Приказки за разказване

В хартиената страна всичко е от хартия. Реките са от тънка хартия, дърветата са от по-дебела, а планините са от картон. Хартиени птици летят, хартиени цветя цъфтят, хартиени крави пасат люцерна. Кравите дават на фъстъка мляко, пийва си той - ох, ох! - хубаво му става на коремчето!
- А сега? - намига фъстъкът на лястовицата, като изтрива мустаците си от мляко.
- Сега - отговаря тя - при шивача!
Шивачът живее в хартиена къща. На първия етаж мери, на втория - крои, на тавана шие, на покрива - копчета поставя.
Звънят на звънеца. Шивачът не чува, защото звънецът му е от хартия. Отварят вратата и влизат. Когато отварят, в къщата става течение и шивачът излетява през прозореца заедно с метъра си. Нали е от хартия!
- Трябва да го почакаме! - казва лястовицата и сядат да чакат. Чакат един час, чакат два, доскучава им и си пускат радио. От радиото говорителят съобщава с хартиен глас:
- Днес на небосклона беше забелязан шивач, който отлетя в неизвестна посока.

До хартиената страна и обратно

Пчели жужат, паяци се надбягват, бръмбари скачат на куц крак, а под малиновите храсти седи един фъстък и плаче.
- А нас пък скоро ще ни закомпотят! - хвалят му се малините.
- Какво ще ви?... - пита фъстъкът.
- Ще ни закомпотят! Ще ни направят на компот! - обясняват малините, но за фъстъка това не е никакво утешение. И реве, та се къса.
Долетява хартиена лястовица. Кацнала не кацнала и се провиква:
- Как може такова нещо! Голям фъстък, а да плаче!
- Че съм голям - голям съм, но затова ще му ударя и голям плач! Исках да си откъсна малина, на клонче се закачих, новия си панталон скъсах, как да не плача?
- Тръгвай с мене! - казва му лястовицата и го поставя на крилете си. и го отнася в Хартиената страна.