вход, регистрирай се

Цитати

Въведени са общо 9165 цитата от 2296 заглавия.

Даниел обича ироничния декор, остроумието в оформлението, които придвата ярка театралност на спектакъла... За него много важно е времето. При оформлението той иска то да се чувства и в декора, и в костюма, и в миналото. Похабената вещ или костюм има много по-голяма естетическа стойност, защото тя е свързана с човека, с живота, с усилията и страданието на хората, отколкото новата. Него не го блазнят коприните, лъскавите платове, сладникавите сценични тонове. Той обича памучната дреха, естествеността и беднотата на сцената...
проф. Любомир Тенев
из Пътешествие в театъра от Леон Даниел
от NeDa, 19.09.19 в 19:59, Рейтинг: 0
Най ме смайва с какво мъжество и кураж Леон се втурва към актьора, разчовърква го, обърква го, вади го от кожата му, размества му понятията, намества му други, търси кое е това само негово, което той не е подозирал, че има. Това ще да е един от смислите на режисьорската професия за Леон. Значи той поема отговорността не само за представлението, за идеите си, за внушенията, а и за тия същества, които полека-лека стават негови създания. Не знам дали те за него не са най-важното. Човекът на сцената.
Ицко Финци
из Пътешествие в театъра от Леон Даниел
от NeDa, 19.09.19 в 19:50, Рейтинг: 0
1971
Леон има премиера на "Ромео и Жулиета" във Видин. Слава Богу, свободна съм, вдигам се и - във Видин. ( А propos - никога не ме е привличала ролята на Жулиета. Може би защото с външния си вид подвеждам режисьорите да ме експлоатират все като "инженю наив", от което вече ми писва и ме хваща страх какво ще правя, ако продължават така. А и тая Жулиета, и тя си е точно това, за какво ми е!). Започва представлението. Салонът е фрашкан. Господи, добре че бях седнала на балкона! Иначе със сигурност щях да скоча на сцената! Никога до този момент не съм изпитвала подобно неудържимо желание да се включа и аз в тази игра, да бъда тази Жулиета, това диво дете-момиче, което яде филия с мармалад и са ѝ чужди всякакви сладникави, лирични окраски. Е, това е толкова неочаквано, невероятно и прекрасно, че чак ми се реве от благородна завист и от възторг!
Меглена Караламбова
из Пътешествие в театъра от Леон Даниел
от NeDa, 19.09.19 в 19:25, Рейтинг: 0
А истината е проста.
Разбират я водата,
скалите, пясъка,
ветровете
и звездите.
из Свободен стих от Александър Геров
от NeDa, 19.09.19 в 19:10, Рейтинг: 0
Единосъщна е душата на човека,
но тя различно струва.
Един достига до върха полека,
друг като пламък лумва.

Един обича страстно всичко живо,
от всичко се вълнува.
Спокойно друг в леглото си заспива,
имота си сънува.

Това е от столетия познато,
ако не го признаем,
ний между истината и лъжата
неспирно ще блуждаем.
из Свободен стих от Александър Геров
от NeDa, 19.09.19 в 19:08, Рейтинг: 0
"Няма значение дали става дума за бягане на километър и половина, на 10 км или на 180 км, за смяна на професията, за сваляне на 2 кг или за това да кажеш на някого, че го обичаш. Напълно съм убеден, че никой от състезателите на „Западните щати“, в това число и аз, не беше сигурен, че ще завърши, да не говорим за победа. Има много хора, които никога не правят нищо голямо през целия си живот. Много хора никога не се опитват. На „Западните щати“ всички се опитваха и всички правеха нещо велико. Като останах край финиша и поздравявах бегачите, аз им отдавах дължимото заради болката и съмненията, умората и отчаянието, които сигурно бяха изживели. Оставайки при финиша, имах възможност да оценя силата, която им беше нужна, за да финишират, и да ги поздравя, задето си бяха поставили големи цели и ги бяха постигнали. Едва по-късно осъзнах, че по този начин се отблагодарявах на спорта, който ми беше дал цел и душевен мир, а също и отговори – макар и бегли и ефимерни– на въпроса „Защо?“."
из Яж и тичай от Скот Юрек
от Митефей, 17.09.19 в 12:46, Рейтинг: 0
Несебър

Брегът не издържал,
разкъсал се на две
и сушата се вдала в залива,
след нея къщите се спуснали,
едва успели на ръба да спрат,
стаили дъх,
притиснати една до друга,
с отворени очи
срещу морето.
Четирсет църкви
гръмнали зад тях
като четирсет
трепетни сърца...

така видях
Несебър от морето
и още от далече ми се стори,
че са разтворени
прозорците широко
и в рамката на всеки
е вкована
една икона -
жени подпрели с длан глави
и чакат.

15 април 1966 г., Бургас
Веднага прокарах пръсти по гръбчетата на книгите върху близкия рафт, вече бях влюбена във всяка от тях. Книгите бяха моето убежище, свят, различен от реалността. Каквото и да се беше случвало през деня, годината, можех да прочета история, в която някой преодоляваше най-мрачния момент в живота си. Не бях единствена.
из Сирената от Кийра Кас
от Jerry, 06.09.19 в 15:12, Рейтинг: 0
Марко беше открил шампанското, неописуем възторг заля лицето му. Освободи тапата от теления ѝ арест, отпуши бутилката с лек пукот...
из Апостолов от Сибиле Левичаров
от NeDa, 29.08.19 в 23:53, Рейтинг: 0
Въпреки топлото време, което заявява за себе си през отворените прозоеци, се събуждам като отспала си Снежанка.
из Апостолов от Сибиле Левичаров
от NeDa, 29.08.19 в 23:46, Рейтинг: 0
Сякаш издърпал най-едрата риба от реката на моите мисли, Марко каза...
из Апостолов от Сибиле Левичаров
от NeDa, 29.08.19 в 23:44, Рейтинг: 0
Помещението имаше сякаш похлупак от нощ.
из Апостолов от Сибиле Левичаров
от NeDa, 29.08.19 в 20:16, Рейтинг: 0
Нощният дъжд бе освежил всичко. Слънцето беше изсмукало локвите, само тук-там още личаха мокри места.
из Апостолов от Сибиле Левичаров
от NeDa, 29.08.19 в 20:14, Рейтинг: 0
навсякъде се виждат саксии, които цъфтят с такова безумно отчаяние, сякаш дните им са преброени.
из Апостолов от Сибиле Левичаров
от NeDa, 29.08.19 в 19:50, Рейтинг: 0
Сънят ме полазва незабелязано, и още преди да съм почнала да мисля и да се въртя насам-натам, вече ме няма.
из Апостолов от Сибиле Левичаров
от NeDa, 29.08.19 в 19:49, Рейтинг: 0
Ято дребни птички рисува нервни шарки в небето.
из Апостолов от Сибиле Левичаров
от NeDa, 29.08.19 в 19:45, Рейтинг: 0
Над мен кръжат гларуси и раздират хоризонта с писъците си. Водата е спокойна и пълзи към брега на тънки дипли, които почти не се разпенват.
из Апостолов от Сибиле Левичаров
от NeDa, 29.08.19 в 19:40, Рейтинг: 0
Наоколко обикалят туристи, обединени в разузнавателни взводове.
из Апостолов от Сибиле Левичаров
от NeDa, 29.08.19 в 19:38, Рейтинг: 0
От някакво свое откритие слънцето озарява разпросттрялата се надалеч сивота.
из Апостолов от Сибиле Левичаров
от NeDa, 29.08.19 в 19:37, Рейтинг: 0
"Когато се изправиш пред затруднения, погледни хората около себе си и ще разбереш, че всеки се бори за нещо и страда също като теб."
В днешно време хората знаят цената на всичко, но не знаят стойността на нищо.
"-Ех, колко е хубаво да се живее!-провикна се Пипи и протегна краката си,докъдето можеха да стигнат."
"Има време за всяко нещо. Да. Време за събаряне и време за градене. Да. Време за мълчание и време за говорене."
Интересуват се как си прекарвам времето. Казвам им, че понякога просто седя и мисля. Но не им казвам за какво. Карам ги да си блъскат главите. Казвам им, че понякога ми е приятно да вдигна глава, ей така, и да ловя дъждовните капки с езика си.
...Но красотата, истинската красота свършва там, където започва интелигентността. Интелектът сам по себе си е вече едно допълнение и затова нарушава хармонията на всяко лице. Започне ли да мисли човек, лицето му веднага се превръща само в нос или само в чело, или в някаква друга подобна уродливост. Вземи изтъкнатите представители на която щеш хуманитарна наука. Колко са противни...
"... ние не можем да понасяме у хората недостатъците, които притежаваме сами."
— Чакай да помисля — каза Пипи. — Може да пишеш така: „Помогнете ни, инак ще загинем. Без енфие два дни изнемогваме на този остров.“
— Но, Пипи, как ще пишем такова нещо — упрекна я Томи. — Това не е вярно.
— Кое именно? — попита Пипи.
— Не може да пишем „без енфие“.
— Тъй ли? — учуди се Пипи. — Ти имаш ли енфие?
— Не — отговори Томи.
— А Аника има ли енфие?
— Не, разбира се, но …
— А аз имам ли енфие? — продължаваше Пипи.
— Не — възрази Томи, — но ние изобщо не употребяваме енфие.
— Да, именно затова искам и да напишеш: „Без енфие два дни…“
— Сигурен съм, че ако го напишем, хората ще помислят, че употребяваме енфие — упорствуваше Томи.
— Слушай, Томи — каза Пипи, — отговори ми на един въпрос: кои хора най-често остават без енфие? Онези, които го употребяват или тези, които не го употребяват?
— Тези, които не го употребяват, разбира се — отговори Томи.
— Е, тогава какво се опъваш? — заключи Пипи. — Пиши, каквото ти казвам.
Коровиев и Азазело бяха свалили фраковете до масата, редом с тях седеше, разбира се, и котаракът, който не беше пожелал да се раздели с папийонката си, въпреки че тя се беше превърнала направо в мръсна дрипа. Маргарита с олюляване отиде до масата и се опря на нея. Воланд пак й направи знак да се приближи и да седне до него.
— Е, много ли ви измъчихме? — попита Воланд.
— О, не, месир — отвърна, но едва чуто Маргарита.
— Ноблес оближ — обади се котаракът и наля на Маргарита някаква прозрачна течност във винена чаша.
— Водка ли е? — попита тихо Маргарита.
Котаракът подскочи на стола от обида.
— Но моля ви, кралице — изхриптя той, — как бих си позволил да налея на една дама водка? Това е чист спирт!
"-Все още съм луда. Толкова е приятно под дъжда. Страшно обичам да се разхождам, когато вали.
-Не мисля,че на мен би ми харесало - каза той.
- Може да ти хареса ако опиташ.
- Никога не съм опитвал.
Тя облиза устните си.
-Дъждът дори има приятен вкус.
-Какво, искаш да опиташ всичко поне веднъж, така ли? - попита той
-Понякога и два пъти."
Когато често се срещаме с дадени хора, те стават част от живота ни. И като станат част от живота ни, започват да се опитват да го променят. И се сърдят, когато не правим това, което те изискват от нас. Понеже всеки си мисли, че знае как другият трябва да живее живота си, но всъщност никой не знае как трябва да живее своя собствен.
из Алхимикът от Паулу Коелю
от gergan75, 22.04.10 в 19:54, Рейтинг: 9
Недей да се поддаваш на отчаянието. Това ще ти попречи да говориш със сърцето си. Само едно нещо прави мечтата невъзможна: страхът от неуспех.
из Алхимикът от Паулу Коелю
от gergan75, 22.04.10 в 22:49, Рейтинг: 9
"- Да се обвържеш ли?
- Разбира се - потвърди лисицата.- За мен ти още си само момченце, което прилича на сто хиляди други момченца. И нямам необходимост от теб. А и ти нямаш необходимост от мен. За теб аз съм лисица, която прилича на сто хиляди други лисици. Но ако ме опитомиш, ние ще изпитваме необходимост един от друг. За мен ти ще бъдеш единствен на света. За теб аз ще бъда единствена на света..."
"С цялата си несигурност, в едно съм сигурен: под най-горния пласт на своята слабохарактерност хората искат да бъдат добри и да ги обичат. Повечето им пороци практически са опит да стигнат по най-късия път до обичта. Стигне ли човек до смъртта, нищо, че е бил може би способен, с влияние, гениален, умира ли необичан, животът му положително изглежда провал, а самата смърт — смразяващ ужас. И ми се струва, че ако вие или аз трябва да избираме между два пътя на мисълта и действието, длъжни сме да помним, че ще умрем, следователно нека се опитаме да живеем така, че нашата смърт да не носи облекчение на света."
из На изток от Рая от Джон Стайнбек
от gergan75, 22.04.10 в 22:40, Рейтинг: 8
"Когато едно дете за първи път изобличи възрастните, когато в сериозната му главица за първи път се вмъкне истината, че възрастните не са божествено всезнаещи, че преценките им не винаги са мъдри, а мисленето правилно и присъдите справедливи, неговият свят изведнъж се оказва в паническа пустота. Боговете се катурват, сигурността изчезва. И което е най-важното: боговете не падат постепенно, а с трясък, стават на парчета или потъват дълбоко в зеления жабуняк. Непосилна работа е да ги издигаш наново, те вече никога не изпускат същия блясък. И светът на детето никога повече не възвръща предишната си цялост. Мъчително е такова израстване."
из На изток от Рая от Джон Стайнбек
от gergan75, 22.04.10 в 21:38, Рейтинг: 8
"Но очите са слепи? Човек трябва да търси със сърцето си."
"Аз не говоря за самите неща, сър. Говоря за смисъла на нещата. Седя тук и зная, че живея."
В същия миг в кабинета влезе жена с униформена куртка и фуражка, с черна пола и платненки. От чантичката на колана си жената извади бяло квадратче и тетрадка и попита:
- Тука ли е "Вариете"? Светкавична. Разпишете се.
Варенуха драсна в тетрадката на жената някаква заврънкулка и щом вратата хлопна подире и, разпечати квадратчето.
Като прочете телеграмата, той премига и подаде квадратчето на Римски.
В телеграмата пишеше следното: "Ялта "Вариете" Москва Днес единайсет и половина криминалната милиция се яви кестеняв горнище пижама панталон без обувки психопат се представя Лиходеев директор "Вариете" Пратете светкавична ялтенска милиция къде директорът Лиходеев."
- Те ти, булка, Спасовден! - възкликна Римски и добави - Още една изненада!
...в света винаги има двама души,които се търсят било сред пустинята,било в големите градове. А когато се открият и очите им се срещнат, миналото и бъдещето вече изгубват всякакво значение, съществува само този момент и тая невероятна увереност, че всички неща под слънцето са написани от една и съща Ръка. Ръката,която събужда Любовта и която е създала сродна душа за всеки,който работи,почива и търси съкровища под слънцето. Защото, ако не беше така,мечтите на човешката раса нямаше да имат никакъв смисъл.
из Алхимикът от Паулу Коелю
от gergan75, 22.04.10 в 21:29, Рейтинг: 7
Ще се срещнем там, където няма тъмнина.
из 1984 от Джордж Оруел
от AVIS, 03.09.10 в 22:04, Рейтинг: 7
Обичам да я гледам , когато се събужда. Започваш да разбираш, че си истински влюбен, когато искаш да се събуждаш до някого по-силно, отколкото да заспивате заедно
из 18% Сиво от Захари Карабашлиев
от Дина, 12.04.10 в 14:38, Рейтинг: 7