вход, регистрирай се

Цитати

Въведени са общо 9136 цитата от 2287 заглавия.

Красивите съзвездия с блестящи вощеници
с печал всевечна бдяха над дивия покой.
Трептяха трепетлики. Просветваха искрици -
светулчици се любеха под листи на шибой.
из Риза за Христос от Йордан Кръчмаров
от Ханка, 18.08.19 в 21:40, Рейтинг: 0
Товарен кон. Тиха меланхолия. Мощна мускулатура на краката и хълбоците. Усет за каруца, теглена от мен и за чуждо тяло върху гърба ми. Силен копнеж за препускане през ливади, за цвилене и скубане на люцерна и робско чувство на подчинение и обреченост. Питомното и дивото се бореха в мене и аз бях безпомощен да определя кое е по-хубавото.
- Чух нещо за присаждане на животински мозък - прекъснах го аз. - Отговаря ли това на истината?
- Абсолютно. Ако искате, можем веднага да направим няколко експеримента с вас.
...
присадете ми мозък на гълъб, куче и товарен кон.
Отидохме в съседното здание, където се помещаваше лабораторията, и експериментът започна.
Гълъб. Това бе великолепно. Летях под небето и гледах пъстрата земя. Нямах чувството на страх, само отделни сенки ме стрсваха. Когато кацнах на гълъбарника, тревогата ми се засили. Всяко трепване на листо, всеки шум, всеки тон ме държеше в напрежение. Обичах да си пощя перата на слънцето, да галя с човката си женските гълъбици, да храня малките си, бях също като човек, но чувствах, че мозъкът ми е много малък и затова само отразява и реагира, без да прави логически разсъждения.
Куче. Безкрайна радост от живота. Безкрайно възхищение от тези, които са ме погалили по гърба или врата. Преклонение към човека, който е по-мъдър от мен, и вярност, вярност до гроб към неговия дух.
Ако ние взимаме влака, за да отидем до Тараскон или Руан, не взимаме ли смъртта, за да отидем до една звезда. В това съждение едно е несъмнено вярно - докато сме живи, ние не можем да стигнем до една звезда, както и когато сме мъртви, не можем да вземем влака...
Арл, 9 юни 1888
Vincent
Слънцето в късния следобед висеше над клоните на кестените като зрял плод и сиянието му обграждаше Лейди Л. и нейната снизходителна усмивка. Въздухът миришеше на лилиуми, последните лилиуми на лятото, а може би и в нейния живот. Но не биваше да мисли, че е смъртна, бе прекалено тъжно!
из Лейди Л. от Ромен Гари
от Ханка, 17.08.19 в 21:47, Рейтинг: 0
Изповед на своя рожден ден

...
Ах, изкушението идва от едно желание,
възпирано тъй дълго,
забавя ме копнежът да се полюбувам още
на децата,
да стискам нежно лапките им доверчиви,
да погаля пухкавите им коси.
Единствено чрез тях отново мога още с часове
да съзерцавам бялата мазилка на тавана,
да виждам фантастични сборища от образи,
да оживяват вещите, илюзии да изпълзяват,
мечти да се разхождат като сомнамбули
по стрехите
и да разбирам говора на птиците,
брътвежа на листата,
забравената красота на простотата...
Това ме бави още на земята.

29 февр. 67
из Поезия от Невена Стефанова
от NeDa, 17.08.19 в 21:00, Рейтинг: 0
Тази нощ неуморно, безмълвно е плела
пелени за полетата, бели повои.
На стъклата поставила чудни дантели
и родила деня в свойте бели покои...

Рано-рано кълвачът прегледа, прислуша
всички плодни дървета и литна със смях.
В телеграф се превърна капчукът - заслушах
със сърцето на майка и всичко разбрах.

Та това е за тебе, това е за тебе,
тия грижи, вълнения, смях, чистота,
лъч тъй радостен, мое предпролетно бебе!

Всички майки така като мене разбират
тези тайни предвестници на пролетта
и в предчувствия светли сърцата замират...
из Поезия от Невена Стефанова
от NeDa, 17.08.19 в 20:54, Рейтинг: 0
Майки,
Завържете, обуздайте психопатите!
Оънемете им науката, която носи Нищото!
Защитете любовта си и децата -
инак цялата поезия излишна е!
из Стихове от Невена Стефанова
от NeDa, 17.08.19 в 15:05, Рейтинг: 0
Пролетен вятър

Простряни ризи, хванати за шиите,
а другите разперили ръце
и махат срещу вятъра и викат:
- Ела по-скоро да ни разтървеш!

Черешката го моли да отмине,
защото вече цяла е във цвят.
Пердето иска с него да замине -
да плува дълго в този слънчев свят...

И, пролетта по стъпките познало,
девойчето със слепите очи
изнася стол, във дворчето остава,
и слуша, слуша, слуша и мълчи.

Усмихва се, запява после нещо,
и върбовата кошница плете,
и толкова щастливо се усеща,
като че вижда синьото небе...
из Стихове от Невена Стефанова
от NeDa, 17.08.19 в 14:43, Рейтинг: 0
Друг път Плевенският театър пак гостуваше във Враца. Дадохме няколко представления. В деня на тръгването ни за Видин дойдоха на гарата на ни изпратят много ученици и ученички от гимназията. След хубавите и сърдечни прощални слова и раздадените букети влакът пое на запад. Близо до града железопътната линия минава ниско, а отстрани има висок ров. Когато нашият тунел навлезе в тзои открит тунел, момичетата и момчетата в ученически униформи обсипаха вагона ни с цветя през широко отворените прозорци. Не се изненадахме, защото така беше и в града - всяка вечер сцената биваше затрупвана с цветя.
Разбрал, че основно начало за успеха на актьора е правилният говор, (Сава) Огнянов, който в живота бе винаги бързорек и не всякога ясен, на сцената бе образец с чистотата на езика, с удивително ясната си и ритмична дикция. Не случайно го наричахме "майстор на словото".
Огнянов работеше неуморно. Следеше всичко, което се пише за театъра, за сцената, за актьорското майсторство в цялата европейска литература. Владееше съвършено немски и руски и често ходеше в чужбина да гледа нови постановки. Имаше здрав, критичен поглед.
Ръката ѝ бе отпусната върху топката на бастуна, без който съвсем спокойно можеше да мине, но пък той ѝ придаваше онзи вид на стара дама, който очакваха от нея и който бе толкова несъвместим с нейната природа: старостта беше поредната условност, която трябваше да съблюдава.
из Лейди Л. от Ромен Гари
от Ханка, 16.08.19 в 22:03, Рейтинг: 0
Боря се да не заспя, защото съм в онова състояние на полусън, при което чувствителността се притъпява и щастието е почти постижимо.
В Санлитун имаше много малко цветя и те бяха грозни.
Но все пак бяха цветя.
Парниковите цветя са хубави като манекенки, но нямат аромат. Цветята от Санлитун бяха неугледни - някои, непохватни като селянки, отправили се към града, други, нелепи като гражданки, попаднали на село. Всички те изглеждаха някак неуместни.
Ако обаче човек вдъхнеше аромата им със затворени очи и уши, му идеше да се разридае. Какво толкова имаше в тези никакви цветя с обикновен аромат, кое беше така покъртително, откъде се явяваше тази носталгия по чуждо минало, по непознати градини и имперска красота, за която нищо не бяхме чували? По какво стечение на обстоятелствата културната революция не бе забранила на цветята да ухаят на цветя?
из Любовен саботаж от Амели Нотомб
от Ханка, 16.08.19 в 21:54, Рейтинг: 0
Гледан от Монмартр нощем, Париж излъчва наистина вълшебно обаяние, той лежи вдън купа, подобен на огромен, разтрошен скъпоценен камък.
из Спокойни дни в Клиши от Хенри Милър
от Ханка, 16.08.19 в 21:40, Рейтинг: 0
Липсата на общо образование ми наложи много да чета. В самообразованието никога няма "стига", никога няма "достатъчно!".
По онова време любим лектор на интелигенцията и работничеството не само в София, а в цяла България бе големият учен, професор д-р Асен Златаров. Неговите лекции в университета, дори по пряката му специалност - химия, се слушаха от студентите от всички факултети. Посещаваха ги много младежи, работници и граждани. Никога не ще забравя лекцията му "Всичко е вода". Така сладко и нежно, така образно и увлекателно говореше, сякаш слушаш не лекция по химия, а някаква поема!
Винаги заетият Златаров намираше време редовно да гледа всяка пиеса, в която играех, да споделя впечатленията си от играта, да ми каже искрени думи.
Най-хубавото, казваше той, идва нощем и на сутринта изчезва. Гисабуро умееше да цени това, което хората наричат "променлив свят", Оно.
животът наистина е по-голям от това да обичаш някого.
из Ноктюрни от Кадзуо Ишигуро
от NeDa, 12.08.19 в 14:44, Рейтинг: 0
Мъгла наоколо,
мъгла
над цялата планета плува.
Мъгла, която би могла
и в мисълта да съществува.

Не чакай ясност.
Прекоси
мъглата в себе си, човече.
И непременно ще спасиш
това, което губиш вече.
из Зимна нежност от Петър Анастасов
от NeDa, 08.08.19 в 11:56, Рейтинг: 0
В днешно време хората знаят цената на всичко, но не знаят стойността на нищо.
"-Ех, колко е хубаво да се живее!-провикна се Пипи и протегна краката си,докъдето можеха да стигнат."
"Има време за всяко нещо. Да. Време за събаряне и време за градене. Да. Време за мълчание и време за говорене."
Интересуват се как си прекарвам времето. Казвам им, че понякога просто седя и мисля. Но не им казвам за какво. Карам ги да си блъскат главите. Казвам им, че понякога ми е приятно да вдигна глава, ей така, и да ловя дъждовните капки с езика си.
...Но красотата, истинската красота свършва там, където започва интелигентността. Интелектът сам по себе си е вече едно допълнение и затова нарушава хармонията на всяко лице. Започне ли да мисли човек, лицето му веднага се превръща само в нос или само в чело, или в някаква друга подобна уродливост. Вземи изтъкнатите представители на която щеш хуманитарна наука. Колко са противни...
"... ние не можем да понасяме у хората недостатъците, които притежаваме сами."
— Чакай да помисля — каза Пипи. — Може да пишеш така: „Помогнете ни, инак ще загинем. Без енфие два дни изнемогваме на този остров.“
— Но, Пипи, как ще пишем такова нещо — упрекна я Томи. — Това не е вярно.
— Кое именно? — попита Пипи.
— Не може да пишем „без енфие“.
— Тъй ли? — учуди се Пипи. — Ти имаш ли енфие?
— Не — отговори Томи.
— А Аника има ли енфие?
— Не, разбира се, но …
— А аз имам ли енфие? — продължаваше Пипи.
— Не — възрази Томи, — но ние изобщо не употребяваме енфие.
— Да, именно затова искам и да напишеш: „Без енфие два дни…“
— Сигурен съм, че ако го напишем, хората ще помислят, че употребяваме енфие — упорствуваше Томи.
— Слушай, Томи — каза Пипи, — отговори ми на един въпрос: кои хора най-често остават без енфие? Онези, които го употребяват или тези, които не го употребяват?
— Тези, които не го употребяват, разбира се — отговори Томи.
— Е, тогава какво се опъваш? — заключи Пипи. — Пиши, каквото ти казвам.
Коровиев и Азазело бяха свалили фраковете до масата, редом с тях седеше, разбира се, и котаракът, който не беше пожелал да се раздели с папийонката си, въпреки че тя се беше превърнала направо в мръсна дрипа. Маргарита с олюляване отиде до масата и се опря на нея. Воланд пак й направи знак да се приближи и да седне до него.
— Е, много ли ви измъчихме? — попита Воланд.
— О, не, месир — отвърна, но едва чуто Маргарита.
— Ноблес оближ — обади се котаракът и наля на Маргарита някаква прозрачна течност във винена чаша.
— Водка ли е? — попита тихо Маргарита.
Котаракът подскочи на стола от обида.
— Но моля ви, кралице — изхриптя той, — как бих си позволил да налея на една дама водка? Това е чист спирт!
"-Все още съм луда. Толкова е приятно под дъжда. Страшно обичам да се разхождам, когато вали.
-Не мисля,че на мен би ми харесало - каза той.
- Може да ти хареса ако опиташ.
- Никога не съм опитвал.
Тя облиза устните си.
-Дъждът дори има приятен вкус.
-Какво, искаш да опиташ всичко поне веднъж, така ли? - попита той
-Понякога и два пъти."
Когато често се срещаме с дадени хора, те стават част от живота ни. И като станат част от живота ни, започват да се опитват да го променят. И се сърдят, когато не правим това, което те изискват от нас. Понеже всеки си мисли, че знае как другият трябва да живее живота си, но всъщност никой не знае как трябва да живее своя собствен.
из Алхимикът от Паулу Коелю
от gergan75, 22.04.10 в 19:54, Рейтинг: 9
Недей да се поддаваш на отчаянието. Това ще ти попречи да говориш със сърцето си. Само едно нещо прави мечтата невъзможна: страхът от неуспех.
из Алхимикът от Паулу Коелю
от gergan75, 22.04.10 в 22:49, Рейтинг: 9
"- Да се обвържеш ли?
- Разбира се - потвърди лисицата.- За мен ти още си само момченце, което прилича на сто хиляди други момченца. И нямам необходимост от теб. А и ти нямаш необходимост от мен. За теб аз съм лисица, която прилича на сто хиляди други лисици. Но ако ме опитомиш, ние ще изпитваме необходимост един от друг. За мен ти ще бъдеш единствен на света. За теб аз ще бъда единствена на света..."
"С цялата си несигурност, в едно съм сигурен: под най-горния пласт на своята слабохарактерност хората искат да бъдат добри и да ги обичат. Повечето им пороци практически са опит да стигнат по най-късия път до обичта. Стигне ли човек до смъртта, нищо, че е бил може би способен, с влияние, гениален, умира ли необичан, животът му положително изглежда провал, а самата смърт — смразяващ ужас. И ми се струва, че ако вие или аз трябва да избираме между два пътя на мисълта и действието, длъжни сме да помним, че ще умрем, следователно нека се опитаме да живеем така, че нашата смърт да не носи облекчение на света."
из На изток от Рая от Джон Стайнбек
от gergan75, 22.04.10 в 22:40, Рейтинг: 8
"Когато едно дете за първи път изобличи възрастните, когато в сериозната му главица за първи път се вмъкне истината, че възрастните не са божествено всезнаещи, че преценките им не винаги са мъдри, а мисленето правилно и присъдите справедливи, неговият свят изведнъж се оказва в паническа пустота. Боговете се катурват, сигурността изчезва. И което е най-важното: боговете не падат постепенно, а с трясък, стават на парчета или потъват дълбоко в зеления жабуняк. Непосилна работа е да ги издигаш наново, те вече никога не изпускат същия блясък. И светът на детето никога повече не възвръща предишната си цялост. Мъчително е такова израстване."
из На изток от Рая от Джон Стайнбек
от gergan75, 22.04.10 в 21:38, Рейтинг: 8
"Но очите са слепи? Човек трябва да търси със сърцето си."
"Аз не говоря за самите неща, сър. Говоря за смисъла на нещата. Седя тук и зная, че живея."
В същия миг в кабинета влезе жена с униформена куртка и фуражка, с черна пола и платненки. От чантичката на колана си жената извади бяло квадратче и тетрадка и попита:
- Тука ли е "Вариете"? Светкавична. Разпишете се.
Варенуха драсна в тетрадката на жената някаква заврънкулка и щом вратата хлопна подире и, разпечати квадратчето.
Като прочете телеграмата, той премига и подаде квадратчето на Римски.
В телеграмата пишеше следното: "Ялта "Вариете" Москва Днес единайсет и половина криминалната милиция се яви кестеняв горнище пижама панталон без обувки психопат се представя Лиходеев директор "Вариете" Пратете светкавична ялтенска милиция къде директорът Лиходеев."
- Те ти, булка, Спасовден! - възкликна Римски и добави - Още една изненада!
...в света винаги има двама души,които се търсят било сред пустинята,било в големите градове. А когато се открият и очите им се срещнат, миналото и бъдещето вече изгубват всякакво значение, съществува само този момент и тая невероятна увереност, че всички неща под слънцето са написани от една и съща Ръка. Ръката,която събужда Любовта и която е създала сродна душа за всеки,който работи,почива и търси съкровища под слънцето. Защото, ако не беше така,мечтите на човешката раса нямаше да имат никакъв смисъл.
из Алхимикът от Паулу Коелю
от gergan75, 22.04.10 в 21:29, Рейтинг: 7
Най-хубавите книги, осъзна той, ти казват онова, което вече знаеш.
из 1984 от Джордж Оруел
от zuzi, 21.06.11 в 21:38, Рейтинг: 7
Обичам да я гледам , когато се събужда. Започваш да разбираш, че си истински влюбен, когато искаш да се събуждаш до някого по-силно, отколкото да заспивате заедно
из 18% Сиво от Захари Карабашлиев
от Дина, 12.04.10 в 14:38, Рейтинг: 7