вход, регистрирай се

Сонети


от Уилям Шекспир

Въведени са общо 19 книги от този автор.
Потребители прочели тази книга (28): eliwolf, Весела, hypno, инопланетянин, Аз Барух, artelina, Нати, majmunata, thracian, Гълъбица, landonova, Sladost, грийн.кат, Elyllon, NeDa, stardust, hristiana444, unchita, zuzi, mishela, @Siss, moby, morwen, Лулу, cvetelinach, Анагностис, Maldoror, Nikolaus
Смятат да я прочетат (1): animalita

Това заглавие е на български.
Заглавието и на други езици:



Цитати от книгата: (5)

   покажи всички
147

Един болнав недъг е любовта.
Със остра жажда ден и нощ томи ме.
Недъгава, обича болестта
и в нея туй, което най боли ме.
Тя своя лекар — разума гневи:
въобще не се поддава на лечение!
Но вече тоя лекар заяви,
че е изгубил всякакво търпение.
И ето ме неизлечим болник.
Какво е мир душата ми не знае.
А мисълта отскача всеки миг,
пилее се без разум и блуждае.

Безумен взех нощта за светъл зрак,
а ти си ад: непроницаем мрак.
104

Не остаряваш, все си тоя ти.
Все тия са очите ми любими.
За трети път вън лятото цъфти,
погребвано от три студени зими.
Три пролети преминаха в лета,
и три лета, превърнали се в есен,
обагряха зелените листа,
а твоят лик е все така чудесен.
В часовника невидимо за нас
пълзи във кръг стрелката позлатена,
замирайки над цифрите, и аз
тъй в теб не виждам никаква промена.

О, бъдещ ден, роди се днес,
когато цъфти това неповторимо лято.
64

Когато гледам как с един замах
руши света това свирепо време,
как горди кули стават пух и прах
и бронза мре под неговото бреме,
и как завзема с дни и часове
крайбрежията кипналата пяна,
и сушата протяга брегове
и граби свойта дан от океана,
и как пред този кръговрат от дни
и царствата не траят дълго време,
разбирам аз, че всичко се мени,
и времето от мен ще те отнеме.

А туй е смърт! Тъгувам аз безкрайно.
И щастието ми е тъй нетрайно.
61

Но ти ли пращаш всяка нощ това
лице да бди под моите ресници?
И бдиш без сън над моята глава,
и будиш дълго моите зеници?
Душата ти ли идва на лъчи
в потайните ми мисли и желания
в лъжа и леност да ме уличи
и да измери моите деяния?
Не твоята любов над мене бди.
Уви, тя не е толкова голяма.
А моята любов до мен стои
на бодра стража, трепетна и няма.

Тя бди, додето ти отсъстваш тук,
далеч от мен и в близостта на друг.
129

Развратен дух в пустиня от безсрамие –
това е поход в действие, това
е мрачно, грубо, яростно желание,
жестоко, алчно, сдържано едва.
Задоволено, то влече презрение;
стремящо се, то все ламти – безспир,
постигащо, намразва с упоение,
измамено, измамващо, без мир.
Безумно и в копнеж и в обладание
то има, властва, спори за права.
Очаква рай, намира пак страдание,
мечта преди и сън подир това.

Но кой е съумял да не изстрада
това небе, което води в ада.
» Добави цитат