Стихотворения

Венчално

Щом поиска - да дойде.
Щом не иска - какво пък.
Дъжд отчаян и локви
посред дълго безводие.
Е, вали си, вали си,
няма аз да го спирам...
А стои на баира
няма моята мисъл,
в бяла рокля, в сандали
и го чака да дойде.
Дъжд танцува венчално
посред дълго безводие.

Няма никой. Сами сме.
А нощта е голяма.
Пада облакът ниско.
Светлината я няма.
(А ръцете ти - всичко.
А очите ти - всичко.
Може би те обичам?
Може би ме обичаш?)
Спряло време - сегашно,
Никой - лъган-излъган.
Въздух - щедро-прозрачен.
Искам страшно и страшно,
искам дълго и дълго
на рамото ти
да плача.

Хималаи

Родината е малка - Хималаи,
а има в себе си безброй гиганти.
Търпят се. Мълчаливо се понасят.
Не си изпращат облаци взаимно,
не си подлагат пропасти и още
не се замерят с камъни.
Един е Еверест. Стърчи отгоре.
Но другите растат. И ще пораснат.
А Еверест не е ли самозванец,
щом има някой друг, по-нисък,
чиито тайни все още не знаем?

Човекът

Той знае къде да отиде
и знае какво да направи,
но толкова тяло върху душата му,
божичко,
толкова кости...