вход, регистрирай се

Цитати

Въведени са общо 8758 цитата от 2190 заглавия.

Мрачно настроение
Понякога и мене ме обзема
отчаяние:
ще си разрежа вените,
да изтече кръвта,
отровена с литература!
Да се съсири нежността!
Да се разпаднат клетките
на сантиментите!

Изтлявайки,
ще се превърна в елемент,
ще вляза аз
в съединение с пръстта
и нещо простичко,
и нещи искрено
- навярно цвете -
ще се роди
от нашия съюз!
Вайкане на трепетликите
Крадецът- вятър тази нош обра ни,
Ала понеже го съзря луната,
разкъса наште нанизи-гердани,
пендарите ни пръсна по земята.

А сутринта - видял, че го презираме -
преви ни цели, уж да ги събираме...
Бяха го снели от еднообразните релси като детско електрическо влакче и сега не бе способен на нищо друго, освен да се постарае колелетата на тази дребна играчка отново да бъдат поставени точно върху старите релси, и то без по-нататъшни сътресения и сблъсъци, за да може играчката да продължи монотонния си ход по релсовия път, който беше безкраен, тъй като образуваше затворен кръг.
из Тангото от Кристоф Хайн
от NeDa, 17.09.18 в 18:03, Рейтинг: 0
Дъжди небето, снежен вятър шиба,
необуздан,
настръхнал и свиреп.
А можехме сега в една колиба
да сме щастливи двамата със теб.
А можехме сега да крачим боси
и да оставят стъпките следи.
Една съдбовна обич да ни носи
към приказни планети и звезди.
Един от друг далеч да не се люшкаме,
в колиба да сме,
както в замък тих
и там да ни закриля от вихрушките
като орел крилатия ми стих.
Гората с абажури ще ни свети,
ще ни опива с дъх на чернозем,
а в апартамента всичко е пресметнато,
там няма огън где да накладем.
защото зная, че сред хилядите думи
няма думи за страдание,
от мъката не се плете поема.
из Откровения от Невена Стефанова
от NeDa, 15.09.18 в 23:56, Рейтинг: 0
Но вече толкова години
с теб се срещаме единствено насън,
и то когато съм така далече,
на някакво огромно разстояние
от моя свят - убежище уютно -
и този свят - огромен, непознат, -
от който имам основание да се боя...
И не любим, не брат, не син,
а теб единствения призовавам
с цялото си същество
и ти откликваш всякога
- безсмъртна е етичната ти същност, -
превърнал си се в ключ
за уталожване, за мир и за отмора на сърцето
сред най-невероятна суетня.
из Откровения от Невена Стефанова
от NeDa, 15.09.18 в 22:01, Рейтинг: 0
Селско гробище

Понякога във мойто скитане,
преди да стигна до живота,
аз минавам край смъртта.
Във гънките на планината -
селски гробища.
Навеждам се:
- Тежи ли вечността? -
Не отговарят мъртвите.
Тежи.
Ний хората не сме достойни
и нямаме търпение
да понесем и сто години.
Все бързаме да си заминем,
уж за да скъсаме
със всичко земно,
а всъщност -
да се слеем
със земята...
из Откровения от Невена Стефанова
от NeDa, 15.09.18 в 21:15, Рейтинг: 0
Ако не възпреме психопатите,
мигновението ни дели от Нищото
из Откровения от Невена Стефанова
от NeDa, 15.09.18 в 21:11, Рейтинг: 0
Дали?
Аз писах твойто име по снега,
затъвах в преспи, губех се в тъга,
а зимата ме гледаше студено,
виелиците виеха по мене.

Но ето че снега топи се вече,
изчезва бавно с него твойто име.
Със ручея и мъката изтече
и спомена по струите отмина...
из Откровения от Невена Стефанова
от NeDa, 15.09.18 в 20:59, Рейтинг: 0
Слънчева невеста

Всеки ден чаках ревниво
да мине над хълми и ниви,
да оглежда простора,
да спира при другите хора,
по скелите да се катери,
строежи да мери
с пергел от лъчи,
да мие очи
със бистра вода от чешмите,
да закача момите...
Накрая
да надникне и в моята стая...

Защо ли тъй дълго съм чакала
в тъмната стая?
Днес бързам, преди да изгрее,
навън да изляза.
Забеляза ме.
Целия ден гря за мен.
Вечерта ме изпрати до къщи,
целува ме и ме прегръща.
Уморена бях, но щастлива -
влезе с мен и в съня ми остана.
И насън - като млада Гроздана
аз невяста му станах.
из Откровения от Невена Стефанова
от NeDa, 15.09.18 в 20:50, Рейтинг: 0
Аз и ти
на Надежда Московска

Току-що се беше настанила в хотелската стая, след осем минути трябваше да бяга за срещата и си взимаше душ, когато на вратата се почука.
- Под душа съм! – извика тя, но чукането продължи.
Опита да се поизмие от пяната, покри се с кърпа и излезе от банята.
На вратата продължаваше да се чука.
- Сега идвам! – каза тя, докато се опитваше да не се пребие по плочките, но изведнъж ѝ светна. – Кой е? – извика.
- Аз съм! – чу се мъжки глас от другата страна на вратата.
Позачуди се, но отвори.
Ниският рус мъж се стресна.
- А! Не си ти?
- Ти не си! – тресна вратата тя и се заоблича трескаво.
из Силата на думите от Иван Димитров
от NeDa, 15.09.18 в 19:57, Рейтинг: 0
Не, не, според мен ти просто си искал пак да полегнеш, да гледаш нагоре през короната на някое дърво, разделило с клони небето като късове от стъклопис. Всяко късче с различен цвят - уж синьо, ама зелено, в зеленото - по-смарагдово и по-веронезово, синьо- виолетово, с толкова съставки... Блокът се люлее зрял, трептят в него кадмиеви жълти и неаполитански - в отвеси, а се пройрадват едни червени водоравни нишки...
Защо трябваше толкова добре и дълбоко да познаваме красотата и правилността на добрите намерения и да ги чувстваме в сърцата си,щом като целият живот мирише на простащина и навред бе насочен към това да остави грозното и подлото да побеждава?
из Демиан от Херман Хесе
от Jerry, 03.09.18 в 16:18, Рейтинг: 0
Когато бях на единадесет години, веднъж се връщах от училище вкъщи,в един от дните, когато съдбата дебне в ъглите, когато лесно се случва нещо. В такива дни, изглежда, всяка обърканост и смиреност на собствената ни душа се отразява в света, който ни заобикаля,и го изопачава. Неудоволствие и страх притискат сърцето ни,търсим и намираме неизбежните причини извън нас,виждаме света устроен зле и навсякъде се натъкваме на съпротива.
из Демиан от Херман Хесе
от Jerry, 03.09.18 в 16:15, Рейтинг: 0
Понякога действаме,влизаме и излизаме,правим това или онова,и всичко е леко,необременено и сякаш не задължително, всичко вероятно би могло да бъде различно. А понякога,в други часове,нищо не може да бъде променено, всичко е задължително и трудно, всяко поемане на дъх е определено от чужда сила и съдбовно.
Делата на нашия живот, които наричаме добри и за които не ни тежи да разказваме, почти всички са от първия,"лекия" вид и също лесно ги забравяме. Други дела,за които би е трудно да говорим,не забравяме никога,те са така да се каже повече наши, отколкото първите,и сенките им дълго лежат върху всички дни на живота ни.
из Демиан от Херман Хесе
от Jerry, 03.09.18 в 11:04, Рейтинг: 0
Аз си направих извод за себе си, че на руския характер е свойствено да се обръща по-често към идеалните примери от миналото, отколкото да рискува да строи модели на бъдещето.
из 17 мига от пролетта от Юлиан Семьонов
от Elektra_, 01.09.18 в 20:42, Рейтинг: 0
Цветята всичкчки ще увехнат,
щом спусне се мъглата,
и всички хора ще умрат
и в гроб ще ги положат.
Като цветя са хората,
отново ще се върнат,
щом дойде пролетта.
И няма никога да бъдат болни,
и всичко ще им е простено.
из Демиан от Херман Хесе
от Jerry, 31.08.18 в 20:15, Рейтинг: 0
Наближи нов духов оркестър, който дънеше Тих бял Дунав по такъв бездарен начин, по какъвто можеха да дънят само квадратите от математическата.
из Вундеркинд от Николай Грозни
от NeDa, 27.08.18 в 10:24, Рейтинг: 0
Целувахме се бавно, като изследователи, проучващи химическите свойства на страстта, електрическия заряд на отчаянието, радиацията на самотата, мимолетното втечняване на времето.
из Вундеркинд от Николай Грозни
от NeDa, 27.08.18 в 9:38, Рейтинг: 0
"Бог винаги ни наказва за онова, което не можем да си представим."
из Дума Ки от Стивън Кинг
от Nikolaus , 22.08.18 в 17:30, Рейтинг: 0
В днешно време хората знаят цената на всичко, но не знаят стойността на нищо.
"-Ех, колко е хубаво да се живее!-провикна се Пипи и протегна краката си,докъдето можеха да стигнат."
"Има време за всяко нещо. Да. Време за събаряне и време за градене. Да. Време за мълчание и време за говорене."
Интересуват се как си прекарвам времето. Казвам им, че понякога просто седя и мисля. Но не им казвам за какво. Карам ги да си блъскат главите. Казвам им, че понякога ми е приятно да вдигна глава, ей така, и да ловя дъждовните капки с езика си.
...Но красотата, истинската красота свършва там, където започва интелигентността. Интелектът сам по себе си е вече едно допълнение и затова нарушава хармонията на всяко лице. Започне ли да мисли човек, лицето му веднага се превръща само в нос или само в чело, или в някаква друга подобна уродливост. Вземи изтъкнатите представители на която щеш хуманитарна наука. Колко са противни...
"... ние не можем да понасяме у хората недостатъците, които притежаваме сами."
Коровиев и Азазело бяха свалили фраковете до масата, редом с тях седеше, разбира се, и котаракът, който не беше пожелал да се раздели с папийонката си, въпреки че тя се беше превърнала направо в мръсна дрипа. Маргарита с олюляване отиде до масата и се опря на нея. Воланд пак й направи знак да се приближи и да седне до него.
— Е, много ли ви измъчихме? — попита Воланд.
— О, не, месир — отвърна, но едва чуто Маргарита.
— Ноблес оближ — обади се котаракът и наля на Маргарита някаква прозрачна течност във винена чаша.
— Водка ли е? — попита тихо Маргарита.
Котаракът подскочи на стола от обида.
— Но моля ви, кралице — изхриптя той, — как бих си позволил да налея на една дама водка? Това е чист спирт!
"-Все още съм луда. Толкова е приятно под дъжда. Страшно обичам да се разхождам, когато вали.
-Не мисля,че на мен би ми харесало - каза той.
- Може да ти хареса ако опиташ.
- Никога не съм опитвал.
Тя облиза устните си.
-Дъждът дори има приятен вкус.
-Какво, искаш да опиташ всичко поне веднъж, така ли? - попита той
-Понякога и два пъти."
— Чакай да помисля — каза Пипи. — Може да пишеш така: „Помогнете ни, инак ще загинем. Без енфие два дни изнемогваме на този остров.“
— Но, Пипи, как ще пишем такова нещо — упрекна я Томи. — Това не е вярно.
— Кое именно? — попита Пипи.
— Не може да пишем „без енфие“.
— Тъй ли? — учуди се Пипи. — Ти имаш ли енфие?
— Не — отговори Томи.
— А Аника има ли енфие?
— Не, разбира се, но …
— А аз имам ли енфие? — продължаваше Пипи.
— Не — възрази Томи, — но ние изобщо не употребяваме енфие.
— Да, именно затова искам и да напишеш: „Без енфие два дни…“
— Сигурен съм, че ако го напишем, хората ще помислят, че употребяваме енфие — упорствуваше Томи.
— Слушай, Томи — каза Пипи, — отговори ми на един въпрос: кои хора най-често остават без енфие? Онези, които го употребяват или тези, които не го употребяват?
— Тези, които не го употребяват, разбира се — отговори Томи.
— Е, тогава какво се опъваш? — заключи Пипи. — Пиши, каквото ти казвам.
Недей да се поддаваш на отчаянието. Това ще ти попречи да говориш със сърцето си. Само едно нещо прави мечтата невъзможна: страхът от неуспех.
из Алхимикът от Паулу Коелю
от gergan75, 22.04.10 в 22:49, Рейтинг: 9
Когато често се срещаме с дадени хора, те стават част от живота ни. И като станат част от живота ни, започват да се опитват да го променят. И се сърдят, когато не правим това, което те изискват от нас. Понеже всеки си мисли, че знае как другият трябва да живее живота си, но всъщност никой не знае как трябва да живее своя собствен.
из Алхимикът от Паулу Коелю
от gergan75, 22.04.10 в 19:54, Рейтинг: 9
"- Да се обвържеш ли?
- Разбира се - потвърди лисицата.- За мен ти още си само момченце, което прилича на сто хиляди други момченца. И нямам необходимост от теб. А и ти нямаш необходимост от мен. За теб аз съм лисица, която прилича на сто хиляди други лисици. Но ако ме опитомиш, ние ще изпитваме необходимост един от друг. За мен ти ще бъдеш единствен на света. За теб аз ще бъда единствена на света..."
"Когато едно дете за първи път изобличи възрастните, когато в сериозната му главица за първи път се вмъкне истината, че възрастните не са божествено всезнаещи, че преценките им не винаги са мъдри, а мисленето правилно и присъдите справедливи, неговият свят изведнъж се оказва в паническа пустота. Боговете се катурват, сигурността изчезва. И което е най-важното: боговете не падат постепенно, а с трясък, стават на парчета или потъват дълбоко в зеления жабуняк. Непосилна работа е да ги издигаш наново, те вече никога не изпускат същия блясък. И светът на детето никога повече не възвръща предишната си цялост. Мъчително е такова израстване."
из На изток от Рая от Джон Стайнбек
от gergan75, 22.04.10 в 21:38, Рейтинг: 8
"С цялата си несигурност, в едно съм сигурен: под най-горния пласт на своята слабохарактерност хората искат да бъдат добри и да ги обичат. Повечето им пороци практически са опит да стигнат по най-късия път до обичта. Стигне ли човек до смъртта, нищо, че е бил може би способен, с влияние, гениален, умира ли необичан, животът му положително изглежда провал, а самата смърт — смразяващ ужас. И ми се струва, че ако вие или аз трябва да избираме между два пътя на мисълта и действието, длъжни сме да помним, че ще умрем, следователно нека се опитаме да живеем така, че нашата смърт да не носи облекчение на света."
из На изток от Рая от Джон Стайнбек
от gergan75, 22.04.10 в 22:40, Рейтинг: 8
Ще се срещнем там, където няма тъмнина.
из 1984 от Джордж Оруел
от AVIS, 03.09.10 в 22:04, Рейтинг: 7
Когато всички дни станат еднакви, това означава, че хората са престанали да забелязват хубавите неща в живота.
из Алхимикът от Паулу Коелю
от gergan75, 22.04.10 в 19:59, Рейтинг: 7
"Аз не говоря за самите неща, сър. Говоря за смисъла на нещата. Седя тук и зная, че живея."
В същия миг в кабинета влезе жена с униформена куртка и фуражка, с черна пола и платненки. От чантичката на колана си жената извади бяло квадратче и тетрадка и попита:
- Тука ли е "Вариете"? Светкавична. Разпишете се.
Варенуха драсна в тетрадката на жената някаква заврънкулка и щом вратата хлопна подире и, разпечати квадратчето.
Като прочете телеграмата, той премига и подаде квадратчето на Римски.
В телеграмата пишеше следното: "Ялта "Вариете" Москва Днес единайсет и половина криминалната милиция се яви кестеняв горнище пижама панталон без обувки психопат се представя Лиходеев директор "Вариете" Пратете светкавична ялтенска милиция къде директорът Лиходеев."
- Те ти, булка, Спасовден! - възкликна Римски и добави - Още една изненада!
"Но очите са слепи? Човек трябва да търси със сърцето си."
...в света винаги има двама души,които се търсят било сред пустинята,било в големите градове. А когато се открият и очите им се срещнат, миналото и бъдещето вече изгубват всякакво значение, съществува само този момент и тая невероятна увереност, че всички неща под слънцето са написани от една и съща Ръка. Ръката,която събужда Любовта и която е създала сродна душа за всеки,който работи,почива и търси съкровища под слънцето. Защото, ако не беше така,мечтите на човешката раса нямаше да имат никакъв смисъл.
из Алхимикът от Паулу Коелю
от gergan75, 22.04.10 в 21:29, Рейтинг: 7