Цитати

От улица Чезарио Конселе Неапол се затичва и на улица Назарио Сауро се хвърля в морето. За какъв дявол е тук статуята на Умберто I, загърнат в херметически шинел, с който както лошото време, така и гранатите през 1880 година несъмнено избягваха неравното сблъскване, никой никога не е узнал. В течение на девет десети от годината небето мечтае и заливът почива. Страшните мустаци на кроткия крал се превръщат на теглилка, върху която птиченце след птиченце теглят сънните и солени кристали, които се образуват непрекъснато в големите им пера.

Мотив за двама

За тях и релсите са улички със стълби,
или пък нотна стълбица... и скоро
до горно До щастливо ще се изкатерят.
Недейте се черви, семафори зелени,
и ако някой ден, прекрачил в друга гама,
катастрофира техният мотив...,
не съобщавайте на следващите двама.

Книгите и те са като хората - такива, онакива, всякакви... По-хубави или по-лоши, по-тънки или по-дебели, по-евтини или по-скъпи! За себе си имам още едно деление: книги - витринно-издокарани, с платънце и гланц върху обложката, с панделчица за отбелязване на прочетеното; и книги - бедняшко-достолепни, прищипнати само с две телчета в кръста, колкото да не отлетят на странички под удивения ни поглед. Първите най-често разглеждам и отминавам, вторите обикновено си купувам, дотъкмил съответните стотинки. Ако все още са възможни някакви литературни изненади, надявам се оттам да дойдат.
Иван Николов

Защото човек не помъдрява от книгите.

Видимо около него се образуваше безлюден кръг и често се радваше най-много на моментите, когато полицията го прибираше и изпровождаше до "Креп", там обикновено се чувстваше много по-добре, отколкото навън на студа, наречен общество.

Така че, има разсъдък в безразсъдството. Когато донасям на Бьоси кафе и парче коледен пай, да не говорим за случаите, когато му свивам и цигара, тогава го залива спокойствие, такова блажено спокойствие. Никога не съм имал проблеми, когато съм го къпал, и никога не ми е налитал, макар да е посягал да убие няколко лекари. Значи това е то разсъдъкът в безразсъдството. Ако всички са лоши с теб, не ти остава никой, с когото да бъдеш добър. Пациентите разбират това. Макар, че са умствено увредени, сърцата им бият като на всички други.

Навън мъждее разтопеният сняг.

— Как е самочувствието?
— Не твърде. Усещам ледена буца в стомаха. Никога не съм на висота в компанията на лели, а според Джийвс в Девърил Хол лелите се движели на тумби. Твърди, че са цели пет.
— Точно така.
— Множко, бих казал.
— С пет повече от крайно необходимото.

Донка: Амчи к'о, свали фитиля на лампата и нагоди ина мрачина. Вярвам да за я зафанали пълната забрава.

А ето че беше унил и скапан. Личеше му от километри. Около него витаеше атмосферата на човек, който, ако изобщо каже: „Привет, момичета“, ще го направи като герой от руска пиеса, съобщаващ, че дедушка току-що се е обесил в плевника.

При думите „пет лели“ коленете ми се подкосиха, защото само при мисълта за подобна глутница, пък били те и чужди, усетих как ми побеляват косите. Припомних си обаче, че в този живот са важни не лелите, а смелостта, с която човек се възправя срещу тях, и се взех в ръце.

— Значи той е от тия Хадоковци?
— Да, сър. Покойният баща на господин Езмънд Хадок се е бракосъчетал с покойната госпожица флора Девърил.
— Преди да станат покойници, надявам се.

— Да, наскоро един българин в Москва ми разправяше — продължи Иван Фьодорович, сякаш не чуваше брат си — как турците и черкезите там при тях, в България, повсеместно злодействували[14], опасявайки се от поголовно въстание на славяните — тоест палят, колят, изнасилват жени и деца, заковават с гвоздеи арестантите за ушите на стоборите и ги оставят така до сутринта, а на сутринта ги обесват — и прочие, невъзможно е да си представиш всичко. Наистина понякога се говори за „зверската“ жестокост на човека, но това е страшно несправедливо и обидно за зверовете: звярът никога не може да бъде така жесток като човека, така артистично, така художествено жесток. Тигърът просто захапва, къса и само това умее.

Ближният може да бъде обичан абстрактно и понякога дори отдалеч, но отблизо — почти никога.

— Аз трябва да ти направя едно признание — започна Иван: — никога не съм могъл да разбера как може човек да обича ближните си. Именно ближните според мен е невъзможно да се обичат, а може би само далечните, някога някъде бях чел за „Йоан Милостиви“[11] (един светец), че той, като дошъл при него един гладен и измръзнал пътник и го помолил да го стопли, легнал заедно с него в леглото, прегърнал го и почнал да му диша в гноясалата и зловонна от някаква ужасна болест уста. Убеден съм, че го е направил в изстъпление на неискреност, поради наложена от чувството на дълг любов, от самоналожена епитимия. За да обикнеш човека, той трябва да се крие, а щом малко си покаже лицето — край на любовта.

А, второ, колкото е по-глупаво, толкова е по-близо дори до самата същина. Колкото по-глупаво, толкова по-ясно. Глупостта е кратка и не хитрува, а умът шикалкави и се крие. Умът е подлец, а глупостта — открита и честна.

Знаеш ли, драги мой, имало един стар грешник от осемнадесетото столетие, който изрекъл, че ако нямало бог, той трябвало да се измисли, s’il n’existait pas Dieu il faudrait l’inventer. И наистина човекът е измислил бога. И не това е странното, не това би било удивителното, че Бог действително съществува, но удивителното е, че такава мисъл — мисълта за необходимостта от бога — е могла да влезе в главата на такова диво и злобно животно, каквото е човекът, толкова е свята тя, толкова е трогателна, толкова е премъдра и толкова прави чест на човека.

Страшно много центростремителна сила има още в нашата планета, Альоша. Живее ми се и аз живея, пък макар и противно на логиката. Нека да не вярвам в реда на нещата, но скъпи ми са нежните листенца, които се разтварят напролет, скъпо ми е синьото небе, скъп ми е някой човек, когото някой път, ако щеш вярвай, дори не знаеш защо обичаш, скъп ми е някой човешки подвиг, в който отдавна вече може би си престанал дори да вярваш, но все пак по стар навик го почиташ в сърцето си.

— Защо искаш да си свободен, Ендрю? — запита го той. — Какво значение ще има това за теб?
— Вие бихте ли искали да бъдете роб, Ваше благородие? — отвърна Ендрю.
— Но ти не си роб. Ти си един много добър робот, гениален робот, както чувам, можеш да се изявяваш артистично. Какво повече би могъл да направиш, ако си свободен?
— Може би нищо повече от онова, което върша сега. Ваше благородие, но с повече радост. В тази съдебна зала бе казано, че само човешко същество може да бъде свободно. Струва ми се, че свободен може да бъде само онзи, който иска да бъде свободен. Аз искам да бъда свободен.
Именно това помогна на съдията да вземе решение. Съдбоносното изречение в решението му беше: „Нямаме право да откажем свобода на обект с достатъчно развит ум, за да разбере понятието и да пожелае състоянието.“

Човешките същества могат да търпят безсмъртен робот, защото не е от значение колко ще живее дадена машина. Те не могат да понесат обаче безсмъртно човешко същество, защото собствената им смъртност може да се понася само доколкото е всеобща. И по тази причина няма да ме обявят за човешко същество.