вход, регистрирай се

Цитати

Въведени са общо 8877 цитата от 2227 заглавия.

- Не знам каква мъка носиш в себе си. Не знам и как си се сдобил с нея,но,Хари,миналото си е минало. Ти си жив днес и само това има значение.
Трябва да помниш, защото миналото си ти самият,но тъкмо защото си ти самият,никога не бива да се разкайваш за него. Да се разкайваш за миналото, означава да се разкайваш за душата си.
- Трябва да си зададеш въпроса:дали доброто, което правиш на някой друг,като му помагаш да превъзмогне проблема си-какъвто и да е той,да кажем,че страда от подагра,дали помощта,която оказваш на другия,за да се излекува от подагра,е по-важна от вредата, изтощението и познатото отвращение,които си причиняваш в ролята си на помощник? Съзнавам,че не звучи благородно,Хари,но не е благородно и да се съсипваш заради останалите, защото после ще се нуждаеш от възстановяване и в опит да ти помогнат, останалите,на свой ред,ще се съсипят;това ще продължава до безкрайност и,честно казано,накрая всички ще се окажат в по-ужасна каша, отколкото са били първоначално.
- Доктор Август, не съществува по-голяма изолация за човека от самотата сред тълпата.Човек може да кима, да се усмихва и да казва правилните неща, но въпреки тази преструвка душата му се отдалечава все повече от човешката близост.
Carpe diem (Улови мига)
Всикчи ние сме късчета от това, което си спомняме. Съхраняваме в себе си надеждите и страховете на онези, които ни обичат. Има ли обич и спомени, не може да има истинска загуба.
Установено е и може да се докаже, че умът – колкото и да му симпатизираме – умът потиска жизнерадостта
из Цюндел си отива от Маркус Вернер
от NeDa, 18.01.19 в 22:07, Рейтинг: 0
Без глава се живее по-спонтанно.
из Цюндел си отива от Маркус Вернер
от NeDa, 18.01.19 в 22:00, Рейтинг: 0
Самият аз се движа, влакът се движи, земята се движи, а ми липсва всякаква окриленост.
из Цюндел си отива от Маркус Вернер
от NeDa, 18.01.19 в 20:12, Рейтинг: 0
Ти си майка си! Никакво дете не си!
из Феята от захарницата от Катя Антонова
от NeDa, 17.01.19 в 17:30, Рейтинг: 0
ПОНЯКОГА
си тръгваш толкова бавно,
че когато оставаш,
никой не забелязва.
из По гръбнака от Димана Йорданова
от NeDa, 17.01.19 в 7:29, Рейтинг: 0
Този град не може да измисли нищо ново,
всеки път - ръка, напускаща ръката...
из По гръбнака от Димана Йорданова
от NeDa, 17.01.19 в 7:28, Рейтинг: 0
Очите ти бяха с цвета на водата. Да, ти беше водата! Погледа ти беше като небето. Сега ти си небето, ти си вятъра! Кожата ти беше целуната от слънцето, като земята на Кения, която обичаше. И сега си в нейната червената пръст завинаги, Паоло, за да се превърнеш във всичко!
из Мечтах за Африка от Куки Галман
от lena_j, 12.01.19 в 20:22, Рейтинг: 0
Ей така си животуваха двамата, в това малко като орехова щумка селце, като две брънки от дълъг-предълъг синджир, от който сега са останали само тези две брънки.
из Дърводелецът от Деян Енев
от NeDa, 08.01.19 в 21:58, Рейтинг: 0
когато огледалото помътня и се заблати съвсем
из Дърводелецът от Деян Енев
от NeDa, 08.01.19 в 21:55, Рейтинг: 0
Той вървеше напред, сякаш теглеше рало...
из Дърводелецът от Деян Енев
от NeDa, 06.01.19 в 22:19, Рейтинг: 0
И как се казва конят? - бавно, сякаш се прицелваше с дартс, попита шефът.
из Дърводелецът от Деян Енев
от NeDa, 06.01.19 в 22:17, Рейтинг: 0
Във времена като тези тихите думи са най-ценната стока в държавата. И искам да няма недоразумения. Говоря за тихо, не за безмълвие.
из Същото море от Амос Оз
от NeDa, 06.01.19 в 19:49, Рейтинг: 0
- Трябва да творя, иначе всичко е било напразно. Трябва да творя, иначе ще се поддам на отчаянието и няма да изляза от леглото. Трябва да творя, защото не знам как да се справя с това. Тя сложи ръка на гърдите си и очите ми пламнаха още повече. - Трудно е - рече Тъкачката, без да извръща полед от лицето ми, - и боли, но спра ли, оставя ли стана и совалката... - Най-накрая откъсна очи от мен и гги впри в гоблена. - Тогава в Празнотата няма да белсти Надежда.
Много хора търсят съвет за своя годишен отчет. Само самотникът може да бъде прецизен.
из Същото море от Амос Оз
от NeDa, 06.01.19 в 18:32, Рейтинг: 0
Какво да ви кажа, скъпи ми господине, загадка са хората, дори и онези, които си мислиш, че познаваш добре.
из Същото море от Амос Оз
от NeDa, 06.01.19 в 16:03, Рейтинг: 0
В днешно време хората знаят цената на всичко, но не знаят стойността на нищо.
"-Ех, колко е хубаво да се живее!-провикна се Пипи и протегна краката си,докъдето можеха да стигнат."
Интересуват се как си прекарвам времето. Казвам им, че понякога просто седя и мисля. Но не им казвам за какво. Карам ги да си блъскат главите. Казвам им, че понякога ми е приятно да вдигна глава, ей така, и да ловя дъждовните капки с езика си.
...Но красотата, истинската красота свършва там, където започва интелигентността. Интелектът сам по себе си е вече едно допълнение и затова нарушава хармонията на всяко лице. Започне ли да мисли човек, лицето му веднага се превръща само в нос или само в чело, или в някаква друга подобна уродливост. Вземи изтъкнатите представители на която щеш хуманитарна наука. Колко са противни...
"Има време за всяко нещо. Да. Време за събаряне и време за градене. Да. Време за мълчание и време за говорене."
"... ние не можем да понасяме у хората недостатъците, които притежаваме сами."
Коровиев и Азазело бяха свалили фраковете до масата, редом с тях седеше, разбира се, и котаракът, който не беше пожелал да се раздели с папийонката си, въпреки че тя се беше превърнала направо в мръсна дрипа. Маргарита с олюляване отиде до масата и се опря на нея. Воланд пак й направи знак да се приближи и да седне до него.
— Е, много ли ви измъчихме? — попита Воланд.
— О, не, месир — отвърна, но едва чуто Маргарита.
— Ноблес оближ — обади се котаракът и наля на Маргарита някаква прозрачна течност във винена чаша.
— Водка ли е? — попита тихо Маргарита.
Котаракът подскочи на стола от обида.
— Но моля ви, кралице — изхриптя той, — как бих си позволил да налея на една дама водка? Това е чист спирт!
"-Все още съм луда. Толкова е приятно под дъжда. Страшно обичам да се разхождам, когато вали.
-Не мисля,че на мен би ми харесало - каза той.
- Може да ти хареса ако опиташ.
- Никога не съм опитвал.
Тя облиза устните си.
-Дъждът дори има приятен вкус.
-Какво, искаш да опиташ всичко поне веднъж, така ли? - попита той
-Понякога и два пъти."
— Чакай да помисля — каза Пипи. — Може да пишеш така: „Помогнете ни, инак ще загинем. Без енфие два дни изнемогваме на този остров.“
— Но, Пипи, как ще пишем такова нещо — упрекна я Томи. — Това не е вярно.
— Кое именно? — попита Пипи.
— Не може да пишем „без енфие“.
— Тъй ли? — учуди се Пипи. — Ти имаш ли енфие?
— Не — отговори Томи.
— А Аника има ли енфие?
— Не, разбира се, но …
— А аз имам ли енфие? — продължаваше Пипи.
— Не — възрази Томи, — но ние изобщо не употребяваме енфие.
— Да, именно затова искам и да напишеш: „Без енфие два дни…“
— Сигурен съм, че ако го напишем, хората ще помислят, че употребяваме енфие — упорствуваше Томи.
— Слушай, Томи — каза Пипи, — отговори ми на един въпрос: кои хора най-често остават без енфие? Онези, които го употребяват или тези, които не го употребяват?
— Тези, които не го употребяват, разбира се — отговори Томи.
— Е, тогава какво се опъваш? — заключи Пипи. — Пиши, каквото ти казвам.
Недей да се поддаваш на отчаянието. Това ще ти попречи да говориш със сърцето си. Само едно нещо прави мечтата невъзможна: страхът от неуспех.
из Алхимикът от Паулу Коелю
от gergan75, 22.04.10 в 22:49, Рейтинг: 9
"- Да се обвържеш ли?
- Разбира се - потвърди лисицата.- За мен ти още си само момченце, което прилича на сто хиляди други момченца. И нямам необходимост от теб. А и ти нямаш необходимост от мен. За теб аз съм лисица, която прилича на сто хиляди други лисици. Но ако ме опитомиш, ние ще изпитваме необходимост един от друг. За мен ти ще бъдеш единствен на света. За теб аз ще бъда единствена на света..."
Когато често се срещаме с дадени хора, те стават част от живота ни. И като станат част от живота ни, започват да се опитват да го променят. И се сърдят, когато не правим това, което те изискват от нас. Понеже всеки си мисли, че знае как другият трябва да живее живота си, но всъщност никой не знае как трябва да живее своя собствен.
из Алхимикът от Паулу Коелю
от gergan75, 22.04.10 в 19:54, Рейтинг: 9
"Когато едно дете за първи път изобличи възрастните, когато в сериозната му главица за първи път се вмъкне истината, че възрастните не са божествено всезнаещи, че преценките им не винаги са мъдри, а мисленето правилно и присъдите справедливи, неговият свят изведнъж се оказва в паническа пустота. Боговете се катурват, сигурността изчезва. И което е най-важното: боговете не падат постепенно, а с трясък, стават на парчета или потъват дълбоко в зеления жабуняк. Непосилна работа е да ги издигаш наново, те вече никога не изпускат същия блясък. И светът на детето никога повече не възвръща предишната си цялост. Мъчително е такова израстване."
из На изток от Рая от Джон Стайнбек
от gergan75, 22.04.10 в 21:38, Рейтинг: 8
"С цялата си несигурност, в едно съм сигурен: под най-горния пласт на своята слабохарактерност хората искат да бъдат добри и да ги обичат. Повечето им пороци практически са опит да стигнат по най-късия път до обичта. Стигне ли човек до смъртта, нищо, че е бил може би способен, с влияние, гениален, умира ли необичан, животът му положително изглежда провал, а самата смърт — смразяващ ужас. И ми се струва, че ако вие или аз трябва да избираме между два пътя на мисълта и действието, длъжни сме да помним, че ще умрем, следователно нека се опитаме да живеем така, че нашата смърт да не носи облекчение на света."
из На изток от Рая от Джон Стайнбек
от gergan75, 22.04.10 в 22:40, Рейтинг: 8
Най-хубавите книги, осъзна той, ти казват онова, което вече знаеш.
из 1984 от Джордж Оруел
от zuzi, 21.06.11 в 21:38, Рейтинг: 7
В същия миг в кабинета влезе жена с униформена куртка и фуражка, с черна пола и платненки. От чантичката на колана си жената извади бяло квадратче и тетрадка и попита:
- Тука ли е "Вариете"? Светкавична. Разпишете се.
Варенуха драсна в тетрадката на жената някаква заврънкулка и щом вратата хлопна подире и, разпечати квадратчето.
Като прочете телеграмата, той премига и подаде квадратчето на Римски.
В телеграмата пишеше следното: "Ялта "Вариете" Москва Днес единайсет и половина криминалната милиция се яви кестеняв горнище пижама панталон без обувки психопат се представя Лиходеев директор "Вариете" Пратете светкавична ялтенска милиция къде директорът Лиходеев."
- Те ти, булка, Спасовден! - възкликна Римски и добави - Още една изненада!
"Обичаш ли някого, ти просто го обичаш и нямаш ли какво друго да му дадеш, пак му даваш обич. "
из 1984 от Джордж Оруел
от leonoel, 21.12.11 в 8:34, Рейтинг: 7
...в света винаги има двама души,които се търсят било сред пустинята,било в големите градове. А когато се открият и очите им се срещнат, миналото и бъдещето вече изгубват всякакво значение, съществува само този момент и тая невероятна увереност, че всички неща под слънцето са написани от една и съща Ръка. Ръката,която събужда Любовта и която е създала сродна душа за всеки,който работи,почива и търси съкровища под слънцето. Защото, ако не беше така,мечтите на човешката раса нямаше да имат никакъв смисъл.
из Алхимикът от Паулу Коелю
от gergan75, 22.04.10 в 21:29, Рейтинг: 7
Когато всички дни станат еднакви, това означава, че хората са престанали да забелязват хубавите неща в живота.
из Алхимикът от Паулу Коелю
от gergan75, 22.04.10 в 19:59, Рейтинг: 7
Ще се срещнем там, където няма тъмнина.
из 1984 от Джордж Оруел
от AVIS, 03.09.10 в 22:04, Рейтинг: 7