Зеленика

Просто и лесно
Дълга постеля на мека поляна –
черга от шарки на здравец и преспи.
Сутрин росата събирам във шепи.
Вечер люлея зверче на коляно.

Есен узрява след пъстрото лято.
Пролет лудее след дългата зима.
Утро след нощите вечно ще има –
просто и лесно е тук на Земята.

С радостни устни подсвирва езикът.
Славей повтаря и –
никакви хора…
Просто и лесно е щом не говоря,
щом не говоря,
ми идва да викам.

Време е восък и мед да се сбират!
Сладко по устните и вощеница.
Давам на слепия жива искрица,
ситост на гладни,
на немия – лира.

Ако запее, дали ще е песен?
Ако прогледне,
какво ли ще види?
Вик е стихът ми в седефена мида
в края на плажа през късната есен.

Зейнала, празна е, както в душата
вечер след празника на фараона.
Захар е пясъкът – сладка безформеност,
после пустиня,
пустиня и вятър.

Щом не говоря, ми идва да викам:
Прави правете пътеките!
Иде!
Идва отвътре.
Не в бисерна мида.
В себе си раждаме днес мъченика.

Той като мисъл без думи в главата
нови представи навързва в езика.
В мека поляна и камък пониква...
Просто и лесно е тук на Земята.

Антихимикът

За вроденото няма признание.
В епруветката всичко е ясно.
И пълзим в стъкленицата тясна
към ръба на високото знание.

Но когато над спиртника слънчев
поразклати Земята духа ни,
кой поет ще извика от хълма:
Виж, човекът се ражда научен!

Но от този момент на поява
той забравя,
забравя,
забравя...

Старите ни къщи
И дървените стъпала подгънаха коляно.
От връзка стар кромид отрони се сълзица.
Стрехата заболя, капчукът зеленяса.
Стената оголя - на вар и ситен пясък.
От къщата замръкнала на есенна поляна
в комина издимя душица на старица.

Замитана от вятъра, от паяци ревниви
запердена. Захлупена, неприветлива
тя цяло светло лято в тръните се гуши
да гледа крушата как ражда тъжни круши
и чак наесен тя видя, че не е крива,
че хората добри от нея си отиват.

Залостени с резета пазят си душите
в очакване неясно нещо да обичат.
Тъгата е сиротна мащеха на мрака,
която Пепеляшка да запее чака.
А там, на старите ни къщи, зад вратите,
от връзка стар кромид сълзи се стичат.