вход, регистрирай се

Цитати

Въведени са общо 8964 цитата от 2243 заглавия.

Една прашинка – колко прелест,
непостижима простота!
из Структури от Иван Методиев
от NeDa, 22.03.19 в 20:34, Рейтинг: 0
Това, с което си богат,
не можеш да го притежаваш...
из Структури от Иван Методиев
от NeDa, 22.03.19 в 20:20, Рейтинг: 0
Въпросите ги задава разумът. Отговорите ги дава интуицията.
из Структури от Иван Методиев
от NeDa, 22.03.19 в 20:19, Рейтинг: 0
Стръкчето трева върху голия камък
е по-величествено
от вековната гора!
из Структури от Иван Методиев
от NeDa, 22.03.19 в 20:16, Рейтинг: 0
КУКУВИЧА ПРЕЖДА

Селце планинско, сред което
Лениво есента пълзи
И блеят тук-таме кози
В шубраците на битието.

С една протяжно-мътна бара,
Сънуваща, че е река,
С два голи тръна за лъка
И мрак по църквицата стара.

Далечен вой, ята бездомни.
Полумъгла – полузвезди.
Пролайват псета – кой си ти
И кой с какво ще те запомни?

А в отговор – така позната,
Всебългарската тишина.
И тъмнина, и тъмнина
В дълбочините на душата.

Така животът си изтича...
Озърнеш се – ни чужд, ни свой.
Луна в ръждивия покой.
А през луната – бог наднича.

Сънлива влага се процежда
По хълбоците на нощта.
Две-три кратуни на плета.
Пред прага – кукувича прежда.
из Пейзажи на душата от Иван Методиев
от NeDa, 22.03.19 в 19:49, Рейтинг: 0
- И не е чак толкова страшно! - отвърна Доротея малко троснато. - По-добре човек да си въобразява, че е нещо. Отколкото да е нищо.
из Бариерата от Павел Вежинов
от GSto, 22.03.19 в 18:08, Рейтинг: 0
Дърво

Все пак
държа да съм с корона.
Обичам и венците на гнездата,
и химните на славеите - също.

Обичам висотата
и общувам
единствено със хоризонта.

Виновно ли съм, че стоите
под мене
и оставате във сянка?
из Присъствие от Николай Кънчев
от NeDa, 21.03.19 в 22:41, Рейтинг: 0
„Ван Гог“

Небето има
повече слънца,
отколкото се вижда.
Човекът има
повече лица,
отколкото се вижда.
Земята има
повече глупци,
отколкото се вижда.
Оплетени сме
в повече конци,
отколкото се вижда.

Да слагаш с болка
страшните бои,
но никой да не вярва.
Умът ти даже
да се побои,
но никой да не вярва.
Да казваш с точност
всичко за света,
но никой да не вярва.
Да стигаш често
чак до лудостта,
но никой да не вярва…

Безкрайно е жестока участта
да имаш дарба!
из Присъствие от Николай Кънчев
от NeDa, 21.03.19 в 22:36, Рейтинг: 0
"Има работодатели, които използват разни хитрини, за да не заплащат справедливо труда на работниците си, като се надяват на по-големи печалби, за сметка на намалените надници. Такива хора никога няма да постигнат просперитет, а когато банкрутират и изгубят добрата си репутация, обвиняват обстоятелствата без да осъзнават, че те сами си ги създават."
"Бедността и разгулният живот са двете крайни проявления на нещастието. И двете са еднакво неестествени и са резултат от душевно разстройство."
из Мислещият човек от Джеймс Алън
от GSto, 18.03.19 в 22:07, Рейтинг: 0
"В сексуалната енергия има творчески заряд. Няма как да го оспориш. Ако я държиш запечатана вътре в себе си, затъпяваш. Цялото ти тяло излиза от строя. Важи и за мъже и за жени. Но при жената се нарушава месечният цикъл, а наруши ли се цикълът, това води до психическа неустойчивост."
"...е агресивна и амбициозна каго сперматозоид"
"Сибир не е географско понятие. Сибир е състояние на духа."
"...луда за цяло стадо пощръклели кози"
хаймве - боли за вкъщи
"Всички болести са от нерви. Само триперът е от любов."
"За любовта е нужен талант"
По това време се явих на изпит в Художествената академия заедно с 42 души, от които скъсаха двама. Единият бях аз. Но желанието да рисувам не преставаше. Продължавах да продавам сладки пред Модерен театър. На другата година [1916] ме приеха в академията.
Сега пък ние имаме момченце: Лаврен! Нова грижа. Нова радост.
***
През зимните дни не ходих да работя в ателието. Оставах си вкъщи при Лаврен, с когото се спогаждаме и се обичаме много. Много любопитно е да наблюдаваш как един дух се пробужда в един детски образ.
Започнах голяма композиция - "Габрово 1847 година", поръчка за Електротелферния завод в Габрово.(30.12.1967)
На 18 т.м. приключва цикъла "Деветте симфонии на Бетховен", за които имахме абонаментни карти с Йорданка. Голямо нещо!
За мен радостите в живота са: концертите, изложбите, личното творчество и от време на врене някои хубави новини, които ме спохождат в противовес на болестите, които са моите верни спътници в живота.
Отказах и поради това, че не бива с моите картини да се правят подаръци на чужденци. Смятам че картините ми трябва да останат в родината ми.
Наскоро дохожда вкъщи журналиста Владимир Свинтила да ме интервюира за сп. "Изкуство". Аз бях в добро настроение и му продиктувах отговорите, като на место споменавах и препинателните знаци. Накрая той ми заяви, че такова щастие редко спохожда публицистите, такова конкретно интервю без излишества на думи.
Най-после картината "Селски панаир в Пловдив" добива окончателния си вид; сега минавам последния ретуш. А ти знаеш какъв е ситнеж! Добих една колоритна звучност, която ме радва. Това не е една картина, а десет, двадесет, сто картини в една! И всичко това да се обедини, да се хармонира, да се подложи на един багрен и рисунков ритъм, да се нанесат акценти, без те да увреждат на композиционния строеж, всичко това не бе и не е още лека работа.
Сега например пиша статия "По въпроса за транскрипцията на чуждите имена".
"Панаирът" напредва бавно, но сигурно. Много фигури, които трябва да се поставят на място, да се изградят във форма, движение, багри. И така да се изпишат, че не само да не си пречат, но и да се свържат в едно цяло, в композиционно-графично и багрено отношение. Красотата на картината ще се почувства чак когато всичко се избистри, когато всички фигури "дойдат на фокус", когато картината бъде изпипана в истинския смисъл на думата. А до тогава трябва да дисциплинно да работя, да запазя същото настроение. Месеци наред същото настроение!
В днешно време хората знаят цената на всичко, но не знаят стойността на нищо.
"-Ех, колко е хубаво да се живее!-провикна се Пипи и протегна краката си,докъдето можеха да стигнат."
Интересуват се как си прекарвам времето. Казвам им, че понякога просто седя и мисля. Но не им казвам за какво. Карам ги да си блъскат главите. Казвам им, че понякога ми е приятно да вдигна глава, ей така, и да ловя дъждовните капки с езика си.
"Има време за всяко нещо. Да. Време за събаряне и време за градене. Да. Време за мълчание и време за говорене."
...Но красотата, истинската красота свършва там, където започва интелигентността. Интелектът сам по себе си е вече едно допълнение и затова нарушава хармонията на всяко лице. Започне ли да мисли човек, лицето му веднага се превръща само в нос или само в чело, или в някаква друга подобна уродливост. Вземи изтъкнатите представители на която щеш хуманитарна наука. Колко са противни...
"... ние не можем да понасяме у хората недостатъците, които притежаваме сами."
"-Все още съм луда. Толкова е приятно под дъжда. Страшно обичам да се разхождам, когато вали.
-Не мисля,че на мен би ми харесало - каза той.
- Може да ти хареса ако опиташ.
- Никога не съм опитвал.
Тя облиза устните си.
-Дъждът дори има приятен вкус.
-Какво, искаш да опиташ всичко поне веднъж, така ли? - попита той
-Понякога и два пъти."
Коровиев и Азазело бяха свалили фраковете до масата, редом с тях седеше, разбира се, и котаракът, който не беше пожелал да се раздели с папийонката си, въпреки че тя се беше превърнала направо в мръсна дрипа. Маргарита с олюляване отиде до масата и се опря на нея. Воланд пак й направи знак да се приближи и да седне до него.
— Е, много ли ви измъчихме? — попита Воланд.
— О, не, месир — отвърна, но едва чуто Маргарита.
— Ноблес оближ — обади се котаракът и наля на Маргарита някаква прозрачна течност във винена чаша.
— Водка ли е? — попита тихо Маргарита.
Котаракът подскочи на стола от обида.
— Но моля ви, кралице — изхриптя той, — как бих си позволил да налея на една дама водка? Това е чист спирт!
— Чакай да помисля — каза Пипи. — Може да пишеш така: „Помогнете ни, инак ще загинем. Без енфие два дни изнемогваме на този остров.“
— Но, Пипи, как ще пишем такова нещо — упрекна я Томи. — Това не е вярно.
— Кое именно? — попита Пипи.
— Не може да пишем „без енфие“.
— Тъй ли? — учуди се Пипи. — Ти имаш ли енфие?
— Не — отговори Томи.
— А Аника има ли енфие?
— Не, разбира се, но …
— А аз имам ли енфие? — продължаваше Пипи.
— Не — възрази Томи, — но ние изобщо не употребяваме енфие.
— Да, именно затова искам и да напишеш: „Без енфие два дни…“
— Сигурен съм, че ако го напишем, хората ще помислят, че употребяваме енфие — упорствуваше Томи.
— Слушай, Томи — каза Пипи, — отговори ми на един въпрос: кои хора най-често остават без енфие? Онези, които го употребяват или тези, които не го употребяват?
— Тези, които не го употребяват, разбира се — отговори Томи.
— Е, тогава какво се опъваш? — заключи Пипи. — Пиши, каквото ти казвам.
"- Да се обвържеш ли?
- Разбира се - потвърди лисицата.- За мен ти още си само момченце, което прилича на сто хиляди други момченца. И нямам необходимост от теб. А и ти нямаш необходимост от мен. За теб аз съм лисица, която прилича на сто хиляди други лисици. Но ако ме опитомиш, ние ще изпитваме необходимост един от друг. За мен ти ще бъдеш единствен на света. За теб аз ще бъда единствена на света..."
Недей да се поддаваш на отчаянието. Това ще ти попречи да говориш със сърцето си. Само едно нещо прави мечтата невъзможна: страхът от неуспех.
из Алхимикът от Паулу Коелю
от gergan75, 22.04.10 в 22:49, Рейтинг: 9
Когато често се срещаме с дадени хора, те стават част от живота ни. И като станат част от живота ни, започват да се опитват да го променят. И се сърдят, когато не правим това, което те изискват от нас. Понеже всеки си мисли, че знае как другият трябва да живее живота си, но всъщност никой не знае как трябва да живее своя собствен.
из Алхимикът от Паулу Коелю
от gergan75, 22.04.10 в 19:54, Рейтинг: 9
"С цялата си несигурност, в едно съм сигурен: под най-горния пласт на своята слабохарактерност хората искат да бъдат добри и да ги обичат. Повечето им пороци практически са опит да стигнат по най-късия път до обичта. Стигне ли човек до смъртта, нищо, че е бил може би способен, с влияние, гениален, умира ли необичан, животът му положително изглежда провал, а самата смърт — смразяващ ужас. И ми се струва, че ако вие или аз трябва да избираме между два пътя на мисълта и действието, длъжни сме да помним, че ще умрем, следователно нека се опитаме да живеем така, че нашата смърт да не носи облекчение на света."
из На изток от Рая от Джон Стайнбек
от gergan75, 22.04.10 в 22:40, Рейтинг: 8
"Когато едно дете за първи път изобличи възрастните, когато в сериозната му главица за първи път се вмъкне истината, че възрастните не са божествено всезнаещи, че преценките им не винаги са мъдри, а мисленето правилно и присъдите справедливи, неговият свят изведнъж се оказва в паническа пустота. Боговете се катурват, сигурността изчезва. И което е най-важното: боговете не падат постепенно, а с трясък, стават на парчета или потъват дълбоко в зеления жабуняк. Непосилна работа е да ги издигаш наново, те вече никога не изпускат същия блясък. И светът на детето никога повече не възвръща предишната си цялост. Мъчително е такова израстване."
из На изток от Рая от Джон Стайнбек
от gergan75, 22.04.10 в 21:38, Рейтинг: 8
В същия миг в кабинета влезе жена с униформена куртка и фуражка, с черна пола и платненки. От чантичката на колана си жената извади бяло квадратче и тетрадка и попита:
- Тука ли е "Вариете"? Светкавична. Разпишете се.
Варенуха драсна в тетрадката на жената някаква заврънкулка и щом вратата хлопна подире и, разпечати квадратчето.
Като прочете телеграмата, той премига и подаде квадратчето на Римски.
В телеграмата пишеше следното: "Ялта "Вариете" Москва Днес единайсет и половина криминалната милиция се яви кестеняв горнище пижама панталон без обувки психопат се представя Лиходеев директор "Вариете" Пратете светкавична ялтенска милиция къде директорът Лиходеев."
- Те ти, булка, Спасовден! - възкликна Римски и добави - Още една изненада!
"Аз не говоря за самите неща, сър. Говоря за смисъла на нещата. Седя тук и зная, че живея."
Най-хубавите книги, осъзна той, ти казват онова, което вече знаеш.
из 1984 от Джордж Оруел
от zuzi, 21.06.11 в 21:38, Рейтинг: 7
Обичам да я гледам , когато се събужда. Започваш да разбираш, че си истински влюбен, когато искаш да се събуждаш до някого по-силно, отколкото да заспивате заедно
из 18% Сиво от Захари Карабашлиев
от Дина, 12.04.10 в 14:38, Рейтинг: 7
"Обичаш ли някого, ти просто го обичаш и нямаш ли какво друго да му дадеш, пак му даваш обич. "
из 1984 от Джордж Оруел
от leonoel, 21.12.11 в 8:34, Рейтинг: 7
И аз лесно бих простила неговата гордост, ако не беше засегнал моята.