вход, регистрирай се

Цитати

Въведени са общо 10386 цитата от 2523 заглавия.

В нашия век на точните науки и небивал поток от информация на пръв поглед е възможно съществуването само на тесни специалисти. Това не е съвсем вярно: ако последните енциклопедисти са измрели някъде на границата между XVIII и XIX век, в областта на художествения превод в наше време те са в своя апогей. Когато се говори за "общата култура на преводача", обикновено се подразбира, че в полето на художествената литература той трябва да притежава универсални знания. Нещо повече: тези негови знания непременно трябва да бъдат в два плана - на езиците, от който и на който превежда...
- Как си живеел тогава? - ме запита неотфавна актьорът Иван Иванов, след като му разказах някои неща от моя живот.
- В отчаяние - му отговорих...

***
Тогава ме повика моят приятел Димитър Довачков, за да ми поясни своя план относно организирането и отпечатването на енциклопедичния справочник "В света на киното". Не можех да повярвам, че ще участвам в толкова солидно издание. Но месец по-късно действително сключих договор с "Народна просвета" като един от съставителите и автори на книгата. Повече от десетилетие се рових сред списания, книги, речници; изучавах с помощта на моята сестра, която ми превеждаше, развитието на американското и английското кино; потънах в океан от заглавия, имена, факти, биографии. Познанията ми се задълбочиха, започнах да гледам на киното с други, просветнали очи. "В света на киното" се превърна за мен в истински университет. Чувството, че съм полезен на себе си и другите, изпълваше сърцето ми с радост. Беше голям труд, но благодатен - носеше удовлетворение.
"Но срещу нас гръмовержецът Зевс изпроводи Борея
заедно с буря от вихри и с облаци черни забули
всичко - море и земя. И нощта от небето се свлече."
из Одисея от Омир
от Nikolaus , 31.03.21 в 22:49, Рейтинг: 0
Почти не се нуждая от стимули. Опиум си имам в душата.
Благословени да са миговете и милиметрите и сенките на дребните неща, още по-скромни от тях! Миговете, (...) Милиметрите - какво чувство на възхита и дръзновение предизвиква у мен плътното има съществуване един до друг вършу шивашки метър.
Няма благородство на парче.
Никоя империя не заслужава заради нея да се чупи детска кукла. Никой идеал не струва жертването на влакче за игра.
Вътре в курника, откъдето ще иде на дръвника, петелът възпява свободата, защото са му дали два пръта за кацане.
Пиша, все едно спя и целият ми живот е фактура за подпис.
Животът е кълбо, заплетено от някого. В него има смисъл, ако се размотае и опъне надлъж или се намотае добре. Но такъв, какъвто бива, той е плетеница без собствена нишка, едно усукване без край.
Душата ми е невидим оркестър: не знам с какви инструменти свири и скрибуца, струни и арфи, тимпани и тъпани вътре в мен. Познавам се само като симфония.
В живота си не познавам по-голямо удоволствие от спането.
Но обичам Тежу, защото на брега му има голям град...
За мен няма други цветя като яркото многоцветие на слънчев Лисабон.
Не ми се мечтае, толкова хубав е денят.
Никога не обичаме някого. Обичаме само представата си за някого.
Животът е такъв, какъвто го възприемаме. За селянина, чиято нива е всичко за него, тази нива е империя. За Цезар, чиято империя му се вижда малка, тази империя е нива.
- Но как ще те открия отново? - рече той. - Защото аз трябва да те видя отново, инак ще умра.
- Ще бъда тук - отвърнах му аз,- докато има риби в морето и звезди в небето, и птици в полет, и сънища в сърцата на Хората.
из Шепа врани от Джоан Харис
от Jerry, 28.03.21 в 16:09, Рейтинг: 0
"Значи това е любовта", казах си аз, докато лежахме един до друг, кафява като горски плод и блед като цветен лист. И с ръцете си, и с устата си, той ме накара да пея като славей и да се рея като орлица, да вия като вълчица и да рева като рис.
из Шепа врани от Джоан Харис
от Jerry, 28.03.21 в 16:06, Рейтинг: 0
Очите му бяха като лятото,налято в стъкленица.
из Шепа врани от Джоан Харис
от Jerry, 28.03.21 в 16:02, Рейтинг: 0
Не мога да не спомена специално Невена Розева, която отдавна не е между живите. Тя умря като стара мома, съвсем сама, заобиколена само от книгите. Преживя живота си без радост, отдадена единствени на "великите", с които общуваше. Отиде си в мизерия, оставила в гардероба си само три копринени рокли и безброй речници. Ако има монаси на превода - та какво друго е това, ако не отшелничество, самозаточаване, - в посвещаването си на това дело тя би трябвало да е архиепископ. Превела е 40 000 страници.
В днешно време хората знаят цената на всичко, но не знаят стойността на нищо.
"-Ех, колко е хубаво да се живее!-провикна се Пипи и протегна краката си,докъдето можеха да стигнат."
"Има време за всяко нещо. Да. Време за събаряне и време за градене. Да. Време за мълчание и време за говорене."
...Но красотата, истинската красота свършва там, където започва интелигентността. Интелектът сам по себе си е вече едно допълнение и затова нарушава хармонията на всяко лице. Започне ли да мисли човек, лицето му веднага се превръща само в нос или само в чело, или в някаква друга подобна уродливост. Вземи изтъкнатите представители на която щеш хуманитарна наука. Колко са противни...
Интересуват се как си прекарвам времето. Казвам им, че понякога просто седя и мисля. Но не им казвам за какво. Карам ги да си блъскат главите. Казвам им, че понякога ми е приятно да вдигна глава, ей така, и да ловя дъждовните капки с езика си.
"... ние не можем да понасяме у хората недостатъците, които притежаваме сами."
— Чакай да помисля — каза Пипи. — Може да пишеш така: „Помогнете ни, инак ще загинем. Без енфие два дни изнемогваме на този остров.“
— Но, Пипи, как ще пишем такова нещо — упрекна я Томи. — Това не е вярно.
— Кое именно? — попита Пипи.
— Не може да пишем „без енфие“.
— Тъй ли? — учуди се Пипи. — Ти имаш ли енфие?
— Не — отговори Томи.
— А Аника има ли енфие?
— Не, разбира се, но …
— А аз имам ли енфие? — продължаваше Пипи.
— Не — възрази Томи, — но ние изобщо не употребяваме енфие.
— Да, именно затова искам и да напишеш: „Без енфие два дни…“
— Сигурен съм, че ако го напишем, хората ще помислят, че употребяваме енфие — упорствуваше Томи.
— Слушай, Томи — каза Пипи, — отговори ми на един въпрос: кои хора най-често остават без енфие? Онези, които го употребяват или тези, които не го употребяват?
— Тези, които не го употребяват, разбира се — отговори Томи.
— Е, тогава какво се опъваш? — заключи Пипи. — Пиши, каквото ти казвам.
Коровиев и Азазело бяха свалили фраковете до масата, редом с тях седеше, разбира се, и котаракът, който не беше пожелал да се раздели с папийонката си, въпреки че тя се беше превърнала направо в мръсна дрипа. Маргарита с олюляване отиде до масата и се опря на нея. Воланд пак й направи знак да се приближи и да седне до него.
— Е, много ли ви измъчихме? — попита Воланд.
— О, не, месир — отвърна, но едва чуто Маргарита.
— Ноблес оближ — обади се котаракът и наля на Маргарита някаква прозрачна течност във винена чаша.
— Водка ли е? — попита тихо Маргарита.
Котаракът подскочи на стола от обида.
— Но моля ви, кралице — изхриптя той, — как бих си позволил да налея на една дама водка? Това е чист спирт!
"-Все още съм луда. Толкова е приятно под дъжда. Страшно обичам да се разхождам, когато вали.
-Не мисля,че на мен би ми харесало - каза той.
- Може да ти хареса ако опиташ.
- Никога не съм опитвал.
Тя облиза устните си.
-Дъждът дори има приятен вкус.
-Какво, искаш да опиташ всичко поне веднъж, така ли? - попита той
-Понякога и два пъти."
Когато често се срещаме с дадени хора, те стават част от живота ни. И като станат част от живота ни, започват да се опитват да го променят. И се сърдят, когато не правим това, което те изискват от нас. Понеже всеки си мисли, че знае как другият трябва да живее живота си, но всъщност никой не знае как трябва да живее своя собствен.
из Алхимикът от Паулу Коелю
от gergan75, 22.04.10 в 19:54, Рейтинг: 9
"- Да се обвържеш ли?
- Разбира се - потвърди лисицата.- За мен ти още си само момченце, което прилича на сто хиляди други момченца. И нямам необходимост от теб. А и ти нямаш необходимост от мен. За теб аз съм лисица, която прилича на сто хиляди други лисици. Но ако ме опитомиш, ние ще изпитваме необходимост един от друг. За мен ти ще бъдеш единствен на света. За теб аз ще бъда единствена на света..."
Недей да се поддаваш на отчаянието. Това ще ти попречи да говориш със сърцето си. Само едно нещо прави мечтата невъзможна: страхът от неуспех.
из Алхимикът от Паулу Коелю
от gergan75, 22.04.10 в 22:49, Рейтинг: 9
"Когато едно дете за първи път изобличи възрастните, когато в сериозната му главица за първи път се вмъкне истината, че възрастните не са божествено всезнаещи, че преценките им не винаги са мъдри, а мисленето правилно и присъдите справедливи, неговият свят изведнъж се оказва в паническа пустота. Боговете се катурват, сигурността изчезва. И което е най-важното: боговете не падат постепенно, а с трясък, стават на парчета или потъват дълбоко в зеления жабуняк. Непосилна работа е да ги издигаш наново, те вече никога не изпускат същия блясък. И светът на детето никога повече не възвръща предишната си цялост. Мъчително е такова израстване."
из На изток от Рая от Джон Стайнбек
от gergan75, 22.04.10 в 21:38, Рейтинг: 8
"С цялата си несигурност, в едно съм сигурен: под най-горния пласт на своята слабохарактерност хората искат да бъдат добри и да ги обичат. Повечето им пороци практически са опит да стигнат по най-късия път до обичта. Стигне ли човек до смъртта, нищо, че е бил може би способен, с влияние, гениален, умира ли необичан, животът му положително изглежда провал, а самата смърт — смразяващ ужас. И ми се струва, че ако вие или аз трябва да избираме между два пътя на мисълта и действието, длъжни сме да помним, че ще умрем, следователно нека се опитаме да живеем така, че нашата смърт да не носи облекчение на света."
из На изток от Рая от Джон Стайнбек
от gergan75, 22.04.10 в 22:40, Рейтинг: 8
И аз лесно бих простила неговата гордост, ако не беше засегнал моята.
"Аз не говоря за самите неща, сър. Говоря за смисъла на нещата. Седя тук и зная, че живея."
—Макар че ти иначе си магаре,Живко,сега ще представляваш Слънцето.Земята ще бъде както и друг път главата на Сретен,а за Луна ще ни послужи ето този малкият,от втория чин.
Този малкият от втория чин бях аз.
—Когато Слънцето е там,където е сега Живко,а Земята там,където е Сретен,и Луната там, където е тоя малкият,тогава Слънцето изпраща своите лъчи и осветява и Земята,и Луната.Така ли е?
Всички мълчат, понеже не могат да разберат как Живко осветява и с какво осветява.
— Обаче в своя път около Слънцето Земята се оказва в един момент между Слънцето и Луната,ето така!Сега,както виждате,тоя главчо Сретен е засенчил оня малкия и Живковата светлина не може да го освети.Вследствие на това настъпва лунно затъмнение.Разбрахте ли?
—Аз не разбрах—промърмори Живко,източникът на светлината.
Обстоятелството,че не е разбрал точно този,който трябва да даде светлина на другите,разгневи учителя и той му плесна такъв шамар,че бедният Живко получи,изглежда,съвсем нагледна представа за затъмнението,защото веднага добави,мигайки с очи:
—Сега разбрах!
И разбра не само той.Всички ние си изяснихме защо тоя раздел от географията се нарича физическа география.
из Автобиография от Бранислав Нушич
от AVIS, 17.09.10 в 22:15, Рейтинг: 7
"Но очите са слепи? Човек трябва да търси със сърцето си."
"Пипи тръгна по улицата. С единия си крак стъпваше на ръба на тротоара, а с другия — на паважа. Томи и Аника я проследиха с очи, докато се скри от погледа им. След малко тя се върна. Сега пък вървеше заднишком. Правеше го, за да си спести обръщането, когато тръгваше обратно към дома. Пипи стигна до портата на Томи и Аника и спря. Децата мълчаливо се разглеждаха. Най-сетне Томи попита:
— Защо вървиш заднишком?
— Защо вървя заднишком ли? — възкликна Пипи. — Не живеем ли в свободна страна? Човек не може ли да върви както си иска?"
—Да излязат ония планети от миналия час—каза учителят.
Тези планети бяхме Живко, Сретен и аз.
—Ти,Живко,както е известно,си Слънцето.Застани тук и тихо,мирно и спокойно се върти около себе си!
—Ти,Сретене,също ще се въртиш около себе си,но въртейки се около себе си,ще тичаш и около Живко,който,както знаеш,представлява Слънцето.
След това постави и мен на мястото ми.
—Ти си Луната.Ти първо ще се въртиш около себе си.Въртейки се около себе си,ще се въртиш и около Сретен,а заедно с него ще се въртиш и около Слънцето,тоест около Живко.
Той взе пръчката и застана встрани като звероукротител.И започна под негово ръководство едно въртене,едно тичане—бог да ти е на помощ.Върти се Живко около себе си,върти се бедният Сретен около себе си и около Живко,въртя се и аз около себе си и около Сретен и двамата заедно тичаме около Живко.Още преди да направим както трябва първия кръг,и на тримата ни се зави свят и се сгромолясахме на земята.Най-напред паднах аз в качеството си на Луна,върху мен се стовари Земята,а върху нея—Слънцето.
из Автобиография от Бранислав Нушич
от AVIS, 17.09.10 в 22:21, Рейтинг: 7