вход, регистрирай се

Цитати

Въведени са общо 8696 цитата от 2170 заглавия.

...емоционалната история не е като историческа книга, нейните реалности непрекъснато се променят и са верни дори когато са несъвместими.
Вършеше две неща едновременно: разсъждаваше ясно и изпадаше в паника. Такъв беше животът му навремето. Днес винаги разсъждаваше ясно, ала от време на време усещаше, че паниката му липсва.
Нищо никога не свършва, не и ако е било толкова дълбоко.
Гневът обаче, особено облеченият в самодоволство (а, изглежда, всеки гняв беше такъв), много често беше проява на нещо различно:отегчение, презрение, превъзходство, провал, омраза.
Странно как, като си млад, не дължиш нищо на бъдещето, но остарееш ли, имаш задължения към миналото. Към единственото, което не можеш да промениш.
Понякога то си задаваше въпроси относно живота. Кои спомени са по-верни: щастливите или нещастните? Накрая реши, че въпросът няма отговор.
Редно е някои открития да стават по-късно в живота, когато от тях боли по-малко.
Нима порастването не е по необходимост загуба на невинността?
Животът прилича на напречен разрез, а спомените са разцепване по жилките чак до края.
...няма смисъл да изискваш повече, отколкото изисква или дава темпераментът ти.
Любовта е еластична. Не разрежда, а сгъстява. Не отнема другите чувства.
Научи се да си запълва времето. Така става с живота, ние всички просто си търсим безопасно място. И ако не го намерим, трябва да се научим как да си прекарваме времето.
Има известно удоволствие в това не да бъдеш сама, а да можеш да бъдеш сама.
из Вила Амалия от Паскал Киняр
от МаШе, 11.05.18 в 9:12, Рейтинг: 0
...стремеше се да се загуби, обичаше да се губи, успяваше да се изгуби.
из Вила Амалия от Паскал Киняр
от МаШе, 11.05.18 в 9:11, Рейтинг: 0
Вие сте пречупен. Аз съм пречупена. Не бива да разчитаме на счупеното, за да поправим счупеното.
из Вила Амалия от Паскал Киняр
от МаШе, 11.05.18 в 9:11, Рейтинг: 0
Странно, но тя сънуваше, че той сънува сънища, които не сънуваха нея.
из Вила Амалия от Паскал Киняр
от МаШе, 11.05.18 в 9:09, Рейтинг: 0
В очите и на двамата бяха набъбнали сълзи, които се бяха спрели на ръба на клепачите и се колебаеха.
из Вила Амалия от Паскал Киняр
от МаШе, 11.05.18 в 9:09, Рейтинг: 0
Той беше изключително сантиментален мъж. А какво е сантиментален мъж? Човек, който обожава да не се храни сам.
из Вила Амалия от Паскал Киняр
от МаШе, 11.05.18 в 9:08, Рейтинг: 0
Последва състояние не безтегловност.
Странно състояние, при което тялото леко се отдалечава от себе си. При което всичко във вътрешния мир пресъхва. При което яснотата на разума, или поне празнотата, започва да се движи в пространството на черепа.
При което макар страданието да упорства, не причинява толкова мъка.
При което страданието причинява мъка сякаш извън самото тяло.
из Вила Амалия от Паскал Киняр
от МаШе, 11.05.18 в 9:06, Рейтинг: 0
До другата трева на мартеница ахнала
довиждане и всичко хубаво на всичко.
Дошъл е вятъра до края на гората,
разплетени са шепа паяци жестоки,
развързани са девет клони удушвачи,
а другите остават, защото няма време,
до другата трева довиждане и всичко.

До сто години дишах, до сто и петдесет,
но леко съм тъгувал, почти не съм горял,
и лакът съм порасъл, и педя път съм имал,
и - колко съм бил верен, неверен и еднакъв?
Остава много нещо, защото няма време,
до другата трева довиждане и всичко.

Средречна песъчинка, светило на небето,
нахапана малина, ужилена забрадка,
начукан боб разсеян и лодка за морето,
и радио в ухото на тъжния съсед -
до другата трева довиждане и всичко.

(Ти падаш върху мене, черга, изтъкана
от януарски облак и вятър, свирил в лед
и всичко пак си идва, но ме заобикаля)

до другата трева,
до другата трева.

из До другата трева от Биньо Иванов
от NeDa, 02.05.18 в 19:48, Рейтинг: 0
В днешно време хората знаят цената на всичко, но не знаят стойността на нищо.
"-Ех, колко е хубаво да се живее!-провикна се Пипи и протегна краката си,докъдето можеха да стигнат."
...Но красотата, истинската красота свършва там, където започва интелигентността. Интелектът сам по себе си е вече едно допълнение и затова нарушава хармонията на всяко лице. Започне ли да мисли човек, лицето му веднага се превръща само в нос или само в чело, или в някаква друга подобна уродливост. Вземи изтъкнатите представители на която щеш хуманитарна наука. Колко са противни...
"Има време за всяко нещо. Да. Време за събаряне и време за градене. Да. Време за мълчание и време за говорене."
Интересуват се как си прекарвам времето. Казвам им, че понякога просто седя и мисля. Но не им казвам за какво. Карам ги да си блъскат главите. Казвам им, че понякога ми е приятно да вдигна глава, ей така, и да ловя дъждовните капки с езика си.
"... ние не можем да понасяме у хората недостатъците, които притежаваме сами."
"-Все още съм луда. Толкова е приятно под дъжда. Страшно обичам да се разхождам, когато вали.
-Не мисля,че на мен би ми харесало - каза той.
- Може да ти хареса ако опиташ.
- Никога не съм опитвал.
Тя облиза устните си.
-Дъждът дори има приятен вкус.
-Какво, искаш да опиташ всичко поне веднъж, така ли? - попита той
-Понякога и два пъти."
— Чакай да помисля — каза Пипи. — Може да пишеш така: „Помогнете ни, инак ще загинем. Без енфие два дни изнемогваме на този остров.“
— Но, Пипи, как ще пишем такова нещо — упрекна я Томи. — Това не е вярно.
— Кое именно? — попита Пипи.
— Не може да пишем „без енфие“.
— Тъй ли? — учуди се Пипи. — Ти имаш ли енфие?
— Не — отговори Томи.
— А Аника има ли енфие?
— Не, разбира се, но …
— А аз имам ли енфие? — продължаваше Пипи.
— Не — възрази Томи, — но ние изобщо не употребяваме енфие.
— Да, именно затова искам и да напишеш: „Без енфие два дни…“
— Сигурен съм, че ако го напишем, хората ще помислят, че употребяваме енфие — упорствуваше Томи.
— Слушай, Томи — каза Пипи, — отговори ми на един въпрос: кои хора най-често остават без енфие? Онези, които го употребяват или тези, които не го употребяват?
— Тези, които не го употребяват, разбира се — отговори Томи.
— Е, тогава какво се опъваш? — заключи Пипи. — Пиши, каквото ти казвам.
Коровиев и Азазело бяха свалили фраковете до масата, редом с тях седеше, разбира се, и котаракът, който не беше пожелал да се раздели с папийонката си, въпреки че тя се беше превърнала направо в мръсна дрипа. Маргарита с олюляване отиде до масата и се опря на нея. Воланд пак й направи знак да се приближи и да седне до него.
— Е, много ли ви измъчихме? — попита Воланд.
— О, не, месир — отвърна, но едва чуто Маргарита.
— Ноблес оближ — обади се котаракът и наля на Маргарита някаква прозрачна течност във винена чаша.
— Водка ли е? — попита тихо Маргарита.
Котаракът подскочи на стола от обида.
— Но моля ви, кралице — изхриптя той, — как бих си позволил да налея на една дама водка? Това е чист спирт!
Когато често се срещаме с дадени хора, те стават част от живота ни. И като станат част от живота ни, започват да се опитват да го променят. И се сърдят, когато не правим това, което те изискват от нас. Понеже всеки си мисли, че знае как другият трябва да живее живота си, но всъщност никой не знае как трябва да живее своя собствен.
из Алхимикът от Паулу Коелю
от gergan75, 22.04.10 в 19:54, Рейтинг: 9
Недей да се поддаваш на отчаянието. Това ще ти попречи да говориш със сърцето си. Само едно нещо прави мечтата невъзможна: страхът от неуспех.
из Алхимикът от Паулу Коелю
от gergan75, 22.04.10 в 22:49, Рейтинг: 9
"- Да се обвържеш ли?
- Разбира се - потвърди лисицата.- За мен ти още си само момченце, което прилича на сто хиляди други момченца. И нямам необходимост от теб. А и ти нямаш необходимост от мен. За теб аз съм лисица, която прилича на сто хиляди други лисици. Но ако ме опитомиш, ние ще изпитваме необходимост един от друг. За мен ти ще бъдеш единствен на света. За теб аз ще бъда единствена на света..."
"С цялата си несигурност, в едно съм сигурен: под най-горния пласт на своята слабохарактерност хората искат да бъдат добри и да ги обичат. Повечето им пороци практически са опит да стигнат по най-късия път до обичта. Стигне ли човек до смъртта, нищо, че е бил може би способен, с влияние, гениален, умира ли необичан, животът му положително изглежда провал, а самата смърт — смразяващ ужас. И ми се струва, че ако вие или аз трябва да избираме между два пътя на мисълта и действието, длъжни сме да помним, че ще умрем, следователно нека се опитаме да живеем така, че нашата смърт да не носи облекчение на света."
из На изток от Рая от Джон Стайнбек
от gergan75, 22.04.10 в 22:40, Рейтинг: 8
"Когато едно дете за първи път изобличи възрастните, когато в сериозната му главица за първи път се вмъкне истината, че възрастните не са божествено всезнаещи, че преценките им не винаги са мъдри, а мисленето правилно и присъдите справедливи, неговият свят изведнъж се оказва в паническа пустота. Боговете се катурват, сигурността изчезва. И което е най-важното: боговете не падат постепенно, а с трясък, стават на парчета или потъват дълбоко в зеления жабуняк. Непосилна работа е да ги издигаш наново, те вече никога не изпускат същия блясък. И светът на детето никога повече не възвръща предишната си цялост. Мъчително е такова израстване."
из На изток от Рая от Джон Стайнбек
от gergan75, 22.04.10 в 21:38, Рейтинг: 8
И аз лесно бих простила неговата гордост, ако не беше засегнал моята.
Ще се срещнем там, където няма тъмнина.
из 1984 от Джордж Оруел
от AVIS, 03.09.10 в 22:04, Рейтинг: 7
"Пипи тръгна по улицата. С единия си крак стъпваше на ръба на тротоара, а с другия — на паважа. Томи и Аника я проследиха с очи, докато се скри от погледа им. След малко тя се върна. Сега пък вървеше заднишком. Правеше го, за да си спести обръщането, когато тръгваше обратно към дома. Пипи стигна до портата на Томи и Аника и спря. Децата мълчаливо се разглеждаха. Най-сетне Томи попита:
— Защо вървиш заднишком?
— Защо вървя заднишком ли? — възкликна Пипи. — Не живеем ли в свободна страна? Човек не може ли да върви както си иска?"
"Аз не говоря за самите неща, сър. Говоря за смисъла на нещата. Седя тук и зная, че живея."
"Но очите са слепи? Човек трябва да търси със сърцето си."
"Обичаш ли някого, ти просто го обичаш и нямаш ли какво друго да му дадеш, пак му даваш обич. "
из 1984 от Джордж Оруел
от leonoel, 21.12.11 в 8:34, Рейтинг: 7