Изкуплението на Кирос

"- Охо, госпожице Ловки пръсти, да не си ровила из гардероба ми?
- Може би. - Тя се изчерви. - Харесва ми как мирише.
- На какво? Препарат за колосване?
Тя се усмихна смутено.
- На теб."

"Загледа я, докато говореше с бармана, и почти му се прииска да усети нещо, каквото и да е, най-беглия гъдел, но в ума му не идваше нито една от обичайните му мисли за хубави момичета.
Супер. Щеше да се превърне в проклет евнух - досущ като Феникс. Как беше възможно на него да се случи подобно нещо?"

"Предвид настроението му в момента малко секс щеше да е отличен отдушник за гнева му.
Руса беше, със сини очи и привлекателна фигура. И очевидно нямаше да има нищо против. Но имаше един недостатък, който натежаваше над всичко: не беше Джордан."

"Феникс се облегна на стената и скръсти ръце.
- Ще ми кажеш ли какво се е случило?
- Не искам да говоря за това. - И нямаше да говори.
- Така каза и Кирос, но всички сме наясно, че се е случило нещо ужасно, а мен ме избраха да науча какво.
Джордан закачи палтото си и се обърна с лице към него.
- Откъде знаете?
- Разби парника."

"Няма такова нещо като съдба. Има свободна воля и избор, а също и случайни събития като пожари и наводнения, и катастрофи, и паднали самолети, и престъпни действия. Хората чисто и просто извървяват живота си. Понякога нещата се нареждат, понякога не, но в крайна сметка е важно единствено как са се държали с другите."

"Никой не заслужава да му се случват гадости, даже и онези, които не са прекрасни хора. Но животът раздава и лоши карти наред с хубавите и все на някой се пада късата клечка."

"И след като я уведоми, че е единственият му шанс за Рая, със същия небрежен тон, с който би казал, че им трябва още мляко, той дръпна стола и й направи жест да седне."

"Ама че ирония. Цял живот бе утолявал похотта си с момичета, които не означаваха нищо за него. А единствената, която имаше значение, която имаше силата да спаси покварената му душа с обичта си, изпитваше към него само това, което и той към онези отдавна забравени момичета."

"- А Мефисто винаги ли са студени като камък?
- Върви със званието син на Ада. Не ни бива особено във веселбите. - Той кимна към леглото. - Особено при положение, че един от нашите бере душа."

"- Значи ако стана безсмъртна, и шестимата ще искат да са с мен?
- Не, само един от тях. Такава е сделката, която Луцифер сключи с Бог при създаването им. Скарат ли се за Анаво, неминуемо ще последва непоправим разрив. А именно единството ги прави достатъчно силни, за да се бият срещу Ерикс. Затова Бог настоя всеки от тях да знае кой от тях е предопределен за дадена Анаво.
Тази идея едновременно я привличаше и отвращаваше.
- И как разбират?
- По миризмата."

"- Какво искаш от мен?
Мъртвите му очи се плъзнаха бавно по тялото й, сякаш я преценяваше.
- Искам да ми родиш деца."