вход, регистрирай се

Цитати

Въведени са общо 10914 цитата от 2723 заглавия.

Майка й несъмнено беше права: изневярата не е най-страшното изпитание. Има и сто пъти по-страшни изпитания.
из Симон от Нарине Абгарян
от djifka, 09.03.24 в 9:34, Рейтинг: 0
Емоционален гювеч.
из Чакалнята от Деница Илчева
от NeDa, 28.02.24 в 22:30, Рейтинг: 0
Кръстопът

Искаме да възкръснем,
защото е величаво;
не щем да ни разпъват,
защото боли.
из Зрящият е хляб от Биньо Иванов
от NeDa, 27.02.24 в 5:49, Рейтинг: 0
Камбана

Да се намери нещо
да я спре.

Да се протегне нещо
да я блъсне.
из Зрящият е хляб от Биньо Иванов
от NeDa, 25.02.24 в 19:08, Рейтинг: 0
С небе по краищата

Откъде започва небето, се питам.
Така де, някъде над главите ни,
но къде му е долната граница?

А децата, понеже са дребнички,
дали за тях е по-далечно?
Или ние, големите, от раменете нагоре
(примерно)
се носим из тяхното синьо?

Добре, а мравките?
В духа на междувидовата демокрация
ми се вижда нередно
да почва небето
цял човек и нещо
над главите на горките,
на милите безкрили буболечета.

Биологически удачно е значи
да допуснем, че
в очите на пълзящите
ние всъщност от сутрин до вечер
живеем насред синева.

То тогава,
отдолу погледнато,
всички сме
всичко е
с небе по краищата.
из С небе по краищата от Миа Сердарева
от NeDa, 25.02.24 в 15:24, Рейтинг: 0
Закъснял Славѐйко

Плаче младата Славѐйка в клонестия ясен,
че ѝ обеща Славѐйко да вечерят в осем.
Как държи на свойта дума, как е точен само!
А сега е единайсет и още го няма!

Всичко чака и изстива: росна супа с мравки,
седем пълнени комара в сос от незабравки,
скакалец на скара с горски хлад за гарнитура
и десерт – зефирна торта във лунна глазура.

Ясно – някой го е дебнал! И го е нападнал!
Пухчето му е оскубал, гласчето – откраднал!
Дроздът ще е – стар разбойник – с неговото ято.
Пухът – нищо – ще порасне. Гласът – той е злато!

Ето го и сам Славѐйко – подсвирква, подскача…
„Ти си свиркаш! Ти си хвъркаш! Пък аз тука плача…“
А Славѐйко сладко пее: „Прости ми, женичко!
Радостен съм, пеш се върнах – и това е всичко!“
из Птиче радио от Юлиан Тувим
от NeDa, 25.02.24 в 10:18, Рейтинг: 0
Не мислете, че тогава започна между нас разривът, дето години по-късно ни раздели. Аз просто усещах как обичта на Джем се разпилява като рибарска мрежа, лежала дълго в купчина. Сега я носеха, теглеха, разпъваха все повече вълните.
из Случаят Джем от Вера Мутафчиева
от NeDa, 23.02.24 в 10:33, Рейтинг: 0
Наясно съм, че на челото ми не се изписват субтитри, макар понякога да съм убедена, че се появяват. И когато любимите ми не са способни да ги разчетат, аз или се изнервям, или млъквам, или се разплаквам. Егото ми не е доволно от факта, но признавам, че има мигове, в които самата аз не знам какво искам, но очаквам от другите да знаят.
из Стоп паник атаки от Теди Ангелова
от NeDa, 06.02.24 в 22:23, Рейтинг: 0
По трудния начин научих и още един урок - непоисканото добро, много често не е добро. Не помагайте, когато не са ви помолили и не давайте непоискани съвети. По този начин отнемате от силата на човека. Правите го безпомощен. Помислете също така защо се втурвате да помагате без да го искат от вас? Когато аз си зададох този въпрос, отговорите ми не бяха никак приятни - за да удовлетворя своя нужда, да запълня празнина в себе си, за да подхраня егото и чувството си на значимост, за да изкупя вина.
из Стоп паник атаки от Теди Ангелова
от NeDa, 06.02.24 в 22:16, Рейтинг: 0
освободете се от перфекционизма
минете по различен маршрут на път за работа
направете нещо, от което се страхувате ... пуснете се по въжен тролей, полетете с парапланер. Последните две изискват тотално пускане на контрола, там нищо не зависи от вас.
из Стоп паник атаки от Теди Ангелова
от NeDa, 06.02.24 в 22:00, Рейтинг: 0
В зоологията съществува теория, че може да прогнозирате поведението на едно шимпанзе според това с кои пет други шимпанзета общува най-често. Избирайте много внимателно вашите пет шимпанзета...

С тези две истории искам да ви кажа, че ако хората около вас не ви ценят, то не е защото не струвате достатъчно. Силно вероятно е да не се намирате на правилното място. Съветвам ви да потърсите шимпанзета бижутери.
из Стоп паник атаки от Теди Ангелова
от NeDa, 06.02.24 в 21:52, Рейтинг: 0
Ако преминавате през по-труден период, чувствате, че животът ви е пълен хаос, опитайте се да подредите малките неща, тези, които зависят от вас. Например сутрин да си оправите леглото, да измиете съдовете, да сгънете дрехите от стола или дивана, да приберете ненужните вещи, да разчистите бюрото си и т.н. Това ще ви създаде усещане за ред и спокойствие.
из Стоп паник атаки от Теди Ангелова
от NeDa, 06.02.24 в 21:46, Рейтинг: 0
Добре съм, това ще отмине съвсем скоро. И друг път съм се чувствал/а така. Всичко е наред. Мога да се справя с тази ситуация... След малко ще отшуми. Добре съм.
из Стоп паник атаки от Теди Ангелова
от NeDa, 06.02.24 в 20:01, Рейтинг: 0
Когато усетите, че паник атаката се задава, раздвижете се. Ако вече ви е завладяла, и сте в състояние - раздвижете се. Бършете прах, сгответе, пренаредете гардероба си, направете лека гимнастика за отпускане на мускулите или си вземете душ - водата отмива негативни емоции. Когато извършвате действие, вие се откъсвате от стресовата ситуация и помагате на ума да се успокои по-лесно.
из Стоп паник атаки от Теди Ангелова
от NeDa, 06.02.24 в 19:58, Рейтинг: 0
Дишайте с вашето си темпо - ако вдишвате за 2 секунди, опитайте се за 2 секунди да задържите дъха си, след което в продължение на 2 секунди да издишате и отново да задържите дъха си за още 2 секунди. С практиката ще установите как секундите се увеличават. Експертите препоръчват: вдишване за 4 секунди, задържане на въздуха за 2 секунди, издишване за 4 секунди и отново задържане за 2 секунди.
из Стоп паник атаки от Теди Ангелова
от NeDa, 06.02.24 в 19:54, Рейтинг: 0
Когато имате панически пристъп, опитайте да си представите радостен момент от миналото си. Може да е свързан с конкретно място, човек, преживяване или усещане. Нещо, което провокира във вас спокойствие, наслада, сигурност, блаженство. В психологията това се нарича позитивна котва.
из Стоп паник атаки от Теди Ангелова
от NeDa, 06.02.24 в 19:50, Рейтинг: 0
Когато стоеше в кухнята им, беше чисто и просто кльощав като вейка, но хокейната екипировка е способна да оптимизира всеки.
"В Сейнт Пол"
из Карта на Канада от Дорте Норс
от NeDa, 03.02.24 в 13:50, Рейтинг: 0
Идилията не носи облекчение.
"Площадката за празненства"
из Карта на Канада от Дорте Норс
от NeDa, 03.02.24 в 12:52, Рейтинг: 0
И затова!
Когато човек върви, ветровете се срещат
и радостта постила килима си
пред него да върви по радост.
Това трябва да се знае.
Всеки прави път на човека
и всичко му прави път.
из Живот от Иван Иванов
от NeDa, 02.02.24 в 8:22, Рейтинг: 0
И... се слагаш в обувките - чистите
И... се пъхваш в ризата - бялата
И... погалваш с ръце сърцето си -
топлото
И... му даваш кураж да върви,
да тупти...
То си знае посоката.
из Живот от Иван Иванов
от NeDa, 02.02.24 в 8:05, Рейтинг: 0
В днешно време хората знаят цената на всичко, но не знаят стойността на нищо.
"-Ех, колко е хубаво да се живее!-провикна се Пипи и протегна краката си,докъдето можеха да стигнат."
Интересуват се как си прекарвам времето. Казвам им, че понякога просто седя и мисля. Но не им казвам за какво. Карам ги да си блъскат главите. Казвам им, че понякога ми е приятно да вдигна глава, ей така, и да ловя дъждовните капки с езика си.
"Има време за всяко нещо. Да. Време за събаряне и време за градене. Да. Време за мълчание и време за говорене."
...Но красотата, истинската красота свършва там, където започва интелигентността. Интелектът сам по себе си е вече едно допълнение и затова нарушава хармонията на всяко лице. Започне ли да мисли човек, лицето му веднага се превръща само в нос или само в чело, или в някаква друга подобна уродливост. Вземи изтъкнатите представители на която щеш хуманитарна наука. Колко са противни...
"... ние не можем да понасяме у хората недостатъците, които притежаваме сами."
"-Все още съм луда. Толкова е приятно под дъжда. Страшно обичам да се разхождам, когато вали.
-Не мисля,че на мен би ми харесало - каза той.
- Може да ти хареса ако опиташ.
- Никога не съм опитвал.
Тя облиза устните си.
-Дъждът дори има приятен вкус.
-Какво, искаш да опиташ всичко поне веднъж, така ли? - попита той
-Понякога и два пъти."
— Чакай да помисля — каза Пипи. — Може да пишеш така: „Помогнете ни, инак ще загинем. Без енфие два дни изнемогваме на този остров.“
— Но, Пипи, как ще пишем такова нещо — упрекна я Томи. — Това не е вярно.
— Кое именно? — попита Пипи.
— Не може да пишем „без енфие“.
— Тъй ли? — учуди се Пипи. — Ти имаш ли енфие?
— Не — отговори Томи.
— А Аника има ли енфие?
— Не, разбира се, но …
— А аз имам ли енфие? — продължаваше Пипи.
— Не — възрази Томи, — но ние изобщо не употребяваме енфие.
— Да, именно затова искам и да напишеш: „Без енфие два дни…“
— Сигурен съм, че ако го напишем, хората ще помислят, че употребяваме енфие — упорствуваше Томи.
— Слушай, Томи — каза Пипи, — отговори ми на един въпрос: кои хора най-често остават без енфие? Онези, които го употребяват или тези, които не го употребяват?
— Тези, които не го употребяват, разбира се — отговори Томи.
— Е, тогава какво се опъваш? — заключи Пипи. — Пиши, каквото ти казвам.
Коровиев и Азазело бяха свалили фраковете до масата, редом с тях седеше, разбира се, и котаракът, който не беше пожелал да се раздели с папийонката си, въпреки че тя се беше превърнала направо в мръсна дрипа. Маргарита с олюляване отиде до масата и се опря на нея. Воланд пак й направи знак да се приближи и да седне до него.
— Е, много ли ви измъчихме? — попита Воланд.
— О, не, месир — отвърна, но едва чуто Маргарита.
— Ноблес оближ — обади се котаракът и наля на Маргарита някаква прозрачна течност във винена чаша.
— Водка ли е? — попита тихо Маргарита.
Котаракът подскочи на стола от обида.
— Но моля ви, кралице — изхриптя той, — как бих си позволил да налея на една дама водка? Това е чист спирт!
"- Да се обвържеш ли?
- Разбира се - потвърди лисицата.- За мен ти още си само момченце, което прилича на сто хиляди други момченца. И нямам необходимост от теб. А и ти нямаш необходимост от мен. За теб аз съм лисица, която прилича на сто хиляди други лисици. Но ако ме опитомиш, ние ще изпитваме необходимост един от друг. За мен ти ще бъдеш единствен на света. За теб аз ще бъда единствена на света..."
Недей да се поддаваш на отчаянието. Това ще ти попречи да говориш със сърцето си. Само едно нещо прави мечтата невъзможна: страхът от неуспех.
из Алхимикът от Паулу Коелю
от gergan75, 22.04.10 в 22:49, Рейтинг: 9
Когато често се срещаме с дадени хора, те стават част от живота ни. И като станат част от живота ни, започват да се опитват да го променят. И се сърдят, когато не правим това, което те изискват от нас. Понеже всеки си мисли, че знае как другият трябва да живее живота си, но всъщност никой не знае как трябва да живее своя собствен.
из Алхимикът от Паулу Коелю
от gergan75, 22.04.10 в 19:54, Рейтинг: 9
"Когато едно дете за първи път изобличи възрастните, когато в сериозната му главица за първи път се вмъкне истината, че възрастните не са божествено всезнаещи, че преценките им не винаги са мъдри, а мисленето правилно и присъдите справедливи, неговият свят изведнъж се оказва в паническа пустота. Боговете се катурват, сигурността изчезва. И което е най-важното: боговете не падат постепенно, а с трясък, стават на парчета или потъват дълбоко в зеления жабуняк. Непосилна работа е да ги издигаш наново, те вече никога не изпускат същия блясък. И светът на детето никога повече не възвръща предишната си цялост. Мъчително е такова израстване."
из На изток от Рая от Джон Стайнбек
от gergan75, 22.04.10 в 21:38, Рейтинг: 8
"С цялата си несигурност, в едно съм сигурен: под най-горния пласт на своята слабохарактерност хората искат да бъдат добри и да ги обичат. Повечето им пороци практически са опит да стигнат по най-късия път до обичта. Стигне ли човек до смъртта, нищо, че е бил може би способен, с влияние, гениален, умира ли необичан, животът му положително изглежда провал, а самата смърт — смразяващ ужас. И ми се струва, че ако вие или аз трябва да избираме между два пътя на мисълта и действието, длъжни сме да помним, че ще умрем, следователно нека се опитаме да живеем така, че нашата смърт да не носи облекчение на света."
из На изток от Рая от Джон Стайнбек
от gergan75, 22.04.10 в 22:40, Рейтинг: 8
"Аз не говоря за самите неща, сър. Говоря за смисъла на нещата. Седя тук и зная, че живея."
"Пипи тръгна по улицата. С единия си крак стъпваше на ръба на тротоара, а с другия — на паважа. Томи и Аника я проследиха с очи, докато се скри от погледа им. След малко тя се върна. Сега пък вървеше заднишком. Правеше го, за да си спести обръщането, когато тръгваше обратно към дома. Пипи стигна до портата на Томи и Аника и спря. Децата мълчаливо се разглеждаха. Най-сетне Томи попита:
— Защо вървиш заднишком?
— Защо вървя заднишком ли? — възкликна Пипи. — Не живеем ли в свободна страна? Човек не може ли да върви както си иска?"
—Да излязат ония планети от миналия час—каза учителят.
Тези планети бяхме Живко, Сретен и аз.
—Ти,Живко,както е известно,си Слънцето.Застани тук и тихо,мирно и спокойно се върти около себе си!
—Ти,Сретене,също ще се въртиш около себе си,но въртейки се около себе си,ще тичаш и около Живко,който,както знаеш,представлява Слънцето.
След това постави и мен на мястото ми.
—Ти си Луната.Ти първо ще се въртиш около себе си.Въртейки се около себе си,ще се въртиш и около Сретен,а заедно с него ще се въртиш и около Слънцето,тоест около Живко.
Той взе пръчката и застана встрани като звероукротител.И започна под негово ръководство едно въртене,едно тичане—бог да ти е на помощ.Върти се Живко около себе си,върти се бедният Сретен около себе си и около Живко,въртя се и аз около себе си и около Сретен и двамата заедно тичаме около Живко.Още преди да направим както трябва първия кръг,и на тримата ни се зави свят и се сгромолясахме на земята.Най-напред паднах аз в качеството си на Луна,върху мен се стовари Земята,а върху нея—Слънцето.
из Автобиография от Бранислав Нушич
от AVIS, 17.09.10 в 22:21, Рейтинг: 7
"Обичаш ли някого, ти просто го обичаш и нямаш ли какво друго да му дадеш, пак му даваш обич. "
из 1984 от Джордж Оруел
от leonoel, 21.12.11 в 8:34, Рейтинг: 7
В същия миг в кабинета влезе жена с униформена куртка и фуражка, с черна пола и платненки. От чантичката на колана си жената извади бяло квадратче и тетрадка и попита:
- Тука ли е "Вариете"? Светкавична. Разпишете се.
Варенуха драсна в тетрадката на жената някаква заврънкулка и щом вратата хлопна подире и, разпечати квадратчето.
Като прочете телеграмата, той премига и подаде квадратчето на Римски.
В телеграмата пишеше следното: "Ялта "Вариете" Москва Днес единайсет и половина криминалната милиция се яви кестеняв горнище пижама панталон без обувки психопат се представя Лиходеев директор "Вариете" Пратете светкавична ялтенска милиция къде директорът Лиходеев."
- Те ти, булка, Спасовден! - възкликна Римски и добави - Още една изненада!
...в света винаги има двама души,които се търсят било сред пустинята,било в големите градове. А когато се открият и очите им се срещнат, миналото и бъдещето вече изгубват всякакво значение, съществува само този момент и тая невероятна увереност, че всички неща под слънцето са написани от една и съща Ръка. Ръката,която събужда Любовта и която е създала сродна душа за всеки,който работи,почива и търси съкровища под слънцето. Защото, ако не беше така,мечтите на човешката раса нямаше да имат никакъв смисъл.
из Алхимикът от Паулу Коелю
от gergan75, 22.04.10 в 21:29, Рейтинг: 7