вход, регистрирай се

Цитати

Въведени са общо 8542 цитата от 2134 заглавия.

Но старият разпоредител Симонович не искаше да се откаже от обикновената стълба. Все още се опияняваше от това, че хоризонтът се променя, щом човек стъпи на първата пречка, да не говорим докъде стига погледът, ако се качи на втората или третата.
***
- Виждам, че влачите някаква стълба...
- Мога да се покатеря до деветата пречка - смутено отговори Симонович.
- И? - потри ръце директорът [на цирка].
- И нищо. Оттам наблюдавам света...
Вместо отговор

Самотата
ще направи от мен
най-съвършеното
твое подобие...
Ще заприличам
на теб.
Ще вярвам
в твоите вери.
Ще изповядвам
твоите религии.
Ще съществувам
с твоята кръв...

И на края,
когато изгрея
в ръцете ти,
ще приема
даже
смъртта ти
за своя...

както водата
приема за свои
и най-грозните очертания
на шепите,
които са я поели

само от благодарнност
пред тяхната жажда,
да я задържат...
из Повторими неща от Неда Антонова
от NeDa, 06.12.17 в 20:53, Рейтинг: 0
Стъпалата не се оплакват
никога.
Стъпалата
не се унижават,
когато
другите стъпват
по тях.
Те са
най-мъдрите камъни
и
знаят,
че щом някой отива
нагоре,
той непременно
трябва
да стъпи на нещо...
И жертвено просват
в нозете му
добрите си гърбове...

Стига им хладната гордост,
че без тяхното
безименно рамо
ще рухнат
етажите,
сградите...
Светът ще стане
равен и ням.
А хората
стадно ще тръгнат
надолу - по равното...
из Повторими неща от Неда Антонова
от NeDa, 06.12.17 в 20:39, Рейтинг: 0
На Ваня Д.

Нося любовта си
като
товар с жълтици.
Уморява ме
музейната рядкост
на златото.
Ослепява ме
неподкупната му
светлина...

И търся
една малка
мълчалива земя -
да го скрия.

За да мога
после
да чакам
оня упорит иманяр...
из Повторими неща от Неда Антонова
от NeDa, 06.12.17 в 20:39, Рейтинг: 0
Художниците разбират природата, обичат я и ни учат да я виждаме.
Небето да му е покрив, река да му е пътека...
из Първият след Бога от Неда Антонова
от NeDa, 25.11.17 в 21:47, Рейтинг: 0
Есен 2
Събраха се на митинг много облаци.
Изскочи вятърът - оратор.
И те панически започнаха да бягат.
из бележник от Стефан Гечев
от NeDa, 18.11.17 в 21:03, Рейтинг: 0
Балада за голямата любов

Ако луната и слънцето -
вечните влюбени -
решат един ден да се срещнат,
тогава кой ще им свети?
из Бележник от Стефан Гечев
от NeDa, 18.11.17 в 20:57, Рейтинг: 0
най-кратката пътека, водеща за рая,
е винаги да правиш туй,
което съвършено знаеш.
из Поезия от Стефан Гечев
от NeDa, 18.11.17 в 15:58, Рейтинг: 0
Не смейте да се учите от камъка,
не е за вас.
Учете се от нашите дървета.
Учете се например от дъба.
Той е най-мощното и най-огромното дърво,
а ражда дребни плодове — храна за свѝнете.

Учете се от кестена.
Лете листата му са най-милостивите,
а плодовете му наесен - най-бодливите,

Учете се от трепетликата.
Листата ѝ трептят еднакво,
когато духа вятър и когато
наоколо е пълна тишина.

Най-вече се учете от тополата.
Тя пуща много малко клони встрани,
да има сили да се извиси...

ПЕТА ПРОПОВЕД
(За дърветата - откъс)
из Поезия от Стефан Гечев
от NeDa, 18.11.17 в 15:53, Рейтинг: 0
На малка бучка пръст
се срещнали веднъж
дъждът и вятърът.
След миг приседна с гръм до тях
на ъглесто коляно
светкавицата.
из Поезия от Стефан Гечев
от NeDa, 18.11.17 в 15:26, Рейтинг: 0
Понякога си мисля, че случаят с книгите е като този с физическото удоволствие. Ако помнехме точно физическото удоволствие, вероятно нямаше да има нужда да го повтаряме. Тези "смешни движения", изглежда, ги повтаряме само за да си припомним удоволствието. А после, веднага след това, някой изтрива спомена и ние не знаем как всъщност е било. Delete. Аз забравям само онези книги, които будят читателско удоволствие в мен.
овесени ядки с нечут пукот падат в млечно море с порцеланови брегове и всичко е така juicy, ах, и всичко е така crispy...
Техниката на ежедневния живот спасява живота...
Не трябваше да се влюбвам - рече си светецът. - Каква е ползата от това? Хляб за днес, а за утре - глад.
из Светецът от Сесар Айра
от NeDa, 06.11.17 в 6:07, Рейтинг: 0
Като си помисли човек, че съм бил светец!, рече той с разбираща усмивка. Поправи се: продължаваше да е светец, защото това беше пожизнено и посмъртно признание. Но у всеки светец се криеше човек, само трябваше да му се отвори вратата, за да излезе.
из Светецът от Сесар Айра
от NeDa, 06.11.17 в 5:57, Рейтинг: 0
В крайна сметка беше човешки специалитет да виждаш най-доброто, а да вършиш най-лошото.
из Светецът от Сесар Айра
от NeDa, 06.11.17 в 5:36, Рейтинг: 0
Щъркели, фламинги, лястовици и патици декорираха небесата като с жива перфорирана хартия.
из Светецът от Сесар Айра
от NeDa, 05.11.17 в 21:23, Рейтинг: 0
Това беше азбучна истина за пътешественика: да не смяташ, че всичко пред очите ти е представително правило; можеше да става дума за единствено и неповторимо изключение. Умът имаше склонност да генерализира, понякога принуждаваше носителя си да го прави.
из Светецът от Сесар Айра
от NeDa, 05.11.17 в 21:14, Рейтинг: 0
Да не е гръмнала фабриката за речници, че днес цял ден хвърчат словесни шрапнели?
из Ела, сладка смърт от Волф Хаас
от NeDa, 05.11.17 в 8:27, Рейтинг: 0
В днешно време хората знаят цената на всичко, но не знаят стойността на нищо.
"-Ех, колко е хубаво да се живее!-провикна се Пипи и протегна краката си,докъдето можеха да стигнат."
"Има време за всяко нещо. Да. Време за събаряне и време за градене. Да. Време за мълчание и време за говорене."
...Но красотата, истинската красота свършва там, където започва интелигентността. Интелектът сам по себе си е вече едно допълнение и затова нарушава хармонията на всяко лице. Започне ли да мисли човек, лицето му веднага се превръща само в нос или само в чело, или в някаква друга подобна уродливост. Вземи изтъкнатите представители на която щеш хуманитарна наука. Колко са противни...
Интересуват се как си прекарвам времето. Казвам им, че понякога просто седя и мисля. Но не им казвам за какво. Карам ги да си блъскат главите. Казвам им, че понякога ми е приятно да вдигна глава, ей така, и да ловя дъждовните капки с езика си.
"... ние не можем да понасяме у хората недостатъците, които притежаваме сами."
"-Все още съм луда. Толкова е приятно под дъжда. Страшно обичам да се разхождам, когато вали.
-Не мисля,че на мен би ми харесало - каза той.
- Може да ти хареса ако опиташ.
- Никога не съм опитвал.
Тя облиза устните си.
-Дъждът дори има приятен вкус.
-Какво, искаш да опиташ всичко поне веднъж, така ли? - попита той
-Понякога и два пъти."
— Чакай да помисля — каза Пипи. — Може да пишеш така: „Помогнете ни, инак ще загинем. Без енфие два дни изнемогваме на този остров.“
— Но, Пипи, как ще пишем такова нещо — упрекна я Томи. — Това не е вярно.
— Кое именно? — попита Пипи.
— Не може да пишем „без енфие“.
— Тъй ли? — учуди се Пипи. — Ти имаш ли енфие?
— Не — отговори Томи.
— А Аника има ли енфие?
— Не, разбира се, но …
— А аз имам ли енфие? — продължаваше Пипи.
— Не — възрази Томи, — но ние изобщо не употребяваме енфие.
— Да, именно затова искам и да напишеш: „Без енфие два дни…“
— Сигурен съм, че ако го напишем, хората ще помислят, че употребяваме енфие — упорствуваше Томи.
— Слушай, Томи — каза Пипи, — отговори ми на един въпрос: кои хора най-често остават без енфие? Онези, които го употребяват или тези, които не го употребяват?
— Тези, които не го употребяват, разбира се — отговори Томи.
— Е, тогава какво се опъваш? — заключи Пипи. — Пиши, каквото ти казвам.
Коровиев и Азазело бяха свалили фраковете до масата, редом с тях седеше, разбира се, и котаракът, който не беше пожелал да се раздели с папийонката си, въпреки че тя се беше превърнала направо в мръсна дрипа. Маргарита с олюляване отиде до масата и се опря на нея. Воланд пак й направи знак да се приближи и да седне до него.
— Е, много ли ви измъчихме? — попита Воланд.
— О, не, месир — отвърна, но едва чуто Маргарита.
— Ноблес оближ — обади се котаракът и наля на Маргарита някаква прозрачна течност във винена чаша.
— Водка ли е? — попита тихо Маргарита.
Котаракът подскочи на стола от обида.
— Но моля ви, кралице — изхриптя той, — как бих си позволил да налея на една дама водка? Това е чист спирт!
Недей да се поддаваш на отчаянието. Това ще ти попречи да говориш със сърцето си. Само едно нещо прави мечтата невъзможна: страхът от неуспех.
из Алхимикът от Паулу Коелю
от gergan75, 22.04.10 в 22:49, Рейтинг: 9
Когато често се срещаме с дадени хора, те стават част от живота ни. И като станат част от живота ни, започват да се опитват да го променят. И се сърдят, когато не правим това, което те изискват от нас. Понеже всеки си мисли, че знае как другият трябва да живее живота си, но всъщност никой не знае как трябва да живее своя собствен.
из Алхимикът от Паулу Коелю
от gergan75, 22.04.10 в 19:54, Рейтинг: 9
"- Да се обвържеш ли?
- Разбира се - потвърди лисицата.- За мен ти още си само момченце, което прилича на сто хиляди други момченца. И нямам необходимост от теб. А и ти нямаш необходимост от мен. За теб аз съм лисица, която прилича на сто хиляди други лисици. Но ако ме опитомиш, ние ще изпитваме необходимост един от друг. За мен ти ще бъдеш единствен на света. За теб аз ще бъда единствена на света..."
"С цялата си несигурност, в едно съм сигурен: под най-горния пласт на своята слабохарактерност хората искат да бъдат добри и да ги обичат. Повечето им пороци практически са опит да стигнат по най-късия път до обичта. Стигне ли човек до смъртта, нищо, че е бил може би способен, с влияние, гениален, умира ли необичан, животът му положително изглежда провал, а самата смърт — смразяващ ужас. И ми се струва, че ако вие или аз трябва да избираме между два пътя на мисълта и действието, длъжни сме да помним, че ще умрем, следователно нека се опитаме да живеем така, че нашата смърт да не носи облекчение на света."
из На изток от Рая от Джон Стайнбек
от gergan75, 22.04.10 в 22:40, Рейтинг: 8
"Когато едно дете за първи път изобличи възрастните, когато в сериозната му главица за първи път се вмъкне истината, че възрастните не са божествено всезнаещи, че преценките им не винаги са мъдри, а мисленето правилно и присъдите справедливи, неговият свят изведнъж се оказва в паническа пустота. Боговете се катурват, сигурността изчезва. И което е най-важното: боговете не падат постепенно, а с трясък, стават на парчета или потъват дълбоко в зеления жабуняк. Непосилна работа е да ги издигаш наново, те вече никога не изпускат същия блясък. И светът на детето никога повече не възвръща предишната си цялост. Мъчително е такова израстване."
из На изток от Рая от Джон Стайнбек
от gergan75, 22.04.10 в 21:38, Рейтинг: 8
"Пипи тръгна по улицата. С единия си крак стъпваше на ръба на тротоара, а с другия — на паважа. Томи и Аника я проследиха с очи, докато се скри от погледа им. След малко тя се върна. Сега пък вървеше заднишком. Правеше го, за да си спести обръщането, когато тръгваше обратно към дома. Пипи стигна до портата на Томи и Аника и спря. Децата мълчаливо се разглеждаха. Най-сетне Томи попита:
— Защо вървиш заднишком?
— Защо вървя заднишком ли? — възкликна Пипи. — Не живеем ли в свободна страна? Човек не може ли да върви както си иска?"
Най-хубавите книги, осъзна той, ти казват онова, което вече знаеш.
из 1984 от Джордж Оруел
от zuzi, 21.06.11 в 21:38, Рейтинг: 7
В същия миг в кабинета влезе жена с униформена куртка и фуражка, с черна пола и платненки. От чантичката на колана си жената извади бяло квадратче и тетрадка и попита:
- Тука ли е "Вариете"? Светкавична. Разпишете се.
Варенуха драсна в тетрадката на жената някаква заврънкулка и щом вратата хлопна подире и, разпечати квадратчето.
Като прочете телеграмата, той премига и подаде квадратчето на Римски.
В телеграмата пишеше следното: "Ялта "Вариете" Москва Днес единайсет и половина криминалната милиция се яви кестеняв горнище пижама панталон без обувки психопат се представя Лиходеев директор "Вариете" Пратете светкавична ялтенска милиция къде директорът Лиходеев."
- Те ти, булка, Спасовден! - възкликна Римски и добави - Още една изненада!
Когато всички дни станат еднакви, това означава, че хората са престанали да забелязват хубавите неща в живота.
из Алхимикът от Паулу Коелю
от gergan75, 22.04.10 в 19:59, Рейтинг: 7
Обичам да я гледам , когато се събужда. Започваш да разбираш, че си истински влюбен, когато искаш да се събуждаш до някого по-силно, отколкото да заспивате заедно
из 18% Сиво от Захари Карабашлиев
от Дина, 12.04.10 в 14:38, Рейтинг: 7
И аз лесно бих простила неговата гордост, ако не беше засегнал моята.