Малките жестове на внимание : 60 стихотворения

Семейство

По картина на Ненко Балкански

Обикновено той купуваше хляб,
а тя обикновено готвеше супата,
обикновено за всичко говореше той,
а тя обикновено си мълчеше и слушаше,
обикновено вечер пушеше по цигара,
докато тя обикновено заспиваше на ръката му.
Когато той се запъти Отвъд,
тя както обикновено го последва веднага,
защото каквото и да ги чакаше там,
той както обикновено
ще ѝ подаде ръката си.

Тайна

Чувам капките дъжд
върху ланшните бурени,
под бурените пълзи копривата,
мирише на зелено и сняг...
няма да кажа на никого,
за да не променя нищо...

Малките жестове на внимание
са това, с което живея,
те сякаш извират отвсякъде
и ме задържат при себе си
(жълтото птиче цвърчи и ме радва.)
Големият жест на внимание
направи животът,
щом ме избра
да съм жива.

Водолей

Тече вода, тече вода и все по яростна
и всички ни ще отвлече нанякъде,
ако се хванем ръка за ръка,
Ако се хванем душа за душа,
ако си светим с очи, за да виждаме
(да се виждаме),
може би само така и единствено само така
ще сме живи...

Пороен обяд на открито

Сервитьори с чадъри сервираха дъжд
(супите станаха двойни, а бездънни - ракиите).
Когато облакът слезе на масите,
хапнахме облашко.
Той изгря над главата ми за десерт
и видях - дъждът беше отнесъл годините
и ми оставил едва
осемнайсет.

Дом на баира

Защо му е дом на баира, на вятъра,
с козя пътека до там,
няма вода и е далече?
Искам, казва той, да е на баира,
на вятъра,
с козя пътека до там,
да няма вода,
да е далече...