Цитати

Това не е стихотворение

Понеже понякога
поезията е
клетка, която лишава
от свобода,
ограда,
която пречи на
погледа,
ще го кажа
директно:

разхождах се
из зоологическата
градина
и се питах кое
разделя човека
от животното?
Отговорът беше
железен.

Само
корабчето оставяше пенеста диря,
като отворен цип ...

из "While watching"

А козата? Дали ще ми повярвате как, когато
заклаха ярето ѝ, тя не пожела да яде цяла седмица
и дълго се взираше в небето с котешките си зеници,
все едно празното синьо небе можеше да я спаси
от липсата. После всичко си дойде на мястото:
тя прие, че аз, човекът, който ѝ бе отнел козлето,
съм козле. Въображението на болката е безкрайно.

из "Козата"

Бих те нарекъл Марко, ако
имах дисаги и люта ракия,
или Йори, ако имах гърненце
и спукан балон.

из "Магаре, магарица"

Аз плача само за да размекна
пръстта, да копая по-лесно.

из "Ъндърграунд стихотворение на една къртица"

Насекоми

Мравките имат кралица.
Пчелите имат кралица.

Богомолката обезглавява
тираничните крале.

Само при насекомите
цари справедливост.

"Откри, че сърцето му изведнъж се изпълва с щастие и проста благодарност. Хубаво е да откриеш, че все още имаш сърце, че обикновените грижи на обикновените дни не са го износили, но още по-добре е да откриеш, че то все още може да говори през устата ти." - "Библиотечна полиция"

"Летящите из каросерията черни прашинки проблясват, огрени от косите лъчи на слънцето, и приличат на сняг, но сняг в негатив."

"Около лампата се луташе стадо нощни пеперуди, както само стадо нощни пеперуди може да се лута около една лампа."

"седемте ми смъртни гряха няма да са достатъчни когато решиш да ме съдиш но не можеш да изречеш с думи всички грехове на света нали? затова по-добре ме остави да извърша още седем пъти по седем гряха те и тогава няма да са достатъчни но поне ще се добрижат до онова което предполагам ще съм заслужил когато сложа шията си на ония релси по които ще мине твоят влак в седем сутринта"

"Той беше републиката, беше нашата светлина"

Човек не иска да му говориш истината. Отсрещният човек иска да му говориш това, което той мисли. Да му го повториш. Това иска човекът срещу тебе... А аз си мислех, че истината е сила. Че в истината била силата. Каква ужасна глупост... Не истината е сила. Силата е истина. Ножът е истина. Властта е истина...

- За колата също тази къща е Къщата.
Чух главната буква. Усмихнах се.

Светлината действаше благотворно на мекушавата комедия на учтивостта, мракът оставяше на човека само разрушителния му бяс.

Само че тези, които са безразлични към любовта, имат някакъв заместител - конни надбягвания, покер, футбол, правописната реформа - без значение, независимо какво, стига да могат да се забравят в него.

Нищо не липсва, когато не обичаме нищо.

това множество от часовници, сверени до стотна от секундата, напомняйки пет пъти във всяка стая, че времето ни смазва - да, това трябваше да е адът.

Никой не е ничия жертва, освен на себе си.

Понесох го, както се понася наводнение.

мъдростта на другите никога не е служила за урок на никого.