вход, регистрирай се

Цитати

Въведени са общо 9511 цитата от 2366 заглавия.

Аз съм лош пътешественик. Не, не че не бих искал да бъда никъде, да присъствам на нещо, да видя това, за което съм чел, слушал или поне имам предположения... Бих искал! Но много трудно понасям ходенето по мъките за паспорти, за визи, за обмяна на валута, ненавиждам висенето по митници, друсането във влакове и самолети (сигурно страдам от клаустрофобия), ужасявам се от колективните посещения и безразборното струпване около масите на официални приеми...
Най съм щастлив, когато от театъра до вкъщи мога да отида и да се върна пешком. По едни и същи улици. Нямам сили да разгледам цял един град или цял музей, или цял парк. От града ми стигат две-три улици, пазарът и рибният ресторант, от музея - три-четири зали с "мои" автори, от парка - една-единствена алея...
из Игрите от Леон Даниел
от NeDa, 24.01.20 в 16:11, Рейтинг: 0
Театърът, говорещ на български - моето мъчение и моята надежда..
из Игрите от Леон Даниел
от NeDa, 23.01.20 в 18:40, Рейтинг: 0
На добре зададения въпрос полеко се отговаря.
из Игрите от Леон Даниел
от NeDa, 21.01.20 в 5:36, Рейтинг: 0
На български език говорят малко хора по света. Някои предричат, че ще стават все по-малко. Но на същия тоя език се пишат и произнасят не по-малко красиви истини и откровения, отколкото в което и да е прочуто кътче на планетата. Аз лично много ценя това. И съм горд, че и Константин Илиев пише на български. На истинския - коравия, съвременен, стоманено-режещ български език. Тоя, който на сцената може да звучи като спасителен скалпел.
из Игрите от Леон Даниел
от NeDa, 21.01.20 в 5:32, Рейтинг: 0
Когато векът деформира света, не вярвайте в отбраната! Минавайте в настъпление! Никога не съм могъл да се освободя от тоя тръбен звук, който дочух още при първата си среща с драматургията на Чехов в оня благословен русенски зимник!
из Игрите от Леон Даниел
от NeDa, 21.01.20 в 5:20, Рейтинг: 0
Зелено обещание

***

И в клоните се озелени една птица,
и се отскубна, и се блъсна в небето,
и по хоризонта потекоха гори.
из Приготви се да нямаш от Иван Радоев
от NeDa, 18.01.20 в 18:12, Рейтинг: 0
Да простим, което е от обич.
Отмъщението е джуджето у човека.
из Приготви се да нямаш от Иван Радоев
от NeDa, 18.01.20 в 18:06, Рейтинг: 0
Яснота

***
Защо, когато нямаме нищо,
даваме всичко - дори и живота си,
а когато имаме всичко,
не даваме нищо - дори и живота си?
из Приготви се да нямаш от Иван Радоев
от NeDa, 18.01.20 в 18:04, Рейтинг: 0
Слушайте, живи!
Не вярвайте в рая!
Слушайте, живи! -
умряла е тая!

Стане ли дума за рая,
сред мъртвите пада голям смях.
Тук няма нищо.
Даже няма и страх.

1962
из Приготви се да нямаш от Иван Радоев
от NeDa, 18.01.20 в 18:01, Рейтинг: 0
Опасност

В края на краищата любовта си отива.
Какво от това?

Тънката кора на мозъка
потиска клокоченето на сърцата.
Задремват вулканите.

Наоколо се заселват жители
и не подозират какво ги очаква.

1963
из Приготви се да нямаш от Иван Радоев
от NeDa, 18.01.20 в 17:55, Рейтинг: 0
Защо и раждането, и смъртта
ни навестяват главно нощем?
Животът съобщава нещо тайно, поотделно
на всекиго от нас. Не вика.
Не викайте - ни казва той,
защото викането е като мълчанието -
никой не го чува.
Звездите вижте - те не викат.
Светят.
из Приготви се да нямаш от Иван Радоев
от NeDa, 18.01.20 в 17:36, Рейтинг: 0
Рой неродени словеса ли парят,
сърце под чужди покрив свива страх;
очи ми често в ужас се затварят,
като че призрак ражда се пред тях.

Ще доживея ли дене в чужбина,
в звука на чужда реч намерил сласт?
Или потъналата ми родина
ще викне в мен с неотразима власт?
из Българска реч от Кирил Христов
от NeDa, 14.01.20 в 11:00, Рейтинг: 0
Как чудотворно би зарасла рана,
как светнали би бездна и простор,
да зярнех аз отнякъде Балкана,
макар и от прозорче на затвор.

Ако милейш ме още, проводи ми
от моя роден край мал белег ти:
най-скромно цветенце, без дъх, без име -
в един молитвеник ми го прати.
из Българска реч от Кирил Христов
от NeDa, 14.01.20 в 10:58, Рейтинг: 0
Утро край морето

Звездите гаснат в дъжд от изумруди.
Тъй бавно татък слънцето изгре.
Блестят далеч в пустинното море
рибарски лодки - леки пеперуди.

Обтегнат възнак, люшка се денят,
отново като че се с дрямка бори.
Вълната тихичко с брега говори
и му разказва нощния си път.
из Българска реч от Кирил Христов
от NeDa, 14.01.20 в 10:44, Рейтинг: 0
Късно лято

Лист първа отронила, бука кръстата
полюшва се, цял настръхна;
глух ропот изпълни за миг самотата
и татък в горите заглъхна.

Тъй тихо е! Сякаш не искат пред есен
зефири лист с листа да свадат.
Самотно над своята бездна надвесен,
изглежда кат спрял водопадът.
из Българска реч от Кирил Христов
от NeDa, 14.01.20 в 10:39, Рейтинг: 0
Полунощ

Месец зад облак окъсан се скрива.
Вятър във ралупи черни се вре.
Дъжд самодивско хорѝще облива.
Вещица ссухрена билки бере.

Утро лъжовно тъмата разлюшка -
месец усмихнато лѝце отви.
Сред самодивско хорище вихрушка
вещица в лунните сърпове сви.
из Българска реч от Кирил Христов
от NeDa, 14.01.20 в 8:46, Рейтинг: 0
Навръх тополата

Кацнала е пъстрокрила птичка
на тополата на гол вършец,
кацнала е и от ранно утро
пее, кърши сребърен гласец.

Слуша я тополата печално
и листце да пошуми не смей;
гол вършец се само свежда
и певеца тихичко люлей.
из Българска реч от Кирил Христов
от NeDa, 14.01.20 в 8:13, Рейтинг: 0
Добре, хайде тогава! И да се завърне изцяло мажорен. Леко плаване!
То на плаването какво да му е лекото, когато човекът тежи като ледник. От години. И когато няма място под слънцето, дето да подслони самотата си. Да я извади, ей така, от себе си и да я остави на съседния стол като раница или да я заключи за два часа в банята.
из Имена под снега. А7 от Иван Станков
от NeDa, 12.01.20 в 0:16, Рейтинг: 0
При табелата ПЛАНА в началото на селото веднъж я спря, обърна я към себе си, дланите му минаха по косата ѝ, срещнаха се на врата ѝ и останаха там, за да изчакат какво ще наредят очите ѝ. Те мълчаха нерешително. На следващата вечер дланите му неизчакаха, а от врата направо тръгнаха обратно нагоре, срещу посоката на косата ѝ, и очите на двамата толкова се приближиха, че трябваше да ги затворят. И така много вечери подред. Все по-реално.
из Имена под снега. А7 от Иван Станков
от NeDa, 12.01.20 в 0:13, Рейтинг: 0
А най-бавна, несвършваща, е оная вечер с човека, дето дойде при тях край огъня, остави две дини и безмълвно си замина. Безпричинната доброта на глухонемия го беше покъртила.
из Имена под снега. А7 от Иван Станков
от NeDa, 12.01.20 в 0:10, Рейтинг: 0
В днешно време хората знаят цената на всичко, но не знаят стойността на нищо.
"-Ех, колко е хубаво да се живее!-провикна се Пипи и протегна краката си,докъдето можеха да стигнат."
...Но красотата, истинската красота свършва там, където започва интелигентността. Интелектът сам по себе си е вече едно допълнение и затова нарушава хармонията на всяко лице. Започне ли да мисли човек, лицето му веднага се превръща само в нос или само в чело, или в някаква друга подобна уродливост. Вземи изтъкнатите представители на която щеш хуманитарна наука. Колко са противни...
Интересуват се как си прекарвам времето. Казвам им, че понякога просто седя и мисля. Но не им казвам за какво. Карам ги да си блъскат главите. Казвам им, че понякога ми е приятно да вдигна глава, ей така, и да ловя дъждовните капки с езика си.
"Има време за всяко нещо. Да. Време за събаряне и време за градене. Да. Време за мълчание и време за говорене."
"... ние не можем да понасяме у хората недостатъците, които притежаваме сами."
"-Все още съм луда. Толкова е приятно под дъжда. Страшно обичам да се разхождам, когато вали.
-Не мисля,че на мен би ми харесало - каза той.
- Може да ти хареса ако опиташ.
- Никога не съм опитвал.
Тя облиза устните си.
-Дъждът дори има приятен вкус.
-Какво, искаш да опиташ всичко поне веднъж, така ли? - попита той
-Понякога и два пъти."
— Чакай да помисля — каза Пипи. — Може да пишеш така: „Помогнете ни, инак ще загинем. Без енфие два дни изнемогваме на този остров.“
— Но, Пипи, как ще пишем такова нещо — упрекна я Томи. — Това не е вярно.
— Кое именно? — попита Пипи.
— Не може да пишем „без енфие“.
— Тъй ли? — учуди се Пипи. — Ти имаш ли енфие?
— Не — отговори Томи.
— А Аника има ли енфие?
— Не, разбира се, но …
— А аз имам ли енфие? — продължаваше Пипи.
— Не — възрази Томи, — но ние изобщо не употребяваме енфие.
— Да, именно затова искам и да напишеш: „Без енфие два дни…“
— Сигурен съм, че ако го напишем, хората ще помислят, че употребяваме енфие — упорствуваше Томи.
— Слушай, Томи — каза Пипи, — отговори ми на един въпрос: кои хора най-често остават без енфие? Онези, които го употребяват или тези, които не го употребяват?
— Тези, които не го употребяват, разбира се — отговори Томи.
— Е, тогава какво се опъваш? — заключи Пипи. — Пиши, каквото ти казвам.
Коровиев и Азазело бяха свалили фраковете до масата, редом с тях седеше, разбира се, и котаракът, който не беше пожелал да се раздели с папийонката си, въпреки че тя се беше превърнала направо в мръсна дрипа. Маргарита с олюляване отиде до масата и се опря на нея. Воланд пак й направи знак да се приближи и да седне до него.
— Е, много ли ви измъчихме? — попита Воланд.
— О, не, месир — отвърна, но едва чуто Маргарита.
— Ноблес оближ — обади се котаракът и наля на Маргарита някаква прозрачна течност във винена чаша.
— Водка ли е? — попита тихо Маргарита.
Котаракът подскочи на стола от обида.
— Но моля ви, кралице — изхриптя той, — как бих си позволил да налея на една дама водка? Това е чист спирт!
"- Да се обвържеш ли?
- Разбира се - потвърди лисицата.- За мен ти още си само момченце, което прилича на сто хиляди други момченца. И нямам необходимост от теб. А и ти нямаш необходимост от мен. За теб аз съм лисица, която прилича на сто хиляди други лисици. Но ако ме опитомиш, ние ще изпитваме необходимост един от друг. За мен ти ще бъдеш единствен на света. За теб аз ще бъда единствена на света..."
Когато често се срещаме с дадени хора, те стават част от живота ни. И като станат част от живота ни, започват да се опитват да го променят. И се сърдят, когато не правим това, което те изискват от нас. Понеже всеки си мисли, че знае как другият трябва да живее живота си, но всъщност никой не знае как трябва да живее своя собствен.
из Алхимикът от Паулу Коелю
от gergan75, 22.04.10 в 19:54, Рейтинг: 9
Недей да се поддаваш на отчаянието. Това ще ти попречи да говориш със сърцето си. Само едно нещо прави мечтата невъзможна: страхът от неуспех.
из Алхимикът от Паулу Коелю
от gergan75, 22.04.10 в 22:49, Рейтинг: 9
"Когато едно дете за първи път изобличи възрастните, когато в сериозната му главица за първи път се вмъкне истината, че възрастните не са божествено всезнаещи, че преценките им не винаги са мъдри, а мисленето правилно и присъдите справедливи, неговият свят изведнъж се оказва в паническа пустота. Боговете се катурват, сигурността изчезва. И което е най-важното: боговете не падат постепенно, а с трясък, стават на парчета или потъват дълбоко в зеления жабуняк. Непосилна работа е да ги издигаш наново, те вече никога не изпускат същия блясък. И светът на детето никога повече не възвръща предишната си цялост. Мъчително е такова израстване."
из На изток от Рая от Джон Стайнбек
от gergan75, 22.04.10 в 21:38, Рейтинг: 8
"С цялата си несигурност, в едно съм сигурен: под най-горния пласт на своята слабохарактерност хората искат да бъдат добри и да ги обичат. Повечето им пороци практически са опит да стигнат по най-късия път до обичта. Стигне ли човек до смъртта, нищо, че е бил може би способен, с влияние, гениален, умира ли необичан, животът му положително изглежда провал, а самата смърт — смразяващ ужас. И ми се струва, че ако вие или аз трябва да избираме между два пътя на мисълта и действието, длъжни сме да помним, че ще умрем, следователно нека се опитаме да живеем така, че нашата смърт да не носи облекчение на света."
из На изток от Рая от Джон Стайнбек
от gergan75, 22.04.10 в 22:40, Рейтинг: 8
...в света винаги има двама души,които се търсят било сред пустинята,било в големите градове. А когато се открият и очите им се срещнат, миналото и бъдещето вече изгубват всякакво значение, съществува само този момент и тая невероятна увереност, че всички неща под слънцето са написани от една и съща Ръка. Ръката,която събужда Любовта и която е създала сродна душа за всеки,който работи,почива и търси съкровища под слънцето. Защото, ако не беше така,мечтите на човешката раса нямаше да имат никакъв смисъл.
из Алхимикът от Паулу Коелю
от gergan75, 22.04.10 в 21:29, Рейтинг: 7
И аз лесно бих простила неговата гордост, ако не беше засегнал моята.
"Пипи тръгна по улицата. С единия си крак стъпваше на ръба на тротоара, а с другия — на паважа. Томи и Аника я проследиха с очи, докато се скри от погледа им. След малко тя се върна. Сега пък вървеше заднишком. Правеше го, за да си спести обръщането, когато тръгваше обратно към дома. Пипи стигна до портата на Томи и Аника и спря. Децата мълчаливо се разглеждаха. Най-сетне Томи попита:
— Защо вървиш заднишком?
— Защо вървя заднишком ли? — възкликна Пипи. — Не живеем ли в свободна страна? Човек не може ли да върви както си иска?"
Когато всички дни станат еднакви, това означава, че хората са престанали да забелязват хубавите неща в живота.
из Алхимикът от Паулу Коелю
от gergan75, 22.04.10 в 19:59, Рейтинг: 7
Ще се срещнем там, където няма тъмнина.
из 1984 от Джордж Оруел
от AVIS, 03.09.10 в 22:04, Рейтинг: 7
В същия миг в кабинета влезе жена с униформена куртка и фуражка, с черна пола и платненки. От чантичката на колана си жената извади бяло квадратче и тетрадка и попита:
- Тука ли е "Вариете"? Светкавична. Разпишете се.
Варенуха драсна в тетрадката на жената някаква заврънкулка и щом вратата хлопна подире и, разпечати квадратчето.
Като прочете телеграмата, той премига и подаде квадратчето на Римски.
В телеграмата пишеше следното: "Ялта "Вариете" Москва Днес единайсет и половина криминалната милиция се яви кестеняв горнище пижама панталон без обувки психопат се представя Лиходеев директор "Вариете" Пратете светкавична ялтенска милиция къде директорът Лиходеев."
- Те ти, булка, Спасовден! - възкликна Римски и добави - Още една изненада!