Ръката пише

Обич
Да споделим каквото ще споделяме,
да се излъжем, както ще се лъжем,
да се погледнем във очите и да кажем,
че беше хубаво, но и навреме свърши.

Да поседим, взаимно да се утешим,
да помълчим и малко да помислим.

Доволни бяхме, радвахме се - всичко.
Така, но ето, празникът изтече
и музиките на пирона окачихме:
да пометем, да се целунем - и напускаме.

Да споделим сега каквото ще споделяме,
да се излъжем, ако ще се лъжем.

Така сме мимолетни - виждаш, мили,
не стига време и за вяра, и за искреност,
ами в бедата да потърсиме убежище,
измамени в инстинкт и убеденост.

Да се прегърнем, всичко е наред.
Оставили сме чисто - пак добре.

Сълзи изплакани - сърце изплакнато,
любов изплискана и страст изнищена -
душа избистрена;

неоскърбителните думи не са утеха,
но са време,
което трябва да измине,
за да сме още по-спокойни.

Сега сме още по-спокойни.
Ще споделим: денят е слънчев,
което значи - идва пролет,
и засега това ще стигне.