Quo Vadis

Цезарят плуваше в кръв, Рим и целият езически свят беснееше. Но тези, които не можеха да понасят повече престъпленията и безумията, тези, които бяха тъпкани, тези, чийто живот беше нещастен и угнетен, всички потиснати, всички скръбни, всички нещастни идваха да слушат чудния разказ за бога, който от любов към хората се бе оставил да бъде разпнат, за да изкупи техните грехове.

И намирайки бог, когото можеха да обичат, те намираха онова, което не би могъл да даде на никого тогавашният свят — щастие, изградено върху любовта.

"[...] Знаеш ли, ще издадат едикт против християните, ще започне преследване и ще загинат хиляди хора.
- За какво ще ги наказват, господарю? Те са добри и кротки хора.
- Тъкмо затова."

Когато бях момче, ходех в школата на Музоний, а той ни говореше, че щастието се състои в това, да искаш същото, което искат боговете — следователно то зависи от нашата воля. Аз пък мисля, че има друго, по-голямо и по-скъпо щастие, което не зависи от волята, защото само любовта може да го даде.

Щастието се състои в това, да искаш същото, което искат боговете — следователно то зависи от нашата воля.

За смъртта не си струва да мислим, защото тя и без наша помощ сама мисли за нас.