Цитати

"Истинското доказателство за любов не е в това, да се размножава образът, а да се създаде един-единствен, но идеален."

"Любовта е въпрос на вяра. Вярата е въпрос на риск."

"Знаех, че ще се оправи. Той беше от този тип хора. Щом са живи, значи са добре."

"Чувал ли си някога куче да плаче, Стив? Да вие така силно, че е направо непоносимо? Сигурно вият, защото са толкова гладни, че ги боли. Това е, което чувствам аз всеки ден от живота си. Толкова съм гладен да бъда нещо, да бъда някой."

"Това е едно от най-благородните неща, които хората правят с ръцете си. Понякога ръцете се свиват в юмрук. Хората ги използват един срещу друг или крадат с тях. Когато ръкопляскат, това е единственият момент, в който заедно възхваляват други човешки същества. Мисля, че го правят, за да запазят нещо.
-Те задържат мига - казвам тихо,-за да бъде запомнен."

"Ако има някой, когото не бива да карате да чака, това е човекът, който ще ви подстригва косата."

"Той е сам.
Аз съм сам.
Просто около него има много хора, това е всичко."

“- Сега ще ти покажа какво е важно за мен.
Даян бръкна в слиповете му и го стисна. Студената й ръка направи допира още по-възбуждащ. Той се засмя и затвори очи, а тя смъкна гащите до средата на бедрата му и коленичи пред тях.
..
Измина половин минута, минута, минута и половина. И Калолуей усети, че го обзема ужас.Тялото му се скова и ерекцията му спадна. Това не я спря – тя продължи да помпи неуморно члена му, докато в съзнанието му се зароди една немислима мисъл:
„Тя е мъртва.”
„Намирам се в устата й, в нейната студена уста, а тя е мъртва.” ”

“Всяко тяло е кървава книга - където и да ни разтворят, сме червени.”

Когато влюбването е вече факт, човек започва преговори със себе си с цел да разбере дали може да си позволи да изживее подобен абсурд.

- Един въпрос във връзка с времето. Ние, хората, свикнахме да мислим за него с мащабите на годините и десетилетията. Интересно би било да узнаем какво изпитва един човек, на когото му остават да живее броени минути.
- Не е толкова страшно. Ако човек иска, може да оползотвори и десет минути, а може да пропилее и цели тридесет и пет години.

- По-скоро явно имаме различно разбиране за връзката помежду ни, само че той дори не признава, че имаме връзка. Нарича я "ситуация".
- Мъжете понякога са големи тъпаци.
- Вярно е.
- Всичко жени трябва да се преселят в Амазония или поне да ходят на ваканция четири пъти годишно.
- Амазония?
- Това е моят измислен женски свят, където отивам, когато съм ядосана на Картър или на на мъжете като цяло. Там има по пет магазина за обувки на глава на населението, нищо не съдържа калории, а всички книги и филми завършват с щастлив край.

Oткриването на Испания

Стоят тихо на брега индианците, гледат си часовниците и цъкат с eзик. От време на време някой индианец се качва на дървото, слага длан над очите си и крещи:
- На хоризонта - само вода.
В същото време някoй друг много надалече крещи същите думи, но на испански.

Ветроходът отминава и аз продължавам да стоя на прозореца. И отново чувам оня съсък на тетивата. Един старец бута бебешка количкa, пълна с кашони и стари дрехи. Гледам бебешката количка и стареца, който я бута, и си представям как той се прибира някъде, слага в детско креватче старите кашони и други ненужни на света неща. Oблaкътва се на креватчето и тихичкo започва да пее с износените си, изтрити устни приспивна песен...
И може би си мисли, че като порасне боклученото дете, то ще го гледа.
И все по-безумна става приспивната песен на стареца. А боклученото дете, усетило влагата, прокапала в кpeватчето, оживява и бавно, бавно прегръща стареца. Започва да расте все по-бързо и по-бързо и го обгръща целия.
И на стареца вече не му е студено. Защото има кой да го обича. И сега той спокойно може да отиде в своя рай. Там, където има хиляди празни кашони, безброй стари дрехи, блестящи замъци от милион празни бутилки. Има боклуци, достатъчни за всички старци на света. И те вече няма да се карат за ненужните на света неща.

- Виждаш ли, когато ти казвах, че животът е партньор. Че трябва да го приемаш като приятел, да танцуваш с него, да даваш, да даваш без да си правиш сметки. И че по-късно той откликва и ти връща даденото... Че човек трябва да се вземе в ръце, да работи върху себе си, да приема грешките си, да ги поправя, да е инициативен... И тогава животът влиза в ритъма. Започва да танцува с теб.

...Въпросната сутрин Анриет Гробз съвсем спонтанно предположи най-ужасното за съпруга си. Тя виждаше злото навсякъде, понеже го носеше в себе си.

Анриет Гробз беше като мнозина други: сопната с близките си, любезна с първия срещнат. Понеже смяташе, че няма какво повече да изкопчи от хората, с които живееше, и понеже не признаваше саможертви, любов и щедрост, тя не си даваше труда да бъде приветлива и проявяваше към близките си най-безмилостно и грубо отношение, правеше всичко възможно да ги държи в подчинение. Но тъй като беше изключително себелюбива, изпитваше нужда от ласкателства, които й действаха като балсам и които можеше да получи само от непознати. Хората, които не я познаваха отблизо, я смятаха за очарователна и й приписваха всякакви качества. Качества, за които споменаваше до втръсване, и разказваше за всички тези хора, които толкова я обичали и били готови на всичко за нея, които виждали колко е достойна, изискана, ослепителна... Подозираше близките си и най-вече дъщеря си Жозефин, че са наясно с нейното бездушие, и полагаше похвални усилия, за да спечели уважението на чуждите хора. Надяваше се да разруши кръга, в центъра на който се поставяше. Правейки услуги на напълно непознати, получаваше в отплата самолюбие, което затвърждаваше високото й мнение за собствената й особа.

Филип... Филип, повтори тя, опъна дългия си загорял крак, завъртя чашата и потракна с бучките лед, защо да го напускам?
За да се включа и аз в онази глупашка надпревара? За да заприличам на клетата Беранжер, която се прозява, след като е правила любов? Изключено! Ще бъде само плач и скърцане със зъби. Къде са мъжете? - реве женската глутница. - Вече няма мъже. Вече не можем да се влюбваме.
Ирис знаеше наизуст изтъркания рефрен.
Или са красиви, мъжествени и неверни... и плачеш!
Или са празноглави, самовлюбени, импотентни... и плачеш!
Или са тъпаци, лепки, слабоумни... и ги караш да плачат!
При всички положения, останеш ли сама, плачеш...
Но другите продължават да търсят мъжа, продължават да го чакат. В наши дни жените преследват мъжете, жените ги зоват безутешно, разгонените жени. Не мъжете! Жените са тези, които звънят по агенциите и ровят из интернет. Това е последната дива мода. Нямам вяра в интернет, вярвам в живота, в живата плът, вярвам в желанието, което животът поражда, и ако желанието пресъхне, това е знак, че не заслужваш повече да живееш...

Сама.
От тази най-обикновена дума потръпна. Ненавиждаше самотните жени. Бяха легион!Постоянно търчаха насам-натам, бореха се, изглеждаха бледи и с незадоволен вид. В наше време животът на хората е станал ужасен, помисли си тя и отпи от уискито. Във въздуха витае чувство на страх и тревога. И как не! Стиснали са ги за гушите, принуждават ги да се бъхтят от сутрин до здрач, хората затъпяват, измислят им разни абсурдни нужди, които ги объркват и развращават. Забраняват им да мечтаят, да си губят времето. Непрекъснато ги пришпорват. Изтощават ги от труд. Хората са престанали да живеят и бавно изтляват. Благодарение на Филип, на парите на Филип, тя се възползваше от уникалната привилегия - не се похабяваше. Не бързаше. Четеше, ходеше на кино, на театър, не толкова често, колкото би трябвало, но не се изоставяше. От някое време пишеше - занимание, забулено в дълбока тайна. По страница на ден. Никой не знаеше...

"Защото, понякога, дори и спомените си отиват. И тогава не ти остава нищо.”