Весел, гъделичкащ смях

Седи паякът на едно листо, тегли бели нишки от кожуха на облака, плете си чорапи и брои: "Едно налице, две наопаки!"

Дъжд ясосан, я поспри се!
Не плаши цветята!
Усмихни се, направи си
шапка от дъгата!
От светкавиците вити
направи боички,
да рисуваш по стените,
както правим всички!
А през облаците нека
Слънчо се покаже
и да каже на човека
каквото ще каже!

Вървеше си усмивката направо през тревите и цветята, през реките и блатата и през всякаквостите на земята.

Откъдето и да погледнеш, беше пъстроцветие и цветолюлеене!
Вятърът тичаше бос, гъделичкаше листата по колоните и казваше:
- Брей, какво гордо същество!
Морковът разбираше, че става дума за него, и ходеше още по-гордо, и оглеждаше перуниките, и си мърмореше:
- Ако към една теменужка прибавиш две росни капки, после забъркаш това с малко облак и накрая боднеш едно птиче перо - ето ти пролет. Такава пролет можеш да поднесеш в празничен ден, в никакъв случай в предпразничен! - мърмореше си Морковът и записваше всичките си мърморения в един бележник.

А наоколо синьо, а наоколо зелено, а наоколо шарено.

Елате, кончета, които препускате по въртележките-люлки, съберете се, захарни петлета и захарни пръчки, приближете се вие, снежинки от захарен памук, ела ти, пролет от удоволствия, която винаги идваш преди цирка и си тръгваш след него, и ми припомни - Палячото успя ли да изпие чашата с мляко? Защото всичко си спомням, а това съм забравил.