Цитати

"Ако Вечността имаше въобще някакъв дефект, той бе липсата на жени."

"Тоя умрял за живота и за света човек възкръсваше само при ехтежа на влака и му се радваше с детинска радост. Само той вече олицетворяваше пред него свободна България; понеже не беше видял железница през живота си, въображението му я рисуваше като един чудовищен крилат змей, който пуща пламък из устата си, бучи и реве, фучи с невъобразима сила и бързина из планината, разгласявайки силата, славата и напредъка на свободна България.
Слепотата и умствената му незлобливост бяха запазили като с броня душата му от разочарованията на тъмните й страни, които разочарования изпитваме ние, окатите . . .
Честит слепец!"

От цяла седмица вали, вали.
Като сподавян три години писък.
Липите заприличват на върби
и клоните им се докосват ниско.

Над мене се отцежда тишина,
ритмична като капки по стъклата.
И писъкът расте като вина,
като купчинка прах ... И няма вятър.

Провинциална гара

Годините въртят се като мелница,
часовникът отмерва повторения
и нощи се редуват с понеделници
на вечните си две работни смени.

И никой не изтръпва от очакване,
не стиска пръсти - за молитва сплетени.
А мислят - в отминаващите влакове,
че тъй живеят само боговете.

Старицата

Подскачат вените набъбнали, иглите,
терликът сив като мишле подскача.
И никаква тъга в очите, нито ситост.
Тя плаче и се смее, както плаче.

Тъй дълго на миндера е седяла,
че червеят как скърца не дочува.
Години кюнецът е чер, вратата-бяла:
и вечността такава ѝ се струва.

Земята е гира, висяща на моите глезени.

Благодаря ти за среднощното ми отчаяние
и за това, че мръзнах в предверието на света ти,
докато проумея
колко ледовете са красиви.

Загаси, Господи,
този безсмислен фенер - луната!
Моят любим е далече.
В одимените му стъкла
мислите ми се блъскат,
а се сипят
крилата на пеперуди ...

Тихо и самотно,
без да стъписва въздуха,
котката пресича пътя по посока залеза.
Козината ѝ е с цвят на свечеряване.

В дълбочината на нощта
захвърлените мисли си клокочат.
Циганките мият тротоара.
Сънят разтваря и синчеца на утехата.

Имам работа... работа, която не мога да отлагам... Да, работа, много сериозна работа, много важна... Защо мислите, че само вие имате сериозна работа, важна работа?... Вие самите разпространихте този слух и то пак за да се защитите, пак заради онази преграда между нас и вас... И докато вашето наричате работа, нашето наричате игра... Но вие знаете, разбрали сте, че тази наша работа е много по-сериозна, много по-важна от вашата и че тя ще преобрази света, ще извърши революция, и ви е страх ...

Защото хората са податливи на по-силните физически въздействия, но са още твърде недодялани, за да обръщат внимание на неуловимите и неизразими неща, които обкръжават нашия живот; не умеят да слушат гласа на предметите и в своето невежество ги считат неми; не умеят да гледат пейзажите, които населяват простора, и в своето дълбоко равнодушие го считат празен; и с големите глави, които не разбират, и със забулените очи, които не виждат, се лутат незнаещи сред загадките.

Няма как да спреш пролетта, даже собственият ти живот да се е преобърнал.

Беше лятото на 1917 година. Един ден у дома дойде Владимир Димитров и донесе на татко необикновено скъп, съвсем неочакван подарък - портрет на татковия баща! Те не бяха се виждали повече от петнадест години... За да зарадва близкия си приятел, Димитров специално за това отишъл в Битоля, намерил стария човек, повикал го при себе си в хотела и за два-три сеанса го нарисувал ... Баща ми не намираше думи, способни да изразят вълнуващите го чувства, и просълзен братски го прегърна: "Ех, Митре ...", само промълви.

из спомените на Възкресия Ангелова, дъщеря на Спас Мартинов, приятел на Майстора

Ежегодно всяка гимназия в Свищов даваше литературно-музикална вечер ... Гимназията имаше много добър тамбурашки оркестър, който винаги вземаше живо участие в тези вечери. Това, което ще разкажа, се отнася точно за една от тези традиционни вечеринки на "търговците", както свищовчани наричаха учениците от мъжката гимназия. Става дума за изпълнение на един от обичайните номера на програмата. Казвам "обичаен", защото винаги имаше концертно изпълнение рисуване, изпълнявано от някой ученик. Този път обаче "рисувачът" беше сам Майстора.
Той винаги е обичал шегите и здравия весел смях. И сега създаде хубава главоблъсканица на зрителите. Мандолините и китарите тихичко ронеха сребристи звуци. Димитров рисуваше нещо, но никой не можеше да схване какво точно се получава на картината. Шушукат, питат се, но безуспешно. Бай-после рисуването се свърши, Владимир Димитров съвсем спокойно обърна картината с главата надолу, т.е. с главата нагоре (защото той я рисуваше с главата надолу) и всички видяха фигурите: турчин с фес, яхнал върху препускащо магаре, а дрехата се вее от лудия бяг на животното.

Бях трогнат и развълнуван до сълзи, когато на един имен ден се върнах от работа вкъщи и заварих учителя си, който беше дошъл от Шишковци да ми честити и поднесе като подарък портрета на майка ми. За да го нарисува, отишъл нарочно в родния ми град, престоял няколко дни и когато завършил работата си, замолил майка ми да не ми съобщава за станалото.
Ангел Ангелов

Колко страдания - да скицирам глава на шоп. Колко перипетии да молиш една мома ...

Да се покрие един череп с мускули и живот е беля работа. Ти знаеш, казвал съм ти го и друг път, че когато рисувах очите на моя автопортрет с брезите, сто и шестнайсет часа се взирах в огледалото, докато направя само зениците. А само това да е. Брадата, изражението на устата, челото.

- Всички знаем спектъра. От личен опит дойдох до извода - след двайсет години опити и преговори: да можеш без бела боя да намериш начин да изразиш живота и вечното в природата. Защото бялата боя понижава цвета. Ябълката може да се почувства като ябълка във всичките цветове.

- Твоите вариации на тема "Жътва" и "Хоро", когато ги пренасяш на голям формат, ти пак ги правиш в стаята.
- И тъкмо за това стават тенекета. Преговори правя, но не картини.

из разговор на Майстора с Васил Стоилов