Дъщерята на скулптора

Никога не се знае защо и как хората се развеселяват и ги обзема желание да работят.И за бацилите не е ясно.Най-добре е да не му мислиш много-много, а колкото може по-скоро да оправиш всичко с едно добро дело.

Котките! И те нищо не разбираха.Или бяха дебели като козунаци и само спяха,или бяха красиви и диви и пет пари не даваха за татко.

Мъжете се веселят заедно, дружат и никога не се изоставят в беда. Приятелите могат да си наговорят ужасни неща, но на следващия ден всичко е забравено.Приятелите не прощават, те просто забравят, докато жените прощават, но не забравят.Така стоят нещата.

Цялата къща се покрила с орлов нокът и дива лоза, а около верандата изникнали стени от дребни виещи се рози. Вътре седяла баба със светло-сива копринена рокля и възпитавала децата си. Около нея летели толкова много пчели, че все едно звучала тиха мелодия на орган.През деня греело слънцето, през нощта валял дъжд, а в алпинеума живеел ангел, който не бивало да бъде обезпокояван.