вход, регистрирай се

Цитати

Въведени са общо 10305 цитата от 2505 заглавия.

"Да казваш "Да" на необходимостта, да превръщаш неизбежното в своя свободна воля — този е може би единственият път за човека към избавлението."
из Алексис Зорбас от Никос Казандзакис
от Nikolaus , 26.01.21 в 14:58, Рейтинг: 1
И забравяш пролетарския си произход... Даже на Мекишев си позволил да те рисува, когато сега не е време за рисуване, а за работа...
- Но аз ходя в часовете на почивката.
- Никой не почива днес, драги, и най-малко пощенският клон, където се кръстосват интересите на държавата.
из "Зафиров се завръща"
из Софийски разкази от Камен Калчев
от NeDa, 24.01.21 в 8:07, Рейтинг: 0
А пък студентът от Художествената академия Мекишев, който живееше у нас от известно време, нарисува селянин и работник, прегърнати братски, и ги окачи пред входа на пощенския клон, където минаваха най-много хора.
...
И ние треперехме над Мекишев с изключение на жена ми, която както ви е известно, е студено и не дотам съзнателно същество и почти нищо не разбира от изкуство, да не говорим за политика. Тя не само будеше сутрин рано Мекишев в кухнята, като дрънкаше и шумеше с приборите, но понякога го караше да ѝ пазарува от бакалницата, за да можела навреме да приготви обеда ни, и често му се надсмиваше над дългата коса, казвайки му, че бил кандидат за Кокалянския манастир и други подобни глупости, които аз не слушах. Мекишев еземаше, разбира се, на шега тия нейни подмятания и обясняваше, че всички художници ходели с дълги коси и си оставяли бради, защото се рисували един друг, като позирали...
Веднъж казах на Мекишев:
- Вземи - казах му, - че я нарисувай най-после, белким я спечелиш!
А той ми отговори:
- Не е живописна... Доста е пълна.
- Нищо! Тия нарисувай по-слаба... да миряса.
- Боя се, че ще излезе карикатура.
из "Сближение"
из Софийски разкази от Камен Калчев
от NeDa, 24.01.21 в 7:56, Рейтинг: 0
Всичко беше добре: работех, получавах писма от баджанака с поздрави от жена ми, защото тя отбягваше да ми пише по липса на култура, съкращавайки името си на гласна, а не на съгласна, както е прието в правописния речник.
из "Столицата"
из Софийски разкази от Камен Калчев
от NeDa, 24.01.21 в 7:42, Рейтинг: 0
- И? Като се събудиш сутрин, не се ли чувстваш щастлив?
- Чувствам се, чувствам се... само че е едно такова хлабаво щастие. Като ластик на твърде често прани гащи...
Първото дръпване за деня е като приятел от детството, като първа любов, като реклама за живот. Което си е различно от самия живот, защото, стига да можех, живота отдавна да съм го върнал на касата.
Жените си знаят само тяхното - като си наумят нещо, никой не може да ги разубеди.
из Живи от Ю Хуа
от djifka, 17.01.21 в 16:12, Рейтинг: 1
Не те ли погуби бедата, нататък сполука те чака.
из Живи от Ю Хуа
от djifka, 17.01.21 в 15:29, Рейтинг: 1
Не са необходими непременно богати родители, за да превърнем света в достойно за живот място.
из Кафе под липите от Джоан Венг
от djifka, 17.01.21 в 15:28, Рейтинг: 0
Ще ми липсвате – и вие, и лошото ви настроение. Смешно е, знам. Искам да кажа…познавам ви само от няколко дни и преди не сте ми липсвали.

– Не съм сигурен. – Той я погледна сериозно и направи крачка към нея. – Аз почти вярвам, че вие сте ми липсвали и преди.“
из Кафе под липите от Джоан Венг
от djifka, 17.01.21 в 15:27, Рейтинг: 0
- Ку-гън, Ку-гън, баща ти умря.
Ку-гън откъде да знае какво е това да умреш, завъртял глава и отвърнал:
- Добре.
из Живи от Ю Хуа
от NeDa, 15.01.21 в 7:59, Рейтинг: 0
Тонът, с който старецът говореше за отдавна починалата си съпруга, извикваше в мен неизразима нежност, сякаш тревички се полюшваха на вятъра и аз виждах как покоят трепка в далечината.
Оставено от всички, полето изведнъж се изглади, стана просторно и необятно, а под залезната светлина от него като вода избликваха сияния.
из Живи от Ю Хуа
от NeDa, 15.01.21 в 7:52, Рейтинг: 1
Каквито и мъки да е изтърпял човек приживе, все ще намери как да утеши себе си преди смъртта.
из Живи от Ю Хуа
от NeDa, 15.01.21 в 7:48, Рейтинг: 0
гласът ѝ беше станал тих като пулс
из Живи от Ю Хуа
от NeDa, 15.01.21 в 7:47, Рейтинг: 0
Вече беше мръкнало, улиците тънеха в сняг, жива душа не се виждаше, северозападният вятър свистеше, а снежинките ни шибаха по лицата, все едно бяха пясък.
из Живи от Ю Хуа
от NeDa, 15.01.21 в 7:44, Рейтинг: 0
омъжената щерка е плисната вода
из Живи от Ю Хуа
от NeDa, 15.01.21 в 7:36, Рейтинг: 0
Така изкретахме до жътва. Реколтата беше оскъдна, но поне пак имаше зърно и вече пó се поминаваше.
из Живи от Ю Хуа
от NeDa, 15.01.21 в 6:26, Рейтинг: 0
Но никога не съм чувал някой да се е прехранвал с тичане. Ние сме те пратили на училище да се учиш, не да тичаш.
из Живи от Ю Хуа
от NeDa, 15.01.21 в 6:14, Рейтинг: 0
- Знам вече много йерофлифи.
- Ами браво! - отвърнах аз.
Той надигна очи към мен.
- Тези йероглифи ще ми стигнат за цял живот.
из Живи от Ю Хуа
от NeDa, 15.01.21 в 6:07, Рейтинг: 0
Тя обаче изглеждаше радостна.
- Добре че е нелечима - обади се тя от гърба на Фън-Ся. - Иначе откъде пари за лечение?
из Живи от Ю Хуа
от NeDa, 15.01.21 в 6:02, Рейтинг: 0
В днешно време хората знаят цената на всичко, но не знаят стойността на нищо.
"-Ех, колко е хубаво да се живее!-провикна се Пипи и протегна краката си,докъдето можеха да стигнат."
"Има време за всяко нещо. Да. Време за събаряне и време за градене. Да. Време за мълчание и време за говорене."
Интересуват се как си прекарвам времето. Казвам им, че понякога просто седя и мисля. Но не им казвам за какво. Карам ги да си блъскат главите. Казвам им, че понякога ми е приятно да вдигна глава, ей така, и да ловя дъждовните капки с езика си.
...Но красотата, истинската красота свършва там, където започва интелигентността. Интелектът сам по себе си е вече едно допълнение и затова нарушава хармонията на всяко лице. Започне ли да мисли човек, лицето му веднага се превръща само в нос или само в чело, или в някаква друга подобна уродливост. Вземи изтъкнатите представители на която щеш хуманитарна наука. Колко са противни...
"... ние не можем да понасяме у хората недостатъците, които притежаваме сами."
"-Все още съм луда. Толкова е приятно под дъжда. Страшно обичам да се разхождам, когато вали.
-Не мисля,че на мен би ми харесало - каза той.
- Може да ти хареса ако опиташ.
- Никога не съм опитвал.
Тя облиза устните си.
-Дъждът дори има приятен вкус.
-Какво, искаш да опиташ всичко поне веднъж, така ли? - попита той
-Понякога и два пъти."
Коровиев и Азазело бяха свалили фраковете до масата, редом с тях седеше, разбира се, и котаракът, който не беше пожелал да се раздели с папийонката си, въпреки че тя се беше превърнала направо в мръсна дрипа. Маргарита с олюляване отиде до масата и се опря на нея. Воланд пак й направи знак да се приближи и да седне до него.
— Е, много ли ви измъчихме? — попита Воланд.
— О, не, месир — отвърна, но едва чуто Маргарита.
— Ноблес оближ — обади се котаракът и наля на Маргарита някаква прозрачна течност във винена чаша.
— Водка ли е? — попита тихо Маргарита.
Котаракът подскочи на стола от обида.
— Но моля ви, кралице — изхриптя той, — как бих си позволил да налея на една дама водка? Това е чист спирт!
— Чакай да помисля — каза Пипи. — Може да пишеш така: „Помогнете ни, инак ще загинем. Без енфие два дни изнемогваме на този остров.“
— Но, Пипи, как ще пишем такова нещо — упрекна я Томи. — Това не е вярно.
— Кое именно? — попита Пипи.
— Не може да пишем „без енфие“.
— Тъй ли? — учуди се Пипи. — Ти имаш ли енфие?
— Не — отговори Томи.
— А Аника има ли енфие?
— Не, разбира се, но …
— А аз имам ли енфие? — продължаваше Пипи.
— Не — възрази Томи, — но ние изобщо не употребяваме енфие.
— Да, именно затова искам и да напишеш: „Без енфие два дни…“
— Сигурен съм, че ако го напишем, хората ще помислят, че употребяваме енфие — упорствуваше Томи.
— Слушай, Томи — каза Пипи, — отговори ми на един въпрос: кои хора най-често остават без енфие? Онези, които го употребяват или тези, които не го употребяват?
— Тези, които не го употребяват, разбира се — отговори Томи.
— Е, тогава какво се опъваш? — заключи Пипи. — Пиши, каквото ти казвам.
Когато често се срещаме с дадени хора, те стават част от живота ни. И като станат част от живота ни, започват да се опитват да го променят. И се сърдят, когато не правим това, което те изискват от нас. Понеже всеки си мисли, че знае как другият трябва да живее живота си, но всъщност никой не знае как трябва да живее своя собствен.
из Алхимикът от Паулу Коелю
от gergan75, 22.04.10 в 19:54, Рейтинг: 9
Недей да се поддаваш на отчаянието. Това ще ти попречи да говориш със сърцето си. Само едно нещо прави мечтата невъзможна: страхът от неуспех.
из Алхимикът от Паулу Коелю
от gergan75, 22.04.10 в 22:49, Рейтинг: 9
"- Да се обвържеш ли?
- Разбира се - потвърди лисицата.- За мен ти още си само момченце, което прилича на сто хиляди други момченца. И нямам необходимост от теб. А и ти нямаш необходимост от мен. За теб аз съм лисица, която прилича на сто хиляди други лисици. Но ако ме опитомиш, ние ще изпитваме необходимост един от друг. За мен ти ще бъдеш единствен на света. За теб аз ще бъда единствена на света..."
"С цялата си несигурност, в едно съм сигурен: под най-горния пласт на своята слабохарактерност хората искат да бъдат добри и да ги обичат. Повечето им пороци практически са опит да стигнат по най-късия път до обичта. Стигне ли човек до смъртта, нищо, че е бил може би способен, с влияние, гениален, умира ли необичан, животът му положително изглежда провал, а самата смърт — смразяващ ужас. И ми се струва, че ако вие или аз трябва да избираме между два пътя на мисълта и действието, длъжни сме да помним, че ще умрем, следователно нека се опитаме да живеем така, че нашата смърт да не носи облекчение на света."
из На изток от Рая от Джон Стайнбек
от gergan75, 22.04.10 в 22:40, Рейтинг: 8
"Когато едно дете за първи път изобличи възрастните, когато в сериозната му главица за първи път се вмъкне истината, че възрастните не са божествено всезнаещи, че преценките им не винаги са мъдри, а мисленето правилно и присъдите справедливи, неговият свят изведнъж се оказва в паническа пустота. Боговете се катурват, сигурността изчезва. И което е най-важното: боговете не падат постепенно, а с трясък, стават на парчета или потъват дълбоко в зеления жабуняк. Непосилна работа е да ги издигаш наново, те вече никога не изпускат същия блясък. И светът на детето никога повече не възвръща предишната си цялост. Мъчително е такова израстване."
из На изток от Рая от Джон Стайнбек
от gergan75, 22.04.10 в 21:38, Рейтинг: 8
"Пипи тръгна по улицата. С единия си крак стъпваше на ръба на тротоара, а с другия — на паважа. Томи и Аника я проследиха с очи, докато се скри от погледа им. След малко тя се върна. Сега пък вървеше заднишком. Правеше го, за да си спести обръщането, когато тръгваше обратно към дома. Пипи стигна до портата на Томи и Аника и спря. Децата мълчаливо се разглеждаха. Най-сетне Томи попита:
— Защо вървиш заднишком?
— Защо вървя заднишком ли? — възкликна Пипи. — Не живеем ли в свободна страна? Човек не може ли да върви както си иска?"
"Обичаш ли някого, ти просто го обичаш и нямаш ли какво друго да му дадеш, пак му даваш обич. "
из 1984 от Джордж Оруел
от leonoel, 21.12.11 в 8:34, Рейтинг: 7
"Аз не говоря за самите неща, сър. Говоря за смисъла на нещата. Седя тук и зная, че живея."
"Но очите са слепи? Човек трябва да търси със сърцето си."
И аз лесно бих простила неговата гордост, ако не беше засегнал моята.
Ще се срещнем там, където няма тъмнина.
из 1984 от Джордж Оруел
от AVIS, 03.09.10 в 22:04, Рейтинг: 7