Цитати

"Седнах и обвих коленете си с ръце. Исках да съм малка, много малка, като точица.Може би ако успея да се смаля, щях да успея и да смаля нечовешката болка. Сълзите мокреха коленете ми. Плачех за загубата на нещо, което така или иначе никога не бях имала. Нелепо,нали? Оплаквах нещо, на което така и не бе даден шанс да живее - моите празни и горчиви мечти и надежди."

Мисля, че има огромна нужда от преоткриване на красотата в простите неща, на простотата, такава, каквато притежава музиката на Бах … Тя не подлежи на вкуса на деня. Не се влияе от модите. Не се стреми към успех. Тя е била рутинно създавана от един музикант, който всяка седмица пишел по една меса за неделната служба. Изхранвал многодетното си семейство. Пишел на свещи и поради това ослепял. Сънувал Бога. За мен това поведение е несравнимо по-потресаващо от всякакъв разпъвания, разчленявания, крясъци и истерични припадъци ...
(по повод премиерата на спектакъла „Вкусът на твоето тяло”, Музика Й.С.Бах, „Арабеск” 2004г)

Ушите му стърчаха настрани от главата като дръжки на тенджера ...

- Но старата година още не е изтекла! Двуокисите да го вземат, днес е Св. Силвестър. Има още време до полунощ.

- Е, това вече го няма никъде! Невъзможно е в една-единствена котка да се побере чак толкоз тъпота!

- Препариран да бъда! - възкликна гарванът. - Види се, още като яйце са ме изтървали от гнездото, та оттам ми хлопа дъската!

- Ох, да те отнесе черният петък и тебе, и любопитството ти!

Магьосникът си шепнеше всички стихчета, които си спомняше от времето, когато ходеше на детска пустиня. (Детската пустиня при злите магьосници съответства на детската градина при нормалните хора.)

Прабаба ми Мия, която беше една много стара и мъдра котка, винаги казваше: "Ако можеш да вземеш едно нещо присърце, посвети му се. Ако ли не - спи."

"Има неща, на които никой не може да те научи. Боецът може да бъде победител, но това не прави задължително победителя боец."

"Тя само въздъхва и ни вярва, което е най-лошото от всичко. Винаги е гадно да ти вярват, когато знаеш, че не бива. Иска ти се да крещиш, да им кажеш да престанат, та да можеш да живееш в някакъв мир със себе си.
Но не го правиш.
Не искаш да ги разочароваш.
Не можеш да си признаеш, че си пъзльо, и да им обясниш, че не заслужаваш доверието им.
Не можеш да признаеш, че си нищожество."

"Какво да се прави, и жените са хора. Понякога също толкова глупави, колкото и ние."

"Потегляме и само аз се обръщам, за да видя останалата част от вълчата глутница на верандата. Те ще гледат след колата, докато се скрие. После един по един ще се приберат вътре. Зад комарника. Зад дървената врата. В света вътре в големия свят."

"Готов съм да се задържа на крака, каквото и да ми струва, готов съм да повярвам, че харесвам болката и я искам толкова много, че сам да я търся. Ще тичам към нея и ще се хвърля в нея. Ще се изправя пред нея в спял ужас и ще я оставя да ме блъска, докато куражът ми увисне по мен на парцали. Тогава тя ще го смъкне и ще ме остави гол, ще продължи да ме блъска, докато кръвта от заколението хвърчи от устата ми, а болката ще я пие, ще я опитва, ще я краде, ще я крие в кухините на търбуха си и ще ме пробва на вкус. Ще ме кара да се изправям всеки път, а аз няма да й позволя да разбере. Няма да й показвам, че я усещам. Няма да й доставя това удоволствие. Не, ще трябва първо да ме убие."

"Той е половин човек, защото когато един мъж не може да работи и жена му и децата носят парите вкъщи, става половин човек."

"Не току-така къщите имат стени и покриви. Само за прозорците не ми е ясно. Защо имат прозорци? Дали за да позволят на света да надникне вътре? Или за да виждаме ние какво става навън? Може къщата ни да е малка, но когато твоя старец го гризе отвътре собствената му сянка, неволно си даваш сметка, че може би във всяка къща се таи нещо толкова свирепо, тъжно и бляскаво, а светът не го вижда.
Може би всички тези страници с думи са за това.
Да отведем света до прозорците си."

"Ранна сутрин е. Онова време, когато е все още тъмно, но знаеш, че денят идва. През чернилката се процежда синева. Умират звезди."

"Хора няма.
Хора няма.
Колко е смахнато, мисля си, че всичко може просто да си върви без всички хора. А може би хората са там, а аз просто не ги виждам. Животът им ги е изтрил от моето полезрение. Може би празните им души са ги погълнали."

"Въдиците ни висят, потопени в грамадно синьо езеро, над което притъмнява и във водата цопват звезди"

"Жалко е, знам, но когато опитът ви с жените е минимален като моя, вземаш каквото можеш"