Цитати

- За светлината. В Шишковци аз моделувах направо от природата, под знойния пек на слънцето. И само с чисти бои, без бела. И на един дъх, наведнаж. Па каквото излезе. Тоновете на открито са по-ценни и много по-пластични. Светлината се пречупва не само през очите ми, но и през палитрата. И това е другата светлина, която ме вълнува. Тя е или по-цветна или по-бледа: според чувството, което имам в момента.
- И като отнесеш картината у дома, все едно че си откъртил къс от живата природа и си ги залепил върху платното.

из разговор на Майстора с Васил Стоилов

- Ти, Майсторе казваше, че когато моделите ти заприличват върху платното, селяните остават доволни, харесват ги и се радват.
- Щом приличаше модела, добре е. Те не държаха за различния тон. Но не само хората харесват картината, когато моделът си прилича. Един ден в Шишковци рисувах селяни държат грозде в ръцете си. Понеже времето беше усилно и маранята задушаваше, дадох почивка на моделите и облегнах върху дувара на двора картината. Гроздето беше докарано по форма и тон. Ние се разправяхме за това-онова - време да мине. Неочаквано за всеки ни, току се чу откъм дувара нещо като трака, трака, трака ... много пъти. Като се обърнахме, що да видим: кокошките кълват гроздето в картината. Беля работа. Тогава рекох на селяните: "Барем кокошките можем да излъжем, но не и човека."

- Разкажи за процеса на твоята работа в Шишковци. Ти рисуваш и живописваш на пленер: моделът е под открито небе, изправен на фона на бухлати ябълки и круши. Как започваш и по колко часа полагаш боите върху платното?
- Обикновено модела най-напред нарисувам, па подире диря най-хубавия фон в градината. Ако е майка с дете, бързам да свърша с детето на обед, та после майката. С почивки. Детето вика:"Айде стига." Додеяло му е. Голямо тегло. Плащах четирийсет лева на ден. Затова бързах. Към смрачаване захващах природата. Леснотия, ама ветър и мъгла да нема. Обикновено гледах да свърша главите за един ден; ако моделът има да позира и с ръце - тогава продължавах и на другия ден.

из разговор на Майстора с Васил Стоилов

Майката трябва да се назовава само с името "мама".

Майстора никога не се подписваше на своите рисунки или картини.

- А циклите на тема "Сватба"?
- Пак биологично. Че не съм женен. Затова съм рисувал все моми. Защото исках да предам духовно целомъдрието и душевната чистота, и смирението на момата. И дойдох до убеждението, че това може да направи само чист човек, който не е имал досег с жена.

из разговор на Майстора с Васил Стоилов

- От къде дойде идеята ти за сериите на тема "Жътва"?
- От мама иде идеята... Мама от осемгодишна възраст започва да жъне по Серско и Битолско поле на бейовете.

из разговор на Майстора с Васил Стоилов

Писмата са просто късове хартия — казах. — Изгориш ли ги, онова, което остава в сърцето ти, ще остане; запазиш ли ги, онова, което изчезне, ще изчезне.

Децата са най-прекрасното нещо на земята. А прекрасното трябва да е много.

- Няма нужда да намирате чужди пижами, щом никой не ви е молил за това!

Характерно за забранените неща е,че освен дето не трябва да се правят, не може да се обясни защо е така.Или не може да се разбере.Както и да е – ефектът е един и същ.Ето – забраняват ти да правиш дупки в перде.Защо?Ако ти е забранено на земята, на Луната дали не е разрешено?Ако е забранено днес, утре при нужда може дори да е полезно, ако искаш тайно през дупката да наблюдаваш стената. Или ако един ти забранява, а друг, който много-много не му мисли за пердето – няма ли да му е все едно?Къде отива тогава забраната? Или може някой да не обича да му се пращи с плат за пердето, или може да не обича дупки, или да не обича пирони, или направо да не обича неща,които не обича – това сериозни причини ли са? Само че съвсем не е без значение защо именно ти не трябва да правиш именно дупка в именно перде. Какво честно има в това – да не ти се разрешава нещо, което ту е позволено, ту не е, и никой не знае защо, или ако знае – то не цялата истина (за Луната например).
Ето защо първото нещо, което трябва да се направи, е да се извърши онова, което е забранено. Така ще се опиташ сам да разбереш истинската причина. А може би някой ти забранява, защото иска да я разбере преди тебе? Или го е страх?

Любовта още от древни времена е била "причина" за литература. Но ... по един начин описва страданията си младият Вертер, а по друг младият еснаф от доосвобожденската епоха "лице ѝ прясно сирене ... уста ѝ чаша сребърна, език ѝ - захар продава" ...

Животът без любов е това, което е за добрата домакиня къщата без балкон.

На нас когато представлението не ни е харесало - ръкопляскаме. И ако ни е харесало - пак ръкопляскаме!
Защо забравяме мълчанието, този най-силен израз на неодобрение?

- к а ф е - не се пие с лъжичка, нито се сърба!

Не се спирайте да разговаряте на тесни улици с приятели, защото може да се задръсти движението.

И помнете: слабите жени са облагодетелствани от модата! За тях са роклите без ръкави, роклите на едри цветя и напречни райета. Ако сте над седемдесет и пет килограма и "умирате" да носите рокля без ръкави и пола на едри цветя, носете, за да не "умрете", но преди това погладувайте и смъкнете петнадесет килограма!

Знам ги аз тия младежки неволи! Като пролетен дъжд са: само гърмежи и светкавици, а иначе топли и благодатни.

"Само мъничкото момченце не избяга, понеже очите му бяха така пълни със сълзи, че не можа да види приближаващия се великан. А великанът тихичко пристъпи зад него, взе го нежно в ръка и го сложи на дървото. И дървото веднага се покри с цвят, птичките долетяха и запяха на него, а момченцето протегна двете си ръце, обви ги около врата на великана и го целуна."

"Властта не е средство, тя е цел. Човек не установява диктатура с цел защита на революцията, той прави революция, за да се установи диктатура. Целта на преследването е преследването. Целта на мъчението е мъчение. Целта на властта е власт."