вход, регистрирай се

Цитати

Въведени са общо 8673 цитата от 2166 заглавия.

... с изражението на човек с магистърска степен по безогледна амбиция.
из Скъпа, няма не мога от Алисън Пиърсън
от NeDa, 17.04.18 в 23:03, Рейтинг: 0
Сега по навик вдигаш телефона,
но тихо - от отсрещната страна.

Тихо.
Глух от взривовете
на Втората световна любов,
инвалид от взривовете
на Втората световна любов

с бяло знаме в джобчето на костюма,
преговори за мир, скъпи?
из Непрежалимо от Велизар Николов
от NeDa, 10.04.18 в 21:38, Рейтинг: 0
Говори масата

На празник всичко се повтаря -
в неделя масата отрупват
с чинии - езерца от супа -
и облаци от вкусна пàра.
из Братя квадрати от Велизар Николов
от NeDa, 10.04.18 в 21:15, Рейтинг: 0
Братя квадрати

Чух квадрата като брат
да се кара на квадратче:
"Глупаво си на квадрат,
отегчително си, братче!"
После, като стар квадрат,
взех си думите обратно:
"Извинявай, рече брат,
че без теб ми е квадратно!"
из Братя квадрати от Велизар Николов
от NeDa, 10.04.18 в 21:08, Рейтинг: 0
Кон край града

Тревата тук все не достига
и слабо напомня трева.
Той сякаш зачел се е в книга -
пасе, не повдига глава!
Ах, конят съвсем се увлече:
за час край самото шосе
изхрупа тревата и вече
сам своята сянка пасе!
из Братя квадрати от Велизар Николов
от NeDa, 10.04.18 в 21:05, Рейтинг: 0
Доскоро всичко беше посипано от бял искрящ сняг. Само тук-таме по припека снегът беше ометен като с метла и отдолу кълнеше младата зелена трева.
За един месец всичко се промени. Няколко дни и нощи духа южнякът. Най-напред изтърси и изпуха дърветата и храстите от снега. После откъм снежните преспи засвяткаха тънки езичета - потекоха ручейчета. И всички вървяха право към горския поток. А и той сякаш се пробуди. Разби синкавата стъклена коричка, която цяла зима покриваше коритото. Събори ледените навеси и стрехички от двете страни. Зашумя и забърбори. А съвсем наскоро сърдито забуча и се заплиска, заскача от каменните прагове, запръска наоколо като сачми дребни светли капчици и полетя бясно към котловината.
А сега - от снега нямаше и следа. Жълт мек дюшек от ланшни листа застилаше гората. Само там, където извиваше пътеката те бяха утъпкани.
Но край потока е все още глухо. Само водата клокочи, някъде шурти като скрита чешмичка или шумоли тихо край камънаците.
из Горските жители от Григор Угаров
от NeDa, 06.04.18 в 7:32, Рейтинг: 0
Пътечката криволи покрай бъбривата малка рекичка. От двете страни върху зелени тераски всяка пролет цъфтеше кукуряк, жълт минзухар, див чемшир, медуничета и лисичи опашки. Над тях надничаше синчецът. Пламтяха като огньове жълтурчета. Около влажните корени растеше здравец и миризлива теменуга.
По-нагоре започваше дребен храсталак, а след него буковата гора.
из Горските жители от Григор Угаров
от NeDa, 06.04.18 в 7:25, Рейтинг: 0
... аз ту скъсявам живота си със сатира, ту гледам да открадна някой свободен миг за лириката, ту заради насъщния се занимавам с редакторство. Каква всестранност! О, не завиждайте на трите ми специалности. И патицата ту плува, ту ходи, ту хвърчи, но колкото ѝ ходенето, толкова ѝ плуването и хвърчането.
из Халосни патрони от Радой Ралин
от NeDa, 06.04.18 в 7:21, Рейтинг: 0
Ню Йорк, Ню Йорк. Термит на квадрати. Лего на живо.
из Нарисувано с думи от Николай Янакиев
от NeDa, 28.03.18 в 10:08, Рейтинг: 0
Защото, когато се появи друг човек, ти непрекъснато мислиш за него и навсякъде го взимаш със себе си.
из Висока облачност от Оля Стоянова
от NeDa, 24.03.18 в 13:36, Рейтинг: 0
Сто лица
Ей така, както мислиш,
че от тука си минал,
както всичко в кварталите
си видял и си пипнал -
хлътваш в улица сенчеста
с неспокойни павета,
със повехнала хубост,
с проснати неглижета,
със прораснали клони
над прозорци приклекнали,
със улуци наднормени,
с черчевета приземни...
Пищна столична хубост
във две порти събрана
от ковано желязо,
в сипаничав калкан,
в нанагорнище рязко,
в откъртена тухла...
Кой ли дявол те вкара
във времевата пролука?
Ей така, както губиш се -
влиза вятър в ръкавите,
като лодка те бута,
на лоцман се прави...
...Тази София има сто лица и причини
да е твоето място
и по кръв, и по име.
Ей така, както вярваш,
че е книга затворена,
се оказваш в история.
Тайна. Столична. Твоя.
Да мине само този март,
да мине,
да му изсъхнат локвите, мъглите да изтлеят,
разцъфналите тръни да окапят,
тревите да се втурнат да растат,
да минат облаците, мокри от търпение,
да вдигнат сенките снагите си, премерени
от зимно слънце, тесни в раменете.
Да мине вятърът,
над мен да минат птичите ята
на път за вкъщи.
Да вдигна камъните, страховете,
змиите да се шмугнат между тях
и светлината тихо да ги стопли.
Веднъж да свърши март.
И може би отново ще съм същата.
Опитвам се да се загубя
според всички карти в главата си.
Един маршрут не се намери
да ме изтика
до място, на което
няма нужда от сърцето ми;
една пътека не зави
към безопасното;
и всички камъни крайпътни
отбелязват правото
да си на прав път.
И бойниците на очите ти
не ме предупреждават,
че на върха
на севера ми
ти, скрил карта зад гърба си,
чакаш
мен.
... Руди приличаше на дете, облечено като войник.
из Боен кон от Майкъл Морпурго
от NeDa, 09.03.18 в 19:03, Рейтинг: 0
Цялата тази война се свежда до това, приятелю - кой от нас е по-луд. И очевидно вие англичаните сте имали първоначално предимство. Вие сте били луди и преди това.
из Боен кон от Майкъл Морпурго
от NeDa, 09.03.18 в 17:22, Рейтинг: 0
Когато пораснал, започнал притчи от нищо и от всичко, но не ги довършвал никога. Питат го например колко е часът и Амина им казва - часът е толкова, колкото разполагаш с него. На колко си години, го питат. На десет от отредените ми, казвал. Кой ден сме днес, Амине? Който ще ни приближи или отдалечи от истината.
из Кедер от Йорданка Белева
от МаШе, 22.02.18 в 11:50, Рейтинг: 0
...най-лесно се цапат чистите хора...
из Кедер от Йорданка Белева
от МаШе, 22.02.18 в 11:45, Рейтинг: 0
Защото какво остава от човека след смъртта? Заблуждава ни окончателното на всеки написан ред, роден внук или построена къща. Нищо не е така трайно както недовършеното. С неговата будна кома, с нередовното захранване между скачените съдове на надеждата и примирението. Недовършените неща, миналото недовършено време. И някой да те разказва в него.
из Кедер от Йорданка Белева
от МаШе, 22.02.18 в 11:45, Рейтинг: 0
Въздишките приличали на тонове памук, само привидно леки, но душата си знаела най-добре как се живее с привидно леки неща. И как се умира с тях.
из Кедер от Йорданка Белева
от МаШе, 22.02.18 в 11:44, Рейтинг: 0
Кедер е турска дума, означава мъка. Някога старите турци вярвали, че когато човек умре, завещава на близките си точно четиресет мъки. По една за всеки от четиридесетте дни след смъртта. С дните и броят на мъките намалявал, но последната оставала завинаги.
из Кедер от Йорданка Белева
от МаШе, 22.02.18 в 11:41, Рейтинг: 0
В днешно време хората знаят цената на всичко, но не знаят стойността на нищо.
"-Ех, колко е хубаво да се живее!-провикна се Пипи и протегна краката си,докъдето можеха да стигнат."
...Но красотата, истинската красота свършва там, където започва интелигентността. Интелектът сам по себе си е вече едно допълнение и затова нарушава хармонията на всяко лице. Започне ли да мисли човек, лицето му веднага се превръща само в нос или само в чело, или в някаква друга подобна уродливост. Вземи изтъкнатите представители на която щеш хуманитарна наука. Колко са противни...
"Има време за всяко нещо. Да. Време за събаряне и време за градене. Да. Време за мълчание и време за говорене."
Интересуват се как си прекарвам времето. Казвам им, че понякога просто седя и мисля. Но не им казвам за какво. Карам ги да си блъскат главите. Казвам им, че понякога ми е приятно да вдигна глава, ей така, и да ловя дъждовните капки с езика си.
"... ние не можем да понасяме у хората недостатъците, които притежаваме сами."
"-Все още съм луда. Толкова е приятно под дъжда. Страшно обичам да се разхождам, когато вали.
-Не мисля,че на мен би ми харесало - каза той.
- Може да ти хареса ако опиташ.
- Никога не съм опитвал.
Тя облиза устните си.
-Дъждът дори има приятен вкус.
-Какво, искаш да опиташ всичко поне веднъж, така ли? - попита той
-Понякога и два пъти."
— Чакай да помисля — каза Пипи. — Може да пишеш така: „Помогнете ни, инак ще загинем. Без енфие два дни изнемогваме на този остров.“
— Но, Пипи, как ще пишем такова нещо — упрекна я Томи. — Това не е вярно.
— Кое именно? — попита Пипи.
— Не може да пишем „без енфие“.
— Тъй ли? — учуди се Пипи. — Ти имаш ли енфие?
— Не — отговори Томи.
— А Аника има ли енфие?
— Не, разбира се, но …
— А аз имам ли енфие? — продължаваше Пипи.
— Не — възрази Томи, — но ние изобщо не употребяваме енфие.
— Да, именно затова искам и да напишеш: „Без енфие два дни…“
— Сигурен съм, че ако го напишем, хората ще помислят, че употребяваме енфие — упорствуваше Томи.
— Слушай, Томи — каза Пипи, — отговори ми на един въпрос: кои хора най-често остават без енфие? Онези, които го употребяват или тези, които не го употребяват?
— Тези, които не го употребяват, разбира се — отговори Томи.
— Е, тогава какво се опъваш? — заключи Пипи. — Пиши, каквото ти казвам.
Коровиев и Азазело бяха свалили фраковете до масата, редом с тях седеше, разбира се, и котаракът, който не беше пожелал да се раздели с папийонката си, въпреки че тя се беше превърнала направо в мръсна дрипа. Маргарита с олюляване отиде до масата и се опря на нея. Воланд пак й направи знак да се приближи и да седне до него.
— Е, много ли ви измъчихме? — попита Воланд.
— О, не, месир — отвърна, но едва чуто Маргарита.
— Ноблес оближ — обади се котаракът и наля на Маргарита някаква прозрачна течност във винена чаша.
— Водка ли е? — попита тихо Маргарита.
Котаракът подскочи на стола от обида.
— Но моля ви, кралице — изхриптя той, — как бих си позволил да налея на една дама водка? Това е чист спирт!
Когато често се срещаме с дадени хора, те стават част от живота ни. И като станат част от живота ни, започват да се опитват да го променят. И се сърдят, когато не правим това, което те изискват от нас. Понеже всеки си мисли, че знае как другият трябва да живее живота си, но всъщност никой не знае как трябва да живее своя собствен.
из Алхимикът от Паулу Коелю
от gergan75, 22.04.10 в 19:54, Рейтинг: 9
Недей да се поддаваш на отчаянието. Това ще ти попречи да говориш със сърцето си. Само едно нещо прави мечтата невъзможна: страхът от неуспех.
из Алхимикът от Паулу Коелю
от gergan75, 22.04.10 в 22:49, Рейтинг: 9
"- Да се обвържеш ли?
- Разбира се - потвърди лисицата.- За мен ти още си само момченце, което прилича на сто хиляди други момченца. И нямам необходимост от теб. А и ти нямаш необходимост от мен. За теб аз съм лисица, която прилича на сто хиляди други лисици. Но ако ме опитомиш, ние ще изпитваме необходимост един от друг. За мен ти ще бъдеш единствен на света. За теб аз ще бъда единствена на света..."
"С цялата си несигурност, в едно съм сигурен: под най-горния пласт на своята слабохарактерност хората искат да бъдат добри и да ги обичат. Повечето им пороци практически са опит да стигнат по най-късия път до обичта. Стигне ли човек до смъртта, нищо, че е бил може би способен, с влияние, гениален, умира ли необичан, животът му положително изглежда провал, а самата смърт — смразяващ ужас. И ми се струва, че ако вие или аз трябва да избираме между два пътя на мисълта и действието, длъжни сме да помним, че ще умрем, следователно нека се опитаме да живеем така, че нашата смърт да не носи облекчение на света."
из На изток от Рая от Джон Стайнбек
от gergan75, 22.04.10 в 22:40, Рейтинг: 8
"Когато едно дете за първи път изобличи възрастните, когато в сериозната му главица за първи път се вмъкне истината, че възрастните не са божествено всезнаещи, че преценките им не винаги са мъдри, а мисленето правилно и присъдите справедливи, неговият свят изведнъж се оказва в паническа пустота. Боговете се катурват, сигурността изчезва. И което е най-важното: боговете не падат постепенно, а с трясък, стават на парчета или потъват дълбоко в зеления жабуняк. Непосилна работа е да ги издигаш наново, те вече никога не изпускат същия блясък. И светът на детето никога повече не възвръща предишната си цялост. Мъчително е такова израстване."
из На изток от Рая от Джон Стайнбек
от gergan75, 22.04.10 в 21:38, Рейтинг: 8
И аз лесно бих простила неговата гордост, ако не беше засегнал моята.
Ще се срещнем там, където няма тъмнина.
из 1984 от Джордж Оруел
от AVIS, 03.09.10 в 22:04, Рейтинг: 7
"Пипи тръгна по улицата. С единия си крак стъпваше на ръба на тротоара, а с другия — на паважа. Томи и Аника я проследиха с очи, докато се скри от погледа им. След малко тя се върна. Сега пък вървеше заднишком. Правеше го, за да си спести обръщането, когато тръгваше обратно към дома. Пипи стигна до портата на Томи и Аника и спря. Децата мълчаливо се разглеждаха. Най-сетне Томи попита:
— Защо вървиш заднишком?
— Защо вървя заднишком ли? — възкликна Пипи. — Не живеем ли в свободна страна? Човек не може ли да върви както си иска?"
"Аз не говоря за самите неща, сър. Говоря за смисъла на нещата. Седя тук и зная, че живея."
"Но очите са слепи? Човек трябва да търси със сърцето си."
"Обичаш ли някого, ти просто го обичаш и нямаш ли какво друго да му дадеш, пак му даваш обич. "
из 1984 от Джордж Оруел
от leonoel, 21.12.11 в 8:34, Рейтинг: 7