Щастливата носталгия

"Екстазът от съзерцаването на тези гиганти нараства и от факта, че те не ме забелязват. Те отговарят с моята любов с безразличното благоразположение на шедьоврите. Прекрасно е като четенето на велика книга - мога да си плача от възторг, на текста не му пука. Толкова обичам самотата на възхищението! Прекрасно е да няма нужда да даваш обяснения на никого, когато си лице в лице с безкрая."

"Много е странно, защото всъщност никога през живота си не съм закъснявала. Проблемът ми не е закъснението, а вероятността да закъснея. Когато усетя, че мога да закъснея с половин минута, се чувствам толкова зле, че предпочитам да умра. Не знам откъде ми идва убеждението, че закъснението е непростим грях. Когато други закъсняват, се дразня, но не смятам, че заслужават военен трибунал. Само моето закъснение се наказва със смърт."

"Как се познава, че един възрастен човек е започнал да губи паметта си? Появява се някаква нерешителност. Но не той е изгубен, а ние сме изгубени за него. Той притежава една капитална мъдрост - владее изкуството да не схваща това, което отхвърля. Всеки би искал да има такава способност."

"Започна ли да треперя, значи, че са ми засегнати нервите, нищо не мога да направя, просто си треперя, но не като листо, а като машина пред експлозия."