Цитати

"-Ами...това е даже много руска черта, ако искаш да знаеш – постоянно да се оплакваш колко лошо върви всичко! Дори животът ти да е чудесен – не споделяй това с никого."

"Понякога се питах какво бе необходимо, за да бъде изтръгнат Анди от неговата кула на откачен математик – може би цунами? Нашествие от десептикони? Годзила да зашляпа по Пето Авеню? Той беше планета, лишена от атмосфера."

"Хората постоянно искат да говорят, но аз обичам да мълча/.../ Но аз не обичам тишината, обичам да има много неща за чуване."

"Тази застиналост ми беше позната – така едно жилище се затваря в себе си, когато някой умре."

"Понякога, неочаквано, скръбта ме връхлиташе на вълни, които ме оставяха без дъх; а когато вълните се оттеглеха, установявах, че виждам около себе си отблъскваща разруха, пустота, осветена от толкова ярка и мъчителна светлина, че почти не ми оставаха спомени от времето, когато светът не е бил мъртъв."

"И най-мъничкото нещо има свое значение."

"Вярата в човешката доброта е предразсъдък, който трудно се опровергава. Не е ли по-разумно, мислеше си Хенри, докато караше ядосан по алеята с дървета, водеща към имота му, да вярваш в очевидната лошотия на човешките същества? /.../ Всяка вяра в човешката доброта превръща наказанието в необходимост."

"Светът предлага безброй опасности за хората с лоши предчувствия."

"Убиецът трябва да бъде нащрек. Неговият враг са детайлите. Онова, което ще провали всичко, е някоя необмислена дума, нещо, което е забравил, някоя дребна грешчица. Той трябва да поддържа жив спомена за престъплението и да се връща всеки ден към него, но въпреки това да мълчи. Ала мълчанието не е присъщо на човешката природа. Не е лесно да се пази тайна. Живот в мълчание е същинска агония. Погледнато от тази страна, наказанието на убиеца започва от деня, в който е извършил престъплението си."

"Всеки мъж е най-големият си личен враг; най-големият враг на жената са другите жени"

"Всяка лъжа трябва да съдържа в себе си определено количество истина, за да е убедителна"

"Намери си враг до живот и доктор повече не ти трябва"

Бе слънчево утро.
Пролетта из развалините. Най-лудешката пролет в живота ми. От всяка пукнатина на рухналите сгради бяха избуяли бурени. Цели гейзери зеленина из съсипиите.
Трева на силни ручеи бе плиснала през разкъртените павета, сякаш сама бе натрошила камъните, за да залее целия град.

Вятърът късаше целувките ни и ги отнасяше.

След като пригвозди вниманието на всички ...

да изпреварваш минутите, да не ги проспиваш, проскитваш, пробъбряш.

Пръсти, издялани от кора на дъб, едвам измъкват една цигара.

Попаднал си сред голо, изпръхнало поле, над което въздухът трепка сякаш над скара. Буците пръст са черни въглени, посипани с пепел. Да изскочи вятър, ще раздуха тлеещ огън.

Мислим заедно:
"Страх ли ни е? Какво ще изгубим освен една пустиня? Домът ни е чакалня на гара. Обещанията ни - последни заръки на перон."

Как си зависим, когато имаш някаква страст! Липсата на една цигара те прави невменяем. А как си трезвен и хладен като сиво зимно утро, когато нямаш никаква страст.