Цитати

На листа Сам беше написала: „Някой ден напиши нещо и за мен.“

Просто ми е нужно да знам, че там някъде има човек, който слуша и разбира и не се опитва да преспи с някой друг, дори и да може да го направи. Нужно ми е да знам, че подобни хора съществуват.

Приемаме онази любов, която мислим, че заслужаваме.

"Всяка лудница, ако я погледнеш отстрани, си е лудница. Когато си вътре, не ти прави впечатление. Лудницата винаги е онова оттатък оградата."

"Така е то - или си в казана с курбана, или си на скарата сред другите пържоляци. Готвачът е един и същ, но няма да му споменавам името напразно..."

Малко ли е на слънцето да се порадваш,
на пролетна омая да се насладиш,
да обичаш, да мислиш, да правиш,
приятелство истинско да сътвориш?

Дните минаваха в сивотата на тежката работа, а вечерите бяха почернени от досадно отегчение. От оскъдната храна нямахме сили, бяхме мрачни и посърнали, губехме надежда, че ще му се види краят. Вкопчихме се в книгите и в приятелите, защото те ни напомняха, че има и нещо отвъд скотското ни съществувание.

Приятно ми е да обикалям по книжарници и да разговарям с продавачите. Те наистина са особен тип хора. Никой нормален човек не би се хванал да работи в книжарница, още по-малко пък би отворил своя, тъй като печалбата е твърде малка. Явно причината е в любовта към читателите и четенето, както и в привилегията първи да се докоснеш до новите заглавия.

А ето ме и мене, мис Дневник. Рагледай ме. Не съм хубава, въпреки, че бих го желала, защото много обичам хубави хора. Наистина имам хубава коса, очи и уста, които харесвам. Но носът ми е ужасен, зъбите грозни, фигурата съвсем не е съвършена. Общо правя добро впечатление заради цветовете. За характера ми вие сами ще съдите - нали ще ми бъдете събеседница - или по-право аудитория? И тъй, довиждане до следния път, когато ще ми се прииска компанията ви. Не се обиждайте - нали затова ви създадох с печален нос и добродушна усмивка в ъгъла на устните - за да бъдете добра, непридирчива и скромна?
5 август 1936
Св,Константин

Родена на 22 декември 1919г. в София, България - надявам се, че знаете достатъчно добре география. Дъщеря на Мара Станишева и Григор Василев - и двамата са личности,за които може да се напише по цял един роман, но аз надали някога ще мога да го направя. Сестра на Ангелина Василева, личност високо уважаема и също крайно интересна за наблюдение, на Христо Василев - една великанска чернотия в момента,и на Григор Василев младши - малкия Бенжамен на семейството, много симпатично и много разглезено хлапенце. Внучка на Христо Станишев-единствения истински християнин, когото съм виждала в живота си, и на Евка Станишева - една чудесна аристократична баба с всичките почти качества и недостатъци на аристокрацията, но една вълшебна бабка в края на краищата. Племенница на Кольо Станишев - любим,много умен вуйчо, и на Вена Станишева - обичана, ужасно жива и енергична леля. Татовите родители са умрели и не ги познавам.Много съжалявам за баба Весела, чието име нося, защото казват, че е била чудесен човек.

И тъй, мис Дневник, вие сте една скромна госпожица с тъмни очила (защото сме на море и слънцето е много силно), с дълъг, печален нос, добродушна усмивка в ъгъла на устата и чорлави коси (абсолютно необходимо, за да имаме нещо общо и да ви казвам и "скритите" неща). Аз ви правя дълбок поклон и ви се представям:-Весела Григор Василева, седмокласница в проект, "Весела" за Росица, Дора, Жени, "Веса" за Лили, Хари и целия клас, "Веселушка" за баба и мама, когато са в добро настроение или ще ме помолят за някоя услуга.

Осъзна, че той и майка му бяха сами.
Ръката й трепереше.
Той усети това треперене… Защо? Нали тя беше по-голямата, по-силната, по-знаещата от него? Нима и тя долавяше тази смътна заплаха, това присягане откъм мрака, тази готова да скочи върху им, спотаила се долу злина? Нима пораствайки, човек не ставаше по-силен? Нима зрелостта не донасяше успокоение? Нима животът не предлагаше убежище? Нима не съществуваше цитадела от плът, достатъчно устойчива срещу заплахите на нощната тъма? Съмненията го попариха.

Колкото и да упорстваш да останеш онова, което си била, ти можеш да си единствено това, каквото си сега на това място.

Не си спомням някой някога да е побеждавал в нещо. Войната никога не носи победа, Чарли. В нея само се губи, а оня, който е загубил последен, той проси примирие. Единственото, което си спомням, е само загуби и мъка, и в края на краищата, нищо добро. А краят, Чарли, това беше победа сама за себе си и тя нямаше нищо общо с топовете.

Ади си помисли, че всъщност тя е една тълпа от хора, в която има и интелектуалка, и естетка, и селянка, и примерна домакиня, и мръсница, и майка, и организиран човек, и купонджийка... И всички те са събрани в нейната уж една-единствена личност, при това - всяка със собствената си ,,митология'' за живот. И всички тези перонажи я побъркваха с непрекъснатата си борба помежду си, всеки със своите си принципи, желания, стремежи...

За да се случи това, първо трябва да му позволиш. А за да му позволиш да се случи, трябва да махнеш сериозността. Толкова на сериозно си го взела това, така си се вкопчила, че си му препречила всички възможности да се появи в живота ти.

Никой и нищо не може да те направи щастлив, ако нямаш съответното отношение за щастие вътре в себе си. Външният свят може да добави към вътрешното ти щастие в някаква степен, но не може да те направи от нещастен - щастлив.

"Ако жената менеше характера си при всяко преобличане и преобуване, мъжът нямаше да сменя жените ! "

"Щастливи са онези , които живеят по графика на възрастта. "

"Проверката на интелекта е умението да се съсредоточиш при всякакви обстоятелства."