Цитати

"Само когато обикаляш и си гледаш надолу в краката, нощта изглежда тъмна и те притиска като менгеме /.../ но легнеш ли долу в мрака, върху него, и погледнеш право пред себе си, тогава тя става почти светла /.../Тогава целият мрак остава зад гърба ти /.../ А цялата светлина лежи пред теб."

"Улицата изглежда сякаш сънува, или сякаш е сънувана от някого."

"За да мога да тичам по-бързо от всички останали, не бива да се привързвам към нищо."

"Всичко си е както обикновено, казвам аз, но наум. Защото изречеш ли нещо на глас, трябва задължително да е истина."

"Аз съм настъпващото утро. А утрото обикновено ти е приятел"

"Тичам, за да не ме настигне мракът"

За да си велик, бъди цялостен: нищо твое
Не преувеличавай или изключвай.
Бъди цял във всяко нещо. Влагай всичко каквото си
И в най-малкото, което вършиш.
Тъй във всяко езеро блести цялата луна.
Защото живее нависоко.

Не е достатъчно да отвориш прозореца,
За да видиш полята, реката.
Не е достатъчно да не си сляп,
За да виждаш цветята, тревите.
Трябва да нямаш и философия, никаква.
С философия няма цветя: има идеи.
Има само всеки един от нас, като мазе.
Има само затворен прозорец и целият свят навън;
И една мечта какво би могло да видиш, ако прозореца отвориш,
А то никога не е каквото виждаш щом прозореца отвориш.

Мина каляската по пътя и се отдалечи;
А пътят не стана по-красив или по-грозен.
Такава е човешката дейност в света.
Нищо не отнемаме, нищо не добавяме; минаваме-забравяме;
А всеки ден слънцето е точно.

Там, преди сто лета.
Там шарен бе света.
Споменът ме връща
в дядовата къща, все там.

Там детски смях звъни.
Там - царство на игри.
С колене разбити,
яхнали звездите,
гонехме мечтите - все там.

Здрачът цедеше сетни сили през прозореца и белината на снега играеше в ситни отблясъци през пъстрите стъкла. Под тях, сякаш дишаше светлина, седеше Велеслава, взряна в угасващия ден.

Напролет нямаше вече зърно и по властелските домове. Обра се всичко докрай. Житото още не беше се подало дори, пък и много ниви си стояха ей така на угар. Кога ще братясва, кога ще вретенясва, кога ще класи и къде е жетва?

Месецът се огледа в Туца и князът прецапа реката, а по него и дружината. Месецът се разби сред размътените води за малко и пак изплава уплашен, като по чудо спасил се от тия страшни копита.

Баща ми беше бохем. Имаше безброй приятели - все първи. Обичаше много гости, но никога не изпи повече от половин чаша вино. Беше луд за музика. Имаше над 4000 плочи симфонична и оперна музика ...
През няколко месеца идваше един възрастен господин, който подреждаше плочите по номера и правеше каталог, за да се намери лесно търсената музика.

- Добрета! Във вашия бог аз не вярвам, но зная какво носи той на моята държава. Той ще вдъхне страх и почит у людете, що се повинуват, и тогава държавата става и яка, и бъдна! Ей върху това аз съм пободърствал много нощи. А за спасението на душата не съм мислил! Мислил съм за спасението на държавата, за нейната якост и за нейната бъдност.

Те се гледаха в очи и разбираха, че съюзявайки се както някога, всеки и помогнал на себе си и може би узнаха тогава, както аз някога узнах за себе си, че в живота на владетелите има нещо, което е чест и все пак не е чест, има нещо, което е обич и все пак не е обич. И пак се прегърнаха.

Той се поклони и гласът му се препъна и падна в ушите ми.

Ако мога да оприлича нас двамата на дървеса, то аз съм трепетлика, а Йоан е дъб. Застанал е той, огромен и величествен на хълма си и не потрепва нито листо, нито клон се поклаща по него, каквато и силна буря да ехти. И знае той, че под клоните му има и сушина, и завет, и сянка за стада, и за люде, и знае още, че такъв го е направила природата и не иска да бъде друг.

Когато размишлявам, стигам до заключение, че никой никога не е водил битки за нищо друго освен за плячка или защита. Но людете обичат да започват войни в името на възвишени неща. Ако латинците искаха война и не се бояха от нас, биха я започнали в името на детската мъка и любов и поколенията щяха да получат още една легенда.

Затова пък те убиваха пред очите ми, поваляха, газеха с конете си и аз не зная сега, когато си припомням всичко отново и отново, да им благодаря ли, да се възхитя ли на воинската им опитност, или въобще да прокълна всяко кръвопролитие, което взема железните мишци от нивата, от ковачницата, от всеки миролюбив и честен занаят и поприще и ги хвърля в безумието.