Господарят на светлината

"- Спомняш ли си как ми се присмиваше, докато се борехме на терасата? Ти ми подхвърли, че аз също намирам удоволствие в начина, по който сееш мъка и болка. Прав беше тогава, защото всеки човек носи в себе си една тъмна и една светла половина. Човекът е същество разделено [...]. Често неговият интелект воюва с емоциите, волята с желанията... идеалите му са в противоречие със заобикалящото го и ако ги следва, той познава болката от загубата, а ако не ги последва - мъката от измяната на мечтата. Каквото и да стори, за него всичко е откритие и загуба, поява и отпътуване. Той винаги оплаква онова, което си е отишло безвъзвратно, и се страхува от онова, що иде. Разсъдъкът се противопоставя на традицията. На ограниченията, наложени от други хора, се противопоставят емоциите. И от триенето между тези неща винаги възниква онова, над което ти се надсмиваше и наричаше проклятието на човешкия род - вината!"