а мисленето правилно и присъдите справедливи, неговият свят изведнъж се оказва в паническа пустота. Боговете се катурват, сигурността изчезва. И което е най-важното: боговете не падат постепенно, а с трясък, стават на парчета или потъват дълбоко в зеления жабуняк. Непосилна работа е да ги издигаш наново, те вече никога не изпускат същия блясък. И светът на детето никога повече не възвръща предишната си цялост. Мъчително е такова израстване."
из На изток от Рая от Джон Стайнбек
от gergan75, 22.04.10 в 21:38, Рейтинг: 8
В същия миг в кабинета влезе жена с униформена куртка и фуражка, с черна пола и платненки. От чантичката на колана си жената извади бяло квадратче и тетрадка и попита:
- Тука ли е "Вариете"? Светкавична. Разпишете се.
Варенуха драсна в тетрадката на жената някаква заврънкулка и щом вратата хлопна подире и, разпечати квадратчето.
Като прочете телеграмата, той премига и подаде квадратчето на Римски.
В телеграмата пишеше следното: "Ялта "Вариете" Москва Днес единайсет и половина криминалната милиция се яви кестеняв горнище пижама панталон без обувки психопат се представя Лиходеев директор "Вариете" Пратете светкавична ялтенска милиция къде директорът Лиходеев."
- Те ти, булка, Спасовден! - възкликна Римски и добави - Още една изненада!
"Аз не говоря за самите неща, сър. Говоря за смисъла на нещата. Седя тук и зная, че живея."
Най-хубавите книги, осъзна той, ти казват онова, което вече знаеш.
из 1984 от Джордж Оруел
от zuzi, 21.06.11 в 21:38, Рейтинг: 7
Обичам да я гледам , когато се събужда. Започваш да разбираш, че си истински влюбен, когато искаш да се събуждаш до някого по-силно, отколкото да заспивате заедно
из 18% Сиво от Захари Карабашлиев
от Дина, 12.04.10 в 14:38, Рейтинг: 7
"Обичаш ли някого, ти просто го обичаш и нямаш ли какво друго да му дадеш, пак му даваш обич. "
из 1984 от Джордж Оруел
от leonoel, 21.12.11 в 8:34, Рейтинг: 7
И аз лесно бих простила неговата гордост, ако не беше засегнал моята.