Мочурище, хълм и остров

Да можех да остана тук, да спя, да се събудя за малко и да погледам тавана, усещайки приятната умора, а после да заспя отново, пренасяйки се в друг свят. Да се разпадна, да се смаля, да се изпаря, без да чувствувам нито мъка, нито болка.

От къщата край брега на другата сутрин започна моят път. Пътешествието ми нямаше цел, имах намерение да се лутам из горските пътечки, да оставя на пътя да ме води, накъдето поиска. Ако пред очите ми се изпречи красива къщичка и пътечката води към нея, то аз ще се оставя да ме изведе дотам, а ако вече е късно, ще остана да пренощувам.