Цитати

„Всички животни са равни, но някои са по-равни от другите.“

"...ако не превърнеш живота си в приказка, просто ставаш част от нечия друга приказка.
— А ако приказката ти не става?
— Сменяш я, докато не намериш такава, дето ще става."

"Странно е как се вкопчваме в парченцата от миналото, когато очакваме бъдещето си."

"Не сме оковани с вериги. Но няма и къде да отидем. Съсипват ни с работа; не ни бият, нито ни нараняват по някакъв начин. Просто ни изтощават."

"И сега мракът под мен не ме притеснява, нито звездите над главата ми. Мисля си как най-добрият начин да полетиш може би е с шепи, пълни с пръст, за да си спомняш винаги откъде си дошъл и колко е трудно понякога дори само да ходиш по тази земя."

"Сега ми се струваше, че да разбера повече за него е един от начините да разбера повече и за себе си. Не очаквах да харесам толкова много думите му. Не очаквах да открия себе си в тях. Дали да се влюбиш в нечия история означава, че си се влюбил и в човека, стоящ зад нея."

"Не си отивай кротко в тъмнината!
Пред здрача да беснее старостта!
Вий, вий срещу смъртта на светлината!"

Преди повече от четиринадесет години през ноември 1935г. бях написал като завършек на един пасаж от "Морал и оръжие" следната мисъл:"Ще дойде денят, когато два враждебни лагера ще застанат един срещу друг, въоръжени с такива средства за изтребление, които позволяват лесно и напълно да се унищожи противникът. Може да настъпи и такъв ден, когато цялото човечество ще бъде разделено на два враждебни лагера. Как ще се държим тогава, както зайците или както вълците? Съдбата на човечеството ще се реши заедно с отговора на този въпрос."

Тъпоумното трудово нервно бързане на модерния цивилизован човек, комуто липсва даже време, за да придобие истинска култура, е напълно чуждо на животните, Дори пчелата и мравката, давани като образец за трудолюбие, прекарват по-голямата част от деня в щастливо безделие, само че ние не виждаме тези лицемери, защото седят в кошера, когато не работят.

И че 96% от населението на Земята говорело на 240 езика и 4% от населението на Земята говорело на 5821 езика, а петдесет и един езика вече се говорели само от един човек.

... войната никога не свършвала, а само придобивала друг облик и се проявявала по друг начин.

Друга част от холандските художници рисували тапети за кухни, тъй като тогава латексът не бил обявен за открит. Пилета, гъски, лук, диня и въобще всякаква храна рисували те, но главно калорична. При внимателно вглеждане, познавачите и сега могат да забележат върху всеки продукт изписани и калориите му, а в долния десен ъгъл и подписа на главния готвач.

Кратка автобиография

Съществувам само когато вали -
тогава не припадам от съмнение.
Живея на ръба на няколко мечти
и страдам от хронично притеснение.

Хилав и грозен бягам от себе си
и все се губя нанякъде.
Но не вярвам въобще в смъртта
и си мисля, че е преднамерено шляене.

От няколко снежинки есенни
за цял живот се натъжавам.
Много трудно свиквам с хората -
почти не ги познавам.

Понякога, когато съм щастлив,
в тревата като дъжд се лутам.
И все не мога да усетя -
живея или се преструвам.

Но ние не бяхме срещали бял човек цели две седмици — откакто оставихме Бабати зад себе си и поехме на юг — и да се натъкнеш на такъв човек по пътя, по който минаваха само подгонените от глада туземци и рядко някой индийски търговец, да налетиш на човек, напомнящ карикатура на Бенчли с тиролски дрехи, който те знае по име, нарича те „поет“, чел е списание „Querschnitt“, почитател е на Йоаким Рингелнац и иска да говори за Рилке, беше толкова невероятно, че можеш да се сбъркаш.

Трябва да ми повярвате: по никакъв начин аз не приписвам човешки качества на животните. По-вярно е, че правя обратното: показвам колко много животинско наследство и досега запълва човека.

Това, което сега птиците упражняват - използването на вятъра, точното преценяване на разстоянието и преди всичко точното познаване на местните ветрови условия и на всички места, където при дадена посока и сила на вятъра съществуват възходящи течения, въздушни ями и вихрови котли, всичко това не е унаследено, а е придобито индивидуално.
И какво ли не правят гаргите с вятъра. На пръв поглед изглежда като че ли вятърът си играе с птиците, както котка с мишка. Ролите обаче са разменени: птиците са тези, които играят с вятъра.

Пролетната буря пее в комина и старите борове пред прозореца на работната ми стая възбудено махат с клони и шумят. Внезапно някъде отвисоко дузина черни, капковидни, източени като снаряди тела се стрелват през сектора облачно небе на моя прозорец. Тежки като камъни, те падат, докато стигнат съвсем близо над върховете на дърветата, и изведнъж придобиват големи, черни криле, стават птици, леки перушинени топки, които бурята подхваща и отново ги изхвърля извън моето зрително поле.
Аз се доближавам до прозореца, за да наблюдавам своеобразната игра, която гаргите предприемат с бурята.

Почти всички възрастни в селото ни пеят в смесения хор. Наричал се смесен, както ни обясни татко, защото онези, които можели да пеят, били смесени с онези, които не умеели да пеят.

Лена прекарва толкова време у нас, че се е превърнала в съседка сама на себе си.

- Весели неща правите, гледала съм ви вече няколко пъти - каза тя, отпи от стакана си и се надвеси към мен, за да ми позволи да надзърна в деколтето й.
- Много се радвам – казах, - току-що и аз видях две ваши неща.